Р Е Ш Е Н И Е № 232
Гр. Сливен, 28.11.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 241 по описа
за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1209 по описа на Районен
съд – Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 329/26.07.2022
г., постановено по АНД № 1209/2021 г. на Сливенски Районен съд е изменено Наказателно
постановление № 20-0804-001790, издадено на 05.06.2020 г. от Началник група в Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с което на А.С.С., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение
по чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл. 175
ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева и
е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,
като намалява наказанието „глоба“ на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател А.С.С., който чрез пълномощник го обжалва в срок, като в
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на същото. Изразява
несъгласие с възприетата от съда фактическа обстановка. Следвало решаващият
състав да цени свидетелските показания за липсата на възприемане на подадения
сигнал. Неправилен бил и изводът на Районния съд, че случаят не е маловажен, в
която насока не били обсъдени особеностите на конкретния случай. Моли съда да
отмени обжалваното съдебно решение и наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призовано, не се
представлява. В писмено становище от упълномощен представител гл. юрк Кр. Б. оспорва касационната жалба и с подробно изложени
доводи моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност на
касационната жалба и законосъобразност на атакуваното първоинстанционно
решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 29.01.2020 г. в 15.29 ч. на път Втори клас № 11-53, км. 127+600 А.С.
управлявал товарен автомобил Пежо Боксер с рег. № ……………, като не спрял на
посоченото място при подаден със стоп палка ясно видим сигнал от униформен
служител на Национално „ТОЛ“ управление, вместо което продължил пътя си. При извършена проверка бил установен с. на
товарния автомобил – „Инфра Прострой“
ООД, пр. от А.С.С.. В нарочно попълнена декларация по
чл. 188 от ЗДвП последният декларирал, че на посочените дата и час сам е
управлявал автомобила. На връчена покана за съставяне на АУАН С. не се явил,
поради което в негово отсъствие такъв му бил съставен с № 1790/20 от 23.04.2020
г. Видно от цитирания АУАН, установеното административно нарушение е квалифицирано
като такова по чл. 103 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт, на 05.06.2020 г.
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал
Наказателно постановление № 20-0804-001790, с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от с.з. наложил на А.С.С. административно наказание „глоба“ в размер на 150,00
лева и постановил лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Районният съд е изменил
наказателното постановление, като е приел, че нарушението е извършено и
доказано по безспорен начин, но наказанието е неправилно определено от
наказващия орган около средния предвиден в закона размер, тъй като не са
събрани доказателства, които да го обосноват. Обсъдил е всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведения от
жалбоподателя довод за малозначителност на деянието.
С изводи, че нарушението е доказано, но наложеното наказание е определено без
обосновка, решаващият съдебен състав е изменил наказателното постановление,
като е намалил размера на глобата от 150 на 50 лв. и лишаването от
правоуправление от 3 на 1 месец.
Решението е валидно,
допустимо и правилно, при следните съображения на касационната инстанция:
От събраните по
делото пред първата инстанция писмени и гласни доказателства извършеното
нарушение е установено по безспорен начин, като правилно решаващият състав не е
кредитирал показанията на свидетелите Пенков и С., като заинтересовани от
изхода на делото, с което, противно на твърдяното в касационната жалба, не е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е
установил относимите факти, подкрепени с надлежни
доказателства и правилно е приложил материалния закон. Изложените от
първоинстанционния съдебен състав мотиви са подробни, обосновани, напълно се
споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат приповтаряни, по арг. от чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК. При преценка на
приложените относими правни разпоредби касационният
състав намира, че с обосновано и аргументирано наложеното с процесното НП
административно наказание е намалено. Съгласно санкционната разпоредба на чл.
175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. В процесния случай наложеното
наказание като финансово изражение е определено по – близо до максимума, а
постановеното лишаване от правоуправление – към средния размер на нормирания
такъв. Едновременно с това, наказващият орган не е изложил никакви съображения,
мотивиращи го да завиши така определените стойности и срок на лишаване, поради
което и липсата на такива мотиви препятства съдебния контрол и извършването на
неформална преценка за тежестта на извършеното нарушение.
При горните
съображения касационният съдебен състав не споделя доводите, изложени в
касационната жалба за неправилност на атакуваното съдебно решение. Районният съд е постановил правилен и
обоснован акт, който следва да бъде оставен в сила. Изложените в касационната
жалба твърдения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение са
неоснователни. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички
съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че релевираните
от касационния жалбоподател отменителни основания не
са налице. В атакуваното Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на
събраните по делото доказателства и относимите норми,
е направил обоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление №
20-0804-001790, издадено на 05.06.2020 г. от Началник група в Сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР Сливен, с което на А.С.С., ЕГН
**********, с адрес *** за нарушение по чл. 103 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 150,00 (сто и петдесет) лева и е постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца. При
преценка на относимите правни разпоредби, правилно и
обосновано първоинстанционният съдебен състав е изменил наказателното
постановление, като е намалил наложеното наказание глоба от 150,00 лв. на 50,00
лева и лишаването от правоуправление от 3 месеца на 1 месец. По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора
основателна е и следва да се уважи претенцията на ответника по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се присъди в размер на 80,00 лева, определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ и се възложи в тежест на касационния
жалбоподател.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 329/26.07.2022 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 1209/2021
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР –
Сливен разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.