Решение по дело №67/2024 на Административен съд - Кюстендил

СДРУЖЕНИЕ „БЕЗ ГРАНИЦИ 21 ВЕК“, [ЕИК] с адрес гр.Кюстендил, [улица], съдебен адрес гр.София, [улица], ет.2, ап.9 оспорва решение №РД-02-14-1301/04.12.2023г. на ръководителя на управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП за ТГС България – Сърбия 2014-2020. Изложени са съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на акта - отменителни основания по чл.146, т.2, 3 и 4 от АПК. Претендират се разноски.

Ответникът в молба, излага съображения за неоснователност на оспорването и моли същото да бъде отхвърлено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващата страна.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

СДРУЖЕНИЕ „БЕЗ ГРАНИЦИ 21 ВЕК“ е бенефициер – водещ партньор по договор за субсидия №РД-02-29-193/22.07.2022г. и изпълнява проект СВ007.2.12.070 „Share Balkani:experience the virtual reality tourism in Kustendil and Leskovac“, финансиран от Програма ИНТЕРРЕГ ИПП за ТГС България – Сърбия 2014-2020.

Във връзка с кандидатстването по програмата Сдружението е сключило договор №2014ТС165I5CB007-2018-2-070/09.02.2018г. с Фондация „Интерактивна България“, [ЕИК] за изготвяне на документацията по проекта.

Стартирана е и процедура във връзка с изпълнение на проекта с предмет „Събиране на материали, методика, подготовка на тестове и обучения по проект „Share Balkani“ чрез изпращане на покани до три физически лица, като за изпълнител е избран К. К. Б., с когото е сключен договор №СВ007.2.12.070-06-РР1/19.09.2022г.

Прието е от УО, след справка в Търговския регистър, че К. Б. е председател на Сдружение „Европейска мрежа „Сподели Европа“, считано от 24.08.2022г., както и че е учредител на сдружението заедно с Г. В. П. – съдружник в „Панорама БГ“ и А. Н. И. – управител във Фондация „Интерактивна България“.

С писмо СДРУЖЕНИЕ „БЕЗ ГРАНИЦИ 21 ВЕК“ е уведомено за регистриран в УО сигнал за нередност УТС-1686/28.07.2023г. по т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредба за посочване на нередности във вр.с чл.70, ал.1, т.1 и чл.72, ал.5 от ЗУСЕФСУ – налице е конфликт на интереси по см. на чл.61, параг.1 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

На основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ е предоставена възможност за възражение. Такова е депозирано с вх.№99-00-3-96(2)/20.11.2023г.

Издадено е оспореното решение №РД-02-14-1301/04.12.2023г. на основание чл.73, ал.1, чл.70, ал.1, т.1 и т.9 от ЗУСЕФСУ във вр.с §5, т.4 от ДР ЗУСЕФСУ и §1, т.2 от ДР Наредбата за посочване на нередности /Наредбата/, като с него органът е наложил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по сключения договор – 3940 евро. Изложени са мотиви за наличие на конфликт на интереси, доколкото бенефициера е избрал за изпълнител по процедурата с предмет „Събиране на материали, методика, подготовка на тестове и обучения по проект „Share Balkani“ лице, което е свързано с друг изпълнител по проект СВ007.2.12.070 „Share Balkani:experience the virtual reality tourism in Kustendil and Leskovac“, финансиран от Програма ИНТЕРРЕГ ИПП за ТГС България – Сърбия 2014-2020. С действията си сдружението – жалбоподател е осигурило предоставянето на средства от бюджета на ЕС на свързано с друг изпълнител физическо лице /К. Б./, без да е спазен принципът на прозрачност и конкуренция. Изводът е за конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 /икономически интерес и личен интерес/, който е повлиял върху решението за избор на участник, до когото е отправена поканата, съответно върху решението за определяне на изпълнител по процедурата.

Като основание за състава на нередност е посочена т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата – по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 във вр.с чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ.

Изхождайки от вида нередност по Приложение №2 УО е определил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по сключения договор при приложението на пропорционалния метод.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

След служебна проверка законосъобразността на решението на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед съвкупния анализ на разпоредбите на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство №РД-02-14-684/28.06.2023г. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на формата на акта, съгласно чл.59, ал.2, т.8 от АПК. Решението е създадено като електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Съгласно чл.42, ал.1 от ЗЕУ, вътрешният оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите се уреждат с наредба на Министерския съвет. Такава е приета с ПМС №101/17.05.2008г. /ДВ, бр.48/2008г., посл. изм. ДВ бр.36/2022г./, като съгласно чл.4, ал.2 от нея, административните информационни системи (АИС), разработени и внедрени в администрациите, осигуряват поддържането и обработката на данните за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител при предоставянето на административни услуги и изпълнението на административни процедури. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, процедури са всички работни процеси в администрацията или между различните администрации, които включват вътрешен оборот на документи и които не представляват предоставяне на административни услуги и вътрешни електронни административни услуги. АИС поддържат и осигуряват съхранението на приетите и създаваните електронни документи по ал.2 за срок не по-малък от 20 години по начин, позволяващ възпроизвеждане на документите без загуба на данни, като съгласно ал.5 създаването на електронните документи в администрацията се осигурява със средствата на АИС или на външни програмни приложения. В тази връзка, доколкото създаденото като електронен документ решение за определяне на финансова корекция чрез средствата на внедрената в Министерство на регионалното развитие и благоустройството АИС, осъществяваща вътрешния документооборот на електронни документи, създадени в резултат на административната процедура по администриране на нередност, доказано е регистрирането на акта с №РД-02-14-1301/04.12.2023г. в АИС, поради което има достоверна дата.

Оспорваното решение е представено по делото на хартиена разпечатка без подпис, като е отбелязано, че е издадено като електронен документ, подписан с електронен подпис /обстоятелство, което не еспорно/. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен препис от страната, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Предвид изявленията на жалбоподателя, касаещи неяснотата относно авторството на оспорения акт и оспорване на подписа в него съдът приема, че решението е издадено във вид на електронен документ, подписан с електронен подпис, положен от М. О. – директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при МРРБ, във формат р7s. Неговата валидност се установява от регистър на доставчиците на удостоверителни услуги /на адрес www.b-trust.bg е наличен публичен регистър за валидността на удостоверенията за електронен подпис/. Получаването на оспореното решение на хартиен носител от сдружението – жалбоподател не опорочава неговата валидност с оглед авторството му, тъй като е спазена процедурата по чл.184 от ГПК във вр.с чл.144 от АПК – електронният документ е представен на адресата, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната.

Решението на УО е в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактически и правни основания, обективиращи волята на административния орган ясно и безпротиворечиво, при съблюдаване на изискванията на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ.

По аргумент от чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието в чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това представлява гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.

В случая органът е посочил като основание за състава на нередност т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности - по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Установяването на конфликт на интереси е предвидено в ЗУСЕФСУ като основание за отмяна или намаляване на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ и вложеното от законодателя съдържание е именно даденото в чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, уреждащ финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, чрез които се цели тяхната защита от неоправдано разходване и спазване на общностна финансова дисциплина. Понятието „конфликт на интереси“ е свързано с принципите на добро управление, прозрачност и равно третиране. То се отнася до случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Общността и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта или безпристрастността на субект или лице, дори и когато конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията.

Анализът на доказателствата по делото на база правната регламентация за сочения вид нередност обуславя извод за недоказаност на конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Не е доказана свързаност, респ. конфликт на интереси по смисъла на Регламента между лицата, посочени в решението /ЮЛ изготвило проектното предложение – изпълнител по една обществена поръчка и физическо лице – изпълнител по друга обществена поръчка/, който да е повлиял на възложителя СДРУЖЕНИЕ „БЕЗ ГРАНИЦИ 21 ВЕК“ по договор за услуги от 19.09.2022г. и връзките между лицата да са оказали пряко или непряко финансова или друга частна полза. Разпоредбата на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е приложима, когато се установи опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник по причини, свързани с икономически или друг пряк или косвен личен интерес. Тук съдът отчита и насока 104 от Финансовия регламент, според която понятието „конфликт на интереси“ следва да се използва единствено за случаите, в които лице или субект с отговорности по изпълнение на бюджета, одит или контрол или длъжностно лице или служител на институция на Съюза или на националните органи на всяко равнище се намира в такава ситуация. Органът е посочил установените от него и неоспорени факти, но не е аргументирал извод защо приема наличие на конфликт на интереси. Не е изложил конкретни съображения по какъв начин се проявява икономическия интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, както за възложителя по договора СДРУЖЕНИЕ „БЕЗ ГРАНИЦИ 21 ВЕК“, така и за К. Б.. Договорът с „Интерактивна България“ ООД е сключен и изпълнен преди сключване на договора за субсидия, а договора с „Панорама БГ“ ООД е подписан на 08.09.2022г., т.е. преди договора с изпълнителя К.Б.. УО не е съобразил и анализирал аргументирано степента на близост между бивши съдружници/управители на дружества, времевото проявление на свързаностите спрямо сключването на договорите по проекта, специфичните отговорности и задължения на участниците в юридическите лица, функционалните връзки между тях и естеството на процеса на взимане на решенията от бенефициера за сключване на договорите с конкретните лица. Тук съдът съобразява и че свързаността между трети страни – изпълнители по различни обществени поръчки в рамките на един проект, не предопределя конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Ето защо не може да се приеме за доказано, че СДРУЖЕНИЕ „БЕЗ ГРАНИЦИ 21 ВЕК“ не е действало безпристрастно и обективно при разходването на средствата по изпълнението на проект СВ007.2.12.070 „Share Balkani:experience the virtual reality tourism in Kustendil and Leskovac“, финансиран от Програма ИНТЕРРЕГ ИПП за ТГС България – Сърбия 2014-2020.

С оглед изложеното, съдът приема, че оспореният акт е материално незаконосъобразен и ще го отмени.

Съдът присъжда разноски на оспорващия на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 1132.25 лв. – 1070.60 лв. адвокатско възнаграждение /същото съдът намира за съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото и материалния интерес/ и 61.65 лв. държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение за налагане на финансова корекция №РД-02-14-1301/04.12.2023г. на ръководителя на управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП за ТГС България – Сърбия 2014-2020.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, [улица] да заплати на СДРУЖЕНИЕ „БЕЗ ГРАНИЦИ 21 ВЕК“, [ЕИК] с адрес гр.Кюстендил, ул.“Братя Миладинови“ №10 разноски по делото в размер на 1132.25 лв. /хиляда сто тридесет и два лв. и двадесет и пет ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.