№ 42394
гр. София, 26.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20231110155929 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗК
„..........“ АД срещу Агенция „.........“, с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Ищецът твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско”
заплатил на застрахования сума в общ размер 191,93 лева – обезщетение за щети на МПС, резултат
от ПТП, настъпило на 08.03.2021 г. на АМ „Тракия“, км. 262,5. Вредите били причинени от
преминаване на застрахования автомобил през свързващ елемент на мостово съоръжение на
пътното платно, което не било сигнализирано, а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът
АПИ, предвид неизпълнение на вменените му задължения. Ищецът моли съдът да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 191,93 лв.,
представляваща дължимо регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
погасяване, както и сумата от 28,60 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 06.10.2021 г. до 15.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13736/2023 г. Претендира присъждане на
разноски.
Предвид нормата на чл. 108, ал. 2, изр. 1 ГПК искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто
район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и
110 ГПК. Подсъдността, регламентирана в цитираната разпоредба, не ограничава източника на
правоотношението, поради което следва да се приеме, че същата е приложима както за
правоотношения, възникнали на договорно основание, така и за правоотношения, възникнали на
извъндоговорно основание.
На основание нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл.
108, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба, но
може да се повдига служебно и от съда до приключване на първото по делото заседание.
По горните доводи Софийски районен съд при проверка процесуалните предпоставки за
разглеждане на спора във връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл. 108, ал. 2 ГПК и предвид направеното
възражение на неподсъдност на делото, предвид качеството на ответника и мястото, на което се
твърди, че настъпило застрахователното събитие, респ. на което възникнало правоотношението,
намира, че сезиралата го искова молба му е неподсъдна по правилата на местната подсъдност.
Поради това производството пред настоящия съдебен състав следва да бъде прекратено, а
делото изпратено във връзка с чл. 118, ал. 2 ГПК по компетентност на Районен съд – гр. Сливен.
1
По изложените мотиви, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55929/2023 г. по описа на СРС, 87 състав и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2