РЕШЕНИЕ
№ 3298
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330105524 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Н. Л. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че
ищецът не дължат на ответника сумата в размер на 313.38 лева – незаплатена сума за
изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 18.04.2000 г. до 12.05.2005 г.,
ведно с законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2005 г. до окончателното
плащане и 6.27 лева – разноски и 40 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист от 28.07.2005 г. по ч.гр.д. № 4257/2005 г., които вземания са
предмет на принудително изпълнение по ***, поради погасяването им по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по
основателност. Оспорва се вземанията по изпълнителния лист да са погасени по давност.
Моли за отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация с чл.124, ал.1
ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
1
С Определение от 27.05.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
ищеца в полза на ответника е издаден издаден изпълнителен лист от 28.07.2005 г. по ч.гр.д.
№ 4257/2005 г. за сумата в размер на на 313.38 лева – незаплатена сума за изразходвана
питейна и отведена канална вода за периода 18.04.2000 г. до 12.05.2005 г., ведно с законната
лихва върху главницата, считано от 25.07.2005 г. до окончателното плащане и 6.27 лева –
разноски и 40 лева – юрисконсултско възнаграждение, въз основа на който е образувано
***.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесното вземане.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Вземанията за разноски се погасяват с 5 – годишна давност, доколкото
представляват вземания за вреди, а не акцесорно вземане към главницата.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла
преди образуване издаването на изпълнителния лист, поради което съдът следва да обсъди
спирането и прекъсването на давността от момента на издаването му.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в изпълнителното
производство давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с постановяването на ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, в което в т.10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Тълкувателното решение е приложимо от момента на
постановяването си и по висящи изпълнителни производства.
С оглед изложеното от образуване на *** от „ВиК“ ЕООД до постановяване на
посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни
действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Безспорно между страните е, че въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист,
„ВиК“ ЕООД е образувало ***.
От издаване на изпълнителния лист от 28.07.2005 г. до образуване на *** са
изминали повече от три години, през който период не се установява да са настъпили
обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността.
Поради което вземанията за главница и лихви по изпълнителния лист от 28.07.2005
г., съдът приема, че са погасени по давност на 29.07.2008 г..
По отношение на разноските по изпълнителния лист, ответникът не доказа, че в ***
са предприети изпълнителни действия, които да прекъсват перемпцията, доколкото *** е
унищожено.
Предвид това съдът приема, че перемпция на *** е настъпила през 2011 г., към който
момент е прекратено, по право, ***. След като *** е прекратено сроковете за погасителната
давност по отношение на вземанията за разноски продължават да текат от 2011 г. и е изтекла
най-късно през 2013 г.
При достигане на този извод, съдът намира за безпредметно да обсъжда
новобразуваното *** , въз основа на същия изпълнителен лист.
С оглед изложеното съдът приема, че исковете са основателни и следва да бъдат
2
уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски и
доказа такива както следва: 50 лева – платена държавна такса, която ще се присъди изцяло.
По делото ищецът се е представлявал от адв. В. Х., която е поискала присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.4/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. В. Х.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. В. Х. в размер на 300
лева, което ще й се присъди.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. сумата в размер на 313.38 лева – незаплатена сума за изразходвана питейна и отведена
канална вода за периода 18.04.2000 г. до 12.05.2005 г., ведно с законната лихва върху
главницата, считано от 25.07.2005 г. до окончателното плащане и 6.27 лева – разноски и 40
лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 28.07.2005
г. по ч.гр.д. № 4257/2005 г., които вземания са предмет на принудително изпълнение по
***, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. ДА ЗАПЛАТИ НА М. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 50 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. В. С. Х. ЕГН **********, вписана при АК - П. сумата в размер
на 300 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3