Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІ - ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ
административно
дело № 465 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал.1 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Д.Ц.Д. *** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03001817001890-091 - 001/23.05.2018г.,
издаден по реда на чл. 119, ал.2 от ДОПК от А.Ц.Б., на длъжност началник отдел „Ревизии"
в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Д.М.К. на
длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на
ревизията, срещу частта изцяло потвърдена
с Решение № 172/11.09.2018г., издадено от директора на дирекция ОДОП-гр.Варна, както
и в частта, с която РА е изменен, с
посоченото решение, за задължения за данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като за 2011г. е установен размер на
задължения за данъци в размер на 530.48лв. – главница и 327.19лв. – лихва, за
2012г. е установен размер на задължения за данъци в размер на 11628.48лв. –
главница и 5979.73лв. – лихва.
РА е оспорен с доводи за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Релевира възражения за нищожност на РА, както и за
незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон.
Счита, че не са налице предпоставките на чл.122, т.2 и т.7
от ДОПК, за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК. Оспорва
изводите в РА кои доходи и кои разходи следва да се включат при формиране на
началното салдо, като развива подробни съображения.
Оспорва приходите и разходите, посочени в РА, за всеки едни
от ревизираните периоди, като излага подробни съображения. Оспорва сумите,
определени като разходи за строителство за 2013г., 2014г. и 2015г., определени
по приетата строителна експертиза. Развива подробни съображения за тези
разходи.
Прави искане РА да се прогласи за нищожен, при условията на
евентуалност да се отмени, като незаконосъобразен.
В съдебните заседания се представлява от адв.И., която поддържа жалбата и
претендира присъждането на разноски.
Представя подробно писмено становище.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция ОДОП – гр. Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и
моли обжалваният РА да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция
ОДОП – гр. Варна, на основание чл. 161, ал.1 и ал.3 от ДОПК. Представя подробно
писмено становище, с което оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след
изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, в частта на РА,
потвърдени с Решението на директора на дирекция ОДОП – гр.Варна при ЦУ на НАП,
с оглед на което същата е ДОПУСТИМА за разглеждане.
По валидността на РА:
Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-030018170011890-020-001/03.04.2017г., последователно изменена със
заповеди за изменение на ЗВР № Р-03001817001890-020-002/15.05.2017г., №
Р-03001817001890-020-003/13.07.2017г., № Р - 03001817001890-020 -004/04.08.2017г.,
№ Р-03001817001890-020-005/06.03.2018г., спирана със Заповеди
№Р-03001817001890-020-023-001/30.08.2017г., №Р-03001817001890-020-023-
002/12.09.2017г., възобновена със Заповеди
№Р-03001817001890-143-001/11.09.2017г. и №Р-03001817001890-143-002/27.02.2018г.
Заповедта за възлагане на ревизия с № Р-030018170011890-020-001/03.04.2017г.
е издадена от началник сектор "Ревизии" в дирекция
"Контрол" при ТД на НАП-Варна.
Заповедта е издадена от оправомощено лице, съгласно Заповед № Д-14/03.01.2017
г. издадена от директора на ТД на НАП-Варна.
За констатациите от ревизията е съставен РД №
Р-03001817001890-092-001/26.03.2018г., в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК, от
лицата, на които е възложено провеждането й.
От оспорващия е подадено Възражение, с вх.№13847-4/09.05.18г., с приложени
доказателства: Договор за заем от 04.12.2012г. и разписка от 30.01.2018г.,
Обяснения от д-р С.П.; Обяснения от С.О. с приложени два броя обяснения от Л.П.и
М.М. и ГДД по чл.50, от ЗДДФЛ за 2017г. с декларирани заеми и доходи.
Оспореният РА № Р-03001817001890-091 -001/23.05.2018г. е издаден от органа,
възложил ревизията, както и от ръководителя на ревизията.
Обжалван е по административен ред, като с Решение № 172/11.09.2018г., издадено
от директора на дирекция ОДОП-гр.Варна, РА е потвърден изцяло, в частта, с
която са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ, за 2013г., за 2014г. и за 2015г., като РА е изменен, с посоченото решение, за задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като за 2011г. е установен размер на задължения за данъци в размер на
530.48лв. – главница и 327.19лв. – лихва, за 2012г. е установен размер на
задължения за данъци в размер на 11628.48лв. – главница и 5979.73лв. – лихва.
Представените като административна преписка документи ЗВР, РД и РА са във
вид на разпечатки на електронни документи. При запознаване със съдържанието на
електронен диск и при изрично изявление на жалбоподателя, че не оспорва
валидността на подписите се установи, че подписите във всички посочени
документи са положени от лицата, които са посочени за техни издатели, в срока
на валидност на сертификатите по чл.25 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Установи се, че РА и РД и ЗВР, създадени като електронни документи, са
подписани с електронен подпис от лицата посочени като техни издатели, с КЕП и в
периода на действие на удостоверението.
При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът
констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е
приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган, и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и има съдържание, в което са
изложени фактическите и правните основания за постановяването му.
Ревизионният акт е издаден от органа по приходите
възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, както изисква разпоредбата
на чл.119, ал.2 от ДОПК – В този смисъл и Тълкувателно решение на ОСС от I и
II колегия на ВАС № 5/13.12.2016г. по т.д. № 10/2016г., и определя
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
При извършването на ревизията не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалвания РА, издаден
от орган по приходите при ТД на НАП- гр.Варна, не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност.
Неоснователно е възражението на оспорващия, че РА е нищожен,
тъй като в хода на ревизията е допуснато съществено процесуално нарушение на
правилата за събиране на доказателства, регламентирани в ДОПК. Твърди се, че РД
е издаден на 26.03.2018г., а новите констатации и изводи в РА са направени на
базата на доказателства, получени след издаване на РД. Тези доказателства не са
били връчени на оспорващия и е бил лишен от възможността да ги оспори.
Съдът счита, че възражението е неоснователно.
Релевираното процесуално нарушение в хода на ревизията не е
основание за отмяна на акта, тъй като РД е само предложение за установяване, а
съгласно чл.160, ал.1 ДОПК съдът във всички случаи действа като инстанция по
същество и трябва да се произнесе по въпроса за данъчната основа, облагаемият
доход и дължимите данъци, като съгласно чл.160, ал.1 ДОПК може да отмени изцяло
или частично акта, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
По изложените съображения, твърдяното процесуално нарушение
не засяга валидността на РА, като не е основание и за неговата отмяна.
По процесуалната и материалната законосъобразност на РА:
І. Относно извършените процесуални действия и основанията за определяне на
задълженията за публични държавни вземания по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия,
които са подробно описани в т. ІІ на констативната част на ревизионния доклад
/РД/ № Р-03001817001890-092-001 /26.03.2018г. /л.921-892 от адм. преписка/, неразделна
част от РА и не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящето решение.
Ревизията
е възложена на физическо лице, със семейно положение – неженен, като не се
спори, че живее при условията на фактическо съжителство със С.О., като има и
две непълнолетни деца.
В хода на ревизионно производство, са установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице
са данни за укрити приходи или доходи, налице е несъответсвие между стойността
на имуществото на задълженото лице и направените разходи и декларираните и/или
получени доходи за ревизираните периоди - 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014г. и
2015г., поради което ревизията е преминала по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
Изготвено и връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че данъчната
основа за облагане с данък върху доходите на ФЛ ще бъде определена по реда
на чл. 122 от ДОПК, л.741 от преписката.
Изискани са докумени във връзка с установените несъответствия за периода от
2011г. до 2015г.
ІІ. Установените в хода на ревизионното производство и при обжалването по
административен ред факти и съответните правни изводи:
Изготвена е съпоставка
на имущественото състояние по години, като конкретно по години е
установено следното:
За 2011г.
|
|
2011 |
Парични |
Постъпления |
Разходи |
Парични |
|
|
|
средства в началото
на данъчния период |
|
|
средства в края на
данъчния период |
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
1 |
Налични парични
средства в брой |
132 936.05 |
|
|
109 351.05 |
|
2 |
Налични парични
средства в банкови сметки |
546.50 |
|
|
521.27 |
|
3 |
Доходи от трудови
правоотношения |
X |
|
|
X |
|
4 |
Доходи от стопанска
дейност като ЕТ |
X |
|
|
X |
|
5 |
Доходи от друга
стопанска дейност |
X |
|
|
X |
|
6 |
Доходи от наем и
др. възмездно предоставяне на права или имущество |
X |
|
|
X |
|
7 |
Доходи от
прехвърляне на имущество* |
X |
|
|
X |
|
8 |
Други облагаеми
доходи |
X |
|
|
X |
|
9 |
Необлагаеми доходи
- хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване. дарение и
др./26208.12+5400.00/ |
X |
31
608.12 |
|
X |
|
10 |
Доходи, подлежащи
на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ |
X |
|
|
X |
|
11 |
Други източници на
средства - дарения, наследство и др. |
X |
|
|
X |
|
12 |
Получени суми по
вземания от трети лица - заеми, лизинг и др. |
X |
|
|
X |
|
13 |
Получени парични
заеми |
X |
9
900.00 |
|
X |
|
14 |
Разходи за
издръжка и живот ** |
X |
|
3684.45 |
X |
|
15 |
Комунални разходи
по фактури от доставчици /1827.24+90.49+199.30/ |
X |
|
2117.03 |
X |
|
16 |
Разходи за
придобиване и подобрение на недвижимо имущество |
X |
|
45880.00 |
X |
|
17 |
Разходи за
придобиване и ремонт на превозни средства |
X |
|
|
X |
|
18 |
Разходи за
закупуване на ценни книжа и дялови участия |
X |
|
2000.00 |
X |
|
19 |
Разходи за
придобиване на друго движимо имущество |
X |
|
|
X |
|
20 |
Платени суми по
задължения към трети лица - заеми. лизинг и др./1075.71+22574.98/ |
X |
|
23650.69 |
X |
|
21 |
Предоставени
парични заеми от трети лица |
X |
|
|
X |
|
22 |
Разходи за
екскурзии, пътувания и др. |
X |
|
|
X |
|
23 |
Разходи за
заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения
/1476.72 + 47.67+4188.00+139.20/ |
X |
|
5851.59 |
X |
|
24 |
Разходи за
обучение |
X |
|
|
X |
|
25 |
Здравни
и медицински разходи |
X |
|
|
X |
|
26 |
Разходи
за застраховки, охрана и др. |
X |
|
740.88 |
X |
|
27 |
Направени
дарения |
X |
|
|
X |
|
28 |
Други
разходи - VAT |
X |
|
498.52 |
X |
|
|
|
133
482.55 |
41
508.12 |
84423.16 |
109 872.32 |
|
|
Установено
превишение (к.2+кЗ-к.4-к.5) |
-19
304.81 |
|
|
|
От
извършения анализ на събраните доказателства и на основание чл.122, ал.4 от ДОПК, се определя данъчна основа за получените доходи през 2011 г. като същата
е в размер на 19304.81 лв. - установено несъответствие между стойността на
имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи за данъчния период.
Така установената
отрицателна разлика е приета за основа за облагане с ДДФЛ по чл.122 от ДОПК,
която следва да участва при формиране на общата годишна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.
Върху определената данъчна основа на основание чл.122, ал. 1, т. 2, ал.2 от ДОПК в размер на 19304.81лв. се прилага установения от чл. 48 от ЗДДФЛ размер
на данъка 10%, в резултат на което се определя дължим данък в размер на 1930.48
лв. Установен размер на данъка
1930.48 лв. Внесени суми 0.00лв. Данък за внасяне 1930.48 лв.
За 2011г., в хода
на административното оспорване на РА, е установен по-нисък размер на данъчната
основа и дължимия данък съответно 5304.81лв.
и 530.48лв.
Прието е за основателно възражението за включване в
приходната част на съпоставката на имущественото състояние на жалбоподателя на
сумата от 14000.00 лв., заплатени от С.И.И., във връзка с предварителен договор
от 04.01.2011г. за покупка на недвижим имот. Като доказателства са били представени
предварителен договор от 04.01.2011г. и разписка от 11.01.2011 г. В чл.2 от
договора продажната цена е определена на 20000.00лв., като съгласно чл.2.1.
първата вноска е заплатена в деня на подписване на договора в размер на 7000
лв., които са предадени от продавача на купувача и за тях договорът има
характер на разписка /л.844/. Съгласно представената разписка на 11.01.2011 г. Д.Ц.Д.
получава от С.И.И. сумата от 7000лв. съгласно чл.2, т.2.2 от предварителния
договор. Представените доказателства удостоверявали получаването на сумите от
жалбоподателя. Нямало доказателства същите да са върнати на платеца. Фактът, че
в последствие не е изповядана окончателна сделка не доказвала връщане на
получените суми след като нямало доказателства за това, нито за периода, в
който евентуално са върнати сумите.
В хода на административния контрол до С.И.И. е изпратено искане, с
изх.№400-4/10.08.2018г. В отговор са получени писмени обяснения с вх.№400-
6/10.09.2018г., съгласно които: ..в деня на подписване на предварителен договор
за продажба на недвижим имот от 04.01.2011г., сключен между мен като купувач и Д.Д.
като продавач е предадена сумата в размер на 7000лв. Предадена е и втора сума в
размер на 7000/седем хиляди/лева на дата 11.01.2011г. Към настоящия момент не
са ми възстановени от Д.Д. посочените и заплатени суми по предварителния
договор.
Предвид изложеното е прието, че следва в приходите за 2011г. да се включи
сумата от 14 000лв.
За 2012г.
|
|
2012 |
Парични средства в началото на данъчния период |
Постъпления |
Разходи |
Парични средства
в края на данъчния период |
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
1 |
Налични парични
средства в брой |
109 351.05 |
|
|
88 358.05 |
|
2 |
Налични парични
средства в банкови сметки |
521.27 |
|
|
468.05 |
|
3 |
Доходи от
трудови правоотношения |
X |
757.77 |
|
X |
|
4 |
Доходи от
стопанска дейност като ЕТ |
X |
|
|
X |
|
5 |
Доходи от друга
стопанска дейност |
X |
|
|
X |
|
6 |
Доходи от наем и
др. възмездно предоставяне на права или имущество |
X |
|
|
X |
|
7 |
Доходи от
прехвърляне на имущество* |
X |
|
|
X |
|
8 |
Други облагаеми
доходи |
X |
|
|
X |
|
9 |
Необлагаеми
доходи - хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване,
дарение и др./2500.00+12600.00/ |
X |
15 100.00 |
|
X |
|
10 |
Доходи,
подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ |
X |
|
|
X |
|
11 |
Други източници
на средства - дарения, наследство и др. |
X |
|
|
X |
|
12 |
Получени суми по
вземания от трети лица - заеми, лизинг и др. |
X |
17 709.98 |
|
X |
|
13 |
Получени парични
заеми |
X |
|
|
X |
|
14 |
Разходи за
издръжка и живот ** |
X |
|
370.25 |
X |
|
15 |
Комунални
разходи по фактури от доставчици / 2044.13+84.86+196.16/ |
X |
|
2325.15 |
X |
|
16 |
Разходи за
придобиване и подобрение на недвижимо имущество |
X |
|
123981.28 |
X |
|
17 |
Разходи за
придобиване и ремонт на превозни средства |
X |
|
3000.00 |
X |
|
18 |
Разходи за
закупуване на ценни книжа и дялови участия |
X |
|
|
X |
|
19 |
Разходи за
придобиване на друго движимо имущество |
X |
|
|
X |
|
20 |
Платени суми по
задължения към трети лица - заеми. лизинг и др./1018.19+17964.03/ |
X |
|
18982.22 |
X |
|
21 |
Предоставени
парични заеми от трети лица |
X |
|
42999.49 |
X |
|
22 |
Разходи за екскурзии,
пътувания и др. |
X |
|
|
X |
|
23 |
Разходи за
заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения
/1476.72+395.15+139.20/ |
X |
|
2011.07 |
X |
|
24 |
Разходи за
обучение |
X |
|
|
X |
|
25 |
Здравни и
медицински разходи |
X |
|
|
X |
|
26 |
Разходи за
застраховки, охрана и др. |
X |
|
740.88 |
X |
|
27 |
Направени
дарения |
X |
|
|
X |
|
28 |
Други разходи - VAT |
X |
|
4369.60 |
X |
|
|
|
109 872.32 |
33 567.75 |
198779.94 |
88826.10 |
|
|
Установено
превишение (к.2+кЗ-к.4-к.5) |
-144 165.97 |
|
|
|
|
|
Така установената
отрицателна разлика от 144165.97лв. е приета за основа за облагане с ДДФЛ по
чл.122 от ДОПК, която следва да участва при формиране на общата годишна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ.
От извършения анализ на събраните доказателства в хода на ревизията и на
основание чл. 122, ал.4 от ДОПК , се определя данъчна основа за получените
доходи през 2012г. като същата е в размер на 144165.97 лв. - установено
несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и
направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за
данъчния период. Върху определената данъчна основа на основание чл.122, ал. 1,
т. 2, ал. 2 от ДОПК в размер на 144165.97 лв. се прилага установения от чл. 48
от ЗДДФЛ размер на данъка 10%, в резултат на което се определя дължим данък в
размер на 14416.60 лв. Установен размер
на данъка 14416.60 лв., внесени суми 0.00лв., данък за
внасяне 14416.60 лв.
За 2012 година
В решение № 172/11.09.2018г. директорът на Дирекция ОДОП
гр.Варна е приел, че в приходната част за 2012г. следва да се включи сумата от
27881.11лв.
Жалбоподателят е претендирал в приходната част на
съпоставката на имущественото му състояние да бъде включена сумата от
27881.11лв., получена в брой на 15.08.2012г. от Държавен съдебен изпълнител при
Районен съд Русе.
за което представил
нареждане - разписка от 15.08.2012г. от СИ банк АД, за изплатена сума по
изп.дело №66/12/7083/12. Във връзка с направеното възражение в хода на адм.
контрол с писмо изх.№ 400-1/06.08.2018г. до СИС при Районен съд Русе е поискана
информация за извършеното плащане.
Получен е отговор вх.№400-5/22.08.2018г. съгласно който на взискателя по изпълнително дело
№7083/2012г. Д.Ц.Д. е изплатена сумата от 27881.11лв. Сумата е платена в брой
чрез нареждане-разписка от 15.08.2012г. до обслужващата банка на Районен съд rp.Pyce-..СИБАНК" АД- Изпратено е копие на нареждане-разписка от 15.08.2012г.
и изпълнителен лист 05.07.2012г. Предвид изложеното е прието, че в приходната
част за 2012г. следва да се включи сумата от 27881.11 .лева.
Прието е, че установеното несъответствие между стойността на
имуществото на задълженото лице и декларирани и/или получени от него доходи за
2012г. е в размер на 116284лв.
За 2012г., в хода на административното оспорване на РА, е установен по-нисък размер
на данъчната основа и дължимия данък съответно 116284.00лв. и 11628.48лв.
За 2013 година
|
|
2013 |
Парични средства в началото на данъчния период |
Постъпле ния |
Разходи |
Парични средства
в края на данъчния период |
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
1 |
Налични парични
средства в брой |
88358.05 |
|
|
60 794.05 |
|
2 |
Налични парични средства
в банкови сметки |
468.05 |
|
|
326.49 |
|
3 |
Доходи от
трудови правоотношения |
X |
|
|
X |
|
4 |
Доходи от
стопанска дейност като ЕТ |
X |
|
|
X |
|
5 |
Доходи от друга
стопанска дейност |
X |
|
|
X |
|
6 |
Доходи от наем и
др. възмездно предоставяне на права или имущество |
X |
|
|
X |
|
7 |
Доходи от
прехвърляне на имущество* |
X |
111386.70 |
|
X |
|
8 |
Други облагаеми
доходи /180.16лв+151320,55лв/ |
X |
151500.71 |
|
X |
|
9 |
Необлагаеми
доходи - хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване,
дарение и др. |
X |
54012.76 |
|
X |
|
10 |
Доходи,
подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ |
X |
|
|
X |
|
11 |
Други източници
на средства - дарения, наследство и др. |
X |
|
|
X |
|
12 |
Получени суми по
вземания от трети лица - заеми, лизинг и др. |
X |
|
|
X |
|
13 |
Получени парични
заеми |
X |
|
|
X |
|
14 |
Разходи за
издръжка и живот ** |
X |
|
3908.34 |
X |
|
15 |
Комунални
разходи по фактури от доставчици /1304.04+52+341.60/ |
X |
|
1697.64 |
X |
|
16 |
Разходи за
придобиване и подобрение на недвижимо имущество |
X |
|
|
X |
|
17 |
Разходи за
придобиване и ремонт на превозни средства |
X |
|
|
X |
|
18 |
-Разходи за закупуване
на ценни книжа и дялови участия |
X |
|
|
X |
|
19 |
Разходи за
придобиване на друго движимо имущество |
X |
|
|
X |
|
20 |
Платени суми по
задължения към трети лица - заеми. лизинг и др./858.86+14229.31/ |
X |
|
15088.17 |
X |
|
21 |
Предоставени
парични заеми от трети лица |
X |
|
|
X |
|
22 |
Разходи за
екскурзии, пътувания и др. |
X |
|
|
X |
|
23 |
Разходи за
заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения
/1476.72 + 18.02 + 2907.48+151.44+139.20/ |
X |
|
4692.86 |
X |
|
24 |
Разходи за
обучение |
X |
|
|
X |
|
25 |
Здравни и
медицински разходи |
X |
|
|
X |
|
26 |
Разходи за
застраховки, охрана и др. |
X |
|
740.88 |
X |
|
27 |
Направени
дарения |
X |
|
|
X |
|
28 |
Други разходи - VAT + СМР /2179.02 +
178284.00/ |
X |
|
180463.02 |
X |
|
|
|
88 826.01 |
316900.17 |
206590.91 |
61120.54 |
|
|
Установено
превишение (к.2+кЗ-к.4-к.5) |
138 014.73 |
|
|
|
За 201Зг. не е
установено превишение на разходите над приходите на задълженото лице.
Установени са доходи с недоказан произход в размер на 151320.55лв.
Върху определената данъчна основа на основание чл.122, ал. 1, т. 2, ал. 2
от ДОПК в размер на 151320.55 лв. е приложен установения от чл. 48 от ЗДДФЛ
размер на данъка 10%, в резултат на което е определен дължим данък в размер на
15132.06 лв.
За 201Зг. ДЗЛ е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, ведно с Приложение №5, с вх.
№ 1800И0071275/29.04.2014Г.
В подадената ГДД за 201Зг. в Приложение 5, Част 1 -
Формиране на облагаем доход е декларирано в: Таблица 1 - Доход от продажба или замяна на недвижимо имущество,
включително на ограничени вещни права върху такова
имущество
|
|
Вид недвижимо имущество |
Продаж на цена |
Цена на придобива не |
Положител на разлика (ред 1.1.1 - ред
1.1.2) |
Разходи - 10% от ред
1.1.3 |
Съсоб стве- ност |
Облагаем доход (ред 1.1. - ред 1.1.4) |
|
1.1 |
1.1 |
1.1.1 |
1.1.2 |
1.1.3 |
1.1.4 |
1.1 |
1.2 |
|
|
НИВИ |
111386.7 |
11520 |
99866.7 |
9986.67 |
Y |
89880.03 |
|
1.5 |
Общ размер на
облагаемия доход за имуществото по таблица 1 (ред 1.2 + ред 1.4)+
сумата на облагаемия доход от приложения списък, ако има такъв |
5-1105 |
89880.03 |
||||
Обща
годишна данъчна основа в размер на 89880.03 лв. дължим данък 8988.00 лв.
ДЗЛ в ГДД е декларирало
право на ползване на 5 % отстъпка от размера на данъка в размер на 449.40 лв.,
дължим данък в размер на 8538.60 лв., платен на 29.04.2014г.
Установен размер на данъка 23670.66 лв.
Внесени суми 8538.60 лв., Данък
за внасяне 15132.06 лв.
|
|
2014 |
Парични средства в
началото на данъчния период |
Постъпления |
Разходи |
Парични
средства в края на данъчния период |
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
1 |
Налични
парични средства в брой |
60 794.05 |
|
|
53
515.05 |
|
2 |
Налични
парични средства в банкови сметки |
326.49 |
|
|
347.47 |
|
3 |
Доходи
от трудови правоотношения |
X |
|
|
X |
|
4 |
Доходи
от стопанска дейност като ЕТ |
X |
|
|
X |
|
5 |
Доходи
от друга стопанска дейност |
X |
|
|
X |
|
6 |
Доходи
от наем и др. възмездно предоставяне на права или имущество |
X |
|
|
X |
|
7 |
Доходи
от прехвърляне на имущество* |
X |
30 000.00 |
|
X |
|
8 |
Други
облагаеми доходи |
X |
29570.35 |
|
X |
|
9 |
Необлагаеми
доходи - хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване.
дарение и др./9500.00+1780.00 + 20000.00 / |
X |
31 280.00 |
|
X |
|
10 |
Доходи,
подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ |
X |
|
|
X |
|
11 |
Други
източници на средства - дарения, наследство и др. |
X |
|
|
X |
|
12 |
Получени
суми по вземания от трети лица - заеми, лизинг и др. |
X |
|
|
X |
|
13 |
Получени
парични заеми |
X |
|
|
X |
|
14 |
Разходи
за издръжка и живот ** |
X |
|
5363.86 |
X |
|
15 |
Комунални
разходи по фактури от доставчици /343.15+70.99/ |
X |
|
414.14 |
X |
|
16 |
Разходи
за придобиване и подобрение на недвижимо имущество |
X |
|
|
X |
|
17 |
Разходи
за придобиване и ремонт на превозни
средства |
X |
|
|
X |
|
18 |
Разходи
за закупуване на ценни книжа и дялови
участия |
X |
|
1000.00 |
X |
|
19 |
Разходи
за придобиване на друго движимо имущество |
X |
|
|
X |
|
20 |
Платени
суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др./827.81+13776.27/ |
X |
|
14604.08 |
X |
|
21 |
Предоставени
парични заеми от трети лица |
X |
|
19500.00 |
X |
|
22 |
Разходи
за екскурзии, пътувания и др. |
X |
|
|
X |
|
23 |
Разходи
за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения
/1476.72 + 8538.60 + 609.20+938.00+85.00/ |
X |
|
11647.52 |
X |
|
24 |
Разходи
за обучение |
X |
|
|
X |
|
25 |
Здравни
и медицински разходи |
X |
|
|
X |
|
26 |
Разходи
за застраховки, охрана и др. |
X |
|
740.88 |
X |
|
27 |
Направени
дарения |
X |
|
|
X |
|
28 |
Други
разходи - VAT + СМР /2322.00 +
63787.20 / |
X |
|
66109.20 |
X |
|
|
|
61120.54 |
90850.35 |
119379.68 |
53 862.52 |
|
|
Установено
превишение (к.2+кЗ-к.4-к.5) |
-21271.31 |
|
|
|
От
извършения анализ на събраните доказателства в хода на ревизията и на основание
чл. 122, ал.4 от ДОПК , се определя данъчна основа за получените доходи през
2014г. като същата е в размер на 21271.31лв. - установено несъответствие между
стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и
декларираните и/или получени от него доходи за данъчния период. Установени са
доходи с недоказан произход в размер на 29570,35лв.
Върху
определената данъчна основа на основание чл.122, ал. 1, т. 2, ал. 2 от ДОПК в
размер на 50841.66 лв. се прилага установения от чл. 48 от ЗДДФЛ размер на
данъка 10%, в резултат на което се определя дължим данък в размер на 5084.17
лв.
За 2014г. ДЗЛ е
подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, ведно с Приложение №5, с вх. № 1800И0091374/31.03.2015г.
Обща
годишна данъчна основа в размер на 9450.00лв., дължим данък 945.00 лв.
ДЗЛ
в ГДД е декларирало право на ползване на 5 % отстъпка от размера на данъка в
размер на 47.25 лв., дължим данък в размер на 897.75 лв., платен на
30.04.2015г.
Установен размер на данъка 5981.92 лв., Внесени
суми 897.75 лв., данък за внасяне 5084.17 лв.
За 2015 година
|
|
2015 |
Парични
средства в началото
на данъчния
период |
Постъпле
ния |
Разходи |
Парични средства в края на данъчния период |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
|
1 |
Налични парични средства в брой |
53515.05 |
|
|
23838.05 |
|
2 |
Налични парични средства в банкови сметки |
347.47 |
|
|
274.91 |
|
3 |
Доходи от трудови правоотношения |
X |
|
|
X |
|
4 |
Доходи от стопанска дейност като ЕТ |
X |
|
|
X |
|
5 |
Доходи от друга стопанска дейност |
X |
|
|
X |
|
6 |
Доходи от наем и др. възмездно
предоставяне на права или имущество |
X |
|
|
X |
|
7 |
Доходи от прехвърляне на имущество* |
X |
|
|
X |
|
8 |
Други облагаеми доходи |
X |
|
|
X |
|
9 |
Необлагаеми доходи - хазарт, рента,
продажба на имущество, придобито чрез наследяване. дарение и др.
/20000.00+6225.00/ |
X |
26225.00 |
|
X |
|
10 |
Доходи, подлежащи на облагане с
окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ |
X |
|
|
X |
|
11 |
Други източници на средства - дарения,
наследство и др. |
X |
|
|
X |
|
12 |
Получени суми по вземания от трети лица -
заеми, лизинг и др. |
X |
|
|
X |
|
13 |
Получени парични заеми |
X |
9800.00 |
|
X |
|
14 |
Разходи за издръжка и живот ** |
X |
|
5386.54 |
X |
|
15 |
Комунални разходи по фактури от доставчици |
X |
|
396.46 |
X |
|
16 |
Разходи за придобиване и подобрение на
недвижимо имущество |
X |
|
|
X |
|
17 |
Разходи за придобиване и ремонт на
превозни средства |
X |
|
200.00 |
X |
|
18 |
Разходи за закупуване на ценни книжа и
дялови участия |
X |
|
|
X |
|
19 |
Разходи за придобиване на друго движимо
имущество |
X |
|
|
X |
|
20 |
Платени суми по задължения към трети лица
- заеми. лизинг и др./753.60+13458.45/ |
X |
|
14212.05 |
X |
|
21 |
Предоставени парични заеми от трети лица |
X |
|
|
X |
|
22 |
Разходи за екскурзии, пътувания и др. |
X |
|
|
X |
|
23 |
Разходи за заплатени данъци, осигурителни
вноски, такси и др. публични задължения /1476.72+897.75+5442.83// |
X |
|
7817.30 |
X |
|
24 |
Разходи за обучение |
X |
|
|
X |
|
25 |
Здравни и медицински разходи |
X |
|
|
X |
|
26 |
Разходи за застраховки, охрана и др. |
X |
|
740.88 |
X |
|
27 |
Направени дарения |
X |
|
|
X |
|
28 |
Други разходи - VAT +
СМР /2452.00+91479.48+1500.00/ |
X |
|
95431.48 |
X |
|
|
|
53862.52 |
36025.00 |
100796.78 |
24112.96 |
|
|
Установено превишение (к.2+кЗ-к.4-к.5) |
-35 022.22 |
|
|
|
От извършения анализ на събраните доказателства в хода на ревизията и на
основание чл. 122, ал.4 от ДОПК , се определя данъчна основа за получените
доходи през 2015г. като същата е в размер на 35022.22 лв. - установено
несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и
направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за
данъчния период.
Върху
сумата 35022.22 лв. се прилага установения от чл. 48 от ЗДДФЛ размер на данъка
10%, в резултат на което се определя дължим данък в размер на 3502.22 лв. Установен размер на данъка 3502.22 лв.
Подробно в решението на директора на дирекция ОДОП-гр.Варна са изложени
доводи защо не се кредитират доказателствата за предоставени заеми, не се
възприемат възраженията за включване на определени суми в началното салдо и в
приходната част на съпоставката на имущественото състояние за ревизираните
периоди.
Установените в хода на съдебното производство факти:
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите С.Л.О., С. В. П.,
М.В.М. и П.Д.Б..
От показанията на свид. С.Л.О., която живее на съпружески начала с
оспорващия, се установява, че през 2015г. е получила в брой от М.М. сумата от
9700лв. по договор за заем, който бил подписан при предаването на сумата. През
2014г. сключила договор за заем с Л.П., за сумата от 9500лв., подписали
договора при предаване на сумата. Парите от двата договора за заем вложили в
строежа, който реализирали през този период.
През 2013г. получила от баща си сумата 5000лв., а през
2015г. сумата от 10000лв., по договори за дарение, които използвали за строежа.
Установява, че през 2013г. е получила дарение от 10000лв. от
Д.О., нейн брат, а през 2015г. поличила от брат си още 10000лв. по договор за
дарение. Парите били вложени в строежа, който реализирал оспорващия.
Свидетелката С.П. установява, че работи като общопрактикуващ
лекар, както и че през 2012г. е дала в заем на оспорващия сумата от 9000лв., за
срок от 10 години. Установява, че работи от дълги години като общопрактикуващ
лекар, разполага с добри доходи и може да си позволи да даде на заем сума в
размер на 9000лв.
Свидетелят М.В.М. установява, че през 2015г. е дал в заем на
Д.Д. сумата от 5000 евро, които предал на жена му, в брой, на строителния
обект.
Разпитаният по делото свидетел П.Б. установява, че при извършването на
процесния строеж са използвани материали от стара сграда, като са купувани
материали, които не са достигали.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза /
първоначална и допълнителни заключения/. Изготвената експертиза е във варианти,
като при изготвянето на заключението вещото лице се е съобразило изцяло и
единствено с твърденията на жалбоподателя, за включване на посочени от него
суми в началното салдо, както и в приходната част на съпоставката на
имущественото състояние за ревизираните периоди. Същото отразява изцяло преценката
на оспорващия за начина на формиране на началното салдо и приходната част на
имущественото състояние на ревизирания, за процесните периоди, поради което е
неотносимо към настоящия правен спор.
Заключението на вещото лице съдържа и правния извод, че оспорващия не дължи
данъци по ЗДДФЛ, за 2013г., 2014г. и 2015г., като в първоначалното заключение
този правен извод е направен и за 2011г. и 2012г., което е извън поставената
задача на вещото лице и извън неговата компетентност.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители
действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат
законите точно и еднакво спрямо всички лица. Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ДОПК казва, че органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да
установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този
кодекс. В настоящият случай при извършване на ревизията, органите по приходите
са действали в рамките на своите правомощия и при спазването на правилата за
извършване на ревизии.
При извършването на ревизията, изготвянето на ревизионния доклад и
ревизионния акт, не са допуснати нарушения на принципите на служебното начало,
на добросъвестност и право на защита, установени съответно в чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От посочените основни начала на данъчно-осигурителния процес органите по
приходите следва да се ръководят в действията си на всеки етап от
регламентираната с ДОПК процедура по установяване публичните вземания и
нарушението им действително би довело до незаконосъобразност на извършените
действия и издадените актове. В настоящия случай обаче от събраните по делото
доказателства не се установява да са допуснати такива нарушения. Обратно - при
извършване на ревизията са спазени всички законови изисквания, като
констатациите на проверяващите органи са извършени изцяло на база служебно
събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства. В хода на
ревизията са събрани всички относими доказателства и от трети лица, приобщени
по съответния ред от ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК. Дадена е
възможност на жалбоподателя да представи доказателства.
Видно от доказателствата по делото са връчени ИПДПОЗЛ, с които са изискани
всички документи във връка с приходите и разходите му за ревизирания период.
ЗВР, ИПДПОЗЛ, РД и РА са връчени на жалбоподателя и е имал възможност да
представи възражения и доказателства в хода на ревизията и при
административното обжалване.
Не се спори между страните, че ревизионното
производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК.
Безспорно е и обстоятелство, че жалбоподателя е бил уведомен за
установените обстоятелства по чл. 122 от ДОПК, с връчването на уведомление по чл. 124 от ДОПК. Имал е възможност да
представи и декларации по чл. 124, ал.3 от ДОПК. Отделно от това органът по
приходите е изискал доказателства от всички трети лица, които имат отношение
към извършваната ревизия. С оглед на горното съдът намира, че в хода на
ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство
правилно органът по приходите е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК . За да
стигне до тези изводи органът по приходите е приел, че са налице данни за
укрити приходи и доходи и, че е налице несъответствие между получените доходи и
реализираните разходи.
С оглед на което, органът по приходите е определил данъчната основа за
облагане с данък по чл.17 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата
на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен
акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и
доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и главно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се
позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл.122, ал.1, т.1 - т.7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към
извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са
налице данни за укрити приходи или доходи, поради което са налице обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
С Уведомление по
чл.124 от ДОПК Изх. № Р-03001817001890-113-001/12.03.2018г., жалбоподателят е
уведомен, че основата за облагане с данък върху доходите за периода 01.01.2011г.
– 31.12.2015г. ще бъде определена по особения ред, поради което процедурата по чл.124
във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално е
спазена.
Правилата за
определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на
последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по
чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите
да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от
тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за
това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения
ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи
някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
Настоящият съдебен
състав преценява, че органите по приходите са доказали основанията по чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред.
Според разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК - Органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити
приходи или доходи; декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
Съответно, според чл. 123, ал. 1 от ДОПК - В случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл.
122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на
облагане с данъци печалба или доход, когато:
1.
стойността на имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2.
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква
"а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера
на декларираните получени средства.
Според
чл. 6 от ЗДДФЛ - Местните физически лица са носители на задължението за данъци
за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл.12, ал.1
от ЗДДФЛ е посочено, че - "Облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон", а
съответно в чл.35, т.6 от закона е указано, че облагаем доход са и
"...всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не
са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци
по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане..".
От съвкупният анализ на цитираните правни норми, следва правният извод, че
липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен
субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за
извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е
приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена
по реда на съответния материален данъчен закон. Когато е налице едно
противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението
на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи
особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е,
да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства
/критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на
закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават
максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие
на правоотношението.
Това,
разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани
основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.
В случая, констатираното и доказаното от събраните доказателства несъответствие между декларираното начално
салдо в размер на 246712.00лв. и установеното начално салдо /оспорващият е
разполагал с налични парични средства в брой към 01.01.2011г. в размер на
132936.05лв./ и установената разлика в размер на 113775.95лв. е явно
достатъчно, за да се направи извод, за наличието на предпоставките по чл. 122,
ал. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК, както основателно са приели това ревизиращите
органи.
За да е налице основанието по т.7 при - сравнението следва да се получи
несъответствие, като това несъответствие не трябва да е малозначително, а напротив
да насочва ясно и недвусмислено към извода, че наличното имущество и финанси не
е възможно да бъдат налице, ако лицето вярно и честно е представило своите
доходи, приходи и т.н. Констатираното несъотвествие е в размер на 113775.95лв.,
което не може да се квалифицира като малозначително.
В тежест на жалбоподателя е да оспори установените в хода на ревизията
факти, тъй като в случая с оглед установените основания по чл. 122, ал.1 от ДОПК, фактическите
констатации на РА се считат за верни до доказване на противното.
Предмет на процесното ревизионно производство е било установяването на
задълженията на Д.Д. за пряк данък по ЗДДФЛ, както и за осигурителни вноски по
КСО и ЗЗО.
Според
чл. 17 от ЗДДФЛ, релевантни за установяване на данъчните задължения факти и
обстоятелства са - облагаемият доход за съответната данъчна година и разходите
за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения. Съотнасянето на
тези величини има за резултат формиране на основата за облагане, и от там
определяне на конкретния размер на дължимия данък за всяка отчетна година.
От анализа на така цитираните законови норми следва, че облагаемият доход,
а от тук и съпоставката на разходите и приходите следва да бъде направена на
годишна база, като размерът на доходите с неустановен произход да се формира
като сума от установени в рамките на данъчната година превишения на разходите
над приходите. Принципно положение е, че на облагане подлежи общата годишна
данъчна основа от отделните източници.
По наведените от жалбоподателя доводи:
Относно началното салдо към
01.01.2011г.:
Жалбоподателят оспорва установеното в хода на ревизията начално салдо към
01.01.2011г., като излага конкретни възражения относно включените и/или
невключените в анализа на ревизиращите органи приходи и разходи.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че при изчисляването на началното салдо за 2011 г. от
разходите за издръжка на домакинство не са намалени сумите, установени от
органите по приходи и изрично посочени в мотивите на РА, съгласно извършените
покупки по фактури, по данни от ПП на НАП - VAT справки от трети лица за декларирани продажби в дневниците по чл. 124 от ЗДДС от регистрирани лица по ЗДДС към ЕГН на
ревизираното лице.
С Декларация на л.381 от адм.преписка Д.Д. декларира, че разходите за
годишна издръжка на домакинството му са за 2008г. в размер на 7875.00лв., за
2009г. в размер на 8019лв., и за 2010г. в размер на 7924лв.
Конкретно за 2008г. от сумата за годишна издръжка на домакинство в размер
на 7875лв. са приспаднати извършените от лицето покупки в размер на 5427.99лв.,
регистрирани в системата VAT-14 и в таблицата са
посочени разходи за издръжка на домакинство в размер на 2591.01лв. Неправилно се
твърди, че за 2010г. като разход е взета предвид сумата от 7924.00лв. за
годишна издръжка на домакинството, а не посочената в мотивите на РА сума от
5744.15лв. При проверка на сумите в Таблицата на стр.12 от РА се установява, че
действително е вписана сумата от 7924.00лв. за годишна издръжка на
домакинството, но в сбора на графа разход за 2010г. участва сумата от
5744.15лв., допусната е единствено техническа грешка при изписването, а не е
налице фактическа грешка, участваща във формирането на салдото на 01.01.2011г.
Неоснователно е искането на жалоподателя, при формирането на началното
салдо да се включи сумата по кредит от Райфайзенбанк, с остатък от 26675.00лв. към
01.01.2011г. Видно от Договор за банков кредит от 13.12.2005г. /л.326/
Райфайзенбанк България ЕАД отпуска на кредитополучателя кредит за потребителски
нужди в размер на 30 000 евро със срок за усвояване до 13.01.2006г. Житейски и
икономически е нелогично, полученият кредит да е изтеглен през 2005г. и
паричните средства по същия да са налични в брой към 01.01.2011г. като
същевременно кредитополучателят за заплаща лихвипо този кредит.
Неоснователно е искането на жалбоподателя в началното салдо да се включи сумата по договор за банков кредит на
физическо лице 2478/31.07.2008г. /л.312/.
Съгласно приложеното копие на цитирания договор Уникредит Булбанк отпуска
кредит в размер на 180 000,00 лв. с цел реконструкция и ремонт с краен срок на
усвояване 31.08.2008г., тъй като като няма доказателства паричните средства по
този кредит да са налични към началото на ревизирания период. Няма представени
извлечения от банкови сметки за съхраняване на сочените от жалбоподателя суми
от двата кредита, както и няма представени други доказателства за налични спестени
средства.
Следва да се отбележи, че при определяне на началното салдо към
01.01.2011г. органите по приходи са взели предвид изтеглена сума на
15.10.2007г. в размер на 82144.86лв. и всички суми изтеглени от банковите
сметки за периода 01.01.2008г. до 31.10.2008г.
Относно невключването в началното салдо на суми по четири броя НА за
договорни ипотеки следва да се отбележи, че договорните ипотеки са заличавани
през 2004г. и 2007г., т.е. заемите предоставени от Д.Д. окончателно са му
върнати през посочените години /л.656/.
Относно твърдението на жалбоподателя, че необосновано в началното салдо не
са включени и доходите от продажби на недвижими имоти, получени в брой при
изповядване на сделките, подробно изброени във възражението по издадения му
ревизионен доклад се установява, че се касае за следните суми: по НА
вх.рег.№5866/12.05.2006г. сума в размер на 13395.00лв.: по НА
вх.рег.№3915/27.03.2007г. сума в размер на 12000.00лв.. по НА
вх.рег.№4599/10.04.2007г. сума в размер на 1057.60лв. по НА
вх.рег.№4796/12.04.2007г. сума в размер на 8805.30лв. по НА
вх.рег.№5527/24.04.2007г. сума в размер на 13936.00лв. и по НА
вх.рег.№18457/29.11.2007Г. сума в размер на 29799.60лв.
Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че парите, получени в резултат
на изповяданите по-горе сделки е съхранявал в банков сейф.
Представеният договор за банкова каса №100203/19.07.2007г. с Пощенска
банка" АД и анексите към него водят до извода, че жалбоподателят е можел
да съхранява в банковата касета до 18.02.2009г. пари и/или имущество на
стойност не по-голяма общо от 20000.00/двадесет хиляди/ лева /л.496-502/.
Относно размера на включеното застрахователно обезщетение от фактическа
страна е установено и не се спори, че ЗК Уника" АД превежда по банков път
сума в размер на 25761.00лв. на 02.02.2010г. За установяване на началното салдо
ревизиращите органи са изследвали наличните парични средства в брой към
01.01.2011г. С оглед на това правилно в началното салдо за наличните парични средства в брой към 01.01.2011г. влизат единствено изтеглените пари в брой, съответно на
15.02.2010г. - 5000.00лв., на 17.02.2010г. - 5000.00лв., на 19.02.2010г. -
5000.00лв. и на 12.03.2010г. - 5000.00лв.
Неоснователно е искането, в началното салдо към 01.01.2011г. да се включат
сумите по банкови бордера за обмяна на валута. Банковите бордера за обмяна на
валута са от 201Зг. и 2014г. и няма доказателства, че същите касаят парични
средства във валута, с които жалбоподателят е разполагал преди началото на
ревизирания период.
Сумите са приети за доход в
годините на обмяна на валутата и са включени в съпоставката на имущественото
състояние на лицето за тези години.
Неоснователно е искането в началното салдо да се включи
сумата от 1000лв. по договор от 31.07.07г., тъй като не са представени
доказателства, от които да следва изводът, че тази сума е била начична към
началото на ревизирания период.
Неоснователно е възражението, че в приходната част на
съпоставката на имущественото състояние, за всички ревизирани периоди, следва
да намерят отражение доходите на С.О., с която живее при условията на
фактическо съжителство.
На първо място следва да се съобрази, че в Репулика България
няма законово установено семейно подоходно облагане.
По силата на чл. 3, т. 1 ЗДДФЛ, данъчно задължени
лица по този закон са местните и чуждестранните физически лица, които са
носители на задължението за данъци по този закон. В допълнение чл. 6 от същия закон посочва, че местните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Р. Б.
Ревизиращите органи са съобразили факта, че жалбоподателят живее в общо
домакинство със С.О. и съобразно декларираното от самото ревизирано лице
/л.794/ са приели, че 25% от разходите за издръжка на домакинството са
покривани от доходите на С.О.. По този начин ревизиращите органи са съобразили
участието на С.О. в издръжката на общото домакинство. Неоснователно
жалбоподателят претендира в приходната част на съпоставката на имущественото му
състояние да се вземат предвид всички получавани от С.О. доходи. В България не
е правно уредено семейното подоходно облагане, поради което на изследване
подлежат единствено доходите и разходите на лицето, чиито данъчни задължения са
предмет на установяване. Участието на съпруга и или лицето, с което се живее на
съпружески начата се преценява само доколкото са на лице данни за придобито
имущество в режим на СИО, за което няма данни кой от двамата съпрузи е
заплатил.
Относно възраженията на жалбоподателя за всички ревизирани периоди, че
сумите от системата VAT следва да бъдат изключени, след като
се определя издръжка по данни на НСИ, следва да се отбележи, че обичайно при
извършването на разходи от физически лица не се получават и не се пазят
разходо-оправдателни документи. Поради това и в съпоставката на приходите и
разходите на лицата при ревизионно производство в разходната част правилно са
взети предвид само разходите, за които са установени конкретни документи,
каквито са тези от системата VAT, както и разходите по
партидите на ревизираното лице за ток, вода, телефони, платени такси и данъци,
установени по реда на ДОПК. Възможно е
ревизираното лице да е извършило и много други разходи, за които не са налични
документи. Използваните данни от НСИ за разходите за издръжка и живот са в
минимални размери и не отразяват стандарта на живот на всички граждани на
страната. В конкретния случаи разходите за домакинство по НСИ са намалени,
както с декларираната от лицето част,
поемаща се от С.О., така и с частта на конкретно установените и заплатени от
лицето разходи.
Неоснователно е възражението, че за всички ревизирани периоди, от
разходната част следва да се изключат текущите разходи за погасяване на кредит,
след като в приходната част този кредит не е включен.
На първо място следва да се отбележи, че в ревизирания период
жалбоподателят не е получавал банкови кредити. Банкови кредити са получавани
преди ревизирания период и същите са обсъдени по-горе в настоящото решение при
преценката на сумите, формиращи началното салдо към 01.01.2011г. Всички суми,
изтеглени от банковите сметки на лицето след 15.10.2007г. са съобразени от
ревизиращите органи и са включени в приходната част на паричния баланс.
Плащанията за погасяване на банкови кредити като разходи, за които са налице
доказателства, че са извършени през ревизирания период, са включени в разходната
част на съпоставката на имущественото състояние на лицето.
Неоснователно е възражението, че таксата от 4188лв. за разрешение на строеж
е включена в оценката на строителството и е налице дублиране на разход,
съгласно приложената експертиза /л.261-269 от адм.преписка/. От подробното
описание на стойност на строително - монтажните работи към 31.12.201Зг., за
периода 01.01 -31.12.2014г. и за периода 01.01- 31.12.2015г., в изготвената
експертна оценка , е видно, че таксата за Разрешение за строеж №639/17.10.2011г.
не е включена в определената стойност на извършени СМР и довършителни работи.
По отношение на периода, за който са събразени паричните
средства на лицето, при формиране на началното салдо, следва да се подчертае,
че при установяване на началното салдо на 01.01.2011г. органите по приходите са
съставили баланси, като в наличните записи в приходната част на „изтеглени суми
от банковите сметки”, считано от 15.10.07г. и в разходната част от 15.02.08г.
„внесени средства по банковите сметки”, които
съответстват на приложените извлечения
от банковите сметки на лицето.
Предвид изложеното е неоснователно възражението, че
началното салдо е следвало да се формира, считано от 01.01.07г., тъй като
органите по приходите са се съобразили изцяло с приложените извлечения от
банковите сметки на лицето.
Предвид изложеното правилно е определен размера на
разполагаемите от оспорващия парични средства в началото на ревизирания период
– 132936лв., което води до констатираното несъотвествие е в размер на 113775.95лв.
Облагането на лицето е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид наличието на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 от същия кодекс. При извършена съпоставка в хода на проверката на имущественото състояние
на РЛ - извършени разходи, съпоставени към източниците на финансиране, са
установени категорични данни за констатираното несъотвествие е в размер на
113775.95лв.
Налице е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и само то, предвид алтернативно установения характер на
предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, е достатъчно за извършване на ревизия и облагане по
особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните органи са предприели съответните
действия, спазвайки изискуемите нормативно установени процесуални правила за
това.
При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг
начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата
разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273
от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да
предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно
извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с
констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което данъчната основа за
облагане за ревизираните периоди правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
По отношение на
2011г.
Претендира се включването в приходната част на сумата от
1162.63лв., получен доход от С.О., което е неоснователно.
Изложиха се вече мотиви, че в България не е познато
семейното подоходно облагане, поради което на изследване подлежат единствено
доходите и разходите на лицето, чиито данъчни задължения са предмет на
установяване. Участието на съпруга и/или лицето, с което се живее на съпружески
начала се преценява само доколкото са налице данни за придобито имущество в
режим на СИО, за което няма данни кой от двамата съпрузи е заплатил.
От изготвената експертна оценка, е видно, че таксата за Разрешение за строеж
№639/17.10.2011г. не е включена в определената стойност на извършени СМР и
довършителни работи, поради което не е налице дублиране на разходи.
По отношение на
2012г.
Неснователно е възражението, че следва да се включи в
приходната част на съпоставката на
имущественото състояние на оспорващия доход на С.О. в размер на 6110лв. от
получено обезщетение от НОИ, както и 762.06лв. доходи на Осрецова.
Както е изложено по-горе в настоящото решение в България не се прилага
семейно подоходно облагане. Наличието на фактическо съжителство не обосновава
общност на доходите на лицата и липсва правно основание да се изготвя общ
паричен поток на двете лица.
Отделно от това претендираната сума от 6110 лв. не представлява изплатено
от НОИ обезщетение, както твърди жалбоподателят. Видно от Разпореждане
№171-00-359-1-14.09.2011г. на С.О. е отпуснато парично обезщетение за
безработица, като сумата 6110.06лв. е
осигурителния доход на лицето, за периода от 01.12.2009г. до 31.05.2011 г., въз
основа на който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица.
Жалбоподателят претендира в приходната част на съпоставката
за 2012г. да бъде включена сумата от 9600лв. - получен заем от С. В. П.. Към
възражение по РД е представен Договор за заем от 04.12.2012г. със С. В. П. - К.
за сума в размер, на 9600.00лв. за срок до З0.12.2022г., разписка от 30.01.2018г.
за получена сума от С. В. П.-К., за сума в размер на 192.00лв. лихва по Договор
за заем от 04.12.2012г., за период 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и Обяснение от
Д-р С.П.-К..
В т.2 от договора е посочено, че Д.Д. е получил сумата от
9600лв., в брой, в деня на подписване на договора, лично, в гр.Русе.
Свидетелката С.П. е разпитана в хода на съдебното производство и
установява, че работи като общопрактикуващ лекар, както и че през 2012г. е дала
в заем на оспорващия сумата от около 9000лв., за срок от 10 години. Установява,
че работи от дълги години като общопрактикуващ лекар, че е от първите
общопрактикуващи лекари, разполага с добри доходи и може да си позволи да даде
на заем сума в размер около 9000лв. Дъщеря й е омъжена в Полша, тя също е
омъжена, работи и има добри доходи.
Директорът на Дирекция ОДОП е изложил мотиви, че договорът и
разписката като частни документи нямат обвързваща доказателствена сила. Същите
не са представени в хода на ревизията, въпреки изрично връченото искане за
представяне на доказателства, включително за получени и предоставени заеми.
Договорът и разписката са представени след връчване на РД, което навеждало на
извод, че са съставени за целите на оборване на констатациите на РД, поради
което правилно не са кредитирани от ревизиращите органи.
По отношение на договор за заем от 04.12.12г., сключен между
С.П., като заемодател, Д.Д., като заемополучател, с предмет сумата от 9600лв.,
срок до 30.12.2022г. съдът приема следното:
Еклектиката в разбиранията на органа по приходите относно естеството на
въпросните писмени документи е очевидна. Явно за същият, подлагането на
съмнение на достоверността на датата, на която е посочено да са съставени тези
документи, има за автоматична последица, невъзможността "... да се приемат
за достоверни данните отразени в тях.....".
Разпоредата
на чл. 145, ал.1 от ГПК (отм.), съответно чл. 181, ал.1 от ГПК регаментира следното - "Частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в някой официален документ, или най-после - от деня, в който
настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин
предхождащото съставяне на документа."
На
пръв поглед, ако датата на частния писмен документ не е удостоверена по някой
от начините посочени в закона, изглежда, че тя не би била противопоставима на
кое да трето лице, извън страните които са съставили документа.
Сравнително историческия анализ на института обаче, налага друг извод.
Разпоредбата на чл.145, ал.1 от ГПК - отм., респективно чл. 181, ал.1 от
действащия понастоящем ГПК, е остатък от френската съдебна практика от преди
повече от 220 години. Въпросната съдебна практика е била установена с оглед
предотвратяване на възможността да се използва недобросъвестно един документ за
прехвърляне на едно право, като се антидатира и по този начин стане възможно,
този документ да се противопостави на лице, на което същият праводател, по - рано вече е прехвърлил това материално
право и сделката е обективирана в документ, чиято дата може да бъде надлежно
/по някой от начините посочени в чл. 181, ал.1 от ГПК/ удостоверена.
Въпросната съдебна практика е получила нормативна регламентация във
Френският граждански кодекс и от там е преминала в други национални
законодателства, включително и в българското гражданско процесуално право.
Крайния извод в случая е, че датата на частния
документ, не може да се противопостави на едно лице в случай, че не е достоверна
ако, първо - това лице черпи права от лицето, което е подписало документа и
второ - правата които черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на
възникването им предшества датата на документа.
Все
в тази насока е необходимо да се отбележи, че ако понятието, "трети
лица" употребено в чл. 181, ал.1 от ГПК, обхваща всички лица извън
страните по сделката, то при такова "широко" тълкуване, практически
документите, на които се позовават страните в такива случаи, няма да имат
каквото и да значение, само защото по изключение те могат да имат достоверна
дата по смисъла на цитираната правна норма.
В този смисъл е например е Решение № 309 от 20.02.2014 г. по гр. д. №
742/2012 г. на Върховен касационен съд, в което е посочено, че по отношение на
обсъждания въпрос, "......съществува задължителна практика, обективирана в
решение по чл. 290 от ГПК № 193 от 4.6.2010 г на ВКС по гр.дело № 17682010 г на
Второ ГО съгласно които "трето лице" по смисъла на чл. 181 от ГПК е
това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то
черпи могат да възникнал при условие, че датата на възникването им предшества
датата на документа.Следователно касае се за тези неучаствали в съставянето на
лица, които черпят права от някой от издателите му и биха могли да бъдат
увредени от неговото антидатиране. Другите, неучастващи в документа лица не са
трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи......".
Ето
защо, няма никаква пречка, представения по делото договор за заем от
04.12.2012г., да бъде ценен с оглед останалите събрани в хода на производството
доказателства.
Очевидно
с оглед изложеното до тук е, че установяването на датата на съставяне на
процесния договор, по никакъв начин не повлиява отговора на въпроса - получил
ли е реално Д., сумата от 9600,00 лв., дадени му в заем от д-р П.. Въпросният договор,
би могъл да се състави в момента на предаване на паричната сума между двете
лица, би могъл да са съставени месец или година след това, би могло също така
да е съставен в хода на ревизионното производство, като това обстоятелство,
само по себе си, очевидно по никакъв начин не дава отговор на въпроса, дали
посочената в съответния частен документ парична сума е "реално",
фактически предадена от д-р П. на Д..
Относими
в тази насока са обстоятелства, кога, къде и при какви обстоятелства,
въпросната парична сума е предадена във фактическо владение на Д.. Установяването
на тези именно данни е в пряка релация с отговора на спорния по делото въпрос.
В тази насока, трябва да се констатира, че автентичността и истинността на
обсъждания писмен договор, не е подложен на съмнение от ответната страна, нито са
ангажирани доказателства за противното, поради което няма никаква пречка,
фактите и обстоятелствата за които се отнасят, да се приемат за установени
така, както са отразени в документа.
Данните,
съдържащи се в него, са еднозначно непротиворечиви на показанията, депозирани в
съдебно заседание от свидетеля д-р П., като съвкупната им преценка налага да се
приеме, че те съдържат необходимата информация относно, времето, мястото и
условията при които паричната сума е предадена и съответно получена от Д..
При
това положение, отказа на органа по приходите да зачете тази парична сума, като
налична в патримониума на Д. към 31.12.2012 г., основан на неясни съображения
по отношение на датата на съставяне на писмените документи, е несъстоятелен.
С оглед практикуваната от свидетелката П. професия –
общопрактикуващ лекар, следва да се приеме, че същата е разполагала с финансова
възможност да предостави в заем посочената сума в размер на 9600лв.
По отношение на
2013г.
По отношение на паричните суми, получени от С.О., по
договори за дарения, получени от нейния брат и баща.
Показанията на свидетелката С. О. следва
да се преценяват, като се съобрази нейната заинтересованост от изхода на
правния спор.
На първо място, дори и да се приеме, че
тя е получила парични суми, дарени от нейните роднини, те следва да се квалифицират
като нейни лични средства и не следва да се съобразяват, тъй като подлежат на
облагане единствено доходите и разходите
на лицето, чиито данъчни задължения са предмет на установяване.
Твърденията на свидетелката за получени суми от трети
лица и роднини от договори за заем не могат да се обвържат с финансовото
състояние на жалбоподателя за ревизирания период. Липсват доказателства, че
същите са послужили за формиране на доходи на жалбоподателя, а не пряко на
свидетелката.
Също липсват доказателства относно произхода на средствата и възможността
на бащата и брата на жалбоподателката да й дарят процесните суми.
Съдът приема, че в случая не е доказан факта, при условията на пълно
доказване /каквото задължение съществува за лицето, предвид характера на
извършване на ревизията по аналог/, че бащата и брата на С.О., както и
свидетеля Меразчийски са имали финансова
възможност да й предоставят процесните средства.
Твърденията на свидетелката за получени суми от трети
лица и роднини от договори за заем не могат да се обвържат финансовото
състояние на жалбоподателя за ревизирания период. Липсват доказателства, че
същите са послужили за формиране на доходи на жалбоподателя, а не пряко на
свидетелката. Собствеността върху строящата се сграда е изцяло на
жалбоподателя, съгласно представените в хода на ревизията доказателства. Няма
доказателства С. О. да е заплащала разходите за извършваното от жалбоподателя
строителство на сграда през ревизирания период, освен твърдения на самата нея.
С оглед на това, както и предвид липсата на общност на доходите при фактическо
съжителство и неприложимостта на семейно подоходно облагане, за което се
изложиха съображения по-горе, правилно и обосновано ревизиращите органи не са
включили в съпоставката на имущественото състояние на жалбоподателя с
получените от него доходи, получените от С. О. суми по договори за дарения и
заеми.
Показанията на свид. О. и свид.М. са също и
противоречиви, като за сумите се твърди, че са предадени веднъж се казват в
евро, друг път в лева, както и има разминаване в твърдения размер на заемната
сума, но всички те са приблизително 10 000 лв., като се съблюдава правилото на
ЗОПБ за плащания по банков път. Твърдяното от свидетелката обстоятелство, че
получените от нея суми по договори за заем и дарения са се съхранявали в
банковия сейф на жалбоподателя са в противоречие с установеното в хода на
ревизията, че жалбоподателят не е посещавал физически банковия си сейф.
Показанията на свидетеля, който е сочен за строителен
техник на обект жилищна сграда също не могат да обосноват тезата на
жалбоподателя. Същите са неясни, противоречащи на нормативните изисквания в
сферата на строителството, не са преки и непосредствени доколкото се заяви, че
договора за СМР не е изпълнен поради забавяне.
Свидетелят не е участвал пряко и непосредствено в
строителните дейности, а само е съставял актовете по строителството.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неправилно са приети за
доходи с недоказан произход представените от него банкови бордера за обмен на
евро в лева за 201Зг. в размер на 151320.55 лв. и за 2014г. в размер на
29570.35лв.
Предвид факта, че лицето не е представило доказателства и не е доказал при
условията на пълно доказване откъде притежава посочените средства, както и при установеното,
че лицето не е теглило пари от евровите си банкови сметки и не е посещавало
трезора си правилно органите по приходи са приели същите като доходи с
недоказан произход, които формират данъчна основа за облагане.
За целите на съпоставката на имущественото състояние на жалбоподателя
сумите от 151320.55 лв. за 2013г. и 29570.35 лв. за 2014г. правилно са включени
като парично постъпление.
Относно твърдението на жалбоподателя, че изготвената експертна оценка по
назначената строителна експертиза не е съобразена с Метода на сравнимите
неконтролирани цени, метод по Наредба № Н- 9/14.08.2006 г. на Министерството на
финансите и реда на начина за определяне на пазарните цени, както и, че не е
взето предвид, че строителството на обекта е извършвано по стопански начин и
материалите за строителството са закупувани от вторични суровини, съдът приема
следното:
Експертната оценка /л.270-262/, изготвена от
лицензиран оценител, в хода на ревизионното производство, следва да се
кредитира като годно доказателствено средство, тъй като при определяне на
оценката на сградата, експертът е използвал метод допустим, съобразно Наредба №
Н-9/14.08.2006г., а именно: методът на сравнимите, неконтролирани цени между
независими търговци.
Жалбоподателят не успя да докаже в съдебното
производство, при условията на пълно
доказване, извършването на строителството на сградата по стопански начин. Не
бяха ангажирани доказателства с оглед закупуване на материали на старо,
ползването на материали от страна съществувала сграда, къде са се съхранявали
същите доколкото новата сграда е построена на мястото на съществувала. Не се
ангажираха и годни доказателствени средства, с които да се обори извода на
експерта по отношение на оценката за труд и материали. Липсват доказателства за
количеството материали, вложени в обекта, които са с произход от старата
сграда.
Предвид изложеното следва да се приеме за правилно и
обосновано заключението на експерта, дадено по реда на чл. 60, ал. 1 от ДОПК.
На жалбоподателя е дадена възможност да докаже със съответните
доказателствени средства направените от него разходи за строежа на сградата, но
такива документи не са представени.
Предвид факта, че не е доказано по делото, че сградата
е построена по стопански начин, неоснователно е възражението, че стойността на
извършените СМР, определени от експертизата, следва да се намали с 20% ДДС,
както и 10% печалба за строителя.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
експертната оценка не е включен ДДС в определената пазарна стойност на обекта.
По отношение на 2014г.
По отношение на доходите на С.О., методиката на
изчисляване на разходите за издръжка, договорът за заем, сключен между С.О. и
Любомир Пенев, както и за възражението, че стойността на извършените СМР,
определени от експертизата, следва да се намали с 20% ДДС, както и 10% печалба
за строителя, са приложими мотивите, изложени за предходните ревизирани периоди.
По отношение на сумата от 29570.35лв. следва да се
посочи, че тя се отнася за представени от оспорващия на данъчната администрация
бордера за 2014г., като се отнасят за обмен на евро в лева, в размер на
29570.35лв., които са доходи с неустановен произход и правилно включени в
баланса за 2014г.
По отношение на 2015г.
По отношение на доходите на С.О., методиката на
изчисляване на разходите за издръжка, договорът за заем, сключен между С.О. и
Любомир Пенев, както и за възражението, че стойността на извършените СМР,
определени от експертизата, следва да се намали с 20% ДДС, както и 10% печалба
за строителя, са приложими мотивите, изложени за предходните ревизирани
периоди.
В експертизата на СМР на процесния строеж са оценявани
извършените СМР към 31.12.2015г., поради което е неоснователно възражението да
се приспадне сумата от 25133.94лв. – за довършителни работи.
По отношение на извършените констатации и изчисления
на допуснатата ССЕ следва да се отбележи, че в мотивите на решението за всеки от
ревизираните периоди и по всяко от твърденията на ревизираното лице за разполагаеми
парични средства са изложени подробни съображения защо не се включват сумите в приходната част за съответната
година.
Съгласно чл. 202 ГПК, приложим в
данъчния процес на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е длъжен
да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото.
Вещото лице е изготвило заключенията си във варианти, като при изготвянето на заключенията си се е съобразило
изцяло и единствено с твърденията на жалбоподателя, за включване на посочени от
него суми в началното салдо, както и в приходната част на съпоставката на
имущественото състояние за ревизираните периоди.
Така посочените суми не са доказани при условията на пълно доказване, с
допустими доказателства.
Същото отразява изцяло преценката на оспорващия за начина на формиране на
началното салдо и приходната част на имущественото му състояние, за процесните
периоди, което не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В частта, в която установява доходите на С.О., същото
е неотносимо към настоящия правен спор.
Съдът не възприема заключенията на СЧЕ, тъй като същата
по отношение на определяне на началното салдо противоречи както на
декларираното от жалбоподателя начално салдо, така и на събраните писмени
доказателства.
Същото не следва да се кредитира, доколкото са
доказани и основанията за определяне на данъчната основа по особения ред на чл.
122 от ДОПК.
При определяне на задълженията на лицето е приложимо
правилото, въведено в чл. 124, ал. 2 ДОПК, съобразно което в производството по
обжалване на РА, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия
кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от
събраните доказателства. В конкретния случай органите по приходите са
съобразили основните принципи за облагане по ЗДДФЛ, и при наличието на
предпоставките, предвидени в нормата на чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, са
определили основа за облагане за спорния отчетен период по възможно
най-достоверния и обективен начин. Спрямо така определените данъчни основи са
приложени данъчните ставки по ЗДДФЛ, в резултат на което са определени
следващите се задължения за ревизираното лице.
Механизмът за определяне на облагаемата основа е
съобразен с действителното фактическо и правно положение, което е способствало
за определянето й по начин, доближаващ се в максимална степен до обективно
осъществения фактически състав.
Предвид изложените по-горе съображения за частична
основателност на жалбата в приходната част на съпоставката на имущественото
състояние с получените доходи за 2012г. следва да се включи сумата от 9600лв.,
получени от д-р С.П. по договор за заем, сключен на 04.12.2012г.
В
резултат на това превишението на разходите над приходите за 2012г. се променя
на сумата от 106684.86лв., която сума
формира данъчната основа за облагане за 2012г.
Предвид изложеното обжалваният РА следва да се отмени в частта му, с която на Д.Ц.Д. *** са установени
задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за внасяне за отчетната 2012 г., за
разликата от 10668.49лв. до 11628.48лв. и съответните лихви за забава.
За данъчни периоди 2011, 2013г., 2014г. и 2015г. жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
От страна на
жалбоподателя са доказани разноски общо в размер на 2640лв., от които 10лв. за
държавна такса, 650лв. за депозит за ССЕ и 1980лв. адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от жалбата на жалбоподателя се следват разноски в
размер на 49.95 лв.
На основание чл.161,
ал.1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата – 2013.27 лева. Процесуалното представителство е реално осъществено,
поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл.
8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 2052.27
лева, което следва да се присъди съобразно отхвърлената част от жалбата – 2013.27 лева или по компенсация в полза
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1963.32 лева.
Предвид изложените съображения и на основание чл.160,
ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03001817001890-091 -001/23.05.2018г., издаден по реда на
чл. 119, ал.2 от ДОПК от А.Ц.Б., на длъжност началник отдел „Ревизии" в
дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Д.М.К. на длъжност
главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията,
изменен с Решение № 172/11.09.2018г., издадено от директора на дирекция
ОДОП-гр.Варна, в частта му, с която на Д.Ц.Д.
***
са установени
задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за внасяне за отчетната 2012 г., за
разликата от 10668.49лв. до 11628.48лв. и съответните лихви за забава.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Ц.Д. *** срещу
Ревизионен акт №
Р-03001817001890-091 -001/23.05.2018г., издаден по реда на чл. 119, ал.2 от ДОПК от А.Ц.Б., на длъжност началник отдел „Ревизии" в дирекция „Контрол"
при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Д.М.К. на длъжност главен инспектор
по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, в частта изцяло потвърдена с Решение № 172/11.09.2018г., издадено
от директора на дирекция ОДОП-гр.Варна, с която са установени
задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за внасяне за отчетната 2013г. на главница в размер на 15132.06лв. и лихва – 6244.00лв., за 2014г. – главница 5084.17лв. и лихва
– 1581.29лв., за 2015г. главница – 3502.22лв. и лихва – 732.67лв., както
срещу частта, в която РА е изменен, с
посоченото решение, за задължения за данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като за 2011г. е установен размер на
задължения за данъци в размер на 530.48лв. – главница и 327.19лв. – лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.Ц.Д. ***, с
ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" гр.Варна, при
Централно Управление на Национална агенция за приходите сумата от 1963.32 лева.,
представляваща
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия: