Решение по дело №803/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 944
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20197150700803
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 944 / 18.12.2019г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета  година в състав: 

 

          Председател:    Георги Видев

                                                           

при секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 803 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на С.Л.Н. против Решение № 1012-12-99/05.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-267-3 от 22.05.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, по декларирано прекратяване на правоотношението с „Деза-лукс” ЕООД.

Жалбоподателят – С.Л.Н. – моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Поддържа жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведените открити съдебни заседания. Същият излага съображения за недоказаност на тезата на административния орган за липса на трудово правоотношение. Жалбоподателят претендира и присъждане на направените разноски в настоящото производство.

Ответникът директор на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи съображения за постановяване на административния акт при спазване на процесуалните правила и материалния закон. На свой ред претендира присъждане на разноски.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, на което с оспорените административни актове е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Жалбоподателят е подал до  ответника Заявление  Вх. № СМ-ВО – 267/15.01.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е представил съответни документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Великобритания, както и Заповед № 001/10.12.2018 г. за прекратяване на трудовия му договор с „Деза Лукс“ ЕООД, сключен на 05.11.2018 г. За административния орган – ръководител на осигуряването за безработица – е възникнало съмнение дали въпреки представените писмени доказателства за възникнало трудово правоотношение между жалбоподателя и посоченото дружество, реално от първия е упражнявана трудова дейност. За целта административният орган е изискал информация от различни институции и е разпоредил извършването на проверка, приключила с Констативен протокол № КП-5-12-00567263/17.05.2019 г., при която е заключено, че не са представени достатъчни доказателства, доказващи упражняването на трудова дейност от жалбоподателя. Ръководителят на осигуряването за безработица е възприел заключенията, направени с извършената проверка и с Разпореждане № 121-00-267-3 от 22.05.2019 г. е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица, поради невъзникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Настоящият жалбоподател е подал жалба по административен ред против разпореждането, която е разгледана в обжалваното Решение № 1012-12-99/05.07.2019 г., издадено от ответника и като е приета за неоснователна е потвърдено разпореждането.

Обжалваното решение също е мотивирано правно с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. Прието е също, че наличието на трудов договор и подаването на данни по чл. 4, т. 1 от КСО не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност.

Ответникът се е мотивирал по следния начин за извода си, че жалбоподателят не е престирал труд при работодателя „Деза Лукс“ ЕООД:

При подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица жалбоподателят е декларирал, че е работел в с. Алеко Константиново, ул. „Ропотамо“ № 17 и работата му се е изразявала в събиране на дърва и гъби, разхождане на кучетата и грижа за общи помещения. На 08.05.2019 г. от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик е посетен адреса по седалище на дружеството в с. Алеко Константиново, ул. „Ропотамо“ № 17, при което е установено, че на посочения адрес се намира жилищна сграда на един етаж и няма обозначение за представителство или офис на фирма.  В представено писмено становище управителя на дружеството Д. Павлов е декларирал различни обстоятелства от декларираните от жалбоподателя, а именно че за периода от 05.11.2018 г. до 09.12.2018 г. г-н С.Н. е осъществявал дейност като общ работник, берял е диворастящи гъби, бял и черен трюфел, горски плодове, билки, ръководел е процеса на работа на други работници в района на Горско стопанство Белово. В трудовия договор за място на работа е посочен районът на Горско стопанство Белово. Не са представени доказателства за проведено обучение и/или инструктажи на жалбоподателя.

От осигурителя са представени протоколи за добити количества продукция от служителите на „Деза-Лукс ЕООД за месеците ноември и декември 2018 г. Прави впечатление, че във всички протоколи са описани количество и наименование на стоката за деня, но не са вписани имената на работниците и служителите, както и количествата добита гьба и бели и черни трюфели от всеки от работниците. Така издаденото Позволително от ДГС Белово, касае събирането на диворастящи гъби, билки и трюфели от лицето Д.Г.П., управителя на дружеството, но не и от работници и служители на същото.

В представената разчетно-платежна ведомост на „Деза-Лукс“ ЕООД за месецте ноември и декември 2018 г., както и отчетна форма за явяването/неявяването на работа за същите месеци прави впечатление, че във ведомостите за работни заплати и в отчетната форма за явяването/неявяването на работа фигурират единствено имената на жалбоподателя, въпреки че през цитираните месеци от дружеството са подавани данни са още около 96 работници. В представените ведомости за работни заплати липсва подпис на жалбоподателя, въпреки че той изрично в своите сведения е вписал, че е подписвал разплащателна ведомост за м. 11.2018 г.

Уведомление за прекратяване на трудовият договор не е представено от осигурителя. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че осигурителят прекратява трудовият договор на жалбоподателя „поради намаляване обема на работа на 10.12.2018 г., а в същото време на 27.12.2018 г. сключва трудов договор с друг работник за изпълнение на същата длъжност с код НКПД 96220001.

При посещение на контролните органи не е установено на територията на с. Мало Конаре да има обекти на дейност на „Деза-Лукс ЕООД противно на посоченото от управителя, че в това село има оранжерии, свързани с тьрговската дейност на дружеството.

Анализирайки всички тези обстоятелства ответникът е направил извода, че С.Н. не е осъществявал трудова дейност при осигурителя „Деза-Лукс ЕООД.

По делото бяха събрани и гласни доказателства, а именно – показанията на управителя на дружеството Д.Г.П., търговският му представител И.Г.Л. и шофьорът в дружеството И.К.Г.. Всички показания са подробни, точни и непротиворечиви. От тях безспорно се установява, че жалбоподателят в периода на трудовия си договор с дружеството е полагал труд в района на Белово по пътя за Юндола, като е берял гъби и трюфели и е бил отговорник и организатор на група от други работници. Нещо повече, свидетелите са категорични, че същият е бил отличен работник и е бил изключително полезен на дружеството в кампанията му за бране на посочените горски продукти, за които то е притежавало съответно позволително. Жалбоподателят е получавал висока заплата, както поради обстоятелството, че е изпълнявал качествено служебните си задължения, така и тъй като е изисквал такава, тъй като наскоро се е бил завърнал от Англия, където е получавал високо трудово възнаграждение. Свидетелите изясниха и причината за прекратяването на правоотношението с жалбоподателя – намаляване на диворастящите гъби. Следователно, не може да има съмнение, че жалбоподателят реално е полагал труд при работодателя „Деза-Лукс ЕООД.

Несъстоятелни са доводите в обратния смисъл, изложени в обжалваното решение:

Събраните и обсъдени от ответника доказателства са косвени и от тях същият е стигнал единствено до предположения, които не биха могли да опровергаят доказателствената сила на показанията на тримата свидетели очевидци – колеги на жалбоподателя в неговата трудова дейност.

Основното несъответствие, установено от ответника се изразява в декларираното от жалбоподателя обстоятелство, че е работил в с. Алеко Константиново, ул. „Ропотамо“ № 17, т.е. на адреса на управление на дружеството (където има жилищна сграда на един етаж и няма обозначение за представителство или офис на фирма) и работата му се е изразявала в събиране на дърва и гъби, разхождане на кучетата и грижа за общи помещения. Съдът намира, че това несъответствие е незначително. Очевидно е, че жалбоподателят е посочил, като работно място адресът на управление на дружеството, който е посочен в трудовия му договор, като е декларирал наред с основната си дейност „събиране на гъби“ и други дейности, свързани с длъжността му „общ работник“.

Липсата на списък на работниците, извършващи брането на гъби в Позволително за събиране на диворастящи гъби, билки и трюфели, дори и да се приеме за нарушение на съответните нормативи, не представлява доказателство, че е не е имало такива работници и конкретно, че жалбоподателят не е полагал труд по бране на гъби и ръководене на група от берачи на гъби. Обстоятелството, че впоследствие не е открит обект на дружеството в с. Мало Конаре, още по-малко е свързано с работата на жалбоподателя. Същото важи и за липсата на подпис на жалбоподателя в една от ведомостите за работни заплати. Като цяло, документално изрядно е оформено трудовото правоотношение на жалбоподателя и заплащаното му трудово  възнаграждение.

Следователно, по делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е полагал труд и напротив, опровергаха се предположенията в обратния смисъл, изложени в обжалваните административни актове.

Поради това и като се има предвид и осигурителният му стаж във Великобритания жалбоподателят отговаря на условията за отпускане на съответно обезщетение за безработица и като са приели противното и са му отказали отпускане на такова органите на ТП на НОИ – Пазарджик са нарушили относимите материалноправни разпоредби. Затова обжалваното решение следва да бъде отменено и делото – да бъде върнато като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик със задължителното указание да се произнесе в 7-дневен срок, като отпусне съответното обезщетение за безработица на жалбоподателя.

С оглед изхода на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 10 лв. платена държавна такса.

Предвид гореизложеното съдът

 

            Р  Е  Ш  И:

 

Отменя Решение № 1012-12-99/05.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, и потвърденото с него Разпореждане № 121-00-267-3 от 22.05.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на С.Л.Н. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, по декларирано прекратяване на правоотношението с „Деза-лукс” ЕООД.

Изпраща преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик за произнасяне при спазване на дадените задължителни указания и срок в мотивите на настоящото решение.

Осъжда Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик да заплати на С.Л.Н. разноски по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия:  /п/