№ 32
гр. Враца, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20211400900071 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 459/07.06.2021 г.
на адв.Й.Д., като пълномощник на П. Р. С., ЕГН **********, действаща със съгласието
на нейния баща Р. С. П., с която против Застрахователно акционерно дружество
„Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище гр.София, е предявен иск за
заплащане на сумата от 26 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 11.09.2020 г., изразяващи се в
средна телесна повреда, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел
на гръбначния стълб и охлузвания в областта на долната челюст и главата. Претендира
се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2021 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2020 г. около 00:40 ч. на път II-15 в
посока от с.Алтимир към с.Борован, при км. 40+000, управлявайки лекия си автомобил
„Форд Ц-макс“, с рег.№ ОВ *** ВР, водачът Н.Н. нарушил правилата за движение по
пътищата, като управлявайки автомобила си с несъобразена скорост, при навлизане в
ляв завой, изгубил контрол върху автомобила, напуснал пътното платно в дясно по
посоката си на движение и се блъснал в крайпътно дърво. Заедно с водача, в
автомобила пътувала ищцата П.С.. На местопроизшествието пристигнали екипи на
РУП-Бяла Слатина и СМП, като полицейските служители съставили констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 248р18761/25.11.2020 г., а по отношение на
виновния водач бил съставен АУАН № 963373/11.09.2020 г.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: 1/ средна телесна повреда, представляваща мозъчно сътресение,
1
придружено със загуба на съзнание – разстройство на здравето, причинило физически
болки и страдания за повече от 30 дни; 2/ навяхване и разтягане на свързващия апарат
на шийния отдел на гръбначния стълб – разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания за повече от 30 дни; 3/ множество охлузвания в областта
на долната челюст и главата - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания. Посочва се, че след настъпване на ПТП ищцата е откарана в болница в
гр.Враца, където била настанена в хирургично отделение. Била в отпаднало състояние,
нямала ясни спомени от случилото се, имала силни болки в главата, световъртеж и
позиви за повръщане. След извършени прегледи, изследвания и компютърна
томография на главата, медиците установили посочените по-горе травматични
увреждания и предписали медикаментозно лечение. Ищцата поддържа, че е изписана
от болницата на 15.09.2020 г., но все още не е възстановена от уврежданията, тъй като
продължава да изпитва болки в главата, които са хронични, има световъртеж,
светлочувствителност, позиви за повръщане, дезориентация и чувство за безполезност,
тревожност, отпадналост, липса на енергия и пр. Изпитва чувство на скованост и болка
във врата си, като за преодоляване на болковия синдром приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти.
В исковата молба се сочи, че за управлявания от Н.Н. лек автомобил „Форд Ц-
макс“ с рег.№ ОВ *** ВЕ има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в полица № BG/30/119003380033 със срок от 09.12.2019 г. до 09.12.2020
г. към Застрахователно акционерно дружество „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-
гр.София.
Твърди се, че в изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е предявила
претенциите си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, но
определеното от него и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1000 лв. е
прекалено занижено и не отговаря на претърпените от ищцата болки и страдания,
което обуславя интереса от предявяването на иска.
В срока по чл.367 от ГПК от ответника ЗД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД е
постъпил писмен отговор, че счита иска за неоснователен. Поддържа, че водачът на
застрахованото МПС не носи изключителна вина за вредите, настъпили от ПТП, а е
налице съпричиняване на същите от ищцата, за която се твърди, че е нарушила
императивни норми на ЗДвП и Правилника за неговото приложение като е пътувала
без поставен обезопасителен колан. Ответникът посочва, че това поведение на ищцата
е дало основание за определянето и изплащането на застрахователно обезщетение от
1000 лв. Съществуването на валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ се признава, но се поддържа, че застрахованият
собственик не е нарушавал разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, а процесното ПТП е
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Посочва се, че съставеният Констативен
протокол от 25.11.2020 г. не се ползва с обвързваща материална сила и съгласно
2
практиката на ВКС не може да удостовери факти, които са относими към механизма на
ПТП, тъй като те не са възприети непосредствено от съставителя на протокола.
Ответникът поддържа, че не е налице противоправно поведение на застрахования
водач на автомобила. Настъпването на описаните в исковата молба вреди се оспорва,
както и техният характер и интензитет, като в тази връзка се твърди, че исканият
размер на обезщетението е прекомерно завишен. Посочва се, че ищцата е изписана от
болницата клинично здрава и напълно възстановена в кратък период, а твърденията й
за загуба на съзнание са недоказани.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК от адв.Д., като пълномощник на ищцата, е
подадена допълнителна искова молба, в която се изразява становище за
неоснователност на направеното от ответника възражение за нередовност на исковата
молба. Поддържа се също, че доводите на ответника за завишен размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, са неоснователни. В тази връзка се твърди, че ищцата
е пътувала с предпазен колан. Оспорват се и твърденията на ответника за липса на
противоправно поведение у застрахования водач на МПС. Посочва се, че получаването
на определеното от застрахователя обезщетение не е пречка да се претендира по-висок
размер на обезщетението, доколкото спогодба между страните не е налице.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор от ответника в
който същият заявява, че поддържа всички свои възражения, направени с отговора на
исковата молба.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
С постановено по реда на чл.374 ГПК определение е обявено за безспорно в
отношенията между страните наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица BG/30/119003380033 за л.а. „Форд Ц-
макс“ с рег.№ ОВ***ВР със срок на валидност от 09.12.2019 г. до 09.12.2020 г.,
сключена с ответното дружество ЗД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, както и
обстоятелството, че от застрахователя е определено и изплатено застрахователно
обезщетение на П.С. по претенция № 0801-000058/2021-01, в размер на 1000 лв. С
исковата молба е представена молба /застрахователна претенция/ вх.№ 29/04.01.2021
г., с която ищцата е поискала от ответника изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди като резултат от настъпило на 11.09.2020 г.
ПТП по вина на водача на застрахования лек автомобил. С писмо изх.№
1596/29.03.2021 г. ищцата е била уведомена относно това, че й е определено и
изплатено обезщетение по предоставената банкова сметка в размер на 1000 лв.
3
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2748р18761/25.11.2020 г., издаден във връзка с преписка с № 248000-7166/30.09.2020 г.
по описа на РУ-Бяла Слатина, относно посетено ПТП от 11.09.2020 г. от мл.авт. при
РУ-Бяла Слатина. От протокола се установява, че в резултат на настъпилото на
11.09.2020 г. ПТП около 00:40 часа на път II-15 /с.Алтимир-с.Борован/ км 40.000 е
настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Форд Ц-макс“, с рег.№ ОВ *** ВР – Н.
К. Н., поради движение с несъобразена скорост с пътните условия /намалена
видимост/, има пострадали лица-водачът на лекия автомобил„Форд Ц-макс“, с рег.№
ОВ *** ВР – Н. К. Н., с диагноза – натъртвания и охлузни рани по тялото, без опасност
за живота и ищцата П. Р. С., пътуваща в лекия автомобил, с диагноза – мозъчно
сътресение без открита вътрешно черепна травма, комоцио церебри, съгласно
предоставена епикриза от МБАЛ-Христо Ботев, гр.Враца, хирургично отделение.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
пътнотранспортното произшествие, за изясняване на механизма на същото по делото е
назначена и изслушана автотехническа експертиза при задачи поставени и от двете
страни, чието заключение не е оспорено и е прието от съда като пълно и обосновано.
Изискано е и приложено по делото заверено ксерокопие на АНП от РУП-Бяла Слатина
във връзка със съставен АУАН № Д963373/11.09.2020 г. на водача Н. Д.. Изследвайки
конкретния пътен участък, на който е настъпило процесното ПТП, времето на
настъпване и данните от констативните протоколи, вещото лице инж.В. е посочило, че
лекият автомобил „Форд Ц-макс“ се е движел на път II-15 Враца-Оряхово, км. 40 +
000, където е настъпило произшествието, в условията на прав, хоризонтален участък от
пътя, определен по сателитни данни с видимост към мястото на удара минимум от 200
м. В заключението е отразено, че движението на този участък от пътя е двупосочно.
Платното за движение на МПС се състои от две ленти, по една лента за всяка посока с
ширина 3,75 м., разделени една от друга с прекъсната осова линия. От двете страни на
платното за движение е ограничено от затревени банкети на нивото на пътното платно
и след тях поредица от масивни дървета. Пътното покритие е от едрозърнеста
асфалтова смес, без неравности. Към момента на ПТП е била суха. Максимално
допустима скорост при движение на ППС – 90 км/ч. ПТП-то е реализирано в тъмната
част на денонощието, без наличие на странично осветление. Вещото лице посочва, че
скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Ц-макс“ с рег.№ ОВ ***ВР преди
началото на напречна устойчивост в условията на настъпилото ПТП е била около 73
км/ч. Според експерта данните от протокола определят от техническа гледна точка
мястото на удара извън пътното платно в масивно крайпътно дърво, находящо се на
около 3 м. в дясно от десния ръб на платното за движение на ППС, гледано в посока
с.Добролево, посоката на движение на лекия автомобил и на около км. 40+000 по
дължина на пътя. Посочва се, че ПТП-то е реализирано в тъмната част на
денонощието, при движение на лекия автомобил с включени светлини – ограничена
4
видимост. Причината, довела до загуба на контрол върху управлението на автомобила
се определя като такава от субективен характер – водачът на лекия автомобил за
момент е отклонил вниманието си от траекторията по която се е движил лекия
автомобил и в загубил контрол върху управлението му, вследствие на което е напуснал
пътното платно в дясно по посоката си на движение. Механизмът на настъпване на
ПТП съгласно експертното заключение е следният: лек автомобил марка „Форд Ц-
макс“ с рег.№ ОВ ***ВР се е движил по път II-15 в посока с.Алтимир – с.Добролево
/с.Борован-гр.Враца/ в условията на прав хоризонтален участък от пътя. Движил се е в
дясната лента със скорост от около 73 км/ч. В един момент, намирайки се около 20-25
м. от км. 40 + 000, водачът на лекия автомобил губи контрол върху управлението на
автомобила и с навит на дясно волан продължава движението си в посока десетия ръб
на пътя, преминава през затревения десен банкет и неравностна почва след него,
напуска пътното платно и с предна челна част със скорост от около 50 км/ч. се удря
челно в масивно дърво. Вследствие на челния удар и получената инерционна сила,
лекият автомобил се завърта в посока на часовниковата стрелка и се установява в
покой, опрян с предна челна част в дървото. От техническа гледна точка експертизата
определя като причина за настъпилото ПТП субективните действия на водача на лекия
автомобил с волана му за управление, чрез навиването му на дясно.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалата, в САТЕ е посочено, че лекият автомобил е бил оборудван на предните
две седалки и на задна лява и дясна седалка с фабрично заводски монтаж на триточков
обезопасителен инерционен колан, а на задна средна седалка с двуточков колан. В този
случай правилно поставеният колан задържа тялото на ищцата на местоседенето й на
предна дясна седалка, но не възпира движението на главата, породено от инерционната
сила при инициалния удар. В последващото движение на лекия автомобил, след
инициалния удар, е завъртането му в посока на часовниковата стрелка, при което
върху тялото се появяват действия на вторични инерционни сили с различно
направление и сила, като тези сили основно са с направление почти перпендикулярно
на оста на автомобила, водещи до анулиране действието на предпазния колан и водещо
до придвижване на тялото към вътрешната странична дясна част на купето на
автомобила. Отпред пред водача и пред десноседящ пътник са монтирани въздушни
възглавници /аербег/, а странично от тях над предните врати са монтирани странични
въздушни възглавници /наричани още завеси/. Вещото лице посочва, че в конкретния
случай силата на удара не е била достатъчно голяма, за да задейства другите предпазни
средства – въздушните възглавници. Изяснява се, че предпазните триточкови
инерционни колани не ограничават движението на горните крайници, главата и
долната част на долните крайници. Тяхната ефективност е при движение със скорост
до 60-65 км/ч при челен удар в неподвижно препятствие. При липса на поставен
предпазен колан тялото на пътничката от предна дясна седалка би се отделило от
5
седалката и придвижило напред в посока арматурното табло, челното стъкло на
автомобила и при изключително голяма инерционна сила е възможно да напусне
купето през челното стъкло. Ползването на предпазен колан предотвратява горното
движение, но в същия случай се оказва непреодолимо препятствие за тялото на
пострадалата и води до удар на тялото в него, съпоставимо с удар в неподвижно
препятствие със сила, съпоставима със скорост на движение на лекия автомобил към
момента на удара. Коланът не ограничава движението на главата, а при последващо
въртеливо движение е възможен удар на главата в стъкло на дясна врата, дясна
колонка, облегалка за глава. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението, и добавя, че, за да се движи със 100 км/ч. и да се удари в дърво, не само
предният капак на автомобила би следвало да се счупи, но дори и челното стъкло.
Скоростта в момента на удара е около 50 км/ч.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил Н.Н., който
дава показания, че през месец септември 2020 г. е участвал в ПТП. Доколкото си
спомня, задницата на автомобила се поднесла и последвал сблъсък в дърво в задната
част на автомобила. Поднасянето на автомобила си обяснявал или с това, че на пътя е
имало нещо, или с някаква неизправност на автомобила. Свидетелства, че карал със
скорост от около 100 км/ч. Времето било сухо. Участъкът бил прав. Към онзи момент
бил правоспособен водач. След като се ударил в дървото вече нямал спомен,
единствено, че го ударил аербега, и след това си спомня, че е направо в спешното
отделение. Доколкото разбрал, някакъв човек, който минавал е извикал полиция. В
колата бил с П.С., като и двамата носели обезопасителни колани.
В подкрепа на твърденията си за вида и характера на претърпените от нея
травматични увреждания вследствие гореописаното ПТП ищцата е ангажирала
писмени и гласни доказателства и е поискала изслушването на медицинска експертиза.
От представените писмени доказателства – епикриза ИЗ № 10492 за периода от
11.09.2020 г. до 15.09.2020 г., издадена от Хирургично отделение при МБАЛ „Христо
Ботев“ АД-гр.Враца, се установява, че на следващия ден след настъпване на
произшествието П.С. е била прегледана от лекар, тъй като вчерашния ден била
претърпяла ПТП с краткотрайна загуба на съзнание и без оплаквания за инцидента.
Сутринта в деня на прегледа се почувствала зле, имала световъртеж, гадене и
повръщане, светлобоязън. На ищцата е било извършено рентгенологично изследване и
е поставена диагноза: „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма,
комоцио церебри“. Относно обективното й състояние в епикризата е посочено, че е в
задоволително общо такова, контактна авто- и алопсихично ориентирана.
Констатирани са охлузни рани по долната челюст и фронтално в окосмената част,
неналагащи ПХО. След приложено лечение с манитол, кал. гл., аналгин, деган, сер. гл.
и парацетамол, същата е била дехоспитализирана след преценка за липса от
медицински риск от приключване на лечението.
6
Разпитаната по делото свидетелка М. С. П. (леля на ищцата) посочва, че през
месец септември 2021 г. или 2020 г. е настъпило ПТП, при което пострадала П.С..
Свидетелката П.а твърди, че вечерта след настъпилото ПТП ищцата е била при баща
си, а на следващата сутрин, като отишла да я види, я намерила да лежи на леглото и си
помислила, че спи, но после установила, че е припаднала. Напръскала я с вода и я
попитала какво е станало, а ищцата отговорила, че не помни и й е лошо, като
започнала да повръща. Свидетелката излязла навън и помолила техен познат да ги
закара в Спешна помощ. Там снимали пострадалата и й направили изследвания. През
това време П.С. казвала, че й е лошо, боли я главата, врата и челюстта от дясната
страна около слепоочието, където имала охлузвания. Тя била в съзнание докато я
карали. След това дошла линейка и я закарали и настанили в болницата в гр.Враца,
където била на системи и първите два-три дни не ги допускали при нея. Сочи, че
докторът не разрешавал на П.С. да става от леглото, защото при ставане губела
съзнание. На четвъртия ден ги пуснали при нея, като също имала проблеми със
ставането и ходенето, защото когато ставала продължавала да й се върти главата.
Обръщала се с цяло тяло, защото не можела да си завърти главата във врата.
Свидетелката сочи, че гледала ищцата в продължение на два месеца след излизане на
от болницата, като продължила да я боли главата и да й е схванат врата. Твърди, че
като станела, усещала по очите й, които плували, че губела равновесие и е замаяна.
Грижела се е за П., защото го правела още от малка и тя живеела при нея. П.С. живеела
при нея, след което се преместила при майка си, която си дошла от чужбина. Посочва,
че ищцата сега е добре, но понякога имала болки във врата. Когато се ядоса за нещо,
казвала, че започва да я боли главата и да й се вие свят. Имала болки в челюстта месец-
два след катастрофата, било й трудно да се храни и се налагало леля й да и пасира
храна.
Изследвайки данните от така представените писмени доказателства и след
извършен личен преглед на ищцата вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза е представило заключение, че като резултат от настъпилото ПТП ищцата е
получила лекостепенно мозъчно сътресение, охлузвания в областта на долна челюст и
на челото към окосмената част на главата. Налице е причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и причинените увреждания. Според експерта по механизъм
травмите отговарят да бъдат получени от удари с или върху тъпи предмети. Сочи се, че
към момента на прегледа не са налице остатъчни явления вследствие на получените
при процесното ПТП травми. Лечението, което е било приложено е медикаментозно и
е било съобразено с поставената диагноза, като е било адекватно и неговата
продължителност е била в рамките на престоя в отделението, тоест 4 дни. Към момента
на изготвяне на СМЕ ищцата е възстановена напълно от уврежданията, като
прогнозата за здравословното й състояние е благоприятна. Вещото лице д-р К. е
посочило, че няма данни за проведено лечение (с изключение на болничния престой) и
7
рехабилитация от страна на ищцата след изписването и от здравословното заведение.
Същата е изписана клинично здрава, т.е. непровеждането на допълнително лечение и
рехабилитация, не се е отразило на оздравителния процес. Търпените болки и
страдания са с характер и интензитет на съответния вид увреждания. По делото няма
данни ищцата да е провеждала контролни прегледи, в т.ч. консултации с неврохирург и
извършване на ЕЕГ, което не се е отразило на оздравителния процес. Посочва се, че
обичайната продължителност за пълното възстановяване на травмите на пострадалата
е от порядъка на 2-3 седмици. Здравословното й състояние към момента е много добро,
като има само субективни данни за оплаквания от време на време за замъгляване на
зрението, които не могат да бъдат свързани категорично с претърпените травми.
Вещото лице е посочило, че няма документи, от които да се прави извод, че ищцата С.
продължава да търпи болки и страдания от претърпените травми и към датата на
исковата молба. Няма данни да са настъпили каквито и да е усложнения по време на
възстановителния период. По отношение на последния въпрос на ответника вещото
лице посочва, че по медицински път не може да се установи дали лицето е било с
поставен обезопасителен колан.
В съдебно заседание д-р К. поддържа заключението, като разяснява, че
съобщеното от ищцата състояние на влошаване на зрението е субективно усещане,
което може да се дължи на други причини – при рязко ставане, при раздразнение, при
промяна на кръвното налягане, проблеми с очите. Няма медицински данни по делото –
да са извършени други прегледи и да е съставена медицинска документация, ищцата да
е преглеждана от невролог и да е правена електроенцелография, както е препоръчано
при изписване от хирургичното отделение. Вещото лице посочва, че няма медицинска
документация при нея да е имало такива здравословни проблеми.
Съпоставяйки по реда на чл.172 от ГПК така дадените от свидетелката П.а
показания с представените по делото писмени доказателства-медицинска
документация, както и със заключението на вещото лице по назначената и изслушана
медицинска експертиза, което не е оспорено от страните, съдът намира, че в частта им,
касаеща търпени след възстановителния период от 2-3 седмици от ищцата болки и
страдания, както и клинични прояви-главоболие, болки във врата и виене на свят,
показанията на св.П.а не следва да бъдат кредитирани. От приложеното по делото
писмо изх.№ 07-01-204/23.12.2021 г. от НЗОК е видно, че в информационните масиви
от НЗОК няма данни за извършени прегледи от специалисти, извършени медико-
диагностични дейности и предписани и отпуснати лекарствени продукти на лицето,
заплащани от здравноосигурителната каса за процесния период. По делото липсват
каквито и да било писмени доказателства, подкрепящи твърденията на свидетелката за
посещавани медицински специалисти извън болничния престой за периода 11.09.2020
г. – 15.09.2020 г., а извършеният от вещото лице д-р К. личен преглед на ищцата
категорично опровергава твърденията на свидетелката за остатъчни клинични прояви
8
след получените травми от ПТП. По тези съображения вяра на показанията на св.П.а
следва да се даде в останалата им част – за претърпените от ищцата болки, страдания и
неудобства за период от около 2-3 седмици след катастрофата. Непотвърдени от
медицинската документация по делото и от експертното заключение остават и
твърденията на ищцата за причинени зрителни нарушения вследствие на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 от
КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ е
функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/,
то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на
фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл.45 от ЗЗД. С оглед
на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1)
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; 4) предпоставките по чл.45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.
С постановено по реда на чл.374 ГПК определение съдът e обявил за безспорно
между страните обстоятелството, че за л.а. „Форд Ц-макс“ с рег.№ ОВ***ВР е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/30/119003380033, със срок на валидност от 09.12.2019 г. до 09.12.2020 г., сключена
с ответното ЗД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, който са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. При действието на
чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя, при наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания от причинителя
на деликта автомобил, при спазване изискванията на чл.380 – да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат
установени и елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД по отношение на прекия причинител на вредите.
В разглеждания случай се установява, че е налице валиден договор за
9
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото са представени
доказателства, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ – с молба е заявена писмена
претенция за изплащане на обезщетение за понесените от ищцата неимуществени
вреди, с приложени доказателства. По повод на заведената щета с писмо изх.№
1596/29.03.2021 г. ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД е определило и изплатило на
П.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Тази сума ищцата
намира за прекалено занижена, като счита, че справедливото обезщетение е в размер
на 27 500 лв., поради което претендира по съдебен ред разликата от 26 500 лв.
Посредством официален документ - констативен протокол за ПТП с
пострадали лица се установява по безспорен начин и настъпването на застрахователно
събитие – ПТП от 11.09.2020 г., причинено противоправно от водача на л.а. „Форд Ц-
макс“ с рег.№ ОВ***ВР. Констативният протокол за ПТП с пострадали лица от
25.11.2020 г., е съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в
установената форма и ред, и съставлява официален документ, които се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както е отразено в тези
документи. Тези факти следва да се считат за признати от ответника с определянето и
изплащането на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди по образуваната въз
основа на претенцията й преписка по щета № 0801/000058/2021-01. Посочените в
протокола за ПТП обстоятелства и причини за настъпване на произшествието са
потвърдени и от заключението на приетата автотехническа експертиза, изготвена от
експерт, притежаващ специални знания, който допълнително е определил възможната
скорост на движение на МПС от 73 км/ч. Категорично се установява, че причината за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача, който при навиване на волана
надясно е причинил напускането на ППС на пътното платно и последващ челен удар в
крайпътно дърво. Преценени в съвкупност така посочените доказателства, единно и
непротиворечиво сочат на виновно извършено от страна на водача на застрахованото
МПС „Форд Ц-макс“ противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение относно постоянния контрол върху управлението на
автомобила по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като водачът на лекия автомобил е отклонил
вниманието си от траекторията по която се е движил и е загубил контрол над
управлението му, напуснал е пътното платно в дясно по посоката си на движение и е
последвал удар в крайпътно дърво, в резултат на което са причинени вреди на ищцата.
Събраните по делото доказателства водят до извода, че релевираното от страна
на ответника възражение, че в процесния случай се касае за случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, е неоснователно. На базата на представените писмени
доказателства, експертните заключения и показанията на разпитаните по делото
свидетели, съдът намира, че безспорно по делото са установени причинените вреди по
10
вид, обем и характер, както и причинната връзка с противоправното поведение на
деликвента, чиито субективни действия са причина за настъпилото ПТП, при което не е
оборена презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
При това положение и съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по
справедливост за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Според разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС
практика /решение №749/05.12.2008г. по т. д. №387/2008 г. на ІІ ТО, решение
№95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение №103/2.11.2020 г. по т.д.
№2181/19 г., І ТО, решение №240 от 15.01.2019 г. по т. д. 518/29 г,. І ТО/, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“,
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Безспорно е доказано, че с деянието си ответникът е причинил на ищцата
описаните телесни увреждания, изразяващи се в лекостепенно мозъчно сътресение;
охлузвания в областта на долната челюст и на челото към окосмената част на главата.
Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, както
физически, като пряка и непосредствена последица от виновно извършеното
противоправно деяние от ответника, така и психически. Съдът намира, че не се
установиха по делото сочените неимуществени вреди – навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, както и оплакванията на
ищцата за замъгляване на зрението, които според експертното заключение по СМЕ не
могат да бъдат свързани категорично с претърпените травми. От свидетелските
показания събрани в производството, съдът приема за безспорно доказано, че след ПТП
ищцата е постъпила в болницата в гр.Враца за периода от 11.09.2020 г. до 15.09.2020 г.
където била на системи първите няколко дни и лекарите не й разрешавали да става от
леглото, тъй като получавала главозамайване. Обичайната продължителност на пълно
възстановяване от мозъчното сътресение според вещото лице е от порядъка на 3-4
седмици, като през този период ищцата е чувствала световъртеж, схващане на врата,
болки в главата и челюстта и общо неразположение. Неминуемо е изпитвала
притеснение и стрес от претърпяното произшествие, който според разпитания свидетел
се е изразил в страх да пътува, безсъние, тревожност, отпадналост, липса на енергия и
чувство за непълноценност. Няма спор, че претърпените неимуществени вреди следва
да бъдат обезщетени по справедливост според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Константна е съдебната практика, според която справедливостта не е абстрактно
11
понятие.
Изхождайки от критериите, посочени в чл.52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите – лекостепенно мозъчно сътресение; охлузвания в областта на долната
челюст и на челото към окосмената част на главата, възрастта на пострадалата към
момента на настъпване на увреждането – 15 години, обичайният срок за
възстановяване – 3-4 седмици, неудобствата от личен и битов характер, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, обществено
икономическите условия към 2020 г. /МРЗ от 610 лева/, съдът намира, че сумата от
5000лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за
репариране на вредите, съобразно тяхната тежест и продължителност. От тази сума
застрахователят е изплатил 1000 лв., при което в полза на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 4000лв. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключението на СМЕ и от кредитираната част от свидетелските показания/, че
пострадалата е търпяла болки и страдания и свързаните с това лични и битови
неудобства, изпитвала е душевен дискомфорт от преживяното, главоболие, безсъние и
замаяност. Съдът съобрази периода на възстановяването й от 3-4 седмици, механизма
на настъпването на вредите и типичните за такъв тип травми болки и ограничения и
сравнително младата възраст на която ищцата е претърпяла травмите. Съдът отчита и
факта, че претърпените травми са леки и не са предизвикали интензивни болки, като
влошаване на състоянието на ищцата след това не е настъпвало и всички телесни
увреждания са били напълно възстановени. По делото няма представени медицински
документи, подкрепящи и твърденията на ищцата С., че продължава да търпи болки и
страдания от претърпените травми към датата на исковата молба. Житейски логично е
и това не се нуждае от специално доказване, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата
е изпитала силен страх, притеснения и стрес, но предвид доказателствата за
конкретните обстоятелства около катастрофата и за това, че телесните повреди на
ищцата нямат значителен характер, то не може да се приеме, че тези душевни
безпокойства имат продължителен и траен характер и съществуват обективно след
изтичането на възстановителния период. Ето защо и с оглед липсата на медицински
или други гласни доказателства за по-висока интензивност или продължителност на
вредите, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което следва да
бъде присъдено на ищцата след приспадане за изплатеното от застрахователя
обезщетение, е 4000лв.
Съобразно данните по делото не се установи да е налице твърдяното от
12
ответника съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата при ПТП с оглед
задължението й по чл.137а от ЗДвП. Не се събраха категорични данни дали ищцата е
била със или без поставен предпазен колан, като вещото лице д-р К. посочва, че в
случая това обстоятелство не може да бъде установено по медицински път. Отделно от
това, от приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че след
инициалния удар е налице завъртане на автомобила по посока на часовниковата
стрелка, при което върху тялото се появяват действия на вторични инерционни сили с
различно направление и сила, като тези сили основно са с направление почти
перпендикулярно на оста на автомобила, водещи до анулиране действието на
предпазния колан и водещи до придвижване на тялото към вътрешната странична
дясна част на купето на автомобила. При така описаното съприкосновение дори
поставеният предпазен колан е неефективен. Не се доказаха и твърденията на
ответника, че ищцата не е провела правилно лечение, с което да е допринесла за по-
продължителния и непълен процес на възстановяване, напротив, същата е изписана
клинично здрава. Съгласно съдебната практика приносът на пострадалия следва да
бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го сочи в своя полза,
за да може да се приеме, че е налице съпричиняване. При липса на доказан принос на
увреденото лице, и то при условията на пълно и главно доказване, приложението на
чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо.
Ответникът дължи и законната лихва за забава върху обезщетението от
05.04.2021 г. /датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ/ до окончателното
изплащане на сумата, съгласно чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Застрахователят е сезиран на
04.01.2021 г., следователно, същият е изпаднал в забава на 05.04.2021 г., след изтичане
на 04.04.2021 г. на тримесечния срок за произнасяне от негова страна по заявената от
увреденото лице претенция.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се
полагат деловодни разноски, като в случая такива не са сторени.
В полза на адвокат И. Н. Ж. от Адвокатска колегия-София ответникът следва
да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство по делото на П.С. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в
размер на 510 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от
иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ОС-
Враца държавна такса върху уважения размер на иска, в размер на 160 лева, както и
изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица, изготвили
заключения по делото, в размер на 60,38 лева, съобразно уважената част от иска.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът също има право на разноски, като ищцата следва да бъде осъдена да му
13
заплати деловодни разноски в общ размер на 619,81 лв., включваща заплатени
възнаграждения за вещи лица и един свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.*** да заплати на П. Р. С., с ЕГН ********** и адрес: с.***,
действаща със съгласието на своя баща Р. С. П., сумата от 4000лв. / четири хиляди
лева/ представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 11.09.2020 г., причинено от водач на МПС, за което е налице
валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение в останалата му част до пълния
предявен размер от 26 500 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/, както и направените за сметка на бюджета на
съда разноски за експертизи в размер на 60,38 лв. /шестдесет лева и тридесет и осем
стотинки/, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.*** да заплати на адвокат И. Н. Ж. от Адвокатска колегия-
София, със служебен адрес: гр.***, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в
размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. Р. С., с ЕГН ********** и адрес: с.***, действаща със съгласието
на своя баща Р. С. П., да заплати на ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 619,81лв. / шестстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки/, включваща заплатени възнаграждения
за вещи лица и един свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
14