Р Е Ш Е Н И Е
№ /03.02.2017 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На единадесети януари две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното от съдията Елена
Стоилова
гражданско дело № 260 по описа на съда за 2016 г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от А.М.И. с
ЕГН ********** с адрес ***
срещу К. Е. И. с ЕГН ********** с адрес *** с искане за прекратяване на
сключеният между страните граждански брак на 07.07.2004г. в гр.Варна, след
което прекратяване съпругата да носи предбрачното си фамилно име Кадирова.
В
молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Ищцата твърди, че с ответника били съпрузи по силата на сключен на
07.07.2004г., граждански брак, видно от Удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 1064/07.07.2004г.
съставен от Община Варна. Бракът бил сключен прибързано от съпрузите, те никога
не заживели заедно като семейство. От бракът нямало родени деца. Ищцата не
виждала съпругът си 12 години, не поддържала никакви отношения с него. По време
на бракът със съпруга си ищцата страните не били придобивали никакво имущество.
Бракът съществувал формално, поради което ищцата моли бракът й с ответникът да
бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения, без произнасяне по въпроса за вината. Моли след развода да носи предбрачното
си фамилно име Кадирова.
В срока по
чл. 131 ГПК от назначеният на ответника особен
процесулен представител е постъпил отговор.
В него процесулният представител заявява, че предявеният иск бил допустим и
основателен. Бракът между страните бил сключен по тяхно взаимно съгласие и
любов, но страните не успели да създадат семейство. От брака нямало родени
деца, нямало придобито имущество. Бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което процесулният представител на ответника моли той да бъде прекратен
без произнасяне по въпроса за вината, не се противопоставя след прекратяването
на брака съпругата да носи пребрачното си фамилно име.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се е явила лично, поддържа
предявеният иск. Ответникът не се явява, назначения му особен представител
изразява становище за основателност на предявения иск.
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна
следното:
От писменото доказателство
- Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак № 1064/07.07.2004 г. се установява, че страните са сключили на 07.07.2004г. в гр.Варна граждански
брак.
От гласните доказателства –
показанията на водения от ищцата свидетел К, К,, които съда кредитира като безпротиворечиви, се
установява, че страните след сключването
на брака си са живели заедно само 1-2 месеца, след което са се разделили,
поради несходство в характерите. Страните след раздялата си не поддържали никакви
отношения по между си.
При така
установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство,
съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за прекратяване на брака на основание чл. 49, ал.1
от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53
от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
49 АЛ. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз
основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при
изпълнение на семейните задължения. В тази насока следва да се отбележи, че
страните са живели заедно само 1-2 месеца след сключването на брака си на
07.07.2004г., като след раздялата си не са поддържали никакви отношение. Предвид
изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като той
е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде
прекратен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК без произнасяне по въпроса за
вината, тъй като такова искане не е направено от страните.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
53 ОТ СК:
Съда намира, че ищцата следва да
носи предбрачното си фамилно име Кадирова
предвид изразеното желание затова и прекратяването на брачната връзка
между страните.
На основание чл.329, ал.1 ГПК
разноските по делото следва да останат между страните така, както са направени.
Разноските за особен представител на ответника в размер на 600 лева платени от
ищеца следва да бъдат възложени на ответника, тъй като особеният представител е
защитавал интересите на ответника. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 75 лв., от която ищцата следва да довнесе по сметка
на съда сумата от 12,50 лв., а ответника 37,50 лв..
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между А.М.И. с ЕГН
********** с адрес *** А
и К. Е. И. с ЕГН ********** с адрес ***, сключен на 07.07.2004г. в гр.Варна с
акт за граждански брак № 1064/07.07.2004г. изд. от Община Варна, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след
развода А.М.И. с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно
име К..
ОСЪЖДА К. Е. И. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на А.М.И. с ЕГН ********** с адрес ***
размер на 600 лева, представляващи разноски за особен представител на ответника
по делото, на основание чл.329,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК
А.М.И.
с ЕГН ********** с адрес ***
А, да
заплати в полза на Държавата, по
сметка на ПРС сумата 12,50 лв., представляващи остатъка от дължимата държавна такса
по иска за прекратяване на брака. При неизпълнение в едноседмичен срок, считано от
изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист,
включващ и дължимата държавна такса за издаването му.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК
К. Е. И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на Държавата, по сметка на ПРС сумата 37,50лв., представляващи остатъка от дължимата
държавна такса по иска за развод. При неизпълнение в едноседмичен срок, считано от
изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист,
включващ и дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………