№ 4296
гр. Варна, 04.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100501848 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Юробанк България“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
конституирано като ищец в хода на процеса след заличаване на първоначалния
ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж”, рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост – 4”, „Бизнес парк
София”, бл. 14, срещу решение №2475/01.07.2024г., постановено по гр.д. №
6481/2023 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените срещу Т. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. * ул. „*“ № *, ет.*, ап.* обективно кумулативно
съединени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 8075/2022 г. по описа на ВРС, а именно: 4661,28 лв. - главница,
дължима сума по договор за кредит № PLUS-16475468, сключен на 26.10.2018
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, като кредитор
и Т. Р. А., ЕГН **********, като кредитополучател, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.06.2022 г. до изплащане на вземането; 256,82 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 05.09.2021 г. до 14.01.2022 г.; 330,19 лв. - мораторна лихва за
периода от 05.10.2021 г. до 16.06.2022 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на изводите на съда
относно размера на шрифта, с който е изготвен договора за застраховка по
съображения за самостоятелния му характер и за неприложимост към него на
изискванията на ЗПК. Твърди се, че за да се установи безспорно размерът на
шрифта, са необходими специални знания, каквито по делото не са ползвани, а
констатацията на съда за нарушаване на изискването е направена едва с
решението, без на страната да е била разпределена доказателствена тежест в
тази насока. Поддържа се, че изискването на ЗПК за шрифт не следва да се
прилага, тъй като не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, както и че
1
предвидената в националното право санкция – нищожност на целия договор, е
непропорционална. Цитира се практика на СЕС, според която строгостта на
санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения. По отношение на „такса ангажимент“ се поддържа, че не попада в
приложното поле на чл.10а от ЗПК. Същата представлява част от
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил заем при фиксиран
лихвен процент за целия срок на договора. Уговарянето на подобно
еднократно платимо допълнително възнаграждение в нисък размер, не е
нищожно, тъй като не противоречи на императивна правна норма и добавено
към останалите разходи по кредита не надхвърля допустимия размер на ГПР.
По отношение на начина на формиране на ГПР се поддържа, че не следва да
включва застраховката по кредита, тъй като тя не е задължително условие за
отпускането му и не е свързана с получаване на заема при определени
условия. Застрахователният договор има доброволен и самостоятелен
характер, което е видно от това, че потребителят има възможност да го
прекрати без каквито и да било последици за кредитното правоотношение. В
случая в договора е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
както и взетите предвид допускания, с което всички изисквания са спазени.
Нито ЗПК, нито Директива 2008/48/ЕО, не поставят като изискване към
съдържанието на договорите, посочване на компонентите на ГПР. Те са
нормативно определени в чл.19 ЗПК. Досежно предсрочната изискуемост се
сочи многобройна съдебна практика, според която е допустимо
потестативното право да бъде упражнено и с исковата молба по чл.422 от
ГПК. Прави се искане за отмяна на решението и уважаване на исковете, а
евентуално поне на иска за главница.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. От своя страна излага собствено тълкуване на
европейското законодателство, за да обоснове становището си, че държавите-
членки не са ограничени да поставят допълнителни условия за действителност
на сключването на договорите за кредит. Националният закон предвижда
изискване за шрифт, което директивата допуска и което ВРС е приел, че е
нарушено. Оспорват се доводите за самостоятелен характер на
застрахователния договор „Защита на плащанията“, с твърдения, че той не
може да съществува, ако не е сключен договор за кредит. Твърди, че договорът
за застраховка е неразделна част от договора за кредит, поради което също
следва да отговаря на изискванията за шрифт. Оспорва, че „такса ангажимент“
има характера на възнаграждение за фиксирана лихва, а твърди, че е такса за
действие, свързана с усвояване на кредита, тъй като е удържана още при
сключването му, поради което е нищожна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Поддържа, че както такса ангажимент, така и застраховката следва да бъдат
включени в ГПР, тъй като представляват разходи по кредита. Поддържа, че
исковата молба в случая не може да служи като уведомление за предсрочна
изискуемост, тъй като не е връчена лично на ответника, а на служебно
назначения му особен представител, както и поради факта, че искът е
установителен, а не осъдителен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
2
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила.
Направеното във въззивната жалба доказателствено искане за допускане
на съдебно компютърно-техническа експертиза следва да бъде оставено без
уважение, доколкото въпросът за шрифта на самия договор за кредит не е
повдиган в производството, нито е спорен между страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, в
едноседмичен срок от уведомяването, но не по-късно от датата на о.с.з., да
представи доказателства за заплатен по сметка на ВОС депозит за особен
представител на въззиваемия в размер на 412.41 лева, като при неизпълнение
на това задължение производството по исковата молба ще бъде оставено без
движение, а сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл.77 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.11.2024 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
съдебно компютърно-техническа експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3