РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Перник, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720201316 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
С наказателно постановление №8000/12.01.2023 г., издадено от В. Б.
А. - началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, бул.
„Македония” № 3, оправомощен със Заповед № РД-11- 246/31.03.2022 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, на
К. С. М. ЕГН**********, адрес: ****, като жалбата е подадена чрез
пълномощник- адв. Ц. М. И.- САК, е наложено административно наказание
глоба, в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.
3 от Закона за движението по пътищата във връзка с нарушение на
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 2, предл. 3 от Закон за движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2,
чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от К. С. М. ЕГН**********, адрес: *********, със съдебен адрес:
***********, като жалбата е подадена чрез пълномощник- адв. Ц. М. И.-
САК, с която моли наказателното постановление да бъде отменено. Твърди,
че нарушението не е извършено, като не е доказано също така и че описаната
за установена фактическа обстановка не съответства на действителната, както
и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като неправилно са
1
приложени цитираните разпоредби, както и че акта и НП са издадени от
некомпетентни органи.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично. За
жалбоподателя, редовно призован, чрез адв. Ц. И.-САК, не се явява,
представител не изпраща. Съдът е докладвал, като е приел и по делото
постъпила по делото молба по имейл с рег. № 19821/27.09.2023 г. от адв. Ц.
И., пълномощник на жалбоподателя, в която сочат, че не възразяват делото да
се гледа в отсъствие на жалбоподателя, поддържат жалбата и не възразяват да
се разпитат свидетеля и актосъставителя. С оглед изложените в жалбата
аргументи се моли съда да отмени като незаконосъобразно атакуваното
наказателно постановление. Алтернативно се моли да се намали наложеното
наказание.
За административно наказващият орган В. Б. А. - началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София,
редовно призовани, се е явила юрисконсулт Силвия Тодорова, с пълномощно
по делото. По същество моли за потвърждаване на атакуваното НП като
законосъобразно.
По делото съдът е приобщил с надлежно протоколно определение,
находящите се в преписката писмени доказателства, като делото е било
изпратено по подсъдност от СРС, като съдът е приложил към доказателствата
по делото АНД 6255/2023 г. на СРС в неговата цялост, в това число и НП №
8000/12.01.2023 г., АУАН № 0009275/22.12.2022 г., Разписка от 22.12.2023 г.,
подписана от К. С. М., копие от СУМПС и свидетелство за регистрация,
пътен лист № 323784, кантарна бележка № 101990, копие от лична ката на
М., копия от Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. и Заповед № РД-11-
247/31.03.2022 г., и двете подписани от Т.В., председател на УС на Агенция
„Пътна инфраструктура“, копие от пълномощно изх. № П-378/14.12.2022 г.
от АПИ,известие за доставяне, касов бон и жалба от К. С. М., входирана в
АПИ с вх. № 94-00-7811/19.04.2023 г. Съдът е приел и прочел и писмените
доказателства, находящи се в преписката, както и молба с рег. №
19821/27.09.2023 г. от адв. Ц. И., пълномощник на жалбоподателя. По делото
са били приобщени допълнително писмени доказателства, посредством
разпита на двама свидетели- актосъставителя и свидетеля по акта,
респ.актосъставителят Е.Л.С., на длъжност инспектор в отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, и св. По акта- А. М. А.,
инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура, разпитани в проведеното съдебно заседание, относно
констатациите при съставянето на акта, като същите поддържат описаното в
акта и посочват начина, по който се е развила проверката.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
На 22.12.2022 г. в 10:48 часа, на път АМ Струма, км 30+500, на
пътен възел за с. Боснек в посока гр. Дупница - гр. София, К. С. М.,
управлявал и извършвал превоз на товари (фракция) със съчленено ППС е пет
оси - МПС с две оси марка МАН, модел ТГХ, с peг. № *********** и
полуремарке е три оси с peг. № ***********
2
Същят бил спрян за рутинна проверка от актосъставителят Е. Л. С.,
на длъжност инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, и св. По акта- А. М. А., инспектор в отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура, в посочения пътен участък,
като при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
118807 и ролетка № 1304/18/5 м/, е бил констатирано от проверяващите,
следното:
1. При измерено разстояние между осите 1.36 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.765 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3,
буква „Б“ от Наредбата, като превишаването е с 3.765 т;
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В съдебно заседание
свидетелите посочват, че освен, че са извършили проверката чрез измерване
от тяхна страна поосово на процесното МПС, то същите иззели като
доказателства от водача това, което им е предоставил - кантарна бележка,
пътен лист и талон за регистрация. Същите пристъпили към съставяне на
акта, за направените замервания и констатации, като в акта, впоследствие и
НП е изложена идентично посочената по-горе фактология и е посочено, че –в
НП, съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от
Наредбата.
В акта, впоследствие, чието съдържание е възпроизведено и в НП е
посочено, при описаната фактическа обстановка, че на основание чл. 52, ал. 4
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като
АНО проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след
като преценил събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението,
наличието на подбуди за извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН
преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, като административнонаказващ орган, заключил, че по
безспорен начин е било установено извършеното нарушение, самоличността
на нарушителя, както и неговата вина,и че водачът е следвало да провери и
да се убеди, че параметрите на ППС с товар не превишават максимално
допустимите норми по раздел II от Наредбата или при установено
превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми,
поради което счел, че водачът е извършил нарушението описано в АУАН в
противоречие с разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за
движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
3
Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат
спазени нормативните изисквания, повишава рисковете относно
безопасността на движението, води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура.
Към момента на проверката водачът е извършвал превоз на товари
/фракция/ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и без да има право на това, съгласно разпоредбите на чл. 8,
ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, с което е нарушил разпоредбите на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка чл. 8, ал.
2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В НП е посочено, че установеното в АУАН нарушение се
потвърждава от приложените доказателства: като същите са находящи се и в
преписката, в това число и Протокол от измерване, разписка за връчен
АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на МПС и ППС - Част II,
кантарна бележка, пътен лист. Предвид изложеното и на основание чл. 177,
ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с
нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН с
атакуваното НП на жалбоподателя е било наложено адм. наказание в размер
на 1000 лева.
АУАН бил съставен и връчен на водача, като същият нямал
възражения, такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
постъпили допълнителни писмени възражения.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите-
актосъставителят Е. Л. С., на длъжност инспектор в отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, и св. По акта- А. М. А.,
инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура,-извършили проверката и констатирали вмененото
нарушение, описано в АУАН,като показанията на същите, съдът намира за
съответни и на останалия събран по делото писмен доказателствен материал,
поради което и им дава вяра. Фактическата обстановка, описано по – горе се
потвърждава и приетите писмени доказателства: като делото е било
изпратено по подсъдност от СРС, като съдът е приложил към доказателствата
по делото АНД 6255/2023 г. на СРС в неговата цялост, в това число и НП №
8000/12.01.2023 г., АУАН № 0009275/22.12.2022 г., Разписка от 22.12.2023 г.,
подписана от К. С. М., копие от СУМПС и свидетелство за регистрация,
пътен лист № 323784, кантарна бележка № 101990, копие от лична ката на
М., копия от Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. и Заповед № РД-11-
247/31.03.2022 г., и двете подписани от Т. В., председател на УС на Агенция
„Пътна инфраструктура“, копие от пълномощно изх. № П-378/14.12.2022 г.
от АПИ, известие за доставяне, касов бон и жалба от К. С. М., входирана в
АПИ с вх. № 94-00-7811/19.04.2023 г. Съдът е приел и прочел и писмените
4
доказателства, находящи се в преписката, както и доказателства относно
изправността на везна модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1304/18/5 м/.
Писмените доказателства кореспондират помежду си и се явяват
релевантни към спорните по делото факти, като видно от същите измерването
е било извършено с проверени, сертифицирани и калибровани измервателни
средства, поради което и възраженията на жалбоподателя в този смисъл съдът
намира за неоснователни.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се
явява основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, не отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в следния смисъл:
Съдът намира, че АНО е допуснал съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон, които за в разрез с
разпоредбите на смисъла на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което от
своя страна води до незаконосъобразност на обжалвания акт и е основание за
отмяната му.
В акта и в НП е посочено, че К. С. М. ЕГН**********, адрес:
*********, със съдебен адрес: *********, е извършил нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал.
2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата
във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за движението по пътищата
във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
му е била наложена глоба в размер на 1000 лева.
В този смисъл, следва да се посочи следното, във връзка и с
възраженията в жалбата:
Следвало е да бъде приложена административнонаказателната
норма - чл. 53, ал. 1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното
нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили
визираните в нормата разпоредби, в т. ч. тази на чл. 26, ал. 2 от Закона за
пътищата, за нарушаването на която е следвало да бъде привлечен към
административнонаказателна отговорност и жалбоподателя, съгласно
описаното в акта и в НП.
Основателни са доводите за незаконосъобразност, основани на
разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, в която също се предвижда санкция за
лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазват установения за това
5
ред. Установяването на това нарушение обаче и наказването на нарушителите
е в компетентността на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на
длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя, съгласно чл.
19 от Закона за пътищата. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя следва да е реализирана по реда и на основание този закон,
регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България.
Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗП управлението на пътищата включва и
осигуряване на общественото ползване на същите чрез регулиране и контрол
на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за
ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните
средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗП управлението на пътищата
включва и осигуряване на общественото ползване на същите чрез регулиране
и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на
забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на
превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Т. е., отговорността в случая е ангажирана
за нарушение на правни норми от ЗП, установени в насока защита на
пътищата като обект на инфраструктурата, в частност от увреждане
вследствие движение на извънгабаритно и тежко ППС с параметри
надвишаващи описаните в представеното разрешение. Нормите от ЗДвП
защитават други обществени отношения - опазване живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване,
да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и
околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, и се
прилагат от други длъжностни лица, каквито при конкретната проверка не са
участвали. Следователно, нарушенията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и чл.
177, ал. 3 от ЗДвП съществуват паралелно и не само, че не се изключват
взаимно, но напротив - съвместими са и могат да се прилагат самостоятелно
една от друга.
Т. е., отговорността в случая е ангажирана за нарушение на правни
норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на
инфраструктурата, в частност от увреждане вследствие движение на
извънгабаритно и тежко ППС с параметри надвишаващи описаните в
представеното разрешение. Нормите от ЗДвП защитават други обществени
отношения - опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването
от моторните превозни средства, и се прилагат от други длъжностни лица,
каквито при конкретната проверка не са участвали. Следователно,
нарушенията са по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, а не по посочените норми на
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, като и двете разпоредби съществуват паралелно и не
само, че не се изключват взаимно, но напротив - съвместими са и могат да се
прилагат самостоятелно една от друга, но в случая видно от всичко дотук
изложено, съотнесено към конкретиката на нарушението, то същото е
следвало да се квалифицира като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП,
Санкционната разпоредба също е следвало да е тази на чл. 53, ал. 1
от Закона за пътищата предвиждаща, че физическо лице, нарушило
6
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.
41, се наказва с глоба от 1000 до 5000, ако деянието не представлява
престъпление. В конкретния случай на жалбоподателя е е наложено
административно наказание глоба, в размер на 1000 /хиляда/ лева, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата
във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за движението по пътищата
във вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
макар и привръзките да са били направени с правилните правни норма от
Наредбата, то основните разпоредби от АНО, както досежно нарушението,
така и досежно санкцията не са били определени правилно, което от своя
страна е абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно.
Следва, да се посочи, че съгласно действително приложимата
разпоредба на Чл. 26., ал.2 ЗП (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:1. в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства;
КАТО в случая, видно от описанието на вмененото нарушение,
именно това е диспозицията на нормата, под която е следвалло да се подведе
поведението на водача, а не тази на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за
движението по пътищата-Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат: т 2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013
г., бр. 14 от 2015 г.) с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението; като макар и тази разпоредба да е била
привързана към правилните разпоредби на цитираната Наредба, то
обстоятелството, че не е приложена разпоредбата – от специалния закон, и в
компетентността на актосъставителя, е достатъчно основание да се отмени
НП като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Оттук
следва, че неправилно е била приложена и санкционната разпоредба на чл.
177, ал.3 ЗДВП, където и санкциите са различни, от коректната правна норма
на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗП./ в този смисъл виж Решение № 161 от
2.11.2021 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 164/2021 г., където е разгледана
разликата между двете разпоредби и хипотези в сходен казус, в който АНО
обаче е приложил правилните разпоредби по ЗП, а не по ЗДВП, при сходно
описание на фактическата обстановка и е посочено, че- неоснователно е
възражението на касатора че са-„приложими разпоредби на чл. 177, ал. 3,
във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвиждат налагане на
административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв. на водач,
който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и
препраща към подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 139,
ал. 3 от ЗДвП - Наредба № 11/2001 г. на министъра на регионалното
7
развитие и благоустройството. Затова съставът на нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде реализиран когато е нарушена някоя от
разпоредбите на Наредба № 11/2001 г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Настоящият случай не е такъв, тъй като е
налице нарушаване на формулирана в закона забрана – чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. А от ЗП – извършена е дейност по специално ползване на пътя –
движение на тежко ППС, без да е издадено разрешение за това.
Санкцията за нея е предвидена в чл. 53, ал. 1 от ЗП, както за физическите
лица, които са нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП,
така и за тези които извършат или наредят да бъде извършено движение
на тежко ППС без разрешение. Затова няма основание да се приеме
тезата, изложена в касационната жалба, че санкционираното лице не е
субект на нарушението. То носи административно-наказателна
отговорност, за това, че е управлявало тежко ППС без разрешение.
Затова му е наложено предвиденото в чл. 53, ал. 1 от ЗП
административно наказание - глоба от 1000 лв. до 5000 лв. Правилно
районният съд е приел, че са налице само смекчаващи отговорността
обстоятелства и в съответствие с чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН и е направил
извод, че административнонаказващият орган законосъобразно е
определил глобата в минималния размер от 1000 лв…”/. Изложените
доводи са напълно споделими в настоящия казус и настоящият състав
намира, че същите сочат, че в случая АНО е допуснал нарушение както
на материалния закон, така и на процесуалните правила, при издаването
на акта и НП и следователно, атакуваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно / в този смисъл виж и Решение № 63 от 8.03.2023 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 23/2023 г./.
В този смисъл е и Решение № 81 от 12.04.2023 г. на АдмС -
Перник по к. а. н. д. № 43/2023 г., където е посочено по сходен казус, че
–„В случая административнонаказателната отговорност на касатора,
ангажирана с процесното НП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето
във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП, с направена привръзка към
чл. 8, ал. 2 и ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба №
11/03.07.2001 г. Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП,
движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи
нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2 (от министъра на регионалното
развитие и благоустройството), се извършват по ред, определен от министъра
на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, с министъра на
околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава
в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В ал. 2 на с. чл.
е указано как се осъществява движението на извънгабаритни и/или тежки
ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в случаите, когато са
налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини –
с разрешително за преминаване, в рамките на специалното ползване на
пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. Според чл. 37,
ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г., във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и
8
проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и съставят акт на
водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал.
3.Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане
на административно наказание "глоба" от 500 до 3 000 лв. на водач, който без
да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
РРБ. Посочените правни норми на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето и чл. 177,
ал. 3, т. 1, предл. трето от ЗДвП, по съществото си визират обща забрана за
движение в обхвата на пътя на извънгабаритни ППС, включително тежки – с
натоварване на ос, което надвишава нормите, установени в Наредбата.
Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от закона е бланкетна, а привръзката е с
правилото на чл. 7, ал. 1, в съответната хипотеза, във вр. с чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., съответно с чл. 8, ал. 1 от Наредбата във вр. с § 1,
т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, издадена на основание чл.
139 от ЗДвП.
Предвид фактите и обстоятелствата по случая и конкретно с оглед
вида на превозвания товар – асфалтова смес, който без съмнение може да бъде
"разглобен на части", представлява делим товар и може да се превозва в
рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредбата), с
превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на Наредбата (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата) и нито
разрешително, или разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни
такси е следвало да са факт, в каквато посока са и доводите в писмената
защита, представена пред районния съд от страна на наказващия орган...
Разрешаването на движение на извънгабаритното ППС в рамките на
специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно.
В тази връзка, посочените в НП правни квалификации по чл. 8, ал. 2, във вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 1, от Наредбата, се отнасят до хипотези, в които притежаване
на разрешение е дължимо, какъвто настоящият случай не е. ..Материалната
компетентност на длъжностните лица да съставят актове за установяване на
административни нарушения (АУАН) е разграничена нормативно и следва от
изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл. 37, ал. 1,
б. "а" ЗАНН). В конкретния случай длъжностни лица от Агенция "Пътна
инфраструктура" са съставили акт и съответно наложили наказание за
нарушение на ЗДвП, което нарушение е включено в компетентността на други
служби за контрол. В глава 5 от ЗДвП са разпределени правата и
задълженията на службите по контрол за осигуряване на безопасност на
движението по пътищата в Република България. В чл. 167а от ЗДвП като
служба за контрол, която контролира заплащането на съответната такса по чл.
10 от ЗП е посочена, Агенция "Пътна инфраструктура". На свой ред
разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 във вр. с т. 7 от ЗДвП, изрично
регламентира случаите, в които компетентни да съставят АУАН и да връчват
електронни фишове са определени от председателя на УС на АПИ
длъжностни лица - за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, при спазване на
разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, какъвто не настоящият случай. От друга
страна Наредба № 11/03.07.2001 г. е издадена на основание законовата
делегация на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, според който движението на ППС с
размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по
реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и движението на пътни превозни средства,
9
превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на
транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра на
вътрешните работи. По силата на ЗДвП не е делегирана възможност на
съответния министър с подзаконов нормативен акт да определя органите,
компетентни да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда,
по който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на
ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС,
превозващи опасни товари. Относно контрола на извънгабаритните и тежки
ППС, в Наредбата е разписано, че контролът се осъществява от Агенция
"Пътна инфраструктура" със съдействието на съответните служби за контрол
при МВР, за разлика от възложения контрол в чл. 166, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.
2, т. 8 от ЗДвП осъществяван от министъра на транспорта информационните
технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация".
На основание чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон като според ал. 12 на цитираната норма,
наказателните постановления за нарушения по този закон се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната
компетентност.
Същевременно, съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП нарушенията се
установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна
инфраструктура" и на Агенция "Митници" - за нарушения по
републиканските пътища. А съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП общата маса,
осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се
контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция
"Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване, Следователно по смисъла на ЗДвП
Агенция "Пътна инфраструктура" и Агенция "Митници" в частност,
осъществяват контрол в случаите, когато се охраняват обществени отношения
свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване.
От своя страна нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание
е наложено наказанието на жалбоподателя, регулира защитата на друг вид
обществени отношения, такива свързани с безопасността на движението по
пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определена
допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално
разрешение. Правомощията на длъжностните лица на Агенция "Пътна
инфраструктура" обаче са свързани единствено и само с осъществяване на
контрол с оглед предпазване на пътищата. В тази насока е и Заповед № РД-
11-247/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, приложена по делото, с
която оправомощава длъжностните лица по контрол по републиканската
пътна мрежа да съставят АУАН на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за
пътищата във вр. със Закона за движение по пътищата.
В конкретния случай издаването на АУАН по отношение на
нарушение на ЗДвП е извън правомощията, които притежават длъжностните
лица в структурите на Агенция "Пътна инфраструктура". Последните могат
10
да съставят актове за установяване на административни нарушения на
основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП. Към тези нарушения актосъставителят и
административно наказващият орган може да направи привръзка със Закона
за движение по пътищата, но не и нарушението и основанието, въз основа на
което се налага, да се основава само и единствено на ЗДвП.
Дори и да се приеме, че е налице колизия между определените с
Наредба № 11/03.07.2001 г. контролни органи и тези, посочени в ЗДвП, то на
основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, се прилага уредбата, регламентирана в закона.
По изложените съображения настоящият състав счита, че
актосъставителят и административнонаказващият орган – длъжностни лица
при АПИ, определени от председателя на УС на АПИ, не разполагат с
компетентност да установяват и санкционират нарушения по чл. 139, ал. 1, т.
2 във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. / именно тази така цитирана практика
на АДМ СЪД-Перник споделя настоящия състав, схадни съждения макар и в
хипотеза на чл.26 от ЗП Са застъпени и в Реш. по КАНД № 52 по описа на
АДМ съд Перник за 2023 година и Реш. По КАНД № 88 по описа на Адм.
съд Перник за 2023 година/.
В заключение на всичко дотук изложено се налага извод, че при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
както и нарушение на материалния закон, което е абсолютно основание
за отмяна на атакуваното НП, без да се навлиза в обсъждане на
допълнителни доводи по същество.
По разноските:
При този изход на спора - отмяна на НП, направеното искане от
страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без
уважение.
От страна на другата страна е представено само пълномощно и не е
направено искане за искане от страна на жалбоподателя за присъждане на
разноски, като същият е бил представляван по делото, поради което и за съда
не възниква задължение да се произнася в посочения смисъл.
Предвид изложеното и на основание и на основание чл. 63 ал.3, т.1
и т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №8000/12.01.2023 г.,
издадено от В. Б. А. - началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” -
гр. София, бул. „Македония” № 3, оправомощен със Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на К. С. М. ЕГН**********, адрес: *********, със
съдебен адрес: *********, като жалбата е подадена чрез пълномощник- адв.
Ц. М. И.- САК, е наложено административно наказание глоба, в размер на
1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 8,
ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
11
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за
движението по пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция "Пътна
инфраструктура" с адрес: гр. София, бул. Македония № 3, за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12