№ 7072
**** 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110167044 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба
Предявен е иск за делба на следните недвижими имот, а именно:
- апартамент № 31, находящ се в *** жилищна сграда - *** ет. 2, със застроена площ
от 44,38 кв. м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при граници: от изток –
двор, от запад – стълбище, от север – апартамент № 30, от юг – апартамент № 32, заедно със
зимнично помещение (мазе) № 4 с полезна площ от 4,56 кв. м., при граници: от изток – мазе
№ 5, от запад – мазе № 3, от север – коридор, от юг – мазе от вх. В, както и 2,989 % идеални
части от правото на собственост върху мястото – държавна земя, попадаща във II-ра зона по
18 лв. към ***1 г., който съгласно схема № 15-1030351/27.09.2023 г., издадена от СГКК –
**** представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с адрес: ****,
разположен на 2-ри етаж в сграда с идентификатор *** с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, находяща се в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 44,28 %,
заедно с мазе № 4 с площ от 4,56 кв., както и 2,989 % идеални части от общите части на
сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: *****, ***** под обекта:
***** и над обекта: ****, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение от 27.09.2023 г.
Ищцата М. И. К. твърди, че заедно с ответника Ц. С. П. са съсобственици на
описания в исковата молба имот, придобит от тях по силата на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 44, том I, рег. № 1746, нот. дело № 38/26.03.2010 г. на
нотариус Т. М. с рег. № *** на НК, въз основа на който тя е носител на 2/3 идеални части от
правото на собственост върху него, а носител на останалата 1/3 идеална част е ответникът
П.. Сочи, че е налице невъзможност за доброволна делба на имота, поради което отправя
искане за допускането му до делба при следните квоти: 2/3 идеални части – за нея и 1/3
идеална част – за ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ц.
1
С. П., с който не оспорва фактическите твърдения относно наличието на съсобственост на
посоченото основание и в посочените квоти. Заявява, че считано от 24.08.2023 г.
апартаментът се използва изцяло от ищцата, поради което отправя искане по реда на чл. 344,
ал. 2 ГПК за заплащане в негова полза на сумата от 600,00 лв. месечно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че
действително между ищцата М. И. К. и ответника Ц. С. П. е възникнало и към настоящия
момент все още съществува състояние на обикновена дялова съсобственост по отношение на
описания в исковата молба недвижим имот. За да достигне до този извод съдът съобрази, че
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 44, том I, нот.
дело № 38/26.03.2010 г. (л. 6-7 от делото), всеки от съделителите в настоящото производство
е придобил от трето за спора лице – Цв. Х. К. съответна идеална част от правото на
собственост върху процесния апартамент, а именно: М. И. К. – 2/3 идеални части и Ц. С. П.
– 1/3 идеална част, като видно от представената схема № 15-1030351/27.09.2023 г. (л. 10 от
делото), индивидуализираща по актуални кадастрални данни описания в исковата молба
имот, същият е идентичен с този, предмет на придобивната сделка от 26.03.2010 г. Също
така, въз основа на данните, отразени в представеното удостоверение с изх. № РНД24-УГ01-
11499/26.09.2024 г., издадено от ****, ***“ и решение № 79/29.04.***6 г. по гр. дело №
4357/***5 г. по описа на СРС, 83 състав, в сила от 07.05.***6 г., (л. 41-42 от делото), става
ясно, че бракът между Ал. Г. И. и М. И. К. е бил прекратен, без да има данни впоследствие
последната отново да е встъпвала в брачна връзка, поради което съдът прави извод, че въз
основа на придобивната сделка от 26.03.2010 г. тя се легитимира като изключителен
собственик на 2/3 идеални части от правото на собственост върху делбеното жилище. На
следващо място това е така и по отношение на съделителя Ц. С. П. предвид представените
удостоверение с изх. № РНД24-УГ52-272/22.11.2024 г., издадено от ****, ***“ и решение от
10.03.2003 г. по гр. дело № 64/2003 г. по описа на РС – Ихтиман, в сила от 10.03.2003 г. (л. 45
и л. 63-65 от делото), установяващи, че бракът му с Е. А. П. също е прекратен и семейният
му статут е „разведен“, без да има данни за встъпване от негова страна в последващо брачно
правоотношение, поради което съдът приема, че въз основа на придобивната сделка от
26.03.2010 г. той също се легитимира като изключителен собственик на 1/3 идеална част от
правото на собственост върху делбеното жилище. По делото не се твърди и не се доказва
настъпването на последващи юридически факти, довели до промяна в правата върху него, а
това означава, че като негови собственици се легитимират именно съделителите по
настоящото дело М. И. К., притежаваща 2/3 идеални части от правото на собственост върху
него и Ц. С. П., притежаващ 1/3 идеална част от правото на собственост върху него, в
какъвто смисъл са и изложените от тях доводи.
Ето защо, при така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се
допусне упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба с предмет –
описания в исковата молба недвижим имот, ведно с принадлежностите към него, съобразно
установените по делото квоти и по отношение на посочените по-горе лица.
По претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК
2
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението, с което се допуска делбата, или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Следователно, с посочената разпоредба се урежда привременна мярка, т.
е съдебна администрация и съдебният акт, с който се постановява има характер на
определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава материално-
правен спор между страните, а с постановяването на същата се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през
време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане на
мярката в една от двете й форми е някой от съделителите да ползва имота в обем,
надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В случая, с отговора на исковата молба
ответникът Ц. С. П. е отправил искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде постановена
привременна мярка, като в негова полза бъде заплащано обезщетение в размер на 600,00 лв.
месечно, обосновавайки същото с твърдението, че считано от 24.08.2023 г. имотът изцяло се
ползва от ищцата. С доклада по делото от 14.09.2024 г. (л. 30-31 от делото) именно на
ответника е възложена доказателствената тежест да установи, че процесният имот се ползва
изцяло от М. И. К., както и какъв е размерът на средния месечен пазарен наем за ползване
на същия. В случая, по делото безспорно е установено наличието на съсобственост между
страните по отношение на процесния недвижим имот. Отделно от това, няма спор, поради
което това обстоятелство е отделено за безспорно в открито съдебно заседание на 05.12.2024
г., че понастоящем той трайно се ползва от ищцата за задоволяване на жилищните си нужди,
която също не отрича този факт, твърдейки единствено, че насрещната страна разполага с
ключ за жилището, както и, че причината да не пребивава в него са наличието на висящо
производство по ЗЗДН и друго досъдебно такова. Следователно, съдът приема, че считано от
23.08.2023 г. съделителят П. не обитава жилището, още повече, че страните са направили не
само съдебни, но и извънсъдебни изявления в тази насока в изходящите от тях съответно
нотариална покана с рег. № 5549, том 3, № 33 по описа на нотариус на В. Г. с рег. № *** на
НК и отговор на същата с рег. № 4730, том 2, № 77 по описа на нотариус А. Ш. с рег. № ***
на НК (л. 47-50 от делото). В същото време в откритото съдебно заседание на 05.12.2024 г.
от името на ищцата адв. А. е заявила, че на 29.11.2024 г. ответникът изцяло е освободил
жилището, изнасяйки всички свои вещи от него, а съдебното признание на факти по
смисъла на чл. 175 ГПК е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския
процес, ползващо се с висока доказателствена стойност, което преценено в съвкупност с
останалите доказателства по делото, води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК. Нещо повече, ответникът П. също не
твърди да има достъп до жилището или да има свои вещи в него, за да се приеме, че го
ползва съобразно нуждите си. В случая, недоказано остана твърдението на ищцата, че той
разполага с ключ за жилището, като в подкрепа на така изложеното обстоятелство същата не
е ангажирала никакви доказателства по делото. Единствено позоваването на представения
отговор на нотариална покана, в който К. посочва, че другият съделител разполага с ключ за
жилището и прилежащите му помещения, не е достатъчно, за да се приеме, че това е било
така, тъй като в тази част документът обективира нейно извънсъдебно изявление относно
наличието на изгоден за нея факт, което не се ползва с доказателствена стойност в процеса.
Както се посочи по-горе, по делото е безспорно, че цялото жилище се ползва единствено от
К., както и, че насрещната страна нито го посещава, нито съхранява свои вещи и багаж в
него, без да са ангажирани и доказателства, че причината за това се дължи на наличието на
други висящи производства помежду им. Нещо повече, очевидно е, че разпределяне на
съвместното ползване на жилището в настоящия случай не е възможно, като от една страна
това е така предвид малката площ и разпределението му, а от друга страна с оглед данните,
че страните се намират в обтегнати отношения помежду си, което не предполага такава
3
възможност. В случая, за разлика от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, ирелевантно се явява
обстоятелството дали в предходен момент ищцата се е противопоставяла на правата на
ответника, доколкото искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК има привременен характер и
поражда действието си занапред до окончателното извършване на делбата. Ето защо, съдът
не следва да обсъжда въпроса ограничавала ли е тя достъпа на другия съделител, тъй като
основателността на този вид претенция е обусловена от установяване фактическото ползване
на делбения имот от някой от съделителите в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността, като в случая е видно, че именно ищцата ползва процесния имот, където
живее постоянно. Също така не се изтъква наличието на нови обстоятелства, налагащи
промяна в моментното фактическо положение. Доколкото по делото се установи, че М. К.
ползва имота, за който е отправено искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, обитавайки го
постоянно и предвид, че няма изложени твърдения тя да не възнамерява да продължи да го
ползва и занапред, съдът счита, че следва да се определи обезщетение, изплащано именно от
нея на ответника, който до окончателното извършване на делбата няма да ползва имота. Що
се отнася до размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, достигнала до извод, че средният месечен пазарен наем за
ползване на целия имот се равнява на сумата от 510,00 лв., т. е. 170,00 лв. за 1/3, на колкото
се равнява делът на съделителя Ц. П.. Както вече се посочи по-горе, сумите, които следва да
бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползването само
по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна
мярка. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение
само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде
постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство – в този
смисъл са определение № 235/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1958/2014 г., І г. о. на ВКС,
определение № 475/17.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2258/2013 г., ІV г. о. на ВКС, определение №
313/28.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2225/2014 г., ІV г. о. на ВКС, определение № 122/08.03.2013 г.
по ч. гр. д. № 52/2013 г., І г. о. на ВКС и др. Изложеното обосновава извод, че с настоящия
съдебен акт съдът следва да разпредели ползването на делбения имот, като същият се
предостави на ищцата М. К., а искането на ответника Ц. П. по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК
следва да се уважи до размера от 170,00 лв., пропорционално на притежаваната от него
квота в съсобствеността – 1/3 идеална част, която сума ищцата следва да бъде осъдена да му
заплаща ежемесечно от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
окончателното извършване на същата, а до пълния предявен размер от 600,00 лв., или за
размера от 430,00 лв. претенцията по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
Според последователната практика на ВКС (определение № 144/24.04.2012 г. по гр.
дело № 70/2011 г. и решение № 03/06.02.2012 г. по гр. дело № 189/2011 г.), решението по
първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което присъждането на разноските
се прави с решението по извършване на делбата във втората фаза, а не с с настоящия
съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, вр. чл. 34 ЗС да се извърши съдебна
делба между М. И. К., ЕГН ********** и адрес: **** *** и Ц. С. П., ЕГН ********** и
адрес: ****, на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 31,
находящ се в *** жилищна сграда - *** ет. 2, със застроена площ от 44,38 кв. м., състоящ се
от стая, кухня и обслужващи помещения, при граници: от изток – двор, от запад – стълбище,
от север – апартамент № 30, от юг – апартамент № 32, заедно със зимнично помещение
4
(мазе) № 4 с полезна площ от 4,56 кв. м., при граници: от изток – мазе № 5, от запад – мазе
№ 3, от север – коридор, от юг – мазе от вх. В, както и 2,989 % идеални части от правото на
собственост върху мястото – държавна земя, попадаща във II-ра зона по 18 лв. към ***1 г.,
който съгласно схема № 15-1030351/27.09.2023 г., издадена от СГКК – **** представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с адрес: ****, разположен на 2-ри етаж
в сграда с идентификатор *** с предназначение: друг вид сграда за обитаване, находяща се в
поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 44,28 %, заедно с мазе № 4 с площ от 4,56
кв., както и 2,989 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж: *****, ***** под обекта: ***** и над обекта: ****,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 27.09.2023 г.,
при следните КВОТИ:
2/3 (две трети) идеални части - за М. И. К.;
1/3 (една трета) идеална част - за Ц. С. П.;
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатият до съдебна делба
недвижим имот, а именно: апартамент № 31, находящ се в *** жилищна сграда - *** ет. 2,
със застроена площ от 44,38 кв. м., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, при
граници: от изток – двор, от запад – стълбище, от север – апартамент № 30, от юг –
апартамент № 32, заедно със зимнично помещение (мазе) № 4 с полезна площ от 4,56 кв. м.,
при граници: от изток – мазе № 5, от запад – мазе № 3, от север – коридор, от юг – мазе от
вх. В, както и 2,989 % идеални части от правото на собственост върху мястото – държавна
земя, попадаща във II-ра зона по 18 лв. към ***1 г., който съгласно схема № 15-
1030351/27.09.2023 г., издадена от СГКК – **** представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** с адрес: ****, разположен на 2-ри етаж в сграда с идентификатор *** с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, находяща се в поземлен имот с
идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в
жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ: 44,28 %, заедно с мазе № 4 с площ от 4,56 кв., както и 2,989 %
идеални части от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: на същия
етаж: *****, ***** под обекта: ***** и над обекта: ****, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение от 27.09.2023 г., да се ползва от М. И. К., ЕГН
********** до окончателното извършване на делбата, като ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН
********** да заплаща на Ц. С. П., ЕГН ********** сумата от 170,00 лв. месечно за
ползване на неговата 1/3 идеална част от съсобствения им имот считано от влизане в сила на
решението по допускане на делбата до окончателното извършване на същата, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за разликата до пълния предявен
размер от 600,00 лв., или за размера от 430,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта, с която е определена привременна мярка,
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5