№ 324
гр. Бургас, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120201031 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от „A“ ЕООД ЕИК *** със седалище в *** с
управител М.И.Б. и съдебен адрес в *** чрез адв.П.Ш. АК-Бургас срещу наказателно
постановление №3388а-1394/02.11.2022г издадено от началника на Пето РУ-Бургас, с
което за нарушение на чл.16а ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда
(ЗЗШОС) и на основание чл.34а ал.1 от ЗЗШОС на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Застъпва се тезата, че в НП не е дадено ясно и точно описание на
конкретно извършеното нарушение и описание на обстоятелствата, при които е
извършено, както и че не е установено кое е лицето и кои площи е озвучавало.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се
представлява от адвокат от АК-Бургас, който поддържа жалбата. Сочи, че
допустителството като форма на изпълнителното деяние се наказва само в определени
случаи съгласно чл.10 от ЗАНН, а нормата на чл.16а ал.2 от ЗЗШОС не урежда състав
на такова административно нарушение. Моли съдът да отмени наказателното
постановление, като не се претендират разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован представител не се
явява. Не изпраща становище, не се търсят разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, поради което
1
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Счита, че е подадена в
срок поради наличните писмени доказателства за връчване на НП на 27.02.2023г, а
жалбата е подадена пред наказващия орган на 07.03.2023г в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е основателна, като аргументите в подкрепа на
този извод са следните:
След преценка на събраните по делото доказателства, в това число и гласните
такива в хода на съдебното следствие пред настоящата съдебна инстанция, съдът
намира установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2022г в 03,40 часа служители на Пето РУ-Бургас Е.С.К. и Д.И.В. и
двамата полицейски служители в Пето РУ-Бургас посетили обект „В.“ находящ се в
*** с координати *** северна географска ширина и **** източна географска дължина
стопанисвано от „A“ ЕООД с ЕИК *** със седалище в *** с управител М.И.Б.. В
заведението звучала музика. На място бил установен салонния управител *****, която
била предупредена и незабавно спряла музиката. Изготвена била докладна записка
(лист 28 от делото).
На 14.10.2022г свидетелят Г.К. в качеството си на мл.полицейски инспектор в
Пето РУ-Бургас съставил акт за установяване на административно нарушение (лист 27
от делото), в което вписал, че управителят на дружеството–жалбоподател стопанисващ
обект „В.“ на 24.07.2022г е допуснал озвучаване на открити площи в рекреационна
зона за времето от 23,00 часа до 08,00 часа, като с това си действие виновно е нарушил
чл.16а ал.2 от ЗЗШОС.
АУАН няма данни да е бил връчен на управителя М.Б..
Няма постъпили възражения в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
На основание на АУАН е било издадено на 02.11.2022г обжалваното НП (лист
26 от делото). В него при идентична фактическа обстановка и при същата правна
квалификация на основание чл.34а ал.1 от ЗЗОШС на дружеството „A“ с ЕИК *** била
наложена имуществена снакция в размер от 3 000 лева.
Съдът въз основа на задължението си за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На първо място, съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в срока за
обжалване. Както актът, така и НП са издадени в посочените в чл.34 ЗАНН срокове.
Разпоредбата на чл.16а ал.2 от ЗЗШОС забранява озвучаването от физически
лица или от обекти по ал.1 –обекти за производство, съхраняване и търговия и на
обекти в областта на услугите, и на открити площи в зоните и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
2
смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън
строителните граници и селищната територия или от неурбанизирана територия, за
времето от 14,00 до 16,00 часа и от 23,00 до 08,00 часа, с изключение на територии на
религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при
използване на системи за предупреждение и оповестяване на населението при
бедствия.
Административнонаказателната разпоредба на чл.34а ал.1 от ЗЗШОС
предвижда за нарушение на чл.16а ал.1-5 от ЗЗШОС за ФЛ глоба от 500 до 1000 лева, а
за ЮЛ и ЕТ имуществена санкция от 3000 до 6000 лева.
В процесния случай по делото са събрани доказателства, че „В.“ се намира
именно в такава зона. Не е спорно, че заведението представлява обект, който извършва
търговска дейност в областта на услугите, т.е подада в изброените в чл.16а ал.1 от
ЗЗШОКС. Озвучаването е установено в 03,40 часа на 24.07.2022г, който час подада във
времевия отрязък, през който се забранява това действие.
Въпреки така изложение доводи, НП е незаконосъобразно, поради неправилно
определяне на изпълнителното деяние осъществено от дружеството –жалбоподател.
Съгласно нормата на чл.16а ал.2 ЗЗШОС това е „озвучаване“, а не „допускане на
озвучаване на обект“, каквато е формулировкта при ангажиране отговорността на ЮЛ.
Съгласно чл.10 от ЗАНН обаче допустителството се наказва само в случаите,
определени в съответния закон или указ. Видно от разпоредбата на чл.16а ал.2 ЗЗШОС,
в същата не е предвидено такова изпълнително деяние, което да представлява
нарушение, с оглед на което поведението на управителя на дружеството и на самото
дружество не може да се приеме, че запълва състава на посочение по-горе член.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63д,
ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020, в сила от 23.12.2021г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, представителят на жалбоподателя не е
поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, поради което съдът е не следва да
се произнесе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №3388а-1394/02.11.2022г издедено то
3
началника на Пето РУ-Бургас, с което на от „A“ ЕООД ЕИК *** със седалище в *** с
управител М.И.Б. и сэъдебен адрас в *** чрез адв.П.Ш. АК-Бургас за нарушение на
чл.16а ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и на основание
чл.34а ал.1 от ЗЗШОС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4