№ 2137
гр. С., 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110144142
по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от К. Т. Т., с ЕГН ********** против „ф-ма” ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу “ф-ма” ЕАД за
признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 1017,67лв. главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода м.05.2011г. до м.04.2012г. за
топлоснабден имот на адрес: гр.С., ж.к.“Н“, бл., вх., ап.. Посочва се, че на името на ищеца е
открита партида с абонатен номер ***** за посочения имот, като при справка при ответника
е установил, че се претендира посочената сума, поради което е на лице правен интерес от
установяване, че не дължи сумата, доколкото възможността за принудителното й събиране е
погасена по давност. Моли се да се приеме за установено по отношение на ответника, че
посочената сума не се дължи поради липса на облигационно отношение между страните,
доколкото ищеца не е собственик или вещен или облигационен ползвател на имота; поради
направено оспорване да са доставяни стоки и услуги на процесната стойност и евентуално
като погасена по давност. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът “ф-ма” ЕАД е депозирал отговор, с който на
първо място счита предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес от
отричане дължимостта на сумата по исков ред, доколкото „ф-ма“ ЕАД прилага института на
погасителната давност по желание на клиента. Оспорва се твърдението в исковата молба за
липса на облигационна връзка между страните, като се излагат доводи за дължимост на
сумата от битов клиент.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
1
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
По делото от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, не са
представени доказателства, установяващи наличие на право на собственост или друго вещно
право по отношение на процесния имот в патримониума на К. Т. Т.. Въз основа на
издадените съдебни удостоверения за снабдяване с препис от документ за собственост, по
делото са постъпили Писмо изх.№РНД21-ТД26-1830/1/05.01.22г. на СО-район „Н“, от което
се установява, че недвижим имот, представляващ апартамент №140, находящ се в гр.С.,
ж.к.“Н“, бл., вх. не е продаван от СО-район „Н“, респ. ТОА „Н“ и „К“ РНС и писмо от
10.01.2022г. на СО Направление „Архитектура и градоустройство“ се установява, че ап.140,
находящ се в гр.С., ж.к.“Н“, бл., вх. не е предоставен за обезщетение на отчужден
собственик и за същия не е издавана заповед по чл.100 от ЗТСУ.
Не се спори, а се установява и от представените справки и фактури, че независимо от
липсата на доказателства за наличие на потребителско качество у ищеца, ответното
дружество претендира заплащане на исковата сума като цена на потребление в имота.
Поради липса на каквито и да е доказателства за установяване, че ищеца е собственик
или вещен ползвател за процесния имот, не следва да се разглеждат останалите въведени
основания за недължимост на претендираните суми, а именно липса на доставка на ТЕ на
сочената стойност и изтекла погасителна давност.
Искът следва да се уважи.
По разноските:
2
От страна на ищеца е поискано присъждане на разноски – за държавна такса в размер
на 50лв., които с оглед уважаване на претенцията следва да се присъдят. Поискано е и
присъждане на възнаграждение на процесуален представител на ищеца, пряко на адвокат
В.С. – за предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно
от списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в молба, депозирана в последно съдебно заседание,
адв.С. е поискал присъждане на възнаграждение, за осъществена безплатна помощ, в размер
на 360лв., но съдът намира, че на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да му се присъди
минимален размер от 300лв. доколкото не се представят доказателства за регистрация на
адвоката по ЗДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от К. Т. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.С., ж.к.“Н“, бл., вх., ап. срещу „ф-ма”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я” №23, с ЕИК ******, че ищецът не
дължи на дружеството сумата 1017,67лв. главница, представляваща стойност на топлинна
енергия за периода м.05.2011г. до м.04.2012г. за топлоснабден имот на адрес: гр.С., ж.к.“Н“,
бл., вх., ап., аб.№*****.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я” №23 да
заплати на К. Т. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.С., ж.к.“Н“, бл., вх., ап., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 50лв. за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я” №23 да
заплати на адв. В.Ф. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.”Г” №, ет.1, офис-партер, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение, за осъществена
безплатна помощ, в размер на 300лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3