Мотиви към ПРИСЪДА
№ 7/ 2020 год. от 16.01.2020 год.
по НОХ дело
№ 271/ 2018 год. по описа на Районен съд –
гр. Кнежа
Районна прокуратура гр. Кнежа, понастоящем ТО към
РП – Плевен, е внесла обвинителен акт против Т.А.Б., с ЕГН ********** ***, за
това, че:
На 06.12.2017 год. около 23:30 часа в гр.
Кнежа, като използвал лесно запалима течност – нефтопродукт, запалил имущество
на значителна стойност – 13 480.00 лв. (тринадесет хиляди четиристотин и
осемдесет лева и 0 ст.), а именно къща, находяща се в гр. Кнежа на ул. „Тунджа“
№ 4, собственост на Г.К.М. ***– престъпление по чл. 330, ал.1 от Наказателния
кодекс.
Представителят
на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че фактическата обстановка
по делото е изяснена и подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна деянието, за което е предаден на съд. Предлага на подс. Б. да бъде
наложено наказание Лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Р.М. от Плевенска АК, взема становище, че обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което моли съда да постанови
оправдателна присъда по отношение на подзащитния му.
В
хода на проведеното досъдебно производство Т.Б. не се признава за виновен в
престъплението и дава обяснения по обвинението, като навежда доводи за
евентуално инсцениран палеж от Г.М. поради личен мотив – наличие на интимна
връзка с жената, с която Б. по-рано е бил във фактическо съпружеско
съжителство. Пред съда подсъдимият също дава обяснения по повдигнатото му
обвинение с идентични доводи и твърдения, че не е извършил деянието, в което е
обвинен. При тези съображения моли съда да бъде оправдан.
На основание чл. 84 от НПК е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалата Г.К.М. против подсъдимия
Т.А.Б. граждански иск за сумата от 385 лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на деянието до окончателното й изплащане.
СЪДЪТ
като прецени събраните по делото доказателства
– поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становището на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.А.Б. е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Б. и свидетелят Г.П.М.
се познавали отдавна, били приятели. В последните няколко години преди
инкриминираната дата (06.12.2017 год.), двамата преустановили контактите
помежду си.
На 06.12.2017 год. следобед св. Г.М.
тръгнал с автомобил на гости при свой познат от с. Ковачица, общ. Лом. При
излизането си от гр. Кнежа се срещнали с автомобилите си със св. А.Т.Б. – баща
на подсъдимия. Същият бил видимо пиян и през прозореца на превозното средство се
заканил на М., че ще го пребие, ще го запали. Последният не отвърнал на
заканите и продължил по пътя към с. Ковачица. От там се върнал в гр. Кнежа
късно вечерта на същия ден. Прибрал се направо в дома си, изкъпал се и около
23:00 часа си легнал. Стаята му се намирала в непосредствена близост до входа
на жилището, находящо се на ул. „Тунджа“ № 4 в гр. Кнежа, собственост на неговата
майка – св. Г.К.М.. Още не бил заспал, когато през прозореца забелязал ярка светлина.
Св. М. скочил от леглото си и видял, че входната врата на къщата, която се
намирала до прозореца на стаята му, гори. От своята стая влязъл в кухненското
помещение, което било и входно на жилището, и през прозореца на същото, ориентиран
към улицата, видял пред дома си подс. Т.Б.. Същият стоял на улицата, която била
осветена, на около 4-5 метра от прозореца на кухнята, в близост до пътната
врата. Подсъдимият бил облечен с тъмни дрехи, отгоре с яке или суичър, но бил
обърнат с лице към жилището на свидетеля и последният без съмнение го
разпознал. На по-голямо от дома си разстояние св. М. успял да забележи на
улицата още един човек, който бързо се отдалечавал. В този момент подс. Б. наметнал
качулката на връхната си дреха върху главата си и тръгнал да бяга. От своя
страна, св. М. незабавно предприел действия по гасене на пламналата врата на
кухнята, която била и входна на жилището. Едновременно с това извикал на майка
си – св. Г.М., която по същото време била в стая в задната част на къщата, да
уведоми полицията, че входната врата на жилището им гори. Св. М. излязла от
стаята си, видяла огъня и веднага се обадила в полицейското управление, на
стационарния им телефон, като уведомила за случващото се. След това започнала
да налива вода в леген и помогнала на сина си да изгасят пожара.
Малко след като огънят бил загасен
на място се отзовали полицейски служители – свидетелите Р.Л.А. и П.И.К.. Св. Г.М.
разговорял с тях и ги уведомил за двете лица, които видял на улицата при
възникването на пожара и в едно от които разпознал подс. Т.Б.. Свидетелите А. и
К. незабавно предприели действия по издирването му, като обиколили съседните
улици, но по-късно се върнали без резултат.
Междувременно свидетелите Г.М. и Г.М.
установили, че по входната врата и съседния й прозорец, които били от ПВЦ
дограма, имало следи от някаква течност. Констатирали, че стъпката пред
входната врата била почти изгоряла, както и че самата врата била прогоряла, била
стопена в долната й част, вследствие на пожара.
Сутринта на другия ден, в
присъствието на поемни лица – свидетелите И.П.Й. и Н.М.Д., бил извършен оглед
на местопроизшествие, обективиран в протокол от 07.12.2017 год., при който били
описани намерените следи от пожара и била иззета обтривка от стъклото на
прозореца посредством тампон, съхранен в стъклен буркан.
От заключението на изготвената по досъдебното производство и приета по
делото, след изслушване на вещото лице, физико-химическа
експертиза от 20.12.2017 год. се установява, че представеният за изследване
тампон, намиращ се в буркан, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие в
гр. Кнежа, ул. „Тунджа“ № 4, на 07.12.2017 год., представлява леснозапалимо
вещество, нефтопродукт, вероятно бензин.
От
заключението на изготвената в хода на ДП, неоспорена от страните и приета по
делото, пожаро-техническа експертиза от 30.01.2018 год., се установява, че причина
за възникналия на 06.12.2017 год. пожар е използване на външен
огнеизточник/огнеизточници. В конкретния случай е имало опасност пожарът да се
разпростре и обхване покривната конструкция на къщата. Експертът пояснява, че огнището
във вратата не може да възникне точно там по естествен начин и е сигурно
доказателство, че пожарът не е възникнал по обективни причини с оглед доказателствата,
че течността, с която е залята вратата и близкия до нея прозорец е
нефтопродукт, лесно запалимо вещество, като най-вероятно е бензин. Предвид
факта, че не е имало други предпоставки и обстоятелства за възникване на
пожара, същият е бил предизвикан чрез използване на външен
огнеизточник/огнеизточници. Била е налице реална опасност пожарът да обхване
покривната конструкция и впоследствие да се разпространи в цялата сграда.
Съобразно заключението на назначената по досъдебното производство, неоспорена
от страните и приета в настоящото производство оценителната
експертиза се установява, че пазарната стойност на запаленото на 06.12.2017
год. имущество – жилищна сграда, находяща се в гр. Кнежа, ул. „Тунджа“ № 4, собственост
на Г.М. (видно от приложения към делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот), върху който е имало реална опасност пожарът да се разпростре
е 13 480.00 лв. Стойността на нанесената щета по имота – входна врата
с размери 1500 мм./1900 мм., възлиза на 385.00 лв.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите: Геновена К.М., Г.П.М., вкл.
показанията му дадени пред съдия и прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, Р.Л.А. и П.И.К., вкл. показанията на двамата дадени пред орган на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2,
пр.2 от НПК, И.П.Й., Н.М.Д. и И.П.М., като логични, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Всички свидетели възпроизвеждат свои преки и непосредствени
впечатления, свързани с отделни моменти (в зависимост от това на каква част от
събитията са били преки очевидци), от описаната по-горе и възприета от съда
фактическа обстановка.
Съдът
цени показанията на горепосочените
свидетели като логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на
останалата доказателствена съвкупност по делото. Освен това, по делото не са налице
данни, които да обосновават извод за съмнение в предубеденост или причина
свидетелите да твърдят неистини. Няма данни свидетелите да са в каквито и да
било отношения с подсъдимия или да имат интерес да го оклеветят.
Като
цяло очертаната по-горе
фактическа обстановка е непротиворечива, предвид показанията на тези свидетели и писмените доказателства по делото.
Единствените
противоречия се внасят от
показанията на свидетелите Е.Г.Б., А.Т.Б. и В.Т.Н.-Б., както и от
обясненията на подсъдимия.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетелите Е.Б., А.Б. и В.Н. (разпитана по
искане за защитата) – последните двама в близка родствена връзка с подсъдимия
(баща и леля по майчина линия), а св. Б. вероятно заинтересована от изхода на
процеса с оглед факта че от съвместното си съжителство с подсъдимия (преди
инкриминираната дата), двамата имат родено едно дете – малолетната Гергана.
От
показанията на св. Г.М. се установява по несъмнен и категоричен начин, че в
момента на възникването на пожара той е видял на улицата пред дома си подс. Т.Б.,
с когото се познавали много добре отпреди. Непосредствено след това същият е избягал
от мястото. Действително свидетелят забелязал на улицата и друго лице, което не
е разпознал, но в този момент то се намирало на по-далечно разстояние от жилището
му и се отдалечавало.
От
показанията на свидетелите Г.М., Е.Б., А.Б. и В.Н. е видно, че св. М. и подс. Б.
са се познавали добре, тъй като двамата били дългогодишни приятели, макар и приятелството
си да са преустановили няколко години преди инкриминираното деяние. От това
може да се направи обоснован извод, че св. Г.М. не се е припознал и
действително е разпознал пред дома си именно подсъдимият Т.Б..
Видно
от показанията на св. Е.Б., въпреки раздялата им с подс. Б., настъпила 2-3
месеца преди датата на инкриминираното деяние, същият продължавал да проявява
чувство на ревност към нея, за което като причина изтъквал нейна интимна връзка
със свидетеля М.. В деня на пожара на публично място свидетелката и подсъдимият
пак се карали (скандалът бил възприет от св. И.М.), като Б. използвал повода отново
да я упрекне в интимни отношения с Г.М..
По
делото не се установи св. Г.М. и св. Е.Б., които се познавали, да са имали
интимна връзка помежду си. От друга страна, не се събраха и конкретни данни св.
М. и подс. Б. да са влизали лично в конфликт по такъв повод. В тази връзка и
противно на обясненията на подсъдимия, Б. свидетелства, че не е била очевидец
на разменяни между двамата заканителни реплики. Никой от разпитаните по делото
свидетели не знае и не е бил очевидец на личен конфликт между св. М. и подс. Б..
От
доказателствата по делото не се установява срещу подсъдимия да има образувани наказателни
дела с пострадало лице Г.М.. Вярно, че последният е бил осъждан многократно, но
не и за престъпления против личността или против правосъдието, в частност
престъпления по чл. 286 или по чл. 290 от НК. Следователно, не може да се
приеме за обоснован довода на защитата, че у св. М. е бил налице личен мотив да
набеди подс. Б. в инкриминираното деяние.
Не
така обаче стои въпроса относно мотива на подсъдимия за осъществяване на
престъпното си деяние. Очевидно, именно той е имал такъв (личен мотив) с оглед
въображаемата интимна връзка на св. Г.М. и св. Е.Б.. При проведените разпити единствено
св. В.Н. заявява, че била разбрала от племенника си – подс. Б., за това, че
раздялата му с Б. била вследствие на нейна връзка с М.. Същата обаче не е виждала
Б. и М. заедно и не изразява категорично становище за действително съществуваща
или съществувала връзка между тях. Съдът не дава пълна вяра на показанията на
св. Н. и относно обстоятелството, че на инкриминираната дата през цялата вечер подс.
Б. заедно с дъщеря си Гергана бил в дома й, като си тръгнал с детето около
01:00-01:30 часа. Без съмнение същата се явява заинтересована косвено от изхода
на делото и е напълно обяснимо и логично желанието й, като близък роднина (от
ІІІ-та степен по съребрена линия), да свидетелства в подкрепа на защитната теза
на своя племенник, а именно, че през цялото време той е бил в дома й. По делото
няма убедителни други доказателства в подкрепа на това твърдение. В показанията
си свидетелката е колеблива и не може да потвърди категорично, че подсъдимият
не е напускал изобщо жилището й по време на вечерята. От друга страна, дори да
се приеме, че той е бил в дома й през цялото време, то така изградената версия
не кореспондира с показанията на св. Е.Б., според която същата вечер и до късно
през нощта дълго си писали по вайбър с подсъдимия, с прекъсвания във времето, в
което той е къпал детето и го е приспивал. Без да е ясно точно кога, но от Б. свидетелката
разбрала, че той е заедно с баща си и са някъде на гости.
Според
свидетеля А.Б. обаче, синът му Т. не е бил с него във вечерта на палежа.
Видно
още от показанията на св. В.Н. е, че по време на вечерята в дома й детето
заспало. Оставили го да спи в съседна стая, като го наглеждали от време на
време. То продължило да спи, докато подсъдимият си тръгнал с него към 01:30
часа. Така заявеното отново не кореспондира с показанията на св. Б., според
която същата вечер подсъдимият е демонстрирал отношение на грижовен баща, като къпал
детето и го приспал.
Видно
от обясненията на подсъдимия, в контекста им на годно доказателствено средство,
в този ден – Никулден, бил на гости с детето в дома на леля си – св. Н.. Около
20:00 часа излязъл и отишъл да прибере баща си – св. А.Б., от дома на негов
познат. От там отвел същия направо вкъщи, тъй като бил много пиян. После се
върнал отново при леля си и си тръгнал с детето от дома й към 01:30 часа. Обясненията
му не кореспондират с показанията на св. Б., която същата вечер именно от подсъдимия
разбрала, че той е заедно с баща си някъде на гости.
От
показанията на св. А.Б. е видно, че подс. Т.Б. и св. Г.М. са били приятели, но
не знае двамата да са имали проблеми помежду си, нито пък синът му е споделял с
него за някаква връзка между бившата му снаха – св. Б. и М.. Очевидно по обективни
причини, с оглед правата му по НПК, свидетелят отрича той самият да е влизал в
личен конфликт със св. Г. М., да е отправял каквито и да било закани спрямо
него. Свидетелят няма ясни спомени дали на инкриминираната дата детето на
подсъдимия е било в дома му, от кого е било заведено там и евентуално кога. Несъмнено
по делото не би било в негов интерес, нито в интерес на подсъдимия, да дава
достоверни показания, с които би могъл да уличи себе си или сина си в
престъпление.
От
показанията на св. Б. се установява още, че същия ден следобед отишла до дома на
подсъдимия, като по същото време отнякъде се прибрал и баща му, който бил много
пиян. Около час по-късно, след като с подсъдимия обсъждали пред дома му отношенията
си (по това време вероятно детето било при чичото на подсъдимия), тя се прибрала
вкъщи, а вечерта дълго време си писали с подс. Б., от когото разбрала, че
двамата с баща си били някъде на гости.
В
случая, макар да липсват очевидци на изпълнителното деяние, събраните по делото
преки и множество косвени доказателства водят до единствения обоснован извод,
че извършител на деянието е именно подсъдимият Т.А.Б..
Като
цяло обясненията на подсъдимия са неубедителни и са в противоречие със събрания
по делото доказателствен материал,
По
делото категорично се установи, че на инкриминираната дата подсъдимият Т.Б. е
бил на мястото на пожара, в момента на възникването му. Несъмнено е налице и
мотив у подсъдимия за извършване на деянието – съществуващата, според него,
интимна връзка между св. Г.М. и св. Е.Б., което и косвено подкрепя извода относно
авторството на палежа. Изводът относно авторството и начина на извършване на
деянието – запалил имущество на значителна стойност (къща), като използвал
лесно запалима течност – нефтопродукт (вероятно бензин), се подкрепя от кредитираните
от съда свидетелски показания и приобщените по делото писмени доказателства.
В
хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че от своя страна св. Г.М.
има какъвто и да било интерес да набеди подс. Т.Б. в извършеното престъпление. В
случая е без значение съдебното минало на свидетеля. Никой от разпитаните по
делото свидетели, противно на обясненията на подсъдимия и доводите на защита,
не знае М. и Б. да са били в сериозен и продължителен междуличностен конфликт. Отделно
от това, съдът намира за ирелевантни доводите на защитника, че обвиняемият е
бил лишен от възможността да упражни адекватно правото си на защита, в частност
бил е лишен по обективни причини от възможността да предостави записи от
намиращите се в дома му камери за видеонаблюдение. Очевидно е, че към датата на
привличането на Б. като обвиняемо лице (03.05.2018 год.), соченият от защитата
6-месечен срок за съхранение на видеозаписи, считано от датата на извършване на
деянието – 06.12.2017 год., не е бил изтекъл. Дори да се приеме, че подсъдимият
е разполагал със записи и е имал възможност да ги предостави, то точно тези
записи едва ли биха представлявали интерес за разследването и биха допринесли
за изясняване на фактическата обстановка по случая предвид обстоятелството, че по
делото липсват и не се събраха никакви доказателства, които да водят до извода,
че по време на палежа подсъдимият е бил в дома си. Такива твърдения липсват в
кредитираните от съда свидетелски показания, а и не се навеждат подобни доводи от
подсъдимия в обясненията му.
Обстоятелството,
че по време на извършения оглед на местопроизшествието не е бил намерен предмет
(шише, туба), който да се свързва с безспорно установената в случая употреба на
лесно запалима течност (вероятно бензин) върху изгорялата врата и опушения
прозорец, не може да обоснове извод за липсата на доказателства за умишлен
палеж.
Обстоятелството,
че местопроизшествието не е било запазено от полицейски служители, също не
опровергава извода за умишлено престъпление. По делото са налице безспорни
други доказателства в подкрепа на извода за умишлен палеж – свидетелски
показания, заключенията на физико-химическа и пожаротехническа експертизи. С
оглед защитната теза на подсъдимия, според съда, несъстоятелен, нелогичен и
житейски неоправдан би бил извода, че св. Г.М. сам е запалил жилището на майка
си – св. Геновена М., в което и самият той живеел, т.е. е инсценирал палеж. Несъмнено
в конкретния случай не се касае и за случайно събитие (инцидент).
Обясненията
на подсъдимия, като годно доказателствено средство не могат да бъдат
кредитирани безрезервно, още повече, че те не съответстват изцяло с показанията
на св. В.Н., а освен това част от тях са и в противоречие с показанията на св. Е.Б..
Като цяло обясненията на подсъдимия и показанията на двете свидетелки не се
допълват взаимно, а и се различават от показанията на неговия баща – св. А.Б.. Обясненията
му не кореспондират и със събраните по делото други гласни доказателства и
писмени такива.
Съдът напълно се доверява на заключенията на физико-химическата,
пожаротехническата и оценителната експертизи, които намира за обосновани,
незаинтересовани, компетентно изготвени, с необходимите знания и опит, в
съответствие с материалите по делото.
В
подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени и веществени доказателства, събрани в хода на проведеното
досъдебно производство – протокол за оглед на местопроизшествие от 07.12.2017
год. и фотоалбум към него; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том VІІІ, рег.№ 3569, дело № 1138 от
2012 год. на Валерия Рачева – нотариус в района на РС – Кнежа, с рег.№ 550 на
Нотариалната камара; протоколи за разпит на свидетели, приобщени
по реда на чл. 281 НПК; характеристична
справка и справка за съдимост на Г.П.М.; справка за съдимост на Т.А.Б.; заключения
по назначените и изготвени съдебни експертизи – физико-химическа,
пожаротехническа, оценителна.
От
правна страна:
При така изяснените фактически обстоятелства се
установява, че с извършеното деяние подсъдимият Т.А. Бачийъски е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, а именно на 06.12.2017
год. около 23:30 часа в гр. Кнежа, като използвал лесно запалима течност –
нефтопродукт, запалил имущество на значителна стойност – 13 480.00 лв.
(тринадесет хиляди четиристотин и осемдесет лева и 0 ст.), а именно къща,
находяща се в гр. Кнежа на ул. „Тунджа“ № 4, собственост на Г.К.М. ***.
От
субективна страна подсъдимият са действал виновно, при пряк умисъл по смисъла
на чл. 11 ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Причини
за извършване на деянието – ниска правна култура, незачитане на установения в
страната правов ред и задължение за опазване правото на собственост на гражданите.
По индивидуализация на
наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 330, ал.1 от НК е предвидено
наказание е лишаване от свобода от една до осем години. На основание чл. 54 от НК съдът
определи на подъсдимия наказание
от една година Лишаване от свобода, като съобрази с
обществената опасност на деянието и дееца, и обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Подс. Т.Б. е на 31 години, със средно образование, неженен с едно
малолетно дете, не работи, не е осъждан.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете младата
възраст на подсъдимия, липсата на други водени срещу него наказателни
производства и чистото му
съдебно минало. Като отегчаващи обстоятелства съдът прецени наличието
на конкретните особености,
при които подсъдимият е извършил престъплението: посегателство върху чужда
собственост, в населено място, в късните вечерни часове. Негативна оценка
заслужава и мотивацията на подсъдимия – на лична основа със сина на пострадалата, както и липсата
на критичност у подсъдимия към извършеното деяние.
Или касае се за
подсъдим, който не
зачита чуждото пространство, права и собственост, показател
за което е лекотата, с която е решил да ги засегне. Тези обстоятелства се възприемат от съда
като данни, разкриващи в негативна светлина личността на дееца и като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид изложеното, съдът приема, че констатираните смекчаващи
вината обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от тях се явява
изключително по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, поради което
и липсват основания за прилагането на тази норма. С оглед на това
наказанието на подс. Б. съдът определи съобразно правилото на чл. 54 НК и
намери, че наказание от една година е най-справедливо. Съдът
прие, че не са налице основания за ефективно изтърпяване на наказанието и
изпълнението на същото може да се отложи с 3-годишен изпитателен срок, на
основание чл. 66, ал.1 от НК.
При тези данни съдът прие, че така
определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите, визирани в чл. 36
от НК както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите
членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
По гражданския иск:
Съдът счете, че предявеният от пострадалата Г.К.М.
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 385 лв. за
причинени имуществени вреди от престъплението на подсъдимия се явява доказан по
основание, с оглед признаването на подсъдимия за виновен в причиняването на
имотна вреда на това лице. По отношение на конкретния размер на иска е
необходимо да се вземе предвид, че по делото се явява доказано, че предмет на
деянието на Б. е бил именно горепосоченият имот, собственост на пострадалата,
като съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
оценителна експертиза паричната равностойност на повреденото имущество – входна
врата, възлиза именно на сумата от 385 лева. Поради това подсъдимият Т.А.Б.
следва да бъде осъден да заплати на Геновена К.М. претендираната сума в размер на 385 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на последната имуществени вреди в
резултат на извършеното престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 06.12.2017 год., до окончателното изплащане на сумата.
Веществените доказателства по делото – 1
бр. стъклен буркан с метална капачка с винт, съдържащ 1 бр. тампон, след
влизане на присъдата в сила, съдът постанови да се унищожат.
В
тежест на подсъдимия и
съобразно правилото на чл.
189, ал. 3 от
НПК се възложиха да заплати сторените по делото разноски – в размер на 146.33 лв., вносими по
сметка на ОД МВР –
Плевен и 168.20 лв. – по сметка на РС Кнежа, както и сумата от 50 лв. по сметката
на съда, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: