Решение по дело №44/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20207210700044
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 75

гр. Силистра, 08.10.2020 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:           Валери Раданов

Елена Чернева

при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Стефка Ганчева разгледа КАНД № 44 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 97 / 01.04.2020 г. по АНД № 29 / 2020 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 468240-F504307 / 10.10.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), и е осъдил НАП да заплати на ЕТ „Шори – Т.Н.“ сумата 300 лв., представляващи разноски по делото.

Касаторът Централно управление на НАП, сезира съда с искане за отмяна на въззивното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и решаване на спора по същество посредством потвърждаване на наказателно постановление.

Ответникът ЕТ „Шори – Т.Н.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, бул. „Македония“ № 177, ет. 2, ап. 6,  оспорва касационната жалба и претендира направените в касационното производство разноски.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 468240-F504307 / 10.10.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при Централно управление на НАП, на ответника е наложена, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, имуществена санкция в размер на 800 лв., за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: «[...] на 01.08.2019г., в 11:00 ч., при извършена проверка [...] относно търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находяща се на адрес - гр. Силистра , ул. „Бешовица“ № 1, стопанисван от ЕТ "Шори – Т.Н." с ЕИК *********, е установено, че [...] за периода 01.05.2019 г. – 14.05.2019 г. е налице разлика между доставено количество гориво по документи и изпратените съобщения към НАП от „нивомерната система“ в размер на 39555 литра. За периода 01.05.2019 г. – 14.05.2019 г., търговецът е получател на 39555 л общо количество горива по 9 броя доставки. Документите за доставка, ръчно въведени чрез клавиатура на ЕСФП, са налични със съответния № в информационна система „Контрол на горивата“. [...]»

СРС е отменил наказателното постановление със следните мотиви: «[...] Не се спори, че нивомерната измервателна система не е отчела доставка на 39555 литра по девет броя доставки в периода 01.05.2019 г. – 14.05.2019 г. Количествата били отчитани ръчно чрез въвеждане чрез клавиатура на ЕСФП. Спори се единствено дали е достатъчно ръчно въвеждане и дали с това жалбоподателят е изпълнил изискванията на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Действително в наредбата в частта за ФУ е посочено, че данните от нивомерната система могат да бъдат въведени ръчно, когато не могат да бъдат прочетени от нивомерната система. Тези функционални изисквания са именно в частта, отразяващата начина на работа на дистанционната връзка. В този смисъл съдът приема, че чрез ръчното отчитане и предаването на информацията отново дистанционно до НАП, търговецът е спазил изискванията на наредбата и няма нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. [...]»

Въззивното решение, мотивите към него и в частност – горецитираният пасаж – са съобразени с действащите правни норми. Съгласно т. IIIб.1, б. „е“ от приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 на Наредба № Н-18 / 13.12.2006 г., фискалните устройства подават по установената дистанционна връзка данни от нивомерната система за доставка на горива, коригирани с продадените количества по време на доставката, и за наличните количества горива, „подавани автоматично от нивомерните системи ИЛИ ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система“. Цитираната мисъл е преповторена в т. IIIб.3 от гореспоменатото приложение и подкрепя изцяло разсъжденията на СРС, че ръчно въведените данни са правомерна алтернатива на автоматично подаваните данни. Освен това по повод на настоящия казус административнонаказващият орган, но вече в качеството си на административен орган, е издал заповед № 272-ФК / 05.08.2019 г. за прилагане – спрямо ответника – на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“. Заповедта е била отменена с решение № 3453 / 05.03.2020 г. на Върховния административен съд по адм.дело № 14190 / 2019 г., I о. В мотивите на решението е прието, че наказаното лице е действало в условията на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС, където е предписано, че данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет (ЕСФП); посочено е също така, че липсват дори твърдения за неподаване на данни към НАП в резултат на манипулация на системата или други подобни неправомерни действия, че получените количества горива са били коректно въведени ръчно в ЕСФП, което автоматично прави необоснована констатацията, че автоматичното неподаване на данни лишава НАП от възможността да се определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там и да бъде определен коректно размерът на данъчните задължения. Имайки предвид тези съображения, настоящата касационна жалба следва да бъде квалифицираната като неоснователна.

При този изход на делото учреждението на касатора дължи на ответника – на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН – направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 / 01.04.2020 г. по АНД № 29 / 2020 г. на Силистренски районен съд.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на ЕТ „Шори – Т.Н.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, бул. „Македония“ № 177, ет. 2, ап. 6, направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.