Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА
МАРТИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Н. Масова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 3488 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
20275283 г. по гр. д. № 26820 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд,
151–ви състав е признато за установено по предявените oт
Л.Й.Д., ЕГН: ********** и Ю.К.К., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***
срещу „У.Е.У.Кфт“, вписано в регистъра на дружества под № 01-09-964332 със
седалище и адрес на управление: Л. Офиси, Н-1103, Будапеща, У., действащо на
територия на Република България чрез „У.Е.У.Кфт -клон България“ КЧТ, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Зона Летище София"
сграда ИВТ, искове с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 5, т.1, б. „в“ и 7, т. 1 буква "а" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, за признаване за
установено, че „У.Е.У.Кфт“ дължи на Л.Д. и Ю.К. заплащане на сумите от по 250 евро,
ведно със законните лихви, от 15.06.2018 г. до изплащането им, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 73045/2018
г. на СРС.
Срещу решението
е депозирана въззивна жалба от ответника „У.Е.У.Кфт“, в която се излагат доводи
за неправилност и необоснованост. Посочва се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че полет W64320 от Женева
до София на 15.06.2018 г. е закъснял, тъй като в действителност процесният полет
следва да се счита за отменен. Сочи се, че ответникът е предприел всички
необходими мерки, за да изпълни процесния полет, но не можел да предвиди лошите
метереологични условия на летище София, като именно лошите метереологични
условия на летище София представляват „извънредни обстоятелства“ по смисъла на
чл.5, ал.3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Предвид изложеното се
прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на
предявените искове в тяхната цялост. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Л.Д.
и Ю.К., в който се посочва, че въззивникът е имал възможност да предприеме
мерки и така да организира дейността си, че да изпълни процесия полет с под три
часа закъснение или да отложи или отмени същият, като осигури дължимата грижа
за пътниците, както и че по делото не са ангажирани доказателства от него в
тази насока. Твърди се, че пътниците на закъснели полети могат да се приравнят
на пътниците на отменени полети, следователно пораждат се същите последици и
при отмяна и при закъснение с над три часа при пристигане на крайната дестинация.
Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх. № 2012323/15.05.2019 г. на Л.Й.Д., ЕГН: **********
и Ю.К.К., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** срещу „У.Е.У.Кфт“,
вписано в регистъра на дружества под № 01-09-964332 със седалище и адрес на
управление: Л. Офиси, Н-1103, Будапеща, У., действащо на територия на Република
България чрез „У.Е.У.Кфт -клон България“ КЧТ, ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. Зона Летище София" сграда ИВТ, с която са
поискали от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 5, т.1, б. „в“ и 7, т. 1 буква "а" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети, да бъде признато
за установено, че „У.Е.У.Кфт“ дължи на Л.Д. и Ю.К. заплащане на сумите от по
250 евро, ведно със законните лихви от 15.06.2018 г. до изплащането им, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
73045/2018 г. на СРС, представляващи обезщетения за закъснял полет № W64320 от Женева до София
(под 1500км), планиран за 15.06.2018 г. с час на пристигане 20.00 часа в
гр.София и с реален час на пристигане на 15.06.2018 г. в 20.30 часа в
гр.Пловдив. Твърди се, че до 23:00 часа на 15.06.2018 г., след кацането на
летище Пловдив в 20:30 часа, авиокомпанията не оказала съдействие на пътниците
и не им предложила транспорт за придвижване до гр. София, поради което ищците
решили след 23.00 часа да наемат такси за лична сметка с цел транспортирането
им до София. Твърди се, че двамата ищци пристигнали в гр.София в 01:30 часа,
т.е. със закъснение повече от три часа от планирания час на кацане. Релевира
се, че нямало извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички мерки, както и че авиокомпанията не е предприела
всички мерки да положи дължимата грижа за пътниците. Претендират се разноски.
Ответникът – „У.Е.У.Кфт“,
ЕИК ******** в предоставения му срок по реда на чл. 131 ГПК е оспорил исковете,
с твърдения, че причините за закъснението на полета са извънредни
обстоятелства, които освобождавали превозвача от отговорност за обезщетенията, за
които били предявени исковете, а именно възникнали лоши метереологични условия
на летище София, изразяващи се в ниска видимост, облачност, буря и мълнии,
поради което процесният самолет с рег.№ НА-LYP
не е могъл да кацне на летище София в 19:35 часа на 15.06.2018 г. Затова и
полетът бил пренасрочен му в 20:09 часа към летище Пловдив и кацнал там в 20:26
часа на 15.06.2018 г. Твърди се, че от дежурния ръководител на полетите на „У.Е.У.“
бил изпратен имейл в 20:45 часа на 15.06.2018 г. с искане от Летище Пловдив да
организира наземен транспорт с автобус от гр.Пловдив до гр.София за пътниците
на процесния полет на авиокомпанията, като с обратно съобщение, изпратено в
20:55 часа, станало ясно, че наземното транспортиране на пътниците от гр.Пловдив
до гр.София е потвърдено. Посочва се, че ответникът е предприел незабавни мерки
за премаршрутиране при сравними транспортни условия с наземен транспорт от
гр.Пловдив до летището, което е първоначалният краен пункт на пристигане –
гр.София, поради което липсват основания за ангажиране на отговорността на
превозвача. Предприетите мерки били своевременни и адекватни. Претендирани са
разноски.
По делото е
приложено заповедно дело № 73045/2018 г. на СРС, от което се установява, че по
заявление вх. № 3089541/16.11.2018 г. е издадена заповед от 21.12.2018 г., с
която е разпоредено „У.Е.У.Кфт“ с ЕИК ******** да заплати на Л.Й.Д., ЕГН: **********
и Ю.К.К., ЕГН ********** сумите от по 250 евро, ведно със законната лихва от
15.06.2018 г. до изплащането й, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 73045/2018 г. на СРС, представляващи обезщетения за закъснял полет № W64320 от Женева до
София, ведно със законните лихви от 15.06.2018 г. до изплащането им, както и
сумата 350.00 лева, от която сумата от 50.00 лева за внесена държавна такса и
сумата от 300.00 лева за адвокатско възнаграждение, като за издадената заповед
длъжникът е уведомен на 31.01.2019 г., на 13.02.2018 г. длъжникът е подал
възражение срещу заповедта. На 23.04.2019 г. заявителите са уведомени за
необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението,
че са предявили установителни искове за вземанията си по заповедта и такива са
представили на 15.05.2019 г.
С определение от
08.10.2019 г. районният съд е обявил за безспорни обстоятелствата, че ищците са
закупили от ответника билети за въздушен превоз с полета № W64320 от Женева до
София, изпълняван от ответника, който следвало да кацне по график в гр.София на
15.06.2018 г. в 20.00 часа; че самолетът е кацнал на летище Пловдив на
15.06.2018 г. преди полунощ и че ищците пристигнали в София в ранните часове на
16.06.2018 г.; че ищците са се представили на гишето за регистрация в Женева в
указания час преди полета навреме; че разстоянието между Женева и София е под 1
500.00 км.
Приети са
неоспорени от страните доклад, самолетен дневник с № 0372627 с информация за
дневно разписание за полет № W64320 от Женева до София с реален час на излитане
в 17:20 часа (по източно европейско време) на 15.06.2018 г. със самолет № 320 HA-LYP от гр.Женева и с очаквано време на пристигане в
20:10 часа (по източно европейско време) на 15.06.2018 г. в гр.София, като полетът е
пренасочен в 20:09 часа (по източно европейско време) на 15.06.2018 г. към
летище Пловдив с час на кацане в 20:26 часа (по източно европейско време) на
15.06.2018 г. в гр.Пловдив.
По делото се
приети писма от оперативен дежурен ръководител, според които процесният полет е
отклонен за Пловдив, поради наличие на влошени метереологични условия –
гръмотевична буря, с предвиден план за пристигане в 20:10 часа (по източно
европейско време) на 15.06.2018 г. на летище Пловдив, като след слизането на
пътниците в гр.Пловдив същите следва да се транспортират до гр.София, когато
времето позволявало.
Приложени са електронни
съобщения на дежурен ръководител на „Уиз Еър“ до дежурния ръководител на летище
Пловдив, изпратено в 22:44 часа, в 22:45 часа и в 22:55 часа (по източно
европейско време) на 15.06.2018 г., с които е поискано пътниците от
пренасочения полет № W64320 към гр.Пловдив да бъдат превозени до гр.София с
наземен транспорт, а самолетът ще се транспортира до гр.София за зареждане на
гориво, когато времето позволи.
Според самолетен
дневник с №0372628 кацналият в гр.Пловдив в 20:26 часа (по източно европейско
време) на 15.06.2018 г. самолет № 320 HA-LYP, след извършена
техническа проверка, е излетял от летище Пловдив в 22:08 часа на 15.06.2018 г.
и е кацнал на летище София 22:26 часа (по източно европейско време) на 15.06.2018 г.
Съгласно приетия
писмен отговор с изх. № 94-00-112/03.02.2020 г. на Генералния Директор на
Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ в базите данни не са
открити записани от превозвача причините, обусловили самолетния екип да вземе
решението да кацне на летище Пловдив с предприетия полет № W64320 от Женева до
София.
По делото е
представен писмен отговор от Изпълнителния Директор на „Летище Пловдив“ ЕАД,
според който на 15.06.2018 г. превозвачът „У.Е.У.“ е поискала организацията на
наземен транспорт за пътниците, като „Летище София“ ЕАД не е потвърждавало към
превозвача информация за реално осигурен наземен транспорт, поради невъзможност
за изпълнението му от съществуващите транспортни фирми, като на част от
пътниците е бил осигурен хотел за пренощуване с транспорт до него, а на
следващия ден – и отделен транспорт до гр.София.
По делото е
приложен фискален бон, издаден на 16.06.2018 г. в 00:25 часа с платена сума в
полза на фирма „С. 21“ ЕООД за осъществен превоз с такси на стойност 136.08
лева.
Приета е писмена
кореспонденция по имейл от 31.01.2019 г., според която ищците са поискали от
ответника обезщетение за сторените разходи за транспорта им от гр.Пловдив до
гр.София в размер на 136.08 лева. В последвал писмен отговор превозвачът
обяснил на ищците, че може да им заплати за допълнителните транспортни разходи
само общо сумата от 30.00 евро или по 15.00 евро по отделно за всеки, като
отказал да им заплати обезщетения по Регламент (ЕО) 261/2004 г., поради това че
полетът е със закъснение под три часа.
С приетото по
делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице, след запознаване с документите по делото, е посочило, че от
представените за самолет № 320 HA-LYP полетни
дневници не може да се определи точното техническо състояние на самолета преди
и след процесния полет. Пилотът на самолета не е отбелязъл в полетния дневник
за полет № W64320 да са възникнали нови технически проблеми по време на полета,
като летателното средство е било летално годно преди и след самия полет. Съгласно
данните за метереологичната обстановка на летище София на 15.06.2018 г. в 20:00
часа (по източно европейско време) започнала силна гръмотевична буря без
очакване за промяна, като бурята преминала в 21:00 часа (по източно европейско
време) на 15.06.2018 г. със слаби превалявания от дъжд.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния
съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и е допустимо.
По правилността
на обжалваното решение:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 7, т. 1 буква "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
При така
предявеният иск в тежест на ищците е да установят, че ответникът е въздушен
превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищците са
пътници, които заминават от летище, съответно заминават до летище в
държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника
са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на
пътници, че са си изпълнили задълженията по договора, като се явили навреме за
полета, заплатили са възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със
закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на
полета, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че полетът е била под 1 500км.,
поради което и размер на обезщетението е 250 евро. В тежест на ответника с
оглед депозирания отговор е да докаже, че закъснението на полета се дължи на
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори ако са
били взети всички необходими мерки- хипотеза на чл. 5, т. 3 от Регламент № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети
По делото не се
спори, а и от събраните по делото доказателства се установяват обстоятелствата
по чл. 2 и чл. 3 от Регламент № 261/2004, че
ответникът е въздушен превозвач от Общността, че ищците са пътници, заминаващи
от летище, в държава-член на Общността, поради което и съдът приема, че
разпоредбите на Регламент 261/2004 са
приложими.
Съдът приема за
установено по делото, че между страните са възникнали валидни правоотношения по
два договора за въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение
към ищците да ги превози със самолетен полет на 15.06.2018 г. от летище Женева до летище София с реален
час за излитане в 17:20 часа (по източно европейско време), ищците са заплатили
възнаграждения за същото и се са явили навреме на летището, разстоянието е под
1 500км, но полетът е закъснял с повече от три часа,
като е извършен на 15.06.2018 г. в 20:26 часа (по източно европейско време) с
кацане в друга крайна точка на полета - на летище Пловдив вместо на летище
София в предвидения час на пристигане в 20:00 часа на 15.06.2018 г. в гр.София,
както и че ищците са пристигнали в гр.София в ранните часове на 16.06.2018 г. с
транспорт за собствена сметка. Тези обстоятелства са безспорни между страните,
районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма при
обосноваване на изводите си за осъществяването им, поради което и при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът ги приема за
установени по делото.
С оглед преценка
от настоящия състав по отношение на възраженията на ответника, следва да се
вземе предвид, че съгласно Решение на Съда на ЕС от 17 април 2018 година по
съединени дела C-195/17, C-197/17—C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C-278/17—C-286/17 и C-290/17—C-292/17 е прието, че всяко
неочаквано събитие не трябва непременно да се квалифицира като „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на предходната точка, а е възможно да се приеме, че
то е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач (вж. в този смисъл Решение от 17 септември 2015 г. по C-257/14, EU: C: 2015: 618, т. 42);
предвид целта на Регламент № 261/2004 г.,
която, видно от съображение от т.1 от него, е да се осигури високо равнище на защита
на пътниците, и обстоятелството, че член 5, § 3 от този Регламент дерогира
принципът за правото на обезщетение на пътниците в случай на отмяна или голямо
закъснение на полет, понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на
последния споменат параграф трябва да се тълкува стриктно.
Регламент 261/2004 урежда засилена
отговорност на превозвача към пътниците за обезщетяване на вредите им от закъснял
или отменен полет. Това ясно личи в
разпоредбите на т. 12 и т. 14 от
Регламента, както и от изключителния
характер на нормата на чл. 5, т. 3 от
Регламента, като последната не може да се тълкува разширително и в смисъла,
вложен от ответника. Тази норма изисква
активно поведение от превозвача, което да
е от естество да предотврати възникване
на причини за закъснение или отмяна на полет и само тогава за него се открива
възможността да се освободи от
отговорността по чл. 7 от Регламента. В
случая съдът приема, че ответникът не може да се освободи от отговорността си по чл. 7 от Регламента. Това е така, понеже следва да
бъде отчетено, че въздушният превозвач се освобождава от задължението си за плащане на обезщетение единствено ако може
да докаже, от една страна, че отмяната
или закъснението от три или повече часа на полета
се дължи на извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато, дори
да са били взети всички необходими мерки, и, от
друга страна, че са били взети всички мерки, за да се избегне възможността
извънредните обстоятелства, с които този превозвач се сблъсква, да доведат до
отмяната или закъснение от три или повече часа на съответния полет. Ответникът не е ангажирал доказателства,
че е предприел всички възможни мерки, които да предотвратят закъснението на процесния полет.
Съгласно
събраната по делото доказателствена съвкупност и с оглед заключението на СТЕ, съдът
приема, че използваното летателно средство – самолет № 320 HA-LYP за полета № W64320 от Женева до София е било
технически изправно, като в полетните дневници за същия и в базата данни на
Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ не са отразени
причини за техническата му неизправност. Пренасочването на полета към летище
Пловдив вместо към крайната дестинация - летище София, е осъществено по решение
на авиационния самолетен екип, поради възникнали влошени метереологични условия
– гръмотевична буря. Според СТЕ на 15.06.2018 г. в 20:00 часа (по източно
европейско време) започнала силна гръмотевична буря без очакване на време за
промяна, като бурята преминала в 21:00 часа (по източно европейско време) на
15.06.2018 г. със слаби превалявания от дъжд. Установи се по делото, че след
спирането на силната гръмотевична буря след 21:00 часа (по източно европейско
време) на 15.06.2018 г., самолет с № 320 HA-LYP
бил подложен на проверка за техническа изправност, след което в 22:08 часа отлетял
от летище Пловдив и кацнал на летище София в 22:26 часа (по източно европейско
време) на 15.06.2018 г. Същевременно, ищците
ползвали наземен транспорт, пристигнали по-късно в гр.София в 00:25 часа на
16.06.2018 г., и заплатили сумата от 136.08 лева. Обстоятелството, че част от
пристигналите в гр.Пловдив пътници са преценили да ползват нощувка в хотел и на
следващия ден да бъдат транспортирани с наземен транспорт до гр.София, не
освобождава ответника от отговорност към ищците. На същите не е бил осигурен
навременен транспорт за пристигането им до крайната дестинация на полета. Те са
чакали около три часа време да получат алтернативен транспорт, като по силата
на чл.8 от Регламент № 261/2004
същият следва да бъде осъществен „при сравними транспортни условия“, какъвто
автобусният превоз не представлява.
Съдът приема за
установени и валидно възникнали вземанията на ищците към ответника по чл. 7, т. 1,
буква "а" от Регламент 262/2004 за заплащане на
обезщетение от по 250 евро. Действително такива обезщетения Регламентът
предвижда за отменени полети.
Закъснението на полет с
3 часа или с повече (достигнали своя краен пункт с 3 часа или повече след
определения от превозвача час на пристигане по разписание) обаче се приравнява
на отменен полет съгласно Решение на Съда на европейските общности от 23.10.2012
г. по преюдициални запитвания по съединени дела С-581/2010 и С-629/2010, което е задължително за
настоящия състав съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК. При така възприетото съдът
приема, че ищците имат право на обезщетения по чл. 7 от Регламента. Ответникът е разполагал с достатъчно време да
предприеме необходимите мерки, за да не се стигне до забавяне на полета след
преминаване на силната гръмотевична буря след 21:00 часа, като осигури полет
със същия или друг самолет (с какъвто очевидно е разполагал). Такъв обаче не е
бил осигурен навреме за полета, като превозвачът нито се позовава, нито
установява някаква пречка за това, т. е, че би се стигнало до непоносими жертви
за него с оглед капацитета на предприятието му. Ето защо не може да се приеме,
че забавянето на полета е в резултат на непредвидени обстоятелства – същото се
дължи на лошо планиране, доколкото не са били взети всички разумни мерки, за да
се избегне възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се е
сблъскал, да доведат до отмяната или закъснение от три или повече часа на
съответния полет.
Предвид
гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези
на районния съд, то решението на СРС следва да бъде потвърдено в цялост.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се постави
отговорността за разноски, дължими на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. и той
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Г. общо сумата от 300.00 лева,
след като се прецени материалният интерес на делото по предявените искови
претенции за сумите от по 250.00 евро, представляващи разноски за адвокат в
производството пред СГС.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 20275283 г. по гр. д. № 26820 по описа за 2019 г. на Софийски
районен съд, 151–ви състав.
ОСЪЖДА
„У.Е.У.Кфт“, вписано в регистъра на дружества под № 01-09-964332 със седалище и
адрес на управление: Л. Офиси, Н-1103, Будапеща, У., действащо на територия на
Република България чрез „У.Е.У.Кфт -клон България“ КЧТ, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Зона Летище София" сграда
ИВТ да заплати на адвокат Г.Й.Г. – член на САК със съдебен адрес *** на
основание чл.38 ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата вр. чл.78, ал.3 ГПК вр.
чл.273 от ГПК сумата от 300.00 лева
(триста лева) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.