Р Е Ш Е Н И Е
№2627
гр. Пловдив, 12 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2751 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Г.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Д.Б.- пълномощник, обжалва Заповед №19-0432-000122 от 25.07.2019г. на началник на Първо районно управление (I-во РУ) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), с която, на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, е приложена ПАМ- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “Опел инсигния”, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №***.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- П.И.Т.- началник на I-во РУ при ОД на “МВР“- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5, обжалването на ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 12, 13) е получена от жалбоподателя на 20.08.2019г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 12а, 13а). От своя страна, жалбата (листи 3-6) е подадена чрез I-во РУ при ОД на “МВР“- Пловдив на 28.08.2019г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2019г., около 14:20ч. е извършена проверка от служители в I-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив, в гр. Пловдив, бул. “Македония“ №73а. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Р. управлява в посока север лек автомобил “Опел инсигния”, с рег.№***, лична собственост, съгласно приетите по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част І (лист 24), с №********* от 01.06.2018г. На жалбоподателя е направена проверка с техническо средство “DRUGCHEK – 3000”, с LOT №ARLN-0461, при което е отчетена употреба на амфетамин от негова страна. Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), амфетаминът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
От страна на Х.Н.Н.- младши ПИ (полицейски инспектор) в I-во РУ при ОД на ”МВР”- Пловдив е попълнен Талон за изследване с №0055472 (лист 30), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, понастоящем чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1). Според съдържанието на посочения талон за изследване, Р. записва в същия “Не приемам”. Според отразеното в талона за изследване, Р. е уведомен, че в срок до 40 минути следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ- Св. Г.. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 25.07.2019г. в 15:20ч. По делото не са ангажирани доказателства Р. да се е явил за медицински изследване.
Освен посоченото, Х.Н.Н. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Д, бл.№157844 от 25.07.2019г. (лист 14), с който деянието на Р., изразяващо се в управление на автомобил след употребата на упойващо вещество (амфетамин), установена с техническо средство, представляващо техническо средство “DRUGCHEK – 3000”, с LOT №ARLN-0461, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Видно от посочения АУАН, жалбоподателят вписва в същия “Нямам Възражение“. Пак според посочения АУАН, при съставянето му като доказателства са иззети: свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №***; свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) – немско, №*********; както и два броя регистрационни табели с рег.№***.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното в жалбата възражение в този смисъл.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 33) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (листи 23, 34-35) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на РУ на МВР (при ОД на “МВР”- Пловдив) са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка I.2 от заповедта). Прието е заверено копие на Акт за встъпване в длъжност от 30.03.2015г. (лист 37), според който акт, съгласно Заповед №8121К-902 от 30.03.2015г. на министъра на вътрешните работи (неприложена по делото), П.И.Ш., издал оспорената в настоящето производство заповед, е встъпил на длъжност “началник I степ нна Първо РУ – Пловдив при ОД на “МВР“- Пловдив“.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно между страните.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, обстоятелството, че Р. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество (амфетамин) се явява установено по делото посредством техническо средство, представляващо “DRUGCHEK – 3000”, с LOT №ARLN-0461, и не е спорно между страните.
На следващо място, субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС.
В случая, ответникът приема, че Р. е собственик на процесното МПС, въз основа на представеното и иззето в рамките на проверката, извършена на 25.07.2019г., СРМПС (лист 24).
Според твърдение в жалбата обаче, автомобилът е (собственост) на германска кредитна институция.
Според машинен превод на съдържанието на текста в клетка С.4с- “Der Inhaber der Zulassungsbescheinigung wird nicht als Eigentümer des Fahrzeugs ausgewiesen“, текстът в клетката означава “Притежателят на свидетелството за регистрация не е определен като собственик на превозното средство“.
Освен това,
като доказателство по делото е прието заверено копие на писмо от 24.05.2018г.
на S-Kreditpartner GmbH
(листи 8-9/10-11), адресирано до жалбоподателя. Според посоченото писмо, S-Kreditpartner GmbH
отпуска кредит на Р. в размер от 16 656,83 евро, с лихва дебит от 4,88%,
ефективна годишна лихва от 4,99% и срок от 53 месеца.
Съответно, доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, чиято регистрация е прекратена, и жалбоподателят е субект на оспорената ПАМ по смисъла на ЗДвП, нито пък, че автомобилът е собственост на жалбоподателя и се явява годен обект на оспорената ПАМ по смисъла на ЗДвП.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че като постановява ПАМ- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №***, ответникът в настоящето производство постановява акта си в противоречие с относимата материално правна норма. Посоченото обстоятелство обуславя незаконосъобразността на оспорената в настоящето производство заповед и представлява достатъчно основание за нейната отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени да размера, в който са доказано направени. Такива по делото се констатират в общ размер от 310,00 лева, от които 10,00 лв.- внесена държавна такса за образуваното съдебно производство (лист 40), както и 300,00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2019г. (лист 7). За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява ОД на “МВР”- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №19-0432-000122 от 25.07.2019г. на началник на Първо районно управление при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, за прилагане на ПАМ- “прекратяване на регистрацията на ППС, представляващо лек автомобил “Опел инсигния”, за срок от 6 месеца”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Г.И.Р., ЕГН **********, сумата от общо 310,00 (триста и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров