№ 268
гр. Русе, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Т. Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20254500500337 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. В. А., чрез пълномощника адв.И. И.
от АК-Русе, против Решение № 351 от 28.02.2025 г. по гр.дело № 2968/2024 г.
по описа на Районен съд-Русе, с което е бил отхвърлен предявеният срещу Т.
С. П. иск за промяна на определените с Решение № 907 от 23.05.2019 г. по
гр.дело № 1237/ 2019 г. и съдебна спогодба от 30.04.2024 г., одобрена по
гр.дело № 6037/2024 г., двете по описа на Районен съд-Русе, мерки относно
упражняване на родителските права, местоживеенето, режим на лични
контакти и издръжката на детето К.А.В.., роден на **.**.**** г.
Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е ценил събраните в
производството доказателства, достигайки до невярното заключение, че
майката продължава да бъде по-пригодния родител за отглеждането и
възпитанието на К.. Твърди, че след постановяване на обжалваното решение е
възникнал нов конфликт между ответницата и сина им, което налага да бъдат
променени мерките относно упражняването на родителските права. Счита, че
обжалваният акт е необоснован и незаконосъобразен, поради което се иска
неговата отмяна и уважаване на иска. Претендира разноски по делото.
Ответницата по жалбата Т. С. П., чрез пълномощника адв.А. Н. от АК-
Русе, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното
решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски
за производството.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по
чл.259 ал.1 ГПК и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка на
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, като е
ограничен от заявеното в жалбата и служебно овластен да следи за интереса
на малолетното дете.Настоящият състав намира, че Решение № 351 от
28.02.2025 г., постановено по гр.дело № 2968/2024 г. по описа на Районен съд-
Русе, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
С исковата молба А. В. А. е посочил, че е настъпила промяна в
обстоятелствата от момента на постановяване на решението по гр.дело №
1237/ 2019 г. и на сключване на съдебна спогодба от 30.04.2024 г., одобрена по
гр.дело № 6037/2024 г., двете по описа на Районен съд-Русе, с които
родителските права върху роденото от фактическото им съжителство дете К.
са били предоставени на майката и при нея е било постановено да бъде
местоживеенето му, на бащата бил определен режим на лични отношения и
задължение да заплаща издръжка на малолетния. Твърдял е, че определените
мерки към настоящия момент не са ефикасни и не са съобразени с най-добрия
интерес на сина им, поради промяна в родителския капацитет на
ответницата.Това се отразявало неблагоприятно върху поведението на К.,
предизвиквало безпокойство, напрежение и агресия у него, и рефлектирало
отрицателно върху успеваемостта му в училище, както и върху поведението
му спрямо околните, включително и към майката. Има твърдения, че
последната нееднократно е упражнявала психически, вербален и физически
тормоз над момчето, заключвала го на терасата или в кухнята. Бащата не
одобрява тези методи на възпитание на другия родител. Счита, че ответницата
е неспособна да се справи с поведението на подрастващия им син, като в тази
връзка са посочени два случая от **.**.**** г. и от **.**.**** г. Изложени са
били твърдения, че от последната дата момчето живее при бащата, където има
създадени много добри битови условия. Сочи се, че при ищеца детето се
чувства добре, спокойно и уравновесено. Помежду им били изградени
отношения на привързаност и уважение, каквито К. изпитва и към родителите
на въззивника, които дейно участват в отглеждането и възпитанието му.
Във въззивната жалба се твърди, че на **.**.**** г. е възникнал нов
конфликт между майката и детето, когато Т. П. за пореден път се принудила
да потърси съдействие от полицията.
Твърди се, че ответницата винаги се е стремила да ограничава и
осуетява контактите на бащата с К.. Предвид изложеното, въззивникът не
счита, че той е родителят, който има желание или възможността на създаде у
сина им т.нар. “синдром на родителско отчуждение“, каквато опасност е видял
районния съдия. Не е съгласен и с преценката на основния съд, че майката е
по-ограничаващият и строг родител, който контролира К. и диктува правилата
2
и насоките на неговото възпитание, постигайки добри резултати. Оспорва
констатациите в обжалваното решение, че той и неговите родители поощряват
девиантното поведение на детето. Сочи, че е настъпила положителна промяна
в битовите и социални условия в дома му от момента на постановяване на
първоинстанционния акт.
С отговора на исковата молба ответницата е посочила, че от раждането
му синът й живее с нея, тя полага в пълен обем всички непосредствени грижи
за неговото възпитание, отглеждане и личностно развитие. Оспорила е
твърденията относно липсата на родителски капацитет у нея и неспособността
й да се справи със сина им. Посочено е, че под нейните грижи К. се чувства
спокоен, обичан и обгрижван, като проблеми с поведението му се появяват
след негов престой в дома на бащата. Последният манипулира детето и го
настройва срещу майката. Поощрява К. да не зачита мнението й и да се
противопоставя на решенията й. Всичко това прави сина им неспокоен,
объркан и притеснен и често провокира агресията му спрямо околните.
Отрича да е подлагала детето на психически или физически тормоз.
От фактическа страна районният съд е приел за установено, че страните
са родители при фактическо съжителство на детето К., родено на **.**.**** г.,
понастоящем на ** години и ** месеца. С влязло в сила Решение № 907 от
23.05.2019 г., постановено по гр.дело № 1237 / 2019 г. по описа на РС–Русе,
упражняването на родителските права по отношение на малолетния били
предоставени на майката и при нея било определено местоживеенето му, а на
бащата бил определен режим на лични отношения, както и издръжка, която да
заплаща на правоимащия, последно изменена по спогодба, постигната между
родителите, утвърдена на 06.07.2023 г. по гр.дело № 3035/2023 г. по описа на
РС–Русе.
Със съдебна спогодба от 30.04.2024 г., утвърдена по гр.дело № 6037 /
2023 г. по описа на РС–Русе бил изменен режима на лични отношения на
бащата с детето, като били определени допълнителни дни за контакти между
тях.
Настоящото производство по чл.59 ал.9 СК е инициирано от бащата на
28.05.2024 г., като ищецът е обосновал искането си главно с възникнал на
**.**.**** г. спор в дома на майката между нея и детето във връзка с това как
то да ползва смартфон. Словесното пререкание прераснало в свада, при която
те взаимно се наранили. Наложило се ответницата да потърси медицинска
помощ и три дни да лежи в отделение по “Неврохирургия“ към УМБАЛ
„Канев“ АД, тъй като получила счупване на орбитално дъно и мозъчно
сътресение. За случая била уведомена полиция. След инцидента, за да не стои
само у дома, детето било взето от бащата. На 04.06.2024 г. К. бил върнат на
майката, за което се наложило съдействие на ЧСИ.
Във връзка с инцидента от 19 май по отношение на детето било
образувано възпитателно дело №42/2024г. по описната книга на МКБППМН–
Община Русе. Комисията установила, че поради отказът на майката да
3
предостави телефона си, момчето станало изключително агресивно и
невъздържано, като това му поведение продължило включително в
присъствието на пристигналия на място полицейски екип. С решение от
23.07.2024 г. на К. била наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1 т.3
ЗБППМН за срок от една година – задължително да участва в консултации за
преодоляване на отклонения в поведението.
За случая от **.**.**** г. бащата сигнализирал ДСП-Русе и депозирал
молба за защита на детето по реда на ЗЗДН с твърдения, че то е било
провокирано от ответницата и й е нанесло удар с юмрук в лицето, за да се
защити.В представеното СМУ от 20.05.2024 г. е отразено, че съдебният медик
е установил кръвонасядания по дясното рамо и десния горен крайник на
момчето, одрасквания по дясна гривнена става и трети пръст на дясна ръка.
Детето съобщило, че на **.**.**** г. около 13,00-14,00 часа майка му го
затворила в стая и за да излезе от нея той счупил стъклото на вратата, след
което ответницата го ударила с телефона по рамото и го дръпнала за ръцете.
С Решение №1442 от 01.11.2024 г. по гр.д.№ 2934/2024г., районният съд
е отхвърли молбата на бащата А. А. за постановяване на мерки за закрила по
реда на ЗЗДН по отношение на сина му във връзка с инцидента от **.**.**** г.
Според разпитаните в настоящото производство две групи свидетели, К.
има добри отношения и близка връзка с родителите си. При всеки от тях има
създадени подходящи условия за живот на детето. Бащата работи на смени и
разчита на помощта на своите родители при обгрижването на момчето по
време на упражнявания режим на лични отношения. Всички те живеят на
около 20 км от гр.Русе.
По делото е изготвена съдебна психологична и психиатрична
експертиза, според заключението на която при К. се констатира варираща като
степен и динамика ситуитивна тревожност, пряко свързана с
взаимоотношенията между родителите. Посочено е, че детето е привързано
към майка си, изразява обич и топло отношение към нея, но в голяма част от
случаите се откроява ярък негативизъм в емоционално - поведенчески аспект,
основан на обвинение за различията в поставените към него изисквания и
правила на поведение от тези на бащата. Между последния и К. също били
изградени близки емоционални и доверителни отношения. Наблюдава се
стремеж при момчето да приема доводи и аргументи от страна на ищеца, като
достатъчно издържани и да ги верифицира, като тежест.От проведените
разговори с К. експертите са констатирали, че при него има силното желание
да получава одобрението на баща си и неговата подкрепа. Установените при
майката по-строги изисквания и правила, налагащи при нужда и ограничения,
предопределя избора на детето да проявява лоялност към родителя, при който
санкциониращият елемент няма възможност да се прояви, предвид
сравнително краткото време, което те прекарват заедно. Според вещите лица
при К. се наблюдава силно манипулативно поведение, обусловено от
ситуацията, в която се намира, поставя изисквания, желания и капризи, които,
4
ако не бъдат удовлетворени и задоволени, пораждат напрежение в
отношенията основно с майката.
Прави впечатление, че при изслушването му от районния съдия в хода на
настоящото производство, детето интерпретира случката от **.**.**** г. по
удобен за него начин, омаловажавайки постъпката си и влизащо в ролята на
жертва в тази ситуация, изцяло провокирана от него. Признава, че това не е
първият случай на проявена физическа агресия към майката.
Вещите лица са посочили, че установеното в хода на изследванията
силно желание от страна на К. да получава подкрепата и одобрението на баща
си и обоснованото от този факт наличие на конфликт на лоялност спрямо
него, предопределя зависимост от мнението и отношението на ищеца и на
близките му към майката. Според заключението, към настоящия момент в
поведението на детето се наблюдава тенденция към епизодично изразяване на
негативно отношение към ответницата и незачитане в определени ситуации на
авторитета и като родител. Пояснено е, че това положение произтича от
̀
наличния трайно установил се тежък конфликт между родителите и
стремежът на момчето да не бъде отхвърлено от бащата.
При изслушването му от съда, К. е заявил желание да живее с ищеца,
като контактите с другия родител да са при уговорения до момента режим.
Момчето е споделило как от бащата му било обяснено, че настоящото дело се
води с “цел“и то иска нещата да станат така, както желае “тати“, защото и
двамата виждат как стават нещата, когато е при майката.
Интересно разграничение К. прави на поведението на
родителите.Според него, ищецът налага правила, а майката-ограничения.
Настоящият състав намира, че този подбор на думи поставя въпрос дали
десетгодишното дете не е било предварително подготвено за срещата със
съдията.
От разпита на св.К.И. става ясно, че след инцидента от **.**.**** г.
бащата е купил за подарък играчка дрон на К.. Според ищеца това било за
Деня на детето на 1 юни.Районният съд е изложил подробни мотиви как не
възприема този довод и до колко бащата е реагирал адекватно в така създалата
се ситуация.
Вещите лица са посочили, че ако по някаква причина срещите между
майка и дете бъдат с ограничен интензитет, това би повлияло негативно върху
близката им връзка, тъй като е възможно да се наложи мнение у К., че
ответницата е лош, несправящ се родител и така той постепенно да се
дистанцира от нея.
Районният съдия е отчел, че родителският капацитет на двете страни
позволява всеки един от тях да полага пълноценни грижи за отглеждането и
възпитанието на сина им, задоволявайки неговите емоционални, физически и
социални потребности, но се е съобразил с мнението на експертите, че в
отношението на майката се отчита зрялост, наличие на ясна визия за
личностово развитие на детето, емоционална грижа и установени правила в
5
общуването, стремеж да бъде анализиран всестранно и разрешен всеки
проблем. При бащата взаимодействието с момчето се основава на стремеж то
да надгражда умения и знания, да бъде емоционално удовлетворено и
социално активно. От друга страна обаче, при този родител са отчетени
поведенчески и характерологични особености да налага личната позиция,
като аргументирана и вярна в стремежа към функциониране като доминиращ
родител. Констатирана е също известна емоционална незрялост, предвид
неглижиране на проблема с взаимоотношенията между детето и майка му. В
заключението е посочено, че при бащата липсва желание да съдейства за
промяна в нагласите на К. към ответницата.Вещите лица са обърнали
внимание, че такъв тип отношения кореспондира с отхвърляне авторитета на
майката, което би имало отрицателно въздействие върху психиката и
емоционалното развитие на детето в перспектива.
При тези данни, правилно районният съдия е отхвърлил иска, като е
приел, че Т. П. се явява родителят с по-висок родителски капацитет. Същата
осъзнава и установява по-строги изисквания и правила на поведение на сина
им, налагащи и ограничения при нужда, като според възможностите си се
стреми да овладее възникващите между тях конфликти, провокирани отчасти
поради особената възраст, в която се намира К., отчасти, поради вече трайно
наложилото се в съзнанието на последния схващане, че независимо от вида и
укоримостта на постъпките му, той ще получи одобрение или поне подкрепа
от бащата. Настоящият състав не намира, че в хода на производството са били
събрани доказателства, които да сочат на извод, че е настъпила съществена
промяна в обстоятелствата от момента на постановяване на предходните
съдебни актове, включително и по отношение на родителския капацитет на
майката, нито може да се приеме, че исканата промяна ще бъде в интерес на
детето. Установеното по делото сочи ответницата като родителят с по-висок
родителски капацитет и разполагащ с по-добри битови условия за
отглеждането на момчето. В случая ищецът не осъзнава сериозността на
проблема от 19 май 2024 г., а опитвайки се да урони престижа на другия
родител и засвидетелствайки подкрепата си на К. в този конфликт, само
задълбочава кризата в отношенията между детето и майката и поощрява
девиантното поведение на момчето. Всичко това, както и риска от
отчуждаване на последното от ответницата при уважаване на молбата, дава
основание обжалваното решение да бъде потвърдено. Правилни са доводите
на районния съдия, че особеностите на конкретния случай налагат извод, че
ако бъде запазено съществуващото положение детето да е приоритетно при
своята майка, съгласно утвърденото между родителите споразумение, то няма
да загуби връзката с бащата и неговата роля в живота му ще продължи да бъде
съществена. От друга страна, поведението на ищеца до момента не гарантира
дали К. няма да развие спрямо ответницата т.нар. “синдром на родителско
отчуждение“. Настоящата инстанция намира, че районният съд е съобразил
дадените задължителни разяснения с Постановление № 1/1974 г. на ВС,
поради което обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде
6
потвърдено.
Описаният във въззивната жалба случай от **.**.**** г. само подкрепя
изложените по-горе съображения защо е в интерес на детето то да продължи
да се отглежда от майката. Последната признава, че на нея дата се наложило
да повика полиция за това, че не била допусната в жилището от К.. След нейно
излизане от дома, той заключил вратата отвътре и отказвал да отвори.Бил
нервен, че няма интернет и поставял условия да му се купи нов телефон
веднага. Наложило се Т. П. да извика полиция, защото се притеснявала за
детето. Това негово поведение, както и описаната в съдебно заседание случка
от началото на м.май 2025 г., когато К. настоял да получи от ответницата
сумата от 30 лв., за да си закупи лампа, а тя поискала първо да види вещта и
тогава да решат дали да му даде парите, довела до свада между тях и детето
започнало да тропа, да настоява на своето и да заплашва майката, че ще отиде
при бащата, отново налага извод, че у малолетния е започнало да се изгражда
трайно схващане, че при всякакви обстоятелства ищецът ще подкрепи
неговите решения и ще удовлетвори желанията му. Съдът намира, че тези
представи на малолетния са резултат именно от трайния модел на поведение
на А. А., който в стремежа си да бъде доминиращия родител, не преценява
дали възнаграждавайки материално К., не стимулира у него укорими действия,
които в бъдеще могат да се превърнат в проблем не само за семейството, но и
за социалната среда на момчето. Към този момент възпитателните методи на
майката дават по-добър резултат за преодоляване девиантното поведение на
К., респективно тя е по-подходящият родител за отглеждането и възпитанието
на последния.
В тежест на въззивника са направените от насрещната страна разноски
за тази инстанция.
Водим от горното, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 351 от 28.02.2025 г., постановено по
гр.дело № 2968/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, с което е бил отхвърлен
предявеният от А. В. А., ЕГН **********, против Т. С. П., ЕГН **********,
иск за промяна на определените с Решение № 907 от 23.05.2019 г. по гр.дело
№ 1237/ 2019 г. и съдебна спогодба от 30.04.2024 г., одобрена по гр.дело №
6037/2024 г., двете по описа на Районен съд-Русе, мерки относно упражняване
на родителските права, местоживеенето, режим на лични контакти и
издръжката на детето К.А.В.., роден на **.**.**** г.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, от с.*******, обл.Русе, със съдебен
адрес: гр.Русе, ул.“******** ************“ № **, ет.*, стая № *, чрез адв.И.
И. от АК-Русе, да заплати на Т. С. П., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“*****
***********“ № *, вх.*, ет.*, ап. *, със съдебен адрес: гр.Русе, площад
7
“******“ № *, ет.*, офис № *, чрез адв.А. Н. от АК-Русе, сумата от 1 000 лв.-
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-
месечен срок от връчването му на страните при наличието на касационните
основания по чл.280 ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Николинка Чокоева
Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав по
настоящето решение относно крайния резултат: потвърждаване на
обжалваното решение № 351/28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2968/2024
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е оставен без уважение предявеният
от А. В. А. с ЕГН ********* против Т. С. П. с ЕГН **********, иск за
промяна на определените мерки относно упражняването на родителските
права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на детето им
К.А.В.., роден на **.**.**** г., съгласно Решение № 907/23.05.2019 г. по гр. д.
№ 1237/2019 г. и съдебна спогодба от 30.04.2024 г. по гр. д. №6037/2027 и
двете по описа на Районен съд – Русе.
Поради това и на основание чл. 21, ал. 6 ГПК подписвам съдебния акт с
особено мнение по следните съображения:
Според чл. 51, ал. 4 СК, респ. чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се
изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция
"Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-
рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да
определи нови. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от
настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана правата на
децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на
децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради
това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността
на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки, съобразено с
изменените обстоятелства.
Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на
8
предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са
обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Във
всички случаи, обаче, съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които
определят същото.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-
добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция
по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си
отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за
правата на детето в Общ коментар № 14/2013 г.) към Конвенцията за правата
на детето. Съгласно §1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за
закрила на детето най-добър интерес на детето е преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Считам, че с оглед възрастта на детето (11 г. и 9 м.) то има потребност от
ежедневно пълноценно и свободно общуване с бащата. Налице е промяна в
отношенията с майката – забелязва се тенденция към изразяване на негативно
отношение към нея и незачитане на авторитета й като родител, а
относителното разбирателство между нея и детето е отстъпило място на все
по-често проявяваща се вербална и физическа агресия и от нея, и от детето,
като подобни инциденти завършват с обаждане на тел.112. Отчитайки горните
факти и тийнейджърската възраст, за която е ноторно известно, че е сложен
период от развитието, в който има сблъсъци на мнения и аргументи. Макар и в
настоящия случай да е спорно кой от двамата родители е по-пригодният –
майката, несправяща се с комуникацията с детето и търсеща помощ от
полицейските служители, или бащата – намиращ се в основата на
възникналото родителско отчуждение спрямо майката, намирам, че е в
интерес на детето - с цел съхраняване на физическата и емоционалната му
цялост, предвид и неговото желание, както и отчитайки възрастта и пола му –
тийнейджър - момче, родителските права да се предоставят на бащата. Този
извод почива на събраните по делото доказателства, от които по несъмнен
начин се установява, че при упражняване на родителските права от майката, са
започнали да ескалират случаите, в които детето проявява физическа и
вербална агресия спрямо нея и очевидно тази агресия не може да бъде
овладяна от нея, като многократно се викат полицейски служители за
преустановяване на конфликтите с детето. Този подход на общуване с
подрастващо момче е неадекватен спрямо емоционалните потребности на дете
в тази сложна възраст от развитието му. Видно е, че майката не успява и да
противодейства, за разлика от бащата. Считам, че ако майката продължи да
упражнява родителските права, случаите на агресия ще ескалират още повече
във времето до степен, която застрашава физическата цялост на детето К. и
9
ще стигне до ниво, в което не би могла да бъде овладяна и от двамата
родители, тъй като детето, с оглед нарушената комуникация и отношения
между родителите, ще изгуби в още по-голяма степен връзката с баща си.
Връзката с майката към този момент е обтегната, което е вредно за детето,
докато при бащата то ще съхрани своята физическа и емоционална цялост,
като същевременно, чрез определяне на искания от бащата разширен режим
на лични контакти с майката – биха се нормализирали отношенията и с нея и
то ще се почувства по-сигурно и спокойно.
По гореизложените съображения, в корелация с преценка на най-добрия
интерес на детето към настоящия момент, както и с оглед доказателствата по
делото намирам, че е настъпило съществено изменение на обстоятелствата и с
оглед заявеното от бащата желание за осигуряване на подходящи битови и
социални условия за отглеждане детето, положените от него и родителите му в
тази насока усилия, родителските права трябва да бъдат предоставени на него.
Предвид горното, намирам, че въззивната жалба следва да бъде уважена
изцяло, а първоинстанционното решение – отменено.
10