Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260367

 

гр.Русе, 23.04.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти  граждански  състав, в  публично заседание  на 24-ти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при  секретаря  Ширин Сефер

като  разгледа  докладваното  от  съдията Йорданов  гр.дело № 5568 по описа за 2020  година,  за  да  се  произнесе,  съобрази  следното: 

Предявеният иск е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане и е с правна квалификация чл.45 във вр. чл.49 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че на 05.04.2019 г. е претърпял вреди, вследствие на неизпълнение на задължението на ответника Община – Русе  да обезопаси изложбени стойки във фоайето на сградата на Доходното здание, в която изнасял представления Драматичния театър „Сава Огнянов“ – Русе. Инцидентът настъпил на 05.04.2019 г. При влизане в дясната страна на залата се минавало покрай разни стойки за плакати и при преминаване покрай една от тях ищецът се  спънал, залитнал и паднал. В резултатна на падането претърпял различни травматични увреждания, описани подробно в исковата молба. Претърпял болки и страдания. Наложило се лечение, физиотерапия и рехабилитация. Стойките били изработени от материал, който се сливал с подовата настилка в помещението. Не били обезопасени и указани по никакъв начин. Липсвали указателни табели и маркировка и това представлявало противоправно бездействие и неизпълнение на общоприети правила за обезопасяване от страна на собственика на сградата. Ищецът посочва че при организиране на подобна изложба в Съдебната палата в гр. Русе били предприети такива действия, т.е. същите били възможни и необходими. Позовава се на Постановление № 4 от 1975 г. на Пленума на ВС и счита, че в случая ответникът не е спазил общоприети правила и носи отговорност за поправянето на настъпилите от това вреди. Описва подробно претърпените болки и страдания и претендира за заплащане на обезщетение за същите в размер на 15 000 лв., като искът е предявен като частичен от общ размер на 25 000 лева. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Община Русе, оспорва иска. Твърди се, че не е установено и не се твърди от ищеца централното фоайе да не е било добре осветено. Стойките, в една от която се е спънал ищеца били масивни, с обща височина 50 см. – 60 см. и трудно би могло да се предположи, че не могат да бъдат забелязани, в случай че са препятствие при движение. Като предмети сами по себе си те не застрашавали никого. Освен това самото им естество предполагало хората да се доближават към тях. Не съществувало задължение за собственика или лицето, под чийто надзор са да ги обезопасява по определен начин или да ги сигнализира. Поради това се счита, че описаните от ищеца събития в исковата молба не осъществяват състава на непозволено увреждане, а инцидента е настъпил по изключителна вина на пострадалия. В случай, че се приеме, че има непозволено увреждане се моли обезщетението за същото да бъде определено в условията на съпричиняване от ищеца. Позовава се на това че ищецът страдал от редица заболявания, сред които и хипертония и диабет, които били свързани с главоболие и замайване и именно това била причината за падането му. Счита че не са доказани претърпените от ищеца болки и страдания е че не е налице причинно-следствена връзка между получената при инцидента травма и част от описаните в исковата молба здравословни проблеми на ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност при присъждане на обезщетението да се присъди такова в значително по–нисък размер при съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а ако се приеме съпричиняване определеният размер да бъде намален на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Третото лице помагач на ответника излага твърдения, че няма отношение във  връзка със стойките, в една от която се е спънал ищеца. Същите се намирали в централното фоайе, но театъра не бил собственик нито на сградата, нито на тях, а изнасял представления в  залата, като реда в централното фоайе о обслужването на същото се осъществявало от фирма, а не от Драматичен театър „Сава Огнянов“.

 

За да се произнесе съдът съобрази следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на 05.04.2019 г. е настъпило произшествие в сградата на Доходното здание в гр.Русе, което е общинска собственост като общината е възложила стопанисването на същото на Общинско предприятие „Русе арт“ като за пожарната безопасност отговаря св. Димитров на длъжност „пожарникар“, а за реда и организацията на ползване и експлоатация на сградата – служител на длъжност „комендант“. В същата сграда изнася представленията Драматичният театър „Сава Огнянов“ – Русе. Произшествието е настъпило с ищеца преди началото на театрално представление, което искал да посети заедно със сестра си – св. К.. Двамата са изчаквали началото на представлението във фоайето на сградата като са били седнали на канапе във фоайето, а след като е започнало допускането на зрителите до залата се запътили към входа. Преминавайки покрай стойка за афиши, която в него момент не се използвала той се спънал в краката на същата и паднал по лице, при което получил травматични увреждания по лицето и тялото. Същите се описват най-общо от свидетелката К., а по делото е приета и медицинска документация и заключение на съдебно-медицинска е-за, от които в пълна степен се установява техния характер и естество. От представения по делото снимков материал и показанията св. К.  - „цветът на стойката е същият като на пода", е видно че изработени от естествен камък /най-вероятно гранит/ като шарката и цвета на пода, стойката и облицованата колона до нея са много близки и по този начин и при липсата на поставен афиш стойката мимикрира и не е лесно забележима. Освен това същата не е била обозначена по какъвто и да било начин, достъпът до нея не е бил ограничен чрез декоративни стойки с въжета или други пособия, а по пода е нямало означения за маршрут на движение на зрителите, лепенки с ярък цвят, които да разграничават периметъра около стойката от останалата част от фоайето и т.н. Не е налице нормативно изискване за поставяне на такива обозначения, но функцията на помещението – за обществено ползване от зрители на културни събития и естеството и местоположението на обектите в същото са налагали това да бъде направено. Очевидна е разликата с други публични събития на други организатори, за което по делото е представен и снимков материал /на л.73 и л.74 от делото/. След като не са били предприети необходимите общоприети правила за обезопасяване от страна на собственика на сградата или дружеството, на което е възложено стопанисването на същата следва да се понесе отговорност за причинените от това бездействие вреди. На осн. чл.45 във вр. чл.49 от ЗЗД такава следва да понесе ответникът. Не са налице основания за изключване на същата поради умишлено причиняване на вредата от самия ищец или за намаляването на размера на обезщетението поради съпричиняване от негова страна. Св. Т.твърди че при директно придвижване през фоайето от входа на сградата до входовете на залата не се минава покрай стойките, но ищецът е бил седнал на канапето във фоайето, от където пътят е минавал в близост до колоните и стойката, в която се е спънал ищецът. По-важното обаче е, че по никакъв начин не е било обозначено че канапетата не могат да се ползват и още повече че маршрута на движение на зрителите във фоайето е обозначен по някакъв начин /налагащ преминаване по определен маршрут или ограничаващ преминаването в близост на определени обекти (стойките)/. Изявлението на св. Т.„Имам чувството, че нещо не беше добре човека" не представлява възприятие на конкретни обстоятелства, а субективно мнение, което не се подкрепя от другите доказателства по делото. Така напр. св.К. установява че ищецът не е имал замайване и оплаквания, че не се чувства добре, а вещото лице по приетата по делото СМЕ е посочило в заключението си, че в момента на инцидента той е бил в добро общо състояние, че общите му заболявания са били добре контролирани и няма данни падането да е причинено от влошено здравословно състояние. Като отчита обстоятелството че св.Т.работи в общинското предприятие, стопанисващо сградата, липсата на доказателства, които да подкрепят показанията им и естеството им на субективно възприятие съдът счита че по делото изобщо не може да се направи извод за наличие на груба небрежност от страна на ищеца или за настъпване на инцидента не от спъване в обект във фоайето, а в резултат от моментно влошаване на здравословното му състояние, още повече че в епикризата на ищеца за проведеното болнично лечение след инцидента не е отразено повишено кръвно по време на болничното лечение. Предвид изложеното и с оглед заключението на приетата по делото СМЕ съдът приема, че са налице елементите от фактическият състав на чл.45 във вр. чл.49 от ЗЗД- налице е виновно противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил стопанисването на сграда- общинска собственост, в резултат на което на ищеца е причинена средна телесни повреда и е претърпял болки, страдания и неудобства. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за тях следва да се определи по справедливост от съда. Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразяват при определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне на размера на обезщетение са вида и характера на увреждането, установени от приетата по делото СМЕ, а именно средна телесна повреда  - счупване на раменна кост и счупване на носни кости; посттравматична деформация на дясна раменна кост; ограничения на движенията на дясна раменна става с хипотрофия на мускулатурата; проведеното болнично лечение; обичайният възстановителен период за такъв тип увреждане – около 1,5  - 2 месеца; обстоятелството че при ищеца не е настъпило пълно анатомично и функционално възстановяване като продължава да е налице ограничение на движенията на дясната раменна става и болков синдром. Що се отнася до възрастта на ищеца, съдът намира, че същата не може да бъде критерий за определяне на размера на следващото му се обезщетение за претърпени вреди. Същите не са по-леки от тези на един млад човек, а освен това законът забранява всякакво по-неблагоприятно третиране основано на белега възраст – чл.4, ал.2 във вр. ал.1 от Закона за защита срещу дискриминацията. Съобразно гореизложените обстоятелства, съдът приема, че справедливия размер на обезщетението е в размер на 12 000 лв., предвид което предявеният иск се явява до този размер, до който следва да се уважи.

Върху сумата се дължи законна лихва от датата на деликта /арг. от чл.51, ал.1, изр.първо от ЗЗД/.

Предвид частичното уважаване на иска и на основание чл.78 от ГПК разноските по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска – 80 към 20%. Така ищецът има право на разноски в размер на 677,60 лв. за държавна такса и депозити за експертиза и свидетел, а ответникът на разноски в размер на 13,80 лв. за депозит за е-за и 60 лв. за юриск. Възнаграждение, при което положение по компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 603,80 лв. В полза на адв. С., който е предоставил на ищеца безплатна адв. помощ при условията на чл.38 от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на иска.

По изложените съображения съдът

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОСЪЖДА ответника Община Русе, представлявана от кмета да заплати на ищеца И.Ф.Н., ЕГН:********** *** сумата в размер на 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 05.04.2019 г. в сградата на Доходното здание в гр.Русе, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 05.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и 677,60 лв. - разноски по делото за държавна такса и депозити за експертиза и свидетел и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата до 15 000 лв.

 

ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета да заплати на адв. К.Е.С. *** адв. възнаграждение в размер на 784 лв.

 

   Делото е разгледано при участието на трето лице помагач от стана на ответника – Драматичен театър „Сава Огнянов“, БУЛСТАТ: *********.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                            

                                               Районен съдия: