РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Горна Оряховица , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200368 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. В. П., чрез адвокат В. К. от АК - Благоевград
обжалва Електронен фиш серия К № 2103224, издаден от ОД на МВР -
Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6
от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лв.
Поддържа, че при издаване на фиша са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон, като описаното в
него административно нарушение е недоказано и немотивирано. Твърди, че
електронния фиш не отговаря на изискването за съдържание и реквизити
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП и в него не се съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено съгласно чл.42,
т.4 от ЗАНН. Счита, че не е субект на твърдяното административно
нарушение. Сочи, че към връчения електронен фиш, не е приложен снимков
материал като доказателство за установяване на нарушението, и не става ясно
дали заснемането с техническото средство, посочено в съдържанието на ЕФ
му позволява да прави снимки и клипове като самостоятелно устройство.
1
Твърди, че бездействието на административния орган по връчване на ЕФ го е
опорочило, а същевременно я е лишило от възможност за съдействие на
контролните органи и защита срещу твърденията на административния орган.
От издаването до връчването на фиша са минали почти 3 години и е налице
погасителна давност. Не било доказано, че нарушението е извършено извън
населено място, от което възниквало съмнение за правилното прилагане на
материалния закон. Липсвали доказателства относно местонахождението на
пътен знак В-26 и не било доказано къде се е намирало АТС и било ли е в
зоната на действие на този пътен знак. Твърди, че нарушенията са от
категорията на съществените, тъй като пряко са засегнали правото й на
защита и са основание за отмяна на обжалвания ЕФ. Моли съда да отмени
електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2018 г. в 13:31 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с №
00209D33F1A0 лек автомобил „Лексус РХ 450 Х” с рег. № *******,
собственост на жалбоподателя Д. В. П., движещ се в посока към град Варна
със скорост 115 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 112 км/ч,
/след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата
характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на
скоростта за извън населено място 60 км/ч, обозначено с пътен знак В-26.
Констатирано е превишение от 55 км/ч. При това бил изготвен и снимков
материал № S0000681F147. За установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К №
2103224.
2
В съпровидителното писмо е посочено, че електронният фиш е връчен
на 28.03.2021 г. и е влязъл в законна сила на 12.04.2021 г., но
административнонаказващият орган не разполага и не представя
доказателства относно датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя /писмо № 366000-13017/02.06.2021 г. – л.34/. На 27.04.2021 г.
П. депозирала жалба срещу електронния фиш, заведена с вх. № 366000-10218.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Електронният фиш е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, с оглед
твърденията в жалбата и предвид липсата на доказателства, представени от
административнонаказващия орган. Жалбата е подадена чрез наказващия
орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш и е изпратена до
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Електронният фиш съдържа предвидените в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец. Следва да се има в предвид, че в случая
разпоредбите на ЗАНН и по точно изискванията за съдържание на актовете за
установяване на административни нарушения и наказателните постановления
не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред за
ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС,
посредством електронен фиш, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от
ЗДвП. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението
3
/включително наличието на ограничение на скоростта 60 км/ч, за извън
населено място, въведено с пътен знак В-26/, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане.
В него не са посочени конкретен издател, информация за реда на обжалване,
дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл.189, ал.4 от
ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в
случая нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се явява специална по отношение на
общото изискване на чл.57, ал.1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление.
Видно от справките на л.10 и 11 от делото, електронният фиш е издаден
на 05.06.2018 г., т.е. 25 дни след посочената във фиша дата на извършване на
нарушението – 11.05.2018 г., съвпадаща с датата на неговото заснемане. При
това положение е спазен шестмесечния давностен срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН за издаване на фиша.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че бездействието на
административния орган по връчване на електронния фиш го е опорочило, а
същевременно я е лишило от възможност за съдействие на контролните
органи и защита срещу твърденията на административния орган. Законът не
регламентира срок, в който издаденият електронен фиш следва да бъде
връчен на лицето по чл.188, ал.1 или 2 от ЗДвП. Поради това
обстоятелството, че административнонаказващият орган не разполага и не
представя доказателства относно датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателя по никакъв начин не представлява нарушение на
процесуалните правила, тъй като не е ограничило правото на жалбоподателя
да инициира настоящото производство.
Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на
абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който
съгласно чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК /ред. ДВ, бр.26 от 2010г./ е
четири години и шест месеца и е започнал да тече на 11.05.2018 г.
Предвид изложеното е неоснователно оплакването на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
електронния фиш.
4
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от
видеозапис /л.8/, представляващи по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 11.05.2018 г.
в 13:31 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
извън населено място, лек автомобил с рег. № ***** се е движел със скорост
115 км/ч. Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на
техническото средство са ясно видими на изпратени разпечатки.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
151+000 до км 156+000 към 11.05.2018 г. /л.31-л.33/, посоченото във фиша
място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в
зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се
установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира
извън населено място, по посоката на движение на автомобила на 6 м след
мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система
„MultaRadar SD 580” /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението
върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на
автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер *****. От
друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа
със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л.15–л.19/ се установява, че
дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на
позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на
стационарната видео - радарна система, разположена при км 153+337. От
схемата се установява и, че мястото на заснемане на нарушението при км
153+343 е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани
технически средства или системи”, поставен при км 153+200.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-
2687/08.02.2017 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
5
Велико Търново до директора на дирекцията /л.13/ и от данните на интернет
страницата на МВР, общодостъпна на адрес
http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че
мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като
място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-
радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в
„Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
Видно от справката за регистрация на МПС на л.9 от делото,
жалбоподателят Д. В. П. е собственикът на заснетия автомобил „Лексус РХ
450 Х” с рег. № *****.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП П. не е представила в ОД на МВР -
Велико Търново декларация с данни за различно от нея лице, управлявало
собствения й автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния
фиш /писмо на ОДМВР – Велико Търново № 366000-13017/02.06.2021 г. –
л.34/. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл.188, ал.1, изр.1 и изр.2
от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на Д. В. П. в качеството й на собственик на това моторно
превозно средство.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, като на П. е
наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание за превишение над 50 км/ч - глоба от 600 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 115
км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 112 км/ч е в интерес на П.,
тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от
допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система
„MultaRadar SD 580” /т.1.4 от цитираните по-горе методически указания на
л.15–л.19/. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е
6
в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право,
че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е
установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране
не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като
фактически измереното превишение от 55 км/ч и приетото за установено
превишение от 52 км/ч попада в хипотезата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, но
води до промяна в размера на глобата, тъй като за всеки следващи 5 км/ч
превишение над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. Ето защо в крайна
сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на
движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се
отразява на законосъобразността на електронния фиш.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология /л.14/, се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD
580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта
му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство
за измерване е от 08.12.2010 г. до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане
на процесното нарушение. От протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г.
/л.12/ е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео -
радарна система „MultaRadar SD 580” с МАС № 00209D33F1A0 е преминала
последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с
изискванията за това средство за измерване.
Предвид изложеното по-горе съдът преценява като неоснователни
оплакванията на жалбоподателя, че извършването на нарушението не е
доказано по несъмнен начин, както и че обжалваният електронен фиш е
издаден в нарушение на материалния закон.
По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2103224, издаден от
7
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Д. В. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ********* е наложено административно
наказание - глоба в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8