№ 69
гр. Плевен, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500904 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от „***“ ЕАД с *** срещу Решение
№ 78/ 05. 08. 2022 г. по гр. д. № 63/ 2022 г. по описа на РС- Н..
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част
е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено
искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният иск като
основателен и доказан , като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна М. Ц. К. с ЕГН********** е изразил
становище чрез процесуалния си представител адв. Д. М. от АК- П., че
решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като
бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допусти-мостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок
, срещу акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен
интерес да обжалва решението, поради което са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено на
основание чл. 422 ГПК, че М. Ц. К. с ЕГН********** от с. М., обл.П. дължи
на „***“ ЕАД с ***, със седалище и адрес на управление гр. С. сумата от
9 401, 20 лв. главница, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит № ***/ 14. 10. 2019 г., ведно със законната лихва ,
считано от 25. 06. 2022 г. до окончателното изплащане, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 28. 06. 2022
г. по ч. гр. д. № 340/ 2021 г. по описа на РС- Н..
Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователен
предявените от „***“ ЕАД с *** искове с правно основание чл. 422 ГПК за
следните суми: над 9 401, 20 лв. главница; договорно възнаграждение в
размер на 6 168, 41 лв.; лихва за забава в размер на 1058, 95 лв., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 28.
06. 2022 г. по ч. гр. д. № 340/ 2021 г. по описа на РС- Н.. С решението съдът е
прекратил производството по делото относно предявения иск за установяване
задължението на М. Ц. К. към банката – кредитор сумата от 1678, 02 лв.
еднократна такса за оценка на риска поради постановено влязло в сила
решение, с което тази клауза е обявена за недействителна.
За да постанови решението си районният съд въз основа на
събраните по делото доказателства е приел за установено, че при сключване
на договора за потребителски кредит е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал.1
ЗПК договорът да е сключен по ясен и разбираем начин и в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК за т очното определяне на ГПР в
договора за потребителски кредит. Въз основа на констатираните нарушения
на ЗПК съдът е приел в съответствие с разпоредбата на чл. 23 ЗПК, че
посочените клаузи от договора относно ГПР и ГЛП са нищожни и съответно
договорът за потребителски кредит е нищожен, като следва длъжникът да
2
върне само неиздължената главница, която е в размер на 9 401, 20 лв. въз
основа на заключението на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.
Съответно районният съд е приел, че исковите претенции за дължимост от
ответника на сумите за главница за разликата над 9 401, 20 лв. до 15 503, 15
лв., договорна лихва в размер на 6 168, 41 лв., лихва за забава в размер на
1058, 95 лв. са неоснователни и ги е отхвърлил.
Въззивният съд счита, че решението на районния съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно по следните съображения:
От доказателствата по делото става ясно, че страните са сключили
договор за потребителски кредит за размер на главницата от 10 000 лв. В
договора е изготвен и погасителен план ( чл.11.2) за погасяване на кредита за
периода от 15. 11. 2019 г. до 15. 10. 2023 г.
По делото е допуснато заключение на ССЕ, в което е отразено
чистата сума по кредита е 10 000 лв.; такса оценка на риска е 1678, 92 лв. и
застраховката е 3983, 50 лв., като общият размер на олихвяваната главница е
15 661, 52 лв. и договорната лихва е 13 035, 30 лв. Вещото лице е посочило,
че в погасителния план в договора е предвидено задължението по договора
да се погасява на 48 погасителни вноски, в които са включени единствено
главница и договорна лихва.
Въз основа на изложените обстоятелства въззивният съд приема, че при
сключване на договора са нарушени разпоредбите на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.10 и т. 12 ЗПК, които водят до недействителност на договора съгласно чл.
22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. От договора и
неговите приложения, част от които са и застрахователните документи става
ясно, че не е спазено изискването за шрифта на договора не по- малък от 12 за
всички елементи на договора, което е видно от приложените доказателства
към исковата молба. От друга страна въззивният съд възприема и мотивите на
районния съд относно липсата на яснота и разбираем начин при сключването
на договора, тъй като по отношение на предвидената договорна лихва и по
3
отношение на ГПР в чл. 10 от договора не става ясно какви са точно
компонентите на ГПР и съответно как е определен ГПР от 49, 64 %.
Посоченият неясен начин на определяне на ГПР води до нарушение на
чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК определя какво се съдържа в ГПР, като това
са общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От
заключението на ССЕ става ясно, че в главницата са включени суми, които
представляват елементи на ГПР съгласно цитираната норма на чл. 19, ал.1
ЗПК , а именно: такса оценка на риска и застраховка. Същевременно не става
ясно какви точно разходи са включени в уговорените ГПР от 49, 64 % и
определената сума от 28 696, 82 лв., което е изискването на закона.
Длъжникът в отговора на исковата молба се е позовал на нарушение и
на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК относно съдържанието на
погасителния план. От погасителния план е видно, че е определена
погасителна месечна вноска, като не става ясно точно какви са перата, които
са включени в тази вноска. Съгласно чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК договорът трябва
да съдържа погасителен план, който да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Тази разбивка на съдържанието на погасителна
вноска се установява от вещото лице по ССЕ при анализа на погасителния
план, но не може да се установи от съдържанието на договора и изисква
допълнителна информация за длъжника.
Въз основа на констатираните нарушения на ЗПК въззивният съд
приема, че е налице недействителност на договора за потребителския кредит,
поради което съгласно чл. 23 ЗПК следва длъжникът да изплати само чистата
4
стойност на кредита. От заключението на ССЕ е видно, че чистата стойност е
10 000 лв., от които длъжникът е изплатил сумата от 598, 80 лв. и е дължим
остатъкът от 9 401, 20 лв. От заключението на ССЕ е видно, че от платената
сума от 598, 80 лв. е погасена главница и договорна лихва, но с оглед на това,
че е дължима само чистата стойност по кредита поради недействителност на
договора за другите задължения, то следва цялата платена сума да се
приспадне от размера на чистата стойност, както правилно е изчислил и
районният съд.
По изложените съображения съдът счита, че първоинстанционното
решение е постановено при спазване на процесуалния и материални закон,
поради което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК
вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения въззивникът следва да
заплати на адв. Д. В. М. от АК- П. като процесуален представител на
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №
78/ 05. 08. 2022 г. по гр. д. № 63/ 2022 г. по описа на РС- Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „***“ ЕАД с ***
да заплати на адв. Д. В. М. от АК- П. като процесуален представител на
М. Ц. К. с ЕГН********** адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6