№ 944 / 18.12.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 803 по описа на
съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба на С.Л.Н. против Решение
№ 1012-12-99/05.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № 121-00-267-3 от 22.05.2019 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което разпореждане на Н. е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица, по декларирано прекратяване на правоотношението
с „Деза-лукс” ЕООД.
Жалбоподателят – С.Л.Н. – моли да бъде отменено
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Поддържа жалбата си и
чрез процесуалния си представител в проведените открити съдебни заседания.
Същият излага съображения за недоказаност на тезата на административния орган
за липса на трудово правоотношение. Жалбоподателят претендира и присъждане на
направените разноски в настоящото производство.
Ответникът – директор на ТП на НОИ –
Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените
съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи съображения за
постановяване на административния акт при спазване на процесуалните правила и
материалния закон. На свой ред претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, на което с оспорените административни актове е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица.
Жалбоподателят е подал до ответника Заявление Вх. № СМ-ВО – 267/15.01.2019 г. за отпускане
на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е
представил съответни документи, удостоверяващи осигурителен стаж във
Великобритания, както и Заповед № 001/10.12.2018 г. за прекратяване на трудовия
му договор с „Деза Лукс“ ЕООД, сключен на 05.11.2018 г. За административния
орган – ръководител на осигуряването за безработица – е възникнало съмнение
дали въпреки представените писмени доказателства за възникнало трудово
правоотношение между жалбоподателя и посоченото дружество, реално от първия е
упражнявана трудова дейност. За целта административният орган е изискал
информация от различни институции и е разпоредил извършването на проверка, приключила
с Констативен протокол № КП-5-12-00567263/17.05.2019 г., при която е заключено,
че не са представени достатъчни доказателства, доказващи упражняването на
трудова дейност от жалбоподателя. Ръководителят на осигуряването за безработица
е възприел заключенията, направени с извършената проверка и с Разпореждане №
121-00-267-3 от 22.05.2019 г. е отказал отпускане на парично обезщетение за
безработица, поради невъзникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10
от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Настоящият жалбоподател е
подал жалба по административен ред против разпореждането, която е разгледана в
обжалваното Решение № 1012-12-99/05.07.2019 г., издадено от ответника и като е
приета за неоснователна е потвърдено разпореждането.
Обжалваното решение също е мотивирано правно с
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Прието е също, че наличието на трудов
договор и подаването на данни по чл. 4, т. 1 от КСО не е достатъчно условие за
възникване на правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето
реално да е осъществявало трудова дейност.
Ответникът се е мотивирал по следния начин за извода
си, че жалбоподателят не е престирал труд при работодателя „Деза Лукс“ ЕООД:
При подаване на заявлението за отпускане на парично
обезщетение за безработица жалбоподателят е декларирал, че е работел в с. Алеко
Константиново, ул. „Ропотамо“ № 17 и работата му се е изразявала в събиране на
дърва и гъби, разхождане на кучетата и грижа за общи помещения. На 08.05.2019 г. от контролните
органи на ТП на НОИ - Пазарджик е посетен адреса по седалище на дружеството в
с. Алеко Константиново, ул. „Ропотамо“ № 17, при което е установено, че на
посочения адрес се намира жилищна сграда на един етаж и няма обозначение за
представителство или офис на фирма. В
представено
писмено
становище управителя на дружеството Д. Павлов е декларирал различни
обстоятелства от декларираните от жалбоподателя, а именно че за периода от 05.11.2018
г. до 09.12.2018 г. г-н С.Н. е осъществявал дейност като общ работник, берял е
диворастящи гъби, бял и черен трюфел, горски плодове, билки, ръководел е
процеса на работа на други работници в района на Горско стопанство Белово. В
трудовия договор за място на работа е посочен районът на Горско стопанство Белово.
Не са представени доказателства за проведено обучение и/или инструктажи на
жалбоподателя.
От осигурителя са представени протоколи за
добити количества продукция от служителите на „Деза-Лукс“ ЕООД за месеците ноември и
декември 2018 г. Прави впечатление, че във всички протоколи са описани
количество и наименование на стоката за деня, но не са
вписани имената на работниците и служителите, както и количествата добита гьба
и бели и черни трюфели от всеки от работниците. Така
издаденото Позволително от ДГС Белово, касае събирането на диворастящи гъби,
билки и трюфели от лицето Д.Г.П., управителя на дружеството, но не и от
работници и служители на същото.
В представената разчетно-платежна
ведомост на „Деза-Лукс“ ЕООД за месецте ноември и декември 2018 г., както и
отчетна форма за явяването/неявяването на работа за същите месеци прави
впечатление, че във ведомостите за работни заплати и в отчетната форма за
явяването/неявяването на работа фигурират единствено имената на жалбоподателя,
въпреки че през цитираните месеци от дружеството са подавани данни са още около
96 работници. В представените ведомости за работни заплати липсва подпис на
жалбоподателя, въпреки че той изрично в своите сведения е вписал, че е
подписвал разплащателна ведомост за м. 11.2018 г.
Уведомление за прекратяване на
трудовият договор не е представено от осигурителя. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че осигурителят прекратява трудовият договор на жалбоподателя
„поради намаляване обема на работа“ на 10.12.2018
г., а в същото време на 27.12.2018 г. сключва трудов договор с друг работник за
изпълнение на същата длъжност с код НКПД 96220001.
При посещение на контролните
органи не е установено на територията на с. Мало Конаре да има обекти на
дейност на „Деза-Лукс“ ЕООД противно на посоченото от управителя, че в
това село има оранжерии, свързани с тьрговската дейност на дружеството.
Анализирайки всички тези
обстоятелства ответникът е направил извода, че С.Н. не е осъществявал трудова
дейност при осигурителя „Деза-Лукс“ ЕООД.
По делото бяха събрани и гласни
доказателства, а именно – показанията на управителя на дружеството Д.Г.П., търговският му представител И.Г.Л. и шофьорът в дружеството И.К.Г..
Всички показания са подробни, точни и непротиворечиви. От тях безспорно се
установява, че жалбоподателят в периода на трудовия си договор с дружеството е полагал
труд в района на Белово по пътя за Юндола, като е берял гъби и трюфели и е бил
отговорник и организатор на група от други работници. Нещо повече, свидетелите
са категорични, че същият е бил отличен работник и е бил изключително полезен
на дружеството в кампанията му за бране на посочените горски продукти, за които
то е притежавало съответно позволително. Жалбоподателят е получавал висока
заплата, както поради обстоятелството, че е изпълнявал качествено служебните си
задължения, така и тъй като е изисквал такава, тъй като наскоро се е бил
завърнал от Англия, където е получавал високо трудово възнаграждение. Свидетелите
изясниха и причината за прекратяването на правоотношението с жалбоподателя –
намаляване на диворастящите гъби. Следователно, не може да има съмнение, че
жалбоподателят реално е полагал труд при работодателя „Деза-Лукс“ ЕООД.
Несъстоятелни са доводите в
обратния смисъл, изложени в обжалваното решение:
Събраните и обсъдени от ответника
доказателства са косвени и от тях същият е стигнал единствено до предположения,
които не биха могли да опровергаят доказателствената сила на показанията на
тримата свидетели очевидци – колеги на жалбоподателя в неговата трудова
дейност.
Основното несъответствие,
установено от ответника се изразява в декларираното от жалбоподателя
обстоятелство, че е работил в с. Алеко Константиново, ул. „Ропотамо“ № 17, т.е. на адреса на управление
на дружеството (където има жилищна сграда на един етаж и няма обозначение за
представителство или офис на фирма) и работата му се е изразявала в събиране на
дърва и гъби, разхождане на кучетата и грижа за общи помещения. Съдът намира,
че това несъответствие е незначително. Очевидно е, че жалбоподателят е посочил,
като работно място адресът на управление на дружеството, който е посочен в
трудовия му договор, като е декларирал наред с основната си дейност „събиране
на гъби“ и други дейности, свързани с длъжността му „общ работник“.
Липсата на списък на работниците,
извършващи брането на гъби в Позволително за събиране на диворастящи гъби,
билки и трюфели, дори и да се приеме за нарушение на съответните нормативи, не
представлява доказателство, че е не е имало такива работници и конкретно, че
жалбоподателят не е полагал труд по бране на гъби и ръководене на група от
берачи на гъби. Обстоятелството, че впоследствие не е открит обект на
дружеството в с. Мало Конаре, още по-малко е свързано с работата на
жалбоподателя. Същото важи и за липсата на подпис на жалбоподателя в една от
ведомостите за работни заплати. Като цяло, документално изрядно е оформено
трудовото правоотношение на жалбоподателя и заплащаното му трудово възнаграждение.
Следователно, по делото се
установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е полагал труд и напротив,
опровергаха се предположенията в обратния смисъл, изложени в обжалваните
административни актове.
Поради това и като се има предвид
и осигурителният му стаж във Великобритания жалбоподателят отговаря на
условията за отпускане на съответно обезщетение за безработица и като са приели
противното и са му отказали отпускане на такова органите на ТП на НОИ –
Пазарджик са нарушили относимите материалноправни разпоредби. Затова
обжалваното решение следва да бъде отменено и делото – да бъде върнато като
преписка на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик със
задължителното указание да се произнесе в 7-дневен срок, като отпусне
съответното обезщетение за безработица на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 10 лв. платена държавна
такса.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отменя Решение № 1012-12-99/05.07.2019 г. на
директора на ТП на НОИ – Пазарджик, и потвърденото с него Разпореждане №
121-00-267-3 от 22.05.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица,
с което разпореждане на С.Л.Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица, по декларирано прекратяване на правоотношението с „Деза-лукс”
ЕООД.
Изпраща преписката на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за
произнасяне при спазване на дадените задължителни указания и срок в мотивите на
настоящото решение.
Осъжда Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Пазарджик да заплати на С.Л.Н. разноски по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/