Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 396 от ГПК. С определение от 03.04.2014 год., постановено по гр. дело № 386 по описа на Севлиевски районен съд за 2014 година, е допуснато обезпечение на предявения от "Б."-Е., гр. Г. против "Б. Г."-Е., гр. Г. и едноличен търговец "Г. - Г. Н.", гр. Г. иск с правно основание чл. 440 от ГПК чрез спиране на производството по изпълнително дело № 125 по описа на съдебен изпълнител при Габровски районен съд за 2008 година срещу представяне на парична гаранция от 1 000 лв. Разпоредено е издаване на обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасянето й. Определението е обжалвано от "Б. Г."-Е., гр. Г. с искане за обезсилването му като недопустимо, а в отношение на евентуалност - за отмяна на допусната обезпечителна мярка. Излага оплаквания по същество, свеждащи се до нарушаване императивите на чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 109 от ГПК, пряко отнемащи възможността на сезирания съд да разгледа спора, а оттам - и да се произнесе по обезпечителното искане. Исковата молба била и нередовна: въпреки, че ищецът се позовал на чл. 440 от ГПК, по същество е ´редявил претенция по чл. 524 от ГПК, защото претендирал права върху имота, обект на изпълнението, изключващи права на длъжника и взискателя, а самото изпълняемо право нямало за съдържание парично вземане. Разминаването между фактите по исковата молба и посочения в нея законов текст водело до нередовност по смисъла на чл. 129 от ГПК, подлежаща на отстраняване преди произнасяне по обезпечителната претенция. Дори да се приеме, че искът бил по реда на чл. 524 от ГПК, явявал се недопустим по причина, че спирането на изпълнението по висящо изпълнително производство било процедурна предпоставка за предявявянето му. Ответникът по частната жалба – "Б."-Е., гр. Г. – становище не е изразил. Съдът обсъди доводите на страните и, след преценка на доказателствата по делото, приема: Производството по гр. дело № 386 по описа на Севлиевски районен съд за 2014 година е образувано по иск на "Б."-Е., гр. Г. против "Б. Г."-Е., гр. Г. и едноличен търговец "Г. - Г. Н.", гр. Г., с който на основание договор за наем на недвижим имот, по който ищецът е наемател, и твърдения, отричащи правата на втория ответник, длъжник по изпълнителното производство по изпълнително дело № 125 по описа на съдебен изпълнител при Габровски районен съд за 2008 година, ищецът претендира да се приеме за установено, че ответникът-едноличен търговец не е собственик на идеални части от имота, за който изпълнителният лист се отнася. Поискано е обезпечаване на предявения иск чрез спиране на производството по изпълнително дело № 125 по описа на съдебен изпълнител при Габровски районен съд за 2008 година За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел, че с исковата молба са представени убедителни по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК писмени доказателства, сочещи вероятна основателност на предявените искове, че исканата обезпечителна мярка е подходяща по смисъла на закона и задоволява налична обезпечителна нужда. Жалбата е основателна. С предявения иск се отрича правото на собственост на втория ответник, длъжник по претендираното за спиране изпълнително производство. Отричаното право има за обект недвижим имот. Тези обстоятелства сочат като компетентен да разгледа спора съда по местонахождението не недвижимия имот, в казуса Габровски районен съд - чл. 109 от ГПК. За спазване на тази местна подсъдност сезираният съд следи служебно - чл. 119, ал. 2 от ГПК. Атакуваното определение е постановено в нарушение на абсолютна процесуална предпоставка, отнасяща се до правото на сезирания съд да разгледа спора по същество. В хипотези като процесната, служебната проверка спазено ли е правилото на чл. 109 от ГПК е условие да произнасяне по обезпечителното искане по силата на принципа, че съдът по същество на спора е съд по частните и особените искания на страните - чл. 389, ал. 1 от ГПК. Като не е съобразил, че компетентен да разгледа спора е Габровския районен съд, заради местонахождението на недвижимия имот в региона на неговата местна компетентност, Севлиевският районен съд е постановил недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3, изречение второ във връзка с чл. 278, ал. 4 от ГПК определение, подлежащо на обезсилване по реда на настоящото производство. Делото следва да се върне на Севлиевски районен съд за прилагане нормата на чл. 109 във връзка с чл. 119, ал. 2 от ГПК и изпращане делото на Габровски районен съд по правилата на местната подсъдност. В настоящото производство директно препращане на делото на местно компетентния съд е невъзможно, предвид обстоятелството че предмет на частната жалба е не становището на сезирания съд по чл. 121 от ГПК, а само допустимостта на определението по обезпечителното искане. На свой ред Габровският районен съд следва да разгледа обезпечителната претенция, преценявайки и допустимостта на иска от гледище на процедурната легитимация на втория ответник и предмета на делото - да бъдат отречени неговите, а не на първия ответник-взискател права. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Обезсилва, по реда на чл. 270, ал. 3, изречение второ във връзка с чл.278, ал. 4 от ГПК, определение 03.04.2014 год., постановено по гр. дело № 386 по описа на Севлиевски районен съд за 2014 година и издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Връща делото на Севлиевски районен съд за прилагане нормата на чл. 119, ал. 2 във връзка с чл. 109 от ГПК и изпращане на делото на местно компетентния Габровски районен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |