Р
Е Ш Е
Н И Е № 280
гр. Стара Загора, 06.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Албена Ангелова
като
разгледа докладваното от съдията-докладчик СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №282 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на З.М.К., ЕГН ********** ***, против Решение
№1040-23-18 от 12.04.2021г. на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – гр.Стара Загора (ТП на НОИ, гр.Стара Загора), с което: 1.
са отменени разпореждания №О-23-999-00-********** от 18.02.2021г.,
№О-23-999-00-********** от 18.02.2021г. и №О-23-999-00-********** от
18.02.2021г., всичките на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ, гр.Стара Загора и вместо тях е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове №Е20176253112 за
периода от 22.01.2020г. до 31.01.2020г., №Е20176253144 за периода от
05.02.2020г. до 14.02.2020г. и №Е20176253209 за периода от 09.03.2020г. до
13.03.2020г., като административната преписка е върната на административния
орган за извършване на действия по компетентност, съгласно мотивите изложени в
решението; 2. отхвърлена е като неоснователна подадената от З.К. жалба срещу Разпореждане
№О-23-999-00-********** от 18.02.2021г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.Стара Загора, като същото е
потвърдено изцяло.
В жалбата и представеното уточняващо допълнение към нея, се излагат
подробни съображения по отношение неправилността и незаконосъобразността на
оспореното решение, поради постановяването му при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че незаконосъобразни по същите аргументи се
явяват и първоначално постановените разпореждания на ръководителя по изплащане
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.Стара Загора, чрез които е
отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност
(ПОВН). Жалбоподателят посочва, че административните органи не са изяснили
всички относими факти и обстоятелства, имащи пряко значение към
социално-осигурителния му статус и в частност тези, свързани с актовете на
медицинската експертиза, с които се отменят, съответно потвърждават издадените
болнични листове с №Е20176253112, №Е20176253144, №Е20198779498 и №Е20176253209. Твърди се, че е получил
единствено ЕР №1594 от 22.10.2020г. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК
при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр.Стара Загора по отношение болничен
лист №Е20176253112, като решенията, постановени във връзка с обжалване на
останалите болнични листове не са му били връчвани и в този смисъл не са влезли
в законна сила. Последното от своя страна водело и до незаконосъобразен извод
на административния орган, постановил първоначално оспорените разпореждания,
досежно липсата на основание за изплащане на ПОВН, като в този смисъл
незаконосъобразен се явявал и изводът на решаващия орган в лицето на директора
на ТП на НОИ, гр.Стара Загора. Жалбоподателят твърди, че не бил запознат с
подадените жалби срещу част от болничните листове и съответно не бил редовно
призован да участва в развилите се производства по тяхното обжалване. Твърди
също, че от изложените в решенията на органите на медицинската експертиза
диспозитиви не ставало ясно какви са правните последици на оспорваните болнични
листове. От съда се иска отмяна на решение №1040-23-18 от 12.04.2021г. на Директора
на ТП на НОИ, гр.Стара Загора, съответно отмяна на първоначално постановените
разпореждания на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ, гр. Стара Загора.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в открито съдебно
заседание се явява лично и с пълномощника си адвокат И. Д. от АК-Стара Загора,
която подържа изцяло жалбата. В представена по делото писмена защита се излагат
подробни съображения по отношение незаконосъобразността на оспореното решение
на Директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора. Твърди се, че е неправилен изводът
на решаващия орган за липса на осигуряване на жалбоподателя към датата на
възникване на временната неработоспособност по болничен лист №Е20198779498,
като се заявява, че с оглед неговото потвърждаване от ТЕЛК чрез ЕР №2795 от 09.09.2020г.,
за периода от 15.02.2020г. до 05.03.2020г. З.К. е осигурено за общо заболяване
и майчинство лице по смисъла на чл.9, ал.2 от КСО и не е налице твърдяното от
административния орган прекъсване на осигуряването съобразно чл.10, ал.2 от КСО.
Посочва се, че жалбоподателят се е запознал единствено с жалбите срещу болнични
листове №Е20176253112 и №Е20176253144, като по последния не е получавал
известие за явяване пред лекарска консултативна комисия (ЛКК). Подобни известия
бил получил във връзка с обжалване на болничен лист №Е20176253112 и
№Е20176253209, като в производството по ревизиране на втория болничен лист не
се явил и не представил медицинска документация. Твърди се, че решение №647 от
13.04.2020г. на ЛКК по отношение болничен лист №Е20176253112 жалбоподателят е
получил на 14.04.2020г., решение №727 от 24.04.2020г. по отношение болничен
лист №Е20176253144 е получил на 29.04.2020г., а решение №900 от 1.05.2020г. на
ЛКК по отношение болничен лист №Е20176253209 е получил на 28.05.2020г. Независимо
от горното се посочва, че не са налице доказателства, че решенията на органите
на медицинската експертиза по отношение обжалванията на болнични листове
№Е20176253144 и №Е20176253209 са влезли в законна сила. Потвърждават се
доводите от депозираната пред съда жалба за наличието на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените при постановяване на
административните актове. Претендират се сторените по делото разноски,
представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На
15.02.2021г. в ТП на НОИ, гр.Стара Загора са представени от осигурителя
„Арсенал“ АД, гр.Казанлък, съгласно реда, разписан в чл.8 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/,
удостоверения-приложения №9 (л.26-29) към следните болнични листове, издадени с
причина „общо заболяване“ за жалбоподателя З.К.: 1. болничен лист Е20176253112
за периода от 22.01.2020г. до 31.01.2020г. (първичен) с определена временна
неработоспособност в размер на 10 дни; 2.болничен лист №Е20176253144 за периода
от 05.02.2020 г. до 14.02.2020г. (първичен) с определена временна
неработоспособност в размер на 10 дни; болничен лист №Е20198779498 за периода
от 15.02.2020г. до 05.03.2020г. (продължение) с определена временна
неработоспособност в размер на 20 дни и болничен лист №Е20176253209 за периода
от 09.03.2020г. до 13.03.2020г. (първичен) с определена временна
неработоспособност в размер на 5 дни. Болнични листове Е20176253112,
№Е20176253144 и №Е20176253209 са издадени еднолично, а болничен лист
№Е20198779498 е издаден от ОЛКК при МЦ „Казанлък“ ООД, гр.Казанлък. Информацията
за издадените болнични листове е постъпила по-рано в поддържания от НОИ
Електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им по реда
регламентиран в Наредба за реда за предоставяне в НОИ на данните от издадените
болнични листове и решенията по
обжалването им. Видно от данните, съдържащи се в информацията предоставена от
осигурителя, към деня на настъпване на временната неработоспособност по всеки
от болничните листове жалбоподателят се явява неосигурено за общо заболяване и
майчинство лице. С разпореждания №О-23-999-00-**********,
№О-23-999-00-**********, №О-23-999-00-********** и №О-23-999-00-********** от
16.02.2021г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ, гр.Стара Загора (погрешно изписани в решението на директора на ТП на НОИ,
гр.Стара Загора с дата на издаване 18.02.2021г.) на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е отказано изплащане на парично обезщетение по
всички болнични листове с мотив, че съгласно представената от „Арсенал“ АД,
гр.Казанлък информация за липса на осигуряване на К. към момента на настъпване
на временната неработоспособност по всеки от болничните листове и във връзка с
чл.40, ал.1 от КСО на лицето не се следва ПОВН. Разпорежданията са връчени на
жалбоподателя на 09.03.2021г. (л.21 и л.25).
По
делото се установява, че болнични листове Е20176253112, №Е20176253144 и
№Е20176253209 са обжалвани по реда на чл.112, ал.1, т.1 от Закона за здравето
от страна на осигурителя „Арсенал“ АД, гр.Казанлък, като съответно са подадени
жалби чрез РЗИ-Стара Загора до ЛКК с изх. №116 от 07.02.2020г., изх. №188 от
21.02.2020г. и изх. №199 от 10.04.2020г. Болничен лист №Е20198779498, издаден
от ОЛКК при МЦ „Казанлък“ ООД, гр.Казанлък е оспорен чрез жалба изх.
№Ц5001-23-36 от 12.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора на
основание чл.112, ал.1, т.2 от Закона за здравето, чрез РЗИ-Стара Загора до
ТЕЛК. С решение №647 от 13.04.2020г. (л.52) на ОЛКК при „ДКЦ – Поликлиника –
Казанлък“ ЕООД, гр.Казанлък болничен лист Е20176253112 за периода от
22.01.2020г. до 31.01.2020г. е потвърден, като в мотивите на решението е
записано, че пациентът З.К. се е явил и е представил медицинска документация.
Решението е обжалвано от „Арсенал“ АД, гр.Казанлък, като със свое ЕР №1913 от
01.06.2020г. първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД,
гр.Стара Загора е отменил решение №647 от 13.04.2020г. на ОЛКК. ЕР на ТЕЛК
обжалван от З.К. по реда на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето, като със
свое ЕР №1594 от 22.10.2020г. специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови
заболявания при НЕЛК (л.199-200) е потвърдено решението на ТЕЛК. С решение №727 от 24.04.2020г. на ОЛКК при
„ДКЦ – Поликлиника – Казанлък“ ЕООД, гр.Казанлък (л.45) е отменен болничен лист
№Е20176253144 за периода от 05.02.2020г. до 14.02.2020г., като в мотивите на
акта е записано, че пациентът е представил медицинска документация, която не
потвърждава посочената диагноза. С ЕР №2795 от 09.09.2020г. на първи състав на
ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора (л50-51)
болничен лист №Е20198779498 за периода от 15.02.2020г. до 05.03.2020г. е
потвърден. С решение №900 от 21.05.2020г. отново на ОЛКК при „ДКЦ – Поликлиника
– Казанлък“ ЕООД (л.53) болничен лист №Е20176253209 за периода от 09.03.2020г.
до 13.03.2020г. е отменен.
По
делото е налично известие изх. №46/26.03.2020г. от „ДКЦ – Поликлиника –
Казанлък“ ЕООД, гр.Казанлък (л.79), чрез което жалбоподателят е призован да се
яви на 10.04.2020г. във връзка с процедура по обжалване на болничен лист
Е20176253112, като представи съответната медицинска документация. Доказателство
за подобно уведомяване не е налице по повод обжалването на №Е20176253144,
независимо, че както бе отбелязано по-горе в мотивите на решение №727 от
24.04.2020г. на ОЛКК е записано, че пациентът се е явил. По делото са налични
уведомления на първи състав на ТЕЛК (л.145 и л.149), с които се указва на
жалбоподателя да се яви на 27.05., съответно на 23.07., като носи със себе си
изчерпателно изброени документи. От уведомленията не става ясно точно по повод
какво е викан жалбоподателя, като единствено в уведомлението за явяване на
23.07. е записано, че става въпрос за освидетелстване. Независимо от това К.
твърди, че е получил известия в началото на месец май 2020г. и на 10.07.2020г.
от ТЕЛК, като съдът приема, че това производство е свързано с оспорването на
болничен лист №Е20198779498. Представено и прието по делото е известие с изх.
№85 от 08.05.2020г. на „ДКЦ – Поликлиника – Казанлък“ ЕООД, гр.Казанлък (л.156)
чрез което жалбоподателят е призован да се яви на 20.05.2020г. във връзка с
процедура по обжалване на болничен лист №Е20176253209. Както твърди самият
жалбоподател той не се е явил на насрочения преглед и не е предоставил изисканата
документация. По делото не са представени налични доказателства за уведомяване
на жалбоподателя, за образуваното производство по оспорване на решение №647 от
13.04.2020г. на ОЛКК пред ТЕЛК. Представено е уведомление от НЕЛК (л.162) по
повод образуваното пред комисията производство по обжалване на ЕР №1913 от
01.06.2020г. първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД,
гр.Стара Загора. От представените доказателства (ксерокопия на пощенски пликове
и обратни разписки) не се установява надлежното връчване на нито едно от
описаните по-горе уведомления и известие. Отново от наличните по делото
доказателства в т. ч. и 2 бр. обратни разписки, допълнително представени от
ответника, не може да се установи надлежното връчване нито на решенията на ЛКК,
нито на тези на ТЕЛК. Доказателства за надлежно връчване от гл. т.
жалбоподателя са налице единствено по отношение ЕР №1594 от 22.10.2020г. на
НЕЛК, видно от обратна разписка от 29.10.2020г. (л. 201).
Във
връзка с описаните обжалвания на процесните болнични листове, респективно
липсата на подадена информация по реда на чл.8 от НПОПДОО
и следващото се от това произнасяне на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.Стара Загора
З.К. е отправил запитване до Националния осигурителен институт, препратено по
компетентност до ТП на НОИ, гр.Стара Загора. Извършена е проверка по разходите
на ДОО в осигурителя „Арсенал“
АД, гр.Казанлък, резултатите от която са обективирани в констативен протокол
№КП-5-23-00878892 от 11.02.2021г. (л. 40-42). Съгласно установяванията на
контролния орган болничните листове са обжалвани, като решенията на органите на
медицинската експертиза са влезли в сила. В протокола не се сочат конкретни
доказателства за това. Посочва се, че жалбоподателят не е подал заявление за
ползване на неплатен отпуск за периодите от 22.01.2020г. до 31.01.2020г. и от
05.02.2020г. до 14.02.2020г. при все, че е бил уведомен, че болничните листове
са отменени. За периода от 09.03.2020г. до 13.03.2020г. З.К.
е отказал да подпише заявление за ползване на неплатен отпуск. Контролният
орган е формирал заключение, че е налице прекъсване на осигуряването по смисъла
на чл.10, ал.2 от КСО през визираните периоди. Отбелязано е, че във връзка с
последното към датата на настъпване на временната неработоспособност по
болничен лист №Е20198779498
за периода от 15.02.2020г. до 05.03.2020г. жалбоподателят не е осигурен за общо
заболяване и майчинство, като съответно няма право на ПОВН.
С писмо изх.
№9001-40-213#7 от 23.02.2021г. на началник на отдел „Краткосрочни плащания и
контрол“ при ТП на НОИ, гр.Стара Загора (л.54-55) З.К.
е уведомен за констатациите от извършената проверка, както и за това, че с
оглед подадената към болничните листове от осигурителя информация за липса на
осигуряване, нему не се следва ПОВН по представените болнични листове, за което
са постановени откази, обективирани в разпореждания на ръководителя по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.Стара Загора. В
заключение е посочено, че евентуално плащане може да се извърши единствено по
болничен лист №Е20198779498 и то само ако към датата на настъпване на
временната неработоспособност по него лицето е осигурено за съответния риск.
С оспореното
понастоящем решение №1040-23-18 от 12.04.2021г. (л.15-18) Директорът на ТП на
НОИ, гр.Стара Загора се е произнесъл по жалба на З.К. срещу разпореждания
№О-23-999-00-**********, №О-23-999-00-**********, №О-23-999-00-********** и
№О-23-999-00-********** от 16.02.2021г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.Стара Загора. Решаващият
административен орган е възприел и изложил установената вече фактическа
обстановка, като е възпроизвел нормативната регламентация относно правото за
получаване на ПОВН, съответно тази свързана с наличието на осигуряване,
неговото започване и прекъсване. Посочил е, че право на ПОВН имат лицата, които
при настъпване на временната неработоспособност са осигурени за общо заболяване
и майчинство. Посочил е, че периодът на временна неработоспособност се оформя в
болничен лист, като наличието на такъв е безусловна предпоставка за изплащане
на ПОВН. Обсъдил е мотивите, изложени от административния орган в лицето на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.Стара Загора,
като е заключил, че правилно е отказано отпускането на обезщетения по болнични
листове №Е20176253112 за периода от 22.01.2020г. до 31.01.2020г., №Е20176253144
за периода от 05.02.2020г. до 14.02.2020г. и №Е20176253209 за периода от
09.03.2020г. до 13.03.2020г., но неправилни се явявали изложените от органа
мотиви за това. Не посочената от работодателя в подадените
удостоверения-приложения №9 липса на осигуряване е основанието за постановените
откази, а това, че с оглед решенията на органите медицинската експертиза са
отменени самите болнични листове, които от своя страна са основание за
изплащане на исканото обезщетение. В тази връзка не съществувало и задължение
за подаване от страна на осигурителя на удостоверения-приложения №9, тъй като
при отменен болничен лист липсва правно основание за подаване на подобен
документ – такъв се подавал при влязъл в сила болничен лист. По отношение
болничен лист №Е20198779498 за периода от 15.02.2020г. до 05.03.2020г. са
изложени съображения, че към датата на настъпване на временната
неработоспособност лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, видно
от подаденото удостоверение-приложение №9. С оглед тези си съображения
директорът на ТП на НОИ, гр.Стара Загора е отменил, като незаконосъобразни
оспорените пред него разпореждания №О-23-999-00-**********,
№О-23-999-00-********** и №О-23-999-00-**********, всичките от 16.02.2021г. (а не
от 18.02.2021г.) и вместо тях, поради отмяната на болнични листове
№Е20176253112, №Е20176253144 и №Е20176253209 е отказал отпускане на ПОВН, като
е върнал преписката на административния орган за предприемане на действия по
компетентност. Със същото решение решаващият орган е отхвърли като
неоснователна жалбата на К. в частта й срещу разпореждане
№О-23-999-00-**********, като е потвърдил същото изцяло. Решението е връчено на
А.М. – майка на жалбоподателя, на 14.04.2021г., видно от приложената на л.19
обратна разписка. Жалбата срещу него е подадена чрез административния орган,
при когото същата е получена на 28.04.2021г. (л.13).
По
делото са представени и приобщени писмените доказателства, съдържащи се в
административната преписка по постановяване на първоначално оспорените
разпореждания и решението на директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора, както и
документите приложени към жалбата на К. и тези представени допълнително от
ответника по делото – 2 бр. обратни разписки с подател „ДКЦ –
Поликлиника – Казанлък“ ЕООД, гр.Казанлък (л.191), решения на ОЛКК (л.192-196),
както и писмо от НЕЛК с приложени към него ЕР и 6 бр. известия за доставяне (л.198-202).
Чрез визираното писмо НЕЛК заявява, че не следи служебно за влизане в сила на
издадените ЕР, като до 02.06.2021г. не е регистрирана жалба срещу ЕР №1594 от
22.10.2020г. ЕР е изпратено на заинтересованите страни, видно от приложените
известия за доставяне.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл.168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице,
за което административният акт е неблагоприятен, в законово установения срок по
чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Жалбата
се явява основателна по следните съображения:
Решение
№1040-23-18 от 12.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора е
незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложения на
материалния закон.
Съгласно чл.40,
ал.3 от КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват
и изплащат от НОИ, като в случай, че лицето няма право на обезщетение или
помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на ТП на НОИ, издава разпореждане за отказ. Съгласно чл.117, ал.1, т.2,
б. „е“ от КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават
жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта,
раздели І и ІІ от КСО или помощи, измежду които са и ПОВН, както е в процесния случай. Съгласно чл.117,
ал.3 на посочената разпоредба ръководителят на ТП се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С
решението ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. С властническото волеизявление, съдържащо се в
оспореното понастоящем решение на директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора
органът е отменил като незаконосъобразни оспорените пред него разпореждания на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.Стара
Загора, като съответно се е произнесъл по същество, действайки вместо
административния орган и замествайки отменените актове със своето решение, чрез
което в случая е отказал отпускане на ПОВН за периодите, за които се твърди, че
жалбоподателят е бил във временна неработоспособност. Със същото това свое
решение директорът на ТП на НОИ, гр.Стара Загора е отхвърлил жалбата на К.
срещу разпореждане №О-23-999-00-********** от 16.02.2021г. в съответствие с
приложимата в случая разпоредба на чл.97, ал.1 от АПК. Във връзка с изложеното
и с оглед тълкуването на нормата на чл.117, ал.3 от КСО следва, че правилно и
законосъобразно, в рамките на предоставените му от закона правомощия,
решаващият орган е отменил обжалваните пред него актове на по-долустоящия
административен орган, решавайки повдигнатия пред него спор по същество,
съответно е отхвърли част от направеното оспорване. Неправилна обаче се явява
тази част от диспозитива на постановеното в развилото се контролно-отменително
производство решение, с която след отмяна на оспорените разпореждания и
произнасяне по същество, преписката е върната на административния орган за
извършване на действия по компетентност, съгласно мотивите на решението. Както
бе отбелязано по-горе, разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО предвижда подобно
разпореждане на решаващия орган, но в случаите, когато е необходимо изясняване
на обстоятелствата, отнасящи се до издадените актове, тъй като именно
произнасянето на долустоящия административен орган при липса на напълно
изяснена фактическа обстановка води до отмяна на постановените разпореждания от
решаващия орган. В случая подобна хипотеза не е налице. Директорът на ТП на
НОИ, гр.Стара Загора е отменил оспорените разпореждания, като е приел същите за
незаконосъобразни и вместо тях се е произнесъл по съществото на спора, което
изключва необходимостта от връщане на административната преписка, още повече,
че от самия диспозитив в тази му част не става ясно какво е имал предвид
решаващият орган под „извършване на действия по компетентност“ при все, че от
негова страна са постановени откази за отпускане на ПОВН. Доколко след като е
отменил разпорежданията директорът на ТП на НОИ, гр.Стара Загора е упражнил
правилно и законосъобразно правомощието си по решаване на повдигнатия пред него
спор е въпрос, който касае делото по същество и който следва да бъде разрешен
със съответния съдебен акт.
Наведеният, чрез
депозираната до съда жалба, административноправен спор се свежда това дали за З.К. са налице
условията за отпускане на парични обезщетения за временна неработоспособност за
периодите от 22.01.2020г. до 31.01.2020г., от 05.02.2020г. до 14.02.2020г., от
15.02.2020г. до 05.03.2020г. и от 09.03.2020г. до 13.03.2020г. от гледна точка
наличието на влезли в сила актове на медицинската експертиза (болнични листове,
респективно решения по обжалването им), съответно наличието на осигуряване за
общо заболяване и майчинство. За да разреши така повдигнатия спор съдът на първо
място е необходимо да установи правната рамка, в която се развиват обществените
отношения, свързани с възникването и наличието на социално осигуряване и
изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност, като подведе
под съответните правни норми релевантните факти и обстоятелства, съдържащи се в
наличните по делото доказателства.
Съгласно § 1, ал.1, т.3 от Допълнителните
разпоредби на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1
от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10 от кодекса, продължава и през периодите
по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. Според ал.1 на
чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според ал.2
на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се
зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1
не е прекратена. Съгласно чл.40, ал.1 от КСО
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. От така посочените разпоредби
следва, че право на парично обезщетение за временна неработоспособност
придобиват тези лица, които при настъпване на неработоспособността са осигурени
за общо заболяване и майчинство.
Болничните листове, в качеството им на първични
медицински документи удостоверяват състоянието на временна неработоспособност,
неговата причина и продължителност. Те освобождават лицето от изпълнението на
трудовите му задължения и служат пред осигурителния орган като основание за получаване
на осигурителни обезпечения. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба
за медицинската експертиза, временна неработоспособност е налице в случаите,
при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, като се
посочват отделни хипотези, измежду които е и общо заболяване. Съгласно ал.2 отпускът
поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец,
утвърден с акта на Министерския съвет по чл.103а от
Закона за здравето.
Според разписаното в чл.54к от КСО отпускането
и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до
2-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват
въз основа на данните по чл.5,
ал.4, т.1 и чл.33,
ал.5, т.12, както и на данните,
декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от
държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет. В конкретния случай това е Наредбата за парични обезщетения
и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Съобразно
нормата на чл.1, ал.2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на
размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от Наредбата се извършва
въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични
листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра
на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови
договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални
болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от
регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от
удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11, ал.1 и 2 от Наредбата. За
всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните
каси представят в НОИ удостоверение по образец, съгласно приложение №9 с данни
относно правото на парично обезщетение. В раздел
I, т.1 от всяко удостоверение-приложение №9 се
посочва дали към датата на настъпване на временната неработоспособност лицето е
осигурено за съответния риск /в случая общо заболяване и майчинство/, а в т.2
дали за него е налице изискуемият се осигурителен стаж. Съгласно чл.8, ал.2 от НПОПДОО в случай, че болничните
листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл.112 от
Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение №9 се
представят след приключване на производството по обжалването на болничните
листове.
Преценката на правото на парично обезщетение се извършва от административния
орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници на информация.
Съгласно чл.112
от Закона за здравето обжалванията
и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните,
осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с
увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се
правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от
получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. срещу решенията на
ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването
им пред ТЕЛК; 3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им
пред НЕЛК; 4. срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто
район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК. Съгласно чл.112а от същия закон (в
относима редакция) съобщаването
на решенията на ТЕЛК и НЕЛК на заинтересованите организации - НОИ, НЗОК,
Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите
на медицинската експертиза на работоспособността, се извършва по електронен път
при условията и по реда на ЗЕДЕУУ и ЗЕУ, а освидетелстваното лице и
осигурителите се уведомяват с писмо с известие за доставяне. Според чл.65 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза
/ПУОРОМЕРКМЕ/ ЛКК се произнасят с мотивирано решение по здравословното
състояние и работоспособността на лицата по повод обжалвани болнични листове в
10-дневен срок от датата на получаване на медицинската документация, като
съгласно чл.67 ЛКК, РКМЕ и НЕЛК изпращат експертното решение на ТП на НОИ с
писмо с известие за доставяне и по електронен път. С писмо с известие за
доставяне експертното решение се изпраща и на осигурителите. Разпоредбата
на чл.24, ал.8 от правилника сочи, че решенията на ЛКК се вписват в „Медицински
протокол на ЛКК“ по образец съгласно приложение №
9. Съгласно разпоредбата на чл.71 от правилника служителите в
РКМЕ, където по аргумент от разпоредбата на чл.57 се поддържа медицинското
досие на лицата, изпращат с писмо с известие за доставяне на екземпляр от
експертното решение на заинтересованите страни и на НЦОЗА чрез ИБД, както и
проверяват наличието на постъпила жалба в законоустановения 14-дневен срок за
всяка от заинтересуваните страни и поставят гриф „влязло в сила“ на
необжалваните експертни решения след изтичане на 14-дневния срок за всяка от
заинтересуваните страни.
Както
е видно от мотивите на оспореното решение, контролно-отменителната инстанция в
лицето на директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора е възприела, че безспорно
решенията на органите на медицинската експертиза по повод обжалването на
процесните болнични листове са влезли в сила, като са породили следващите се от
това правни последици – отмяна на болнични листове №Е20176253112,
№Е20176253144 и №Е20176253209 и потвърждение на болничен лист №Е20198779498.
Прието е, че ЕР, с които е постановено отмяна водят до липса на документ, в
който да е обективиран отпускът поради временна неработоспособност, поради
което от една страна не е налице основаната предпоставка за отпускане на ПОВН,
а от друга страна периодът от време, за който не е налице болничен лист,
съответно не е оформен като неплатен или друг отпуск прекъсва осигуряването на
лицето за общо заболяване и майчинство – последното основание за постановения
отказ за периода от 15.02.2020г. до 05.03.2020г. Прието е, че правилното основание
за отказ по болнични листове №Е20176253112, №Е20176253144 и №Е20176253209 е неподадената
от осигурителя информация за липса на осигуряване, а изначалната липса на
призната и оформена в болничен лист временна неработоспособност, като е
посочено, че за осигурителя въобще липсва задължение за подаване на
удостоверения-приложения №9. По отношение болничен лист №Е20198779498, който впрочем
се явява продължение на болничен лист №Е20176253144, недвусмислено е заявено,
че към датата на настъпване на временната неработоспособност – 05.02.2020г.
жалбоподателят е неосигурено за общо заболяване и майчинство лице, което е в
унисон с подадената от осигурителя информация.
С
оглед доказателствата по делото, анализирани през призмата на по-горе
изложената нормативна регламентация, съдът счита, че не са налице достатъчно
данни, от които да се направи безспорен извод за обстоятелството на влизане в
законна сила на решенията на ЛКК и ТЕЛК, съответно НЕЛК, касаещи първоначално
обжалваните болнични листове, а от там да се потвърди като законосъобразен
изводът на директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора.
Както
бе посочено по-горе единственото ЕР, за което по делото е налице доказателство
за връчването му на жалбоподателя е това на НЕЛК, с което де факто се отменя болничен
лист №Е20176253112.
Независимо от това обаче, измежду представените документи, не се съдържа
известие за доставяне на решението на осигурителя, който по смисъла на чл.112,
ал.1 от Закона за здравето се явява заинтересована страна и комуто
законодателят е предоставил възможност да обжалва актовете на медицинската
експертиза. По отношение решения №727 от 24.04.2020г. и №900 от 21.05.2020г. на
ОЛКК при „ДКЦ – Поликлиника – Казанлък“ ЕООД, гр.Казанлък
и ЕР
№2795 от 09.09.2020г. на първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ АД, гр.Стара Загора липсват, както конкретна информация за тяхното
изпращане на заинтересованите страни (от приложените обратни разписки не става
ясно какво е изпратено на жалбоподателя), така и информация за момента на
влизане в сила на решенията. Дори и да се приеме, че същите са достигнали до
адресатите си, то няма как да се установи категорично наличието на стабилни
административни актове, без съответното удостоверяване на този факт, а такова
удостоверяване по делото липсва. Само по себе си достигането на волеизявлението
на органа до заинтересованите лица по никакъв начин не влече след себе си влизане
в сила на постановения акт, като в този смисъл изявлението на жалбоподателя за
получаване на решенията на ОЛКК е ирелевантно, още повече, че той не е
единствената заинтересована страна в производството по обжалване. Изводът за
влезли в сила решения на органите на медицинската експертиза, направени от
страна на решаващия административен орган, не се подкрепят от конкретни
доказателства, изхождащи от ОЛКК и ТЕЛК, още по-малко от РЕКМЕ.
Заинтересованите от процедурата по обжалване на решенията на органите на
медицинската експертиза страни са определени изчерпателно, както в чл.112 от
Закона за здравето, така и в чл.63 от ПУОРОМЕРКМЕ, като изискването съответният
акт да бъде съобщен на заинтересованите страни е императивно, с оглед
значимостта на регулираните обществени отношения и в тази връзка упражняването
на правото на защита на лицата. Липсата на влязъл в сила административен акт, каквито
безспорно се явяват и ЕР на ЛКК и ТЕЛК, е пречка административните органи било
то в лицето на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ, гр.Стара Загора или в лицето на Директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора да
отричат наличието на временната неработоспособност за З.К.
от гледна точка наличието на болничен лист за съответния период, респективно
несъществуващо основание за отпускане на ПОВН. В този смисъл изводът за липса
на осигуряване към датата на настъпване на временната неработоспособност по
болничен лист №Е20198779498
също се явява неправилен и незаконосъобразен съобразно изложеното.
С
оглед горното изводът на компетентния административен орган, съдържащ се в
оспорените пред Директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора разпореждания се явява
неправилен. Независимо, че данните, съдържащи се в приложение №9 към болничния лист са със специфична значимост, предвид
факта, че се въвеждат директно в информационните масиви, обработвани от
съответните длъжностни лица, при определяне правото и размера на обезщетенията,
това не освобождава административния орган от задължението да постанови своя
акт след като е събрал и анализирал всички относими към конкретния случай факти
и обстоятелства, още повече, че ръководителят по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.Стара Загора е имал достъп до Електронния регистър на болничните листове
и решенията по обжалването. Аргумент в подкрепа на това са съжденията на
органа, изложени в отговора до лицето, в който изрично се подчертава, че
липсата на осигуряване за процесните периоди, произтича от отмяната на болнични
листове №Е20176253112, №Е20176253144 и №Е20176253209, т.е. административният
орган е бил наясно с производствата по обжалване и в тази връзка е следвало още
на този етап да установи стабилността на ЕР на ОЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, а не просто
формално да се позовава на факта за влизането им в сила.
С
изложеното съдът, счита, че при постановяване на оспореното Решение
№1040-23-18 от 12.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора, са
допуснати нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, изразяващи се в
нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, според които индивидуалният
административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на лицата, като
доказателствата се събират служебно от административния орган. Оспореното
решение е издадено без да бъдат изяснени всички факти релевантни за случая,
като решаващият орган безкритично е възприел изводите, както на контролните
органи, така и на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите по
отношение реалната липса на болнични листове и формирал крайното си решение без
да е провел собствено обективно разследване на спорните обстоятелства.
Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са такива,
които съдът квалифицира като съществени, доколкото са се отразили върху
съдържанието и разпоредителната част на крайния акт, т.е. при недопускането им
би се установила различна фактическа обстановка и материалноправни основания за
издаване на решение с различен диспозитив. Неизпълнението на задълженията по чл.35 и чл.36 от АПК е
достатъчно оспореният административен акт да бъде отменен, като постановен при
непълно изяснена фактическа обстановка. Така допуснатите процесуални нарушения са довели и до
нарушаване на материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите,
съдържащи материалните предпоставки за отпускане на парично обезщетение за
временна неработоспособност. Подобни на описаните нарушения съдът констатира,
както в отменените с решението на Директора на ТП на НОИ, гр.Стара Загора
разпореждания, така и в разпореждането, жалбата срещу което е отхвърлена в
проведеното контролно-отменително производство.
Съгласно
изложените аргументи и при липса на различни фактически установявания от
съществуващите следва да се приеме, че оспорените пред директора на ТП на НОИ,
гр.Стара Загора разпореждания №О-23-999-00-**********, №О-23-999-00-**********,
№О-23-999-00-********** и №О-23-999-00-********** от 16.02.2021г. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.Стара
Загора се явяват незаконосъобразни поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Отменяйки разпореждания №О-23-999-00-**********,
№О-23-999-00-**********, №О-23-999-00-********** от 16.02.2021г. и
постановявайки вместо тях откази за изплащане на ПОВН, както и отхвърляйки
подадената от К. жалба, в частта й срещу разпореждане №О-23-999-00-**********
от 16.02.2021г., при неизяснена фактическа обстановка в т.ч. липса на
доказателства за влизане в сила на ЕР на органите на медицинската експертиза, Директорът
на ТП на НОИ, гр.Стара Загора е постановил неправилно и необосновано решение,
което налага неговата отмяна, както и отмяна на незаконосъобразните
разпореждания от 16.02.2021г. Административната преписка по представените от
осигурителя „Арсенал“ АД, гр.Казанлък приложения – удостоверения №9 към
болнични листове №Е20176253112, №Е20176253144, №Е20198779498 и №Е20176253209
следва да бъде върната на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ, гр.Стара Загора, който съобразявайки мотивите, съдържащи се в
съдебното решение, извърши нова преценка, досежно правото на ПОВН за З.К. от гледна
точка провеждане на пълно и главно доказване по отношение релевантните за
случая факти и обстоятелства.
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, същото следва да бъде
уважено, като в тежест на ТП на НОИ, гр.Стара Загора бъде възложено заплащането
на сумата от 400 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на З.М.К.
Решение №1040-23-18 от 12.04.2021г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – гр.Стара Загора, като
неправилно и необосновано.
ОТМЕНЯ разпореждания №О-23-999-00-**********
от 16.02.2021г., №О-23-999-00-********** от 16.02.2021г.,
№О-23-999-00-********** от 16.02.2021г. и №О-23-999-00-********** от 16.02.2021г.
на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ,
гр.Стара Загора, като незаконосъобразни.
ВРЪЩА
административната преписка по представените от осигурителя „Арсенал“ АД,
гр.Казанлък приложения – удостоверения №9 към болнични листове №Е20176253112,
№Е20176253144, №Е20198779498 и №Е20176253209 за З.М.К. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ, гр.Стара Загора за извършване нова преценка, относно правото на
ПОВН за жалбоподателя и провеждане на пълно и главно доказване по отношение
релевантните за случая факти и обстоятелства, при съобразяване с направеното в
мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ, гр.Стара Загора, гр.Стара Загора, бул. „Руски“ №44, да заплати на З.М.К., ЕГН ********** *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща договорено
и заплатено възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т.
2, б. „е“ от КСО, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: