Решение по дело №122/2020 на Административен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 136

гр. Габрово, 11.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело № 122 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

              Жалбоподателят А.Ю.Ю. обжалва ЕР №0274/028/10.02.2020г. на НЕЛК София с което се отменя ЕР №1649/13.09.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ“********“ Севлиево и издава ново, като не разрешава продължаване на временната неработоспособност след 720 дни, като отменя БЛ№Е2019 7791774, Е2019 7791827.

            В Жалбата се твърди, че оспореното ЕР на НЕЛК било неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушени били общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК..

Жалбоподателят описва подробно заболяванията си, както и последващото лечение и твърди, че процесното ЕР на НЕЛК било постановено без да се отчете факта, че има последваща операция и необходимост от лечение. Според жалбоподателя причина за издадените ЕР на ТЕЛК било продължителното лечение и възстановяване на Ю., като той се бил доверил на медицинските специалисти от ТЕЛК.  

            Заявява се искане за отмяна на оспореното Решение на НЕЛК София.

            Ответната страна, чрез упълномощен по делото процесуален представител оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и поради което да бъде оставена без уважение, ведно с всички законови последици, вкл. юрисконсултско възнаграждение. 

            Заинтересованите страни Агенция за хора с увреждания София, ********ЕООД Севлиево, МБАЛ ********ЕООД Севлиево, ******ЕООД Севлиево, ТП на НОИ Габрово, РД СП Габрово редовни призовани не се представляват в съдебно заседание. От ТП на НОИ Габрово е представена Писмена защита в която се излагат доводи по същество на спора и се заявява искане за отхвърляне на оспорването.   

             Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следната фактическа обстановка:

От представените по делото писмени доказателства, вкл. Медицинско експертно досие и приложена Епикриза от клиника по неврохирургия на УМБАЛ Плевен /ИЗ№10711 от 20.03.2018г./ се установява, че А.Ю. е опериран на 20.03.2018г. за дискова херния Л5- Ес1 и е извършена интерламинотомия Л5- Ес1 вдясно екстирлация на хернията, декомпресия на коренчетата и апликация на антиадхеазивен гел, като за периода 20.03.2018г.- 27.08.2019г. А.Ю.Ю. е бил временно неработоспособен /в непрекъснат болничен отпуск/, като в тази връзка са му иззадено за посочения период общо 22бр. болнични листа, като по този начин лицето е било във временна нетрудоспособност, без прекъсване общо 526 дни. 

В издадено ЕР№1649/13.09.2019г. ТЕЛК Общи заболявания МБАЛ“********“ ЕООД Севлиево е разрешила продължаването на отпуска за временна нетрудоспособност, респ. продължаване издавенето на болнични листи. Въз основа на това Решение ЛКК е издала болничен лист Е20197791774/28.08.2019г. до 26.09.2019г. /за 30дни/ и б.л. Е20197791827/27.09.2019г.до 26.10.2019г. /за 30дни/. По този начин е разрешено продължаването на временната неработоспособност над 540дни /18 месеца/. Издаденото Решение №1649/13.09.2019г. на ТЕЛК е обжалвано в установения от закона срок от Директор ан ТП на НОИ Габрово пред НЕЛК София с мотив, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от НМЕ. С ЕР№0274/10.02.2020г. на НЕЛК е отменено ЕР№1649/13.09.2019г. на ТЕЛК и издадените въз основа на него болнични листи.   

По делото е допусната СМЕ със задача към вещото лице, което след като се запознае с медицинската документация по делото да даде отговор на въпроси: Какво е увреждането и колко операции са направени на А.Ю.? Кое е наложило втората операция и има ли допълнителни увреждания и ограничения в движението на десния крак? Уврежданията описани от НЕЛК в ЕР№0274/10.02.2020г. включват ли втората извършена операция? Състоянието на Ю. може ли да се включи към случаите, когато по изключение може да се продължи временната нетрудоспособност след 720 дни след мотивираното решение на ТЕЛК? Допуснати ли са нарушения на производствените правила при издаване на ЕР на НЕЛК №0274/10.02.2020г? 

Вещото лице в заключението проследява издадената медицинска документация по повод заболяванията, лечението и възстановяването на А.Ю.Ю. и излага че по повод на констатираното заболяване на А.Ю. се е наложило двукратно оперативно лечение на 20.03.2018г. и на 17.02.2019г. Втората операция е била наложително след установени данни за рецидив на заболяването. Уврежданията, установени от НЕЛК и описани в ЕР№0274/10.02.2020г. Според вещото лице състоянието на ю. можело да се квалифицира към случаите, когато по изключение може да се продължи временната нетрудоспособност след 720 дни, като в случая допуснатата грешка е невключването на втората оперативна интервенция в мотивите за продължаване на временната нетрудоспособност.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от НМЕ временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.

Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето.

При временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4.

Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.

Неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. Прекъсване на временната неработоспособност се допуска само когато лицето се е явило на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест (лекуващият лекар, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК). Това обстоятелство се отразява в съответно в амбулаторен лист (АЛ), медицински протокол на ЛКК или експертно решение по реда на правилника по чл. 109 от Закона за здравето (ЗЗ).

В ал. 6 на чл. 6 е указано, че по изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести, като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че осигуреният ще възстанови работоспособността си в следващите 6 месеца. Не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.

Решението на НЕЛК е издадено в предвидената писмена форма, като съдържа конкретни мотиви и съответства на целта на закона, предвид обстоятелството, че НМЕ, определяйки режима за временна неработоспособност, предвижда изрично специални условия и ред за установяване на временна неработоспособност тогава, когато същата е продължила повече от 6 месеца, както е в конкретния случай.

От приложените по делото писмени документи се установява, че в случая не може да се приеме, че е налице изключението по чл. 6, ал. 6 от НМЕ. Максималният срок за ползването на отпуск за временна неработоспособност е 18 месеца непрекъснато.

Установява се, че към момента на произнасяне на НЕЛК жалбоподателят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност от общо 19 месеца и 16 дни без прекъсване, като следователно по отношение на него е била налице специалната хипотеза на  чл. 6, ал. 6 от НМЕ. Не е налице и хипотезата на чл. 6, ал. 4 от НМЕ, която сочи, че когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В случая, следователно, за да се разреши продължаване на отпуска поради временна неработоспособност, обект на преценка от ТЕЛК е следвало да са въпросите дали с оглед състоянието на лицето е налице все още такова на временна неработоспособност и съответно дали са установени обективни признаци, че работоспособността му ще бъде възстановена в следващите шест месеца. За да е налице състояние на временна неработоспособност следва, съгласно  чл. 6, ал. 1 от НМЕ, респ. § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ, осигуреното лице да не може или да е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. В Експертното решение на ТЕЛК, което е отменено с оспореното Решение на НЕЛК, действително не се съдържа конкретна обосновка на състоянието на жалбоподателя Ю. в тази насока, като никъде не е отразено, а и това не се установява от приложените по делото медицински документи, издадени преди датата на произнасяне от ТЕЛК, какво лечение същият провежда. На практика изводите на НЕЛК относно липсата на обосновка на заключението на ТЕЛК за налична и продължаваща временна неработоспособност се явяват правилни, доколкото действително не е установено след осъществената оперативна интервенция лицето да е продължило лечението си за подобряване или най-общо промяна на здравословното си състояние, или да е извършвало изследвания, каквито данни следва да са налице, за да се прецени действително състояние на временна неработоспособност по смисъла на легалната дефиниция на посоченото понятие. Както се установява и от заключението на СМЕ, продължаващите във времето след нормалния период за възстановяване оплаквания на жалбоподателя А.Ю. е следвало да бъдат съобразени и адекватно оценени с оглед извършване на нови изследвания и операция, предвид данните за посочените заболявания. Освен това, за да е изпълнено изискването на  чл. 6, ал. 4 от НМЕ и да се продължи временната неработоспособност е следвало ТЕЛК да установи и обективни признаци за възстановяване работоспособността на Ю. в следващите шест месеца, а подобна обосновка в Решението на ТЕЛК изобщо отсъства, като в тази насока отново изводите на НЕЛК за необоснованост на Решението на ТЕЛК се явяват правилни. В тази насока заключението на вещото лице, след извършен преглед на жалбоподателя се установява, че не е налице подобряване на състоянието му, дори и след провединото лечение и двете медицински интервинции. Вярна е преценката на ответния административен орган в тази насока и че се налага ново освидетелстване на лицето с определяне на прецизен статус, както и изискване на допълнителна медицинска документация с оглед на това да се прецени от ТЕЛК дали е налице временна, или трайно намалена работоспособност, не е налице траен функционален дефицит на съответен орган или система, който ограничава работоспособността на лицето.

Съдът не кредитира с доверие заключението на вещото лице в частта, съобразно която според експерта в определени случаи като процесния може да наложи продължаване на временната неработоспособност след 720 дни. Това становище не кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, а именно че се касае за временна неработоспособност продължаваща без прекъсване, считано от 20.03.2018г., за която може да се приложи тази хипотеза на посочената по- горе правна норма. Разпоредбата на чл. 6, ал. 4 и ал. 6 от НМЕ е предвидено продължителността на временна неработоспособност, като в хипотезата на продължаваща повече от 6 месеца без прекъсване, отпуск се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие, че са налице обективни признаци на възстановяване на работоспособността през седващите 6 месеца, а по изключение за отделни случаи и за още 6 месеца. По този начин общата максимална продължителност на временната неработоспособност без прекъсване е не повече от 18 месеца или 540 дни. С разпоредбата на чл. 6 от НМЕ законодателят е предвидил максималната продължителност на временна неработоспособност с двете хипотези: 1. Без прекъсване- 18 месеца /540 дни/ или 2. С прекъсване- 24 месеца /720 дни/.  

При това положение и действително необосновано се явява заключението на ТЕЛК, поради което и като е отменил  ЕР №1649/13.09.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ“********“ Севлиево с такива мотиви на практика ответникът е действал законосъобразно. Установяването на фактическа неработоспособност в тази насока, каквато действително е налице, предвид обективното състояние на жалбоподателя, не е достатъчно за квалифицирането на нейния характер като временна или съответно като трайно намалена работоспособност, като е нужно да се прецени, ако се приеме състояние на временна неработоспособност, в какво същата практически се изразява, съгласно определението по § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ. Поради това, че състоянието на жалбоподателя не е било възстановено след извършените му операции и за нормалния срок на възстановяване  Затова и отмяната на Решението на ТЕЛК и връщането на органа за ново освидетелстване е било и съответно на целта на закона.

В съответствие с извода, че ТЕЛК неправилно е нарушил законовата разпоредба на чл.6, ал. 6 от НМЕ, продължавайки временната неработоспособност на А.Ю. след 18ия месец НЕЛК правилно е отменил ЕР №1649/13.09.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ“********“ Севлиево.

Предвид изложеното и след като счита така издаденото Решение на НЕЛК, предмет на настоящото оспорване като краен резултат е законосъобразно и правилно, съдът намира, че следва да отхвърли жалбата.

С оглед този изход на спора не се дължат разноски. Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но такива не следва да се присъждат. По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, приложим във връзка с чл. 143 и чл. 144 от АПК, доколкото жалбоподателят е бил освободен на основание чл. 83, ал. 3 от ГПК от внасянето на такси и разноски по делото, а Решението не е в негова полза, същите, направени за възнаграждение на вещо лице, ще останат за сметка на бюджета на съда, а претендираното възнаграждение за юрисконсулт не следва да се присъди в полза на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът

 

             Р Е Ш И :              

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ю. ***/028/10.02.2020г. на НЕЛК София с което се отменя ЕР №1649/13.09.2019г. на ТЕЛК при МБАЛ“********“ Севлиево, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                       

 

 

        

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: