Присъда по дело №105/2022 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 27 от 19.04.2022 година, постановена по
НОХД № 105/2022 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Ямбол
обвинителен акт, с който против подсъдимият АБД. ШБ. /A S/, роден на
**********г. в гр.Идлиб, Сирия, гражданин на Сирия, начално
образование, с адрес: гр.Идлиб, Сирия, неосъждан, без документи за
самоличност, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1, вр. чл.63, ал. 1, т.4 и
т.5 от НК, за това, че на 26.02.2022 г. в района на гранична пирамида
№253, находяша се в землището на с****, общ.Елхово, обл.Ямбол,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимият обвинение, като намира същото за
доказано по безспорен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б. „б“ от НК, а именно „обществено порицание“, което да бъде
изпълнено чрез публикуване на присъдата на официалния сайт на Община
Елхово. Искането си прокурорът мотивира с ниската степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, обусловена от чистото му съдебно
минало и пълните му самопризнания, спомагащи разкриването на
обективната истина по делото.
Производството по делото е разгледано в отсъствието на
подсъдимия, който е бил редовно призован за съдебно заседание, но не се е
явил. Участващият в съдебното производство служебен защитник на
подсъдимия не оспорва, че същият е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на чл. 279, ал.1, вр. чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 от НК, като пледира
налагане на наказание, което по вид и размер да бъде съобразено младата
възраст на подсъдимия, направените от него в хода на досъдебното
производство самопризнания, които са способствали за установяване на
обективната истина по делото, съжалението за извършеното деяние.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият АБД. ШБ. живеел в Сирия. В началото на месец
февруари 2022г. напуснал страната си по произход и отишъл в Република
Турция, като преди това негов близък се свързал с неустановено лице на
територията на Република Турция, което срещу заплащане на възнаграждение
е следвало да осигури преминаването на подсъдимия в Република България и
придвижването му до гр. София, където в бежански лагер се намирал братът
на подсъдимия.
На 26.02.2022 година, подсъдимият заедно с други четири лица,
1

водени от неустановено в хода на разследването лице от турски произход, се
придвижили с автомобил от вътрешността на Република Турция в посока
турско- българската граница. При приближаването на същата лицата слезли
от автомобила и продължили да вървят пеш, водени от турския гражданин.
Достигнали възпрепятстващото съоръжение в района на гранична
пирамида №253, находяща се в землището на с.Вълча поляна, общ.Елхово,
обл.Ямбол и с помощта на стълба, която водачът носил, преодолели
съоръжението и влезли на територията на Република България. След това
лицата, отново водени от неустановения в хода на разследването турски
гражданин, продължили да вървят пеш през гората, където и пренощували.
На 27.02.2022г. достигнали до асфалтов път, където трябвало да изчакат
пристигането на автомобил. Водачът на групата заедно с едно от лицата в
групата напуснали мястото, на което подсъдимият и останалите две лица
останали да чакат. След около 2-3 часа на мястото, на което се намирал
подсъдимият и другите две лица пристигнал лек автомобил, управляван от
едно от лицата в групата, в който подсъдимият се качил с останалите две
лица. Автомобила продължил да се движи по асфалтовия път в посока село
Гранитово и около 17.20 часа автомобила заедно с намиращите се в него
четири лица- чужди граждани без документи за самоличност, сред които и
подсъдимият АБД. ШБ.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен
състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2 предл. ІІ-ро, вр. ал.1, т.2 от НПК,
показанията на свидетеля С.И., дадени в хода на съдебното следствие,
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля съдът не
констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи
обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за
достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият АБД. ШБ. /A S/, е осъществил с деянието си от
2

обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 279, ал.1, вр.
чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 от НК, тъй като на 26.02.2022 г. в района на гранична
пирамида №253, находяша се в землището на с****, общ.Елхово, обл.Ямбол,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния
кодекс.
От обективна страна подсъдимият АБД. ШБ. /A S/ е осъществил
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е
получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с
оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва -
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието
и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелката Г. и самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата
на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане"
и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е
налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на
довършеност на деянието.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял
тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е била
наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими
съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се такива
за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал,
че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
3

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал. 1, т.4 и т.5 от НК.
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимият. Съгласно цитираната
материално– правна норма, не се наказва влезлият в страната за да се ползва
от правото на убежище, съгласно Конституцията. В разпоредбата на чл.27,
ал.2 от Конституцията, респективно и Закона за убежището и бежанците, е
законодателно уредено предоставянето на закрила, както следва: убежище на
преследвани заради техните убеждения лица и дейност в защита на
международно признати права и свободи– от Президента на Р България;
временна закрила, предоставена с акт на МС за определен срок, до отпадане
на основанията за това при масово навлизане на чужди граждани , принудени
да напуснат страната по произход поради въоръжен конфликт, чужда
агресия, насилие в големи размери и нарушаване на човешки прави; статут на
бежанец, който се предоставя от Председателя на ДАБ на лица, отговарящи
на критериите, съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците от
1951 г. и ЗУБ и хуманитарен статут, предоставян от Председателя на ДАБ на
чужди граждани, чийто живот, сигурност или свобода са застрашени поради
въоръжен конфликт, опасност от изтезания или други форми на нечовешко
или унизително отношение, както и по други причини от хуманитарен
характер. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият е
влязъл на територията на страната без съответно разрешение на надлежните
органи на властта. Не са налице доказателства по делото, от които да се
приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище,
поради това, че в собствената си страна е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Не са налице и основания да се приеме, че подсъдимият е влязъл на
територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на
живота или свободата си по причина на раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение
и/или убеждение, или поради излагане на опасност от изтезания или други
форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в
държавите им по произход.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително
висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе
предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е
висока, предвид на това, че същият не е осъждани към момента на
извършване на деянието. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При
тези фактически констатации, които сочат на наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най- лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, на
основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като се съобрази и с непълнолетието
4

на подсъдимия към момента на извършване на деянието, съдът замени
наказанието „лишаване от свобода“, за което не е предвиден минимален
размер, с наказание „обществено порицание“, което постанови да изпълнено
чрез публикуване на присъдата в официалния интернет сайта на Община
Елхово.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да
заплати направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
140.18 лева, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на
досъдебното и на съдебното производство разноски за преводач, съдът
постанови да останат за сметка на органа, който ги е направил- РД „ГП” - град
Елхово и РС-Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	27
Дата:	19 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия:	Яна Вълкова Ангелова

Дело:	20222310200105
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 март 2022 г.

Присъда по дело №105/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите