№ 1343
гр. Перник, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720103660 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Интернешанъл саламанка
капитал” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
Люлин 9, бл. 963, ет. 1 срещу Е. К. И., ЕГН **********, ******** за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в
размер на – 1800,00 лева - представляващи главница по договор за кредит от
разстояние № 2940/25.02.2022 г. при условията на ЗПФУР (Договора) ведно със
законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
задължението; 59,40 лева представляваща възнаградителна лихва, дължима на
падежната дата 27.03.2022 г.; 8,50 лева представляваща обезщетение за забава считано
от 28.03.2022 г. до 13.04.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2089/2022 г. по описа на Районен съд Перник.
Конкретно сочи, че на 25.02.2022 г. между него и ответника е сключен Договора
във формата на електронен документ чрез средства за комуникация от разстояние.
Сочи, че информацията, предоставена при сключване на договора е логически свързана
с ответника, следователно той единствено би могъл да я предостави. Размерът на
кредита бил 1800,00 лева, която сума била преведен по банкова сметка на ответника.
Сочи, че срокът на Договора е 30 дни, като уговорена възнаградителна лихва в размер
на 59,40 лева, платима ведно с главницата на 27.03.2022 г. Поради изпадането на
ответника в забава, същият дължи и обезщетение за забава в размер на 8,50 лева от
28.03.2022 г. до 13.04.2022 г.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което за уважи
предявените искове като признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Оспорва сключването на процесния
договор, както и получаване на сумата. Твърди, че няма спомен да е подписвал такъв
1
договор. Оспорва да е попълвал заявки за отпускане на кредит, да е изпращал и
получавал имейли и текстови съобщения. Оспорва да има регистриран профил в
интернет страницата на ищеца.
На следващо място намира Договора за нищожен, тъй като не е уведомен за
всички клаузи и съдържа изречения, които са неясни за него като потребител.
Поддържа, че са налице неравноправни клаузи. Позовава се на съдебна практика,
постановена от СЕС
С оглед моли съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
Ответникът поддържа оспорванията.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е в условията пълно и главно доказване да установи: 1)
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, предаването
на сумата на заемополучателя по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). изпадане
на ответника в забава; 4). размера на вземанията.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
В конкретният случай Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не
се изисква полагане на подпис на страните по него. ЗПК допуска сключването на
договор за потребителски кредит от разстояние – по правилата на ЗПФУР - арг по чл.
5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Освен това от приетите по делото писмени доказателства
2
(издадено от банката на ответника удостоверение) се установи, че процесната сума е
преведена и усвоена от ответника, същият не е възразил срещу получаването , макар
да е спорил, че му е преведена.
Съдът приема, че договорът за кредит е сключен под формата на електронен
документ като същият, ведно с Общите условия към него, са представени по делото на
хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч.
т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената съдебна практика се приема, че „принципно
представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че
фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му“.
В процесния случай във формулярите е попълнена информация, която логически
е свързана единствено с ответника – три имена, адрес, електронна поща, ЕГН и др.
Посочени са конкретните параметри на Договора. Ищецът разполага не само с копие
от личната карта на ответника, а и със снимка, на която ответникът се е самозаснел с
личната си карта. От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че ищецът
е преминал през формата за кандидатстване и сам е попълнил своите данни с цел да
получи кредит и сумата по него му е преведена.
Както бе посочено, ответникът е изградил защитна теза като е оспорил всичко и
е изложил множество възражения, оспорвайки валидността на договора, като съдът
намира голяма част от тях за неоснователни. Установи се, че ищецът е получил
съответната преддоговорна информация, вкл. правото си да се откаже от Договора,
което се съдържа в множество клаузи на представените по делото документи. Съдът
приема, че този ищец е бил наясно с цялата му необходима информация.
От представения по делото Договор се установява, че той е сключен за срок от
30 дни, размер на кредита – 1800,00 лева, възнаградителна лихва 59,40 лева (40,15%),
ГПР 48,44 %, като е уговорено и задължение в размер на 360,00 лева – такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на кредит. Независимо, че
последното не е част от исковата претенция, неизменно то е част от Договора и съдът
следва да го вземе предвид. По правилото на чл. 162 ГПК на интернет страницата
https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html съдът изчисли, че реалното ГПР по
Договора след като се вземе предвид и задължението за такса за експресно разглеждане
на документите за отпускане на кредит е в размер на 2060%.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В Договора е посочен ГПР 48,44%, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв (завишаване от 41 пъти), тъй като
не включва част от разходите за кредита, а именно - такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредит. Това задължение подлежи на включване в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на тук посочената
разпоредба "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
3
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Възнаграждението за експресно разглеждане на документите за отпускане на
кредит е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит. Предвид
обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които
потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то съставлява и
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които не са посочили, че ще се възползват от тази
„услуга“. Тази такса е изначално определена и е следвало да бъде отразена в ГПР.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съдът счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. В този
смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава
извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Ето защо предявеният иск за
заплащане на сумата в размер на 1800,00 лева е изцяло основателен и следва да се
уважи, а този за 59,40 лева, представляващ възнаградителна лихва, дължима на
падежната дата 27.03.2022 г. следва да се отхвърли изцяло.
При извода за основателност на чистото задължение по Договора, основателна е
акцесорната претенция за обезщетение за забава, чиято дължимост произтича пряко от
закона. Отново по правилото на чл. 162 ГПК съдът изчисли че законната лихва върху
главницата от 1800,00 лева в периода от 28.03.2022 г. до 13.04.2022 г. е в размер на 8,50
лева, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски за ДТ – 37,36 лева и възнаграждение за процесуално
представителство – 800,00 лева. Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическа и правна
сложност по делото, което е приключило в рамките на две съдебни заседания,
единствено поради представените нечетливи копия на документи от ищеца, което
наложи съдът да изиска информация от трето лице за удостоверяване на данните. Ето
защо адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер
4
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действала към датата на сключване на договора за правна помощ –
360,75 лева. От тези разноски следва да бъде присъдена сума в размер на 358,45 лева
съразмерно на изгода от спора.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 358,45 лева, съразмерно на изгода от спора след редуцуране на същите по
правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски в размер на 370,00 лева, които следва
да бъдат редуцирани до 360,75 лева по вече изложените съображения и релевериното
от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. От тези разноски следва да бъде присъдена
сума в размер на 11,47 лева съразмерно на изгода от спора.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, че на основание чл. 23 ЗПК в полза на „Интернешанъл саламанка
капитал” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
Люлин 9, бл. 963, ет. 1 съществува изискуемо вземане срещу Е. К. И., ЕГН
**********, ******** в размер на 1800,00 лева, представляваща непогасена част от
чистата стойност на кредита по договор за кредит от разстояние № 2940/25.02.2022 г.,
сключен с „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД, ведно със законна лихва от
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение - 13.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 8,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
28.03.2022 г. до 13.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 2089/2022 г. по описа
на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения срещу Е. К. И. иск за признаване за
установено, че в полза на „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД съществува
изискуемо вземане в размер на 59,40 лева - представляваща възнаградителна лихва,
дължима на падежната дата 27.03.2022 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
2089/2022 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. К. И. да заплати на
„Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД сумите в размер на 358,45 лева –
разноски в исковото производство и 358,45 лева – разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Интернешанъл саламанка
капитал” ЕООД да заплати на Е. К. И. сума в размер на 11,47 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6