№ 1280
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100501707 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното
насилие, във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във връзка с
глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 4499 от 8.12.2021г. , постановено по гр. д. №31457/2021г. по
описа на Софийски районен съд, 149 състав, е оставена без уважение молбата
на Д. СЛ. Д., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител
на К. И.Ц., ЕГН **********, за издаване заповед за съдебна защита срещу
И.Х.Ц., ЕГН **********, като е отказано и издаването заповед за съдебна
защита, с която по отношение на ответника И.Х.Ц. да бъдат взети мерките по
чл. 5, ал. 1 ат ЗЗДН. С обжалваното решение молителят Д. СЛ. Д. е осъдена да
заплати по сметка на СРС съдебна такса в размер на 25 лв. и сторени от
ответника разноски в размер на 800 лв.
В срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН е подадена въззивна жалба от молителката Д.
СЛ. Д., действаща като майка и законен представител на К. И.Ц., чрез
процесуалния представител адв. В.С.. Изложени са доводи за неправилност на
постановеното решение. Твърди се, че същото е постановено при превратно
тълкуване н събраните по делото доказателства, като се аргументира с част от
приетото заключение на назначената по делото съдебно - психологична и
психиатрична експертиза. Твърди, че по категоричен начин е установено
наличие на акт на домашно насилие от страна на ответника, което съдът не е
взел предвид при постановяване на решението. Прави се искане решението да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи
първоначалната молба за защита от домашно насилие и да се издаде заповед
1
за защита съгласно, която да се задължи ответникът И.Х.Ц. да се въздържа от
извършването на описаните в молбата актове на домашно насилие както и да
посещава специализирани програми за овладяване на агресията.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН отговор на въззивната жалба е подаден от
ответника И.Х.Ц., чрез процесуалния му представител адв. Д.К.. Наведени са
съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба и се развиват
съображения по същество, като се сочи, че от събраните по делото
доказателства се изключвала възможността твърденият акт на домашно
насилие да е бил извършен, като той не бил и индивидуализиран по време,
изпълнителни действия и начин, позволяващ на съда квалифицирането му
като осъществен акт на психологическо или емоционално насилие. Сочи се,
че от заключението на вещите лица е станало ясно, че няма данни твърденият
акт на насилие да е бил преживян от детето К.. Прави се искане обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
легитимирани за това страни в първоинстанционното производство при
наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният подлежи на
въззивно обжалване по аргумент от чл. 17 ЗЗДН, във вр. с чл. 258 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени доказателствата по делото и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по спорния предмет,
въззивният съд намира следното:
По делото се установява и не се спори между страните, че майката и бащата
на детето не съжителстват в едно домакинство. С решение по гр.д.№
9457/2019 г. на Софийски районен съд, 149 състав, упражняването на
родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен
режим на лични отношения с детето К.. Ответникът И.Ц. живее във
фактическо съпружеско съжителство с друга жена – свидетелката М.В., с
която имат общо дете – Б., и която има свое дете от предходна връзка.
По делото е представена декларация по чл. 9 ЗЗДН. Декларатор е майката на
детето К. – Д.Д., като същата е декларирала, че И.Х.Ц., баща на детето К.Ц., е
извършил домашно насилие спрямо детето, изразяващо се в малтретиране под
формата на наказание, като е заключвал К. в тъмно помещение без надзор и
контрол от възрастен в продължение на цяла нощ, без да осигури легло и
завивка на детето, както и го е наказвал с вдигнати ръце на стената. Всичко
това е ставало вероятно в жилището, в което живеят родителите на Ц. и
детето нощува, когато е при него, находящо се в гр.София, ж.к. „****.
Декларирано е, че тези събития са се случили в периода 14.05.2021 г. –
16.05.2021 г. и че са се случвали системно.
Пред първоинстанционния съд е приет и социален доклад от ДСП – Младост,
изготвен от център за обществена подкрепа към ИСДП. В същия се сочи, че
детето К. проявява признаци на тревожност. Работилият с детето психолог е
2
приел, че не следва да разговаря с детето относно случилото се при баща му,
тъй като този подход криел риск детето да бъде допълнително виктимизирано
и да се идентифицира изцяло с ролята на жертва, доколкото до момента му се
е налагало многократно да разказва въпросните случки. Констатирано е, че
детето разиграва много агресивни сцени на бой и му е било трудно да се
върне в реалността. Това е интерпретирано от изготвилия доклада психолог
като отработване чувство на страх спрямо баща си, чувство за вина и
опасения от наказание. Посочил е, че за детето е трудно да интегрира
ситуацията, в която се намира спрямо баща си, а от друга страна в
отношенията с майка си К. формира фантазия, че застава на мястото на неин
партньор, като объркването на позициите на дете и възрастен също поражда
неяснота и непоносимост, които се трансформират в агресия. Посочено е, че
майката на детето е положила усилия и постоянство да върне детето в
позицията на такова и да му дава послания, че тя има определена роля спрямо
него и тя е тази на родител. От друга страна детето се идентифицира с баща
си, обаче се и страхува от него, като това правело още по-сложно да
интегрира връзките на баща си с втората му жена и другите деца в
семейството. Според работилия с детето психолог е сложно да се каже кое от
преживяното при бащата е най-травматично за К., но основният му страх е
този от наказание, което показва, че е имало травматични преживявания на
детето и когато се възстанови контактът между него и баща му, това трябвало
да се случи по внимателен начин.
Пред първата инстанция е изслушано заключение по допусната от съда
комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Вещите лица
са посочили, че психо-емоционалното състояние на детето К. може да се
опише като страдание, като се проявяват тревожни и депресивни симптоми,
както и избягващо поведение. Посочили са, че тези симптоми не могат пряко
да се отнесат към конкретен акт на домашно насилие, като не се изключва
възможността определено рестриктивно изискване да се преживява
свръхемоционално, предвид ситуацията на конфликт и раздяла. Посочили са
още, че у детето има ясно формирана представа за наказания, наложени от
бащата, но във формирането се откриват и елементи на фантазъм. Вещите
лица са констатирали, че е налице въздействие от страна на майката върху
мисловните процеси на детето, водещо до формиране на негативно
отношение /представа/ към фигурата на бащата чрез създаване на чувство на
тревожност у детето при осъществяване на срещите му с бащата, като това
въздействие на майката е обусловено от нейните страхове и подозрения.
Констатирали са още, че доверителната връзка между баща и дете липсва, а
емоционалната е белязана от тревожност и страх, като в тази връзка са
отбелязали, че липсата на директен вербален контакт с бащата, предвид
издадената ограничителна заповед, и невъзможността да бъде осъществяван
режима на лични отношения между баща и син, са се отразили със
задълбочаване на кризата в отношенията, нарастваща тревога и вероятност от
отчуждаване. Посочено е, че детето има страх от баща си /визира наказания/,
като в тази връзка се установяват фантазми. На детето са били налагани
наказания, но нямало как да се установи степента на реални и фантазни
наказания, като по-скоро присъствали и двата елемента. Не се установявало
детето К. да има притеснение от трето лице, което присъства при престоя му
3
при баща му.
Пред първоинстанционния съд са изслушани св. М.В., която е във фактическо
съпружеско съжителство с ответника, поради което показанията следва да
се ценят при условията на чл. 172 ГПК, както св. С.П., психолог, работила с
детето.
Св. В. сочи, че познава К., същият е идвал при тях с ответника. Не била
виждала бащата да наказва детето по начин, описан в молбата за защита –
като го оставя на тъмно с вдигнати ръце. Наказанията се изразявали в забрани
да играе на лаптоп или телефон. Детето било щастливо, не се страхувало от
баща си. Детето никога не било оставяно само, докато е при тях. Ответникът
никога не бил проявявал агресия нито към него, нито към нея, нито към двете
други деца в семейството – общото им дете и нейното собствено дете от
предходна връзка.
Св. П. сочи, че майката на детето К. я потърсила във връзка с проявена от
детето тревожност. В хода на работата – на седма или осма среща –
свидетелката установила, че детето е било затваряно и заключвано от бащата
и сигнализирала Държавна агенция „Закрила на детето“. Това се случило през
месец май 2021 г.
Във въззивната инстанция са приети като доказателства по делото социален
доклад на ДСП – Слатина; доклади, предоставени от ИСДП – информация за
работата с детето К.Ц. и индивидуална оценка на г-жа Д.Д.; социален доклад,
изготвен от ДСП – Младост.
В изготвения от ДСП – Слатина доклад се сочи, че при проведен разговор с
бащата, същият е изказал притеснения, че по отношение на детето К. е налице
синдром на родителското отчуждение спрямо него, както и че връзката между
тях е сериозно застрашена от дългия период на прекъсване на контактите.
Бащата е посочил, че майката на детето се противопоставя на пребиваването
му в дома на новото семейство на бащата. Описал е на социалния работник
срещата между него и детето, проведена с цел изготвяне на заключението на
вещите лица, при която майката е възпрепятствала всякакъв контакт между
него и детето. Бащата няма информация относно развитието на детето, не знае
в кое училище ще бъде записано то, тъй като майката не му съобщила.
Посочил е, че иска да вижда сина си така, както е определил съдът в
решението относно режима на лични контакти.
В социалния доклад, предоставен от ДСП – Младост, се сочи, че майката е
заявила, че е готова да предостави информация относно детето при
поискване, но до момента никой от роднините по бащина линия, както и
самия баща, не са се били свързали с нея. Майката имала желание да заведе
детето на екскурзия в чужбина, но бащата все още не бил дал съгласие.
Констатирано е, че връзката между майка и дете продължава да е силна.
В доклада относно индивидуалната оценка на потребностите, изготвен по
отношение на майката Д.Д., се сочи, че същата изпитва чувства на недоверие,
тревожност, разочарование по отношение на бащата И.Ц., като намирала
потвърждение за тези свои усещания в поведението на детето. Сочи се, че
майката се е нагърбила с изпълнение на майчината и бащината функция,
което носело удовлетворение. Наблюдавал се стремеж да защити сина си от
баща му. Изготвилия доклада психолог е констатирал риск за детето в
4
дългосрочен план – посочил е, че в случай че не се предприемат навременни
действия по посока възстановяване на контактите между баща и дете,
рисковете са свързани с отчуждаване на детето от бащата, въвличането му в
конфликт на лоялност, развиване на чувство за вина за случилото се.
Предложени са мерки и подкрепа, които да имат превантивна функция:
консултиране на бащата относно възможността да осъществява контакти със
сина си в защитена среда, подкрепа както за бащата, така и за двамата
родители в посока подобряване на позицията на детето в семейството. Прави
се предложение за среща за преглед на случая с участие на двамата родители,
специалистите от ЦОП към ИСДП, специалисти от ОЗД, които работят по
случаите на детето К.Ц. и неговите родители.
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното
лице – ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен
акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо
друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето
естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие между
тези лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3
ЗЗДН. В процесния случай втората предпоставка не е спорна между страните
– молителят К. И.Ц. е син на ответника И.Х.Ц. и попада в кръга от лица по чл.
3, т. 4 ЗЗДН, които имат право да търсят защита по реда на този закон, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Визираният в молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан
изцяло – по време, място, начин на извършване и авторство. Ето защо е в
тежест на молителя е пълно и главно да установи наличието на умишлено и
противоправно поведение, осъществено от въззиваемия ответник спрямо него
в твърдения в молбата период – 14.05.2021 г. – 16.05.2021 г. и по посочения
начин.
По делото се установява, че връзката между детето К. и баща му е влошена и
белязана от тревожност. Налице е вероятност да започне процес на
отчуждение от бащата.
В случая безспорно влошените отношения между родителите на К., както и
създаването на ново семейство /бащата живее във фактическо съпружеско
съжителство с жена, от която има второ дете/, са обстоятелства, които детето
трудно интегрира в психичния и емоционалния си живот, като това води до
объркване, което понякога ескалира в агресия /в този смисъл както
заключението на вещите лица, така и социалния доклад/. Освен това се
установява, че детето преживява усещане на страх от баща си, което се
свързва с претърпени от него наказания. Вещите лица обаче са посочили, че
по отношение на тези събития – налагането на наказания от страна на бащата
– е налице елемент на фантазъм.
За предмета на настоящето дело от значение е установяването на твърдения
акт на домашно насилие. В случая не са събрани доказателства, от които да се
установява, че в периода 14.05.2021 г. – 16.05.2021 г. детето К. е бил наказван
от баща си като е бил затварян в тъмна стая без легло и завивка, без
присъствие на възрастен, и е бил заставен да стои с изправени ръце до
стената. На основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства,
5
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Нормата следва да се тълкува в смисъл, че при липса на
доказателства, които да навеждат извод, че деянието се е осъществило или не
се е осъществило, съдът постановява решението си, като приема, че деянието
е доказано само на основание приложената декларация. Законодателният
подход е продиктуван от обстоятелството, че актовете на домашно насилие
често се извършват в отсъствие на свидетели и без подходящ инструмент,
предоставен на пострадалите лица във връзка с възможността да докажат
твърденията си, тяхната защита би била невъзможна. При наличие на други
доказателства, приети по делото, от които може да бъде направен извод
относно осъществяването или неосъществяването на твърдения акт на
домашно насилие, съдът не следва да ги игнорира и да основава решението си
единствено на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, а следва да обсъди същата в
съвкупност с тях.
В случая единствените доказателства в подкрепа на заявеното от молителя
чрез законния му представител са представената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН и показанията на св. П.. Последните обаче са неясни – свидетелката
твърди, че е провела седем – осем срещи с детето К., като едва тогава е
установила, че детето е затваряно и заключвано, като това се случило през
месец май. В тази връзка не може да се приеме, че установеното от
свидетелката /впрочем същата няма преки и непосредствени впечатления като
очевидец, а е направила изводи от поведението на детето въз основа на
професионалната си квалификация като психолог/ се отнася към актове на
домашно насилие, извършени през месец май, и то конкретно 14.05.2021 –
16.05.2021 г. Нещо повече, изводите на свидетелката в качеството на
психолог, че преживяното от детето е реален акт, противоречат на изводите на
вещите лица – същите са посочили, че по отношение на наложените
„наказания“ при детето се наблюдава елемент на фантазъм, като поведението
на майката засилва тези представи. Ето защо въззивният съд не кредитира
показанията на свидетелката.
Показанията на свидетелката В. въззивният съд цени при условията на чл. 172
ГПК. Същите обаче се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства – заключението на вещите лица и част от констатациите на
социалните работници /тук следва да бъде взето предвид обстоятелството, че
голяма част от социалните доклади и оценка на потребностите са изготвени
без участие на бащата/. В тази връзка следва да се приеме, че бащата е
предприемал действия, свързани с установяване на дисциплина при детето К.,
в това число като го е лишавал от възможността да ползва електронни
устройства, но не се установява тези мерки да имат характера и белезите на
актове на домашно насилие, още по-малко се установява да са се
осъществили описаните такива в молбата за закрила и декларацията по чл. 9
ЗЗДН. Доколкото се установява наличие на такива дисциплиниращи мерки,
въззивният съд кредитира констатацията на вещите лица, че не се изключва
възможността определено рестриктивно изискване да се преживява от детето
свръхемоционално, предвид ситуацията на конфликт и раздяла.
Следва да се отбележи, че при формиране представите на детето относно
преживените от него наказания по делото се установява, че е налице влияние
на майката – в този смисъл както заключението на вещите лица, така и
6
констатациите от доклада относно индивидуалната оценка на потребностите,
приет пред въззивната инстанция. Както вещите лица, така и психолозите,
работили със семейството по предоставената социална услуга, са
констатирали, че у майката е налице чувство на тревожност, страх и
недоверие спрямо бащата. Същата е разочарована от него. Тези свои чувства
тя проектира върху детето, като в същото време търси в неговите
преживявания потвърждение за опасенията си. В тази връзка за въззивния съд
възниква сериозно съмнение, че макар детето да е твърдяло, че е преживяло
описаните в молбата за закрила актове на домашно насилие /наказанията,
налагани от бащата/, същите са плод на фантазъм, както сочат вещите лица,
като същевременно реакцията на майката към тревожността на детето е
довела до ескалиране на тези фантазми. Тревожност у детето безсъмнено е
налице, като вещите лица обясняват същата със сложните отношения в
семейството, като сочат, че не се изключва възможността определено
рестриктивно изискване да се преживява свръхемоционално, предвид
ситуацията на конфликт и раздяла. Вследствие на прекъснатите отношения
между дете и баща след завеждане на настоящето производство, както и
вследствие на формиралите се у детето представи относно негативните
преживявания, които то свързва с баща си, както и вследствие на
продължаващото му виктимизиране /заради настоящето дело на детето се е
налагало многократно да разказва за случките, което крие риск то да се
идентифицира изцяло с ролята на жертва и да започне да функционира така –
в този смисъл социалния доклад от 2021 г./, вещите лица и социалните
работници са констатирали нарастващ риск от отчуждение между К. и баща
му. В тази връзка въззивният съд се солидаризира с мотивите на
първоинстанционния, че Законът за защита от домашно насилие има за цел да
защити жертвите на посегателства в условията на домашно насилие и не
следва да се използва законът за уреждане на всякакви други спорове между
родителите, тъй като последиците при налагане на рестрикции на една от
страните могат да се отразят изключително негативно на връзката на
ответника с детето.
Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния
по отношение на недоказаността на твърдения акт на домашно насилие,
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Разноски се претендират от въззиваемия, но не се представят доказателства за
техния размер и реалното им извършване, поради което такива не следва да
му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4499 от 8.12.2021 г., постановено по гр. д. №
31457/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8