РЕШЕНИЕ
№ 729
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209680 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от управителя на ************, ******** със
седалище и адрес на управление гр. София, *********против Наказателно
постановление № 483615-F489313/10.12.2019 г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП- София, с което за нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ,
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата се отправя искане към съда да бъде отменено атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В тази
връзка се сочи, че от страна на административнонаказващия орган не била
установена действителната фактическа обстановка, не бил разпитан
работникът, който е работел в заведението по време на извършване на
проверката и не било установено има ли виновно физическо лице, като
санкцията била неправилно наложена на дружеството.
1
На следващо място в жалбата се сочи допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Иска се прилагане на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и определяне на нарушението, като маловажно такова.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството –
жалбоподател се представлява от управителя си и пълномощника му- адв.
Танков –САК. Последният в дадения ход по същество пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Изразява становище, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството изобщо не било
извършено.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредбата.
Въззиваемата страна – ТД на НАП, редовно призована, се представлява
от юрисконсулт Пенчева, която намира жалбата за неоснователна. Сочи, че
извършването на нарушението, за което е санкционирано дружеството-
жалбоподател, чиято отговорност е обективна и безвиновна, е доказано по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, както и че санкцията е
определена в минимален размер.
По изложените аргументи пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството –жалбоподател ******** стопанисвало търговски обект-
ресторант, находящ се в гр. София, Природен парк „Витоша“.
На 26.05.2019 г. около 14:00 часа при извършена проверка от служители
на ТД на НАП в горепосочения търговски обект е установено, че в обекта има
монтирано фискално устройство което е въведено в експлоатация и работи.
Същото е ЕКАФП, модел „ZIT 2007“ с ИН на ФУ: ZT002348 и ИН на ФП
64002348 с изградена дистанционна връзка с НАП, притежаващо опциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. При проверката е
установена разчетена касова наличност, съгласно дневен финансов Х-отчет №
2
005258/26.05.2019 г. в размер на 7,00 лева, както и фактическа наличност в
касата на обекта – 123,57 лева, преброена от Десислава Вячеславова Рибянска
–продавач в обекта, към извършване на проверката. Последната изготвила
опис на паричните средства в касата. Установена била промяна в касовата
наличност в размер на 116,57 лв., която представлявала въвеждане на пари в
касата и не била отразена чрез операцията „служебно въведени“ суми на
ЕКАФП.
Констатациите от извършената проверка били отразени в протокол №
0397335/26.05.2019 г.
На база на установеното от проверката на 10.06.2019 г. против
*********** бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F489313 за извършено на 26.05.2019 г. в гр. София нарушение
по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Актът бил предявен на управителя на дружеството –г-н ********* ,
който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без
възражения. Възражение срещу АУАН не е било депозирано и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административно-наказващият орган
изцяло е възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната
квалификация на нарушението- на чл.33 ал.1 от Наредба № Н 18 / 2006г. на
Министъра на финансите. За него, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС
във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството нарушител
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
управителя на дружеството на 14.06.2019 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН- АУАН № F489313/10.06.2019 г., опис на парични
средства в касата, обясенние от Десислава Вячеславова Рибянска, протокол за
извършена проверка № 0397335/26.05.2019 г., дневен финансов Х-отчет №
005258/26.05.2019 г., Заповед № ЗЦУ–ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, както и от гласните доказателствени
средства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля актосъставител
********* възприемайки ги като обективни, безпротиворечиви и
3
кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Именно, този
свидетел, в качеството си на инспектор по приходите е извършил проверка в
търговския обект, при която е установено, че промяната в касовата наличност
не е била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени“ суми.
Соченото обстоятелство в писмените обяснения, снети от продавача
Рибянска и твърдяно от процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател в хода по същество, че на 26.05.2019 г. около 13:00 часа в
обекта имало токов удар, не мотивира извод за липса на извършено
нарушение. Съдът въприема същото като опит за изграждане на защитна теза
на жалбоподателя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е срещу
административно –наказателен акт, който подлежи на въззивно съдебно
обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност. Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са
и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Нарушението е описано достатъчно подробно и ясно, както в АУАН,
така и в НП, като са посочени всички елементи от състава му, както и
съответстващата правна квалификация. Налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно–наказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания санкционен акт.
4
Съгласно сочената за нарушена норма, извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. По
смисъла на ал.2 за фискалните устройства, които не притежават тези
операции, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.
В настоящия казус от събраните по делото доказателства- протокол за
извършена проверка, опис на парични средства, дневен финансов отчет,
както и от показанията на св.Новков се установява, че в обекта е била
установена разлика между фактическата и касовата наличност в размер на
116,57 лв., като отчетената касова наличност е била по-малка от
фактическата. Тази сума не е била отразена по предвидения в Наредбата ред
- регистриране във фискалното устройство, което е притежавало и са били
активирани операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Предвид изложеното съдът намира, че е осъществен от обективна
страна състава на нарушението по 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС. Санкционирано е
юридическо лице, чиято отговорност е безвиновна, поради което съдът не
следва да обсъжда субективната страна на нарушението.
Дори да се приеме за достоверна тезата на жалбоподателя, че в обекта е
имало токов удар и касовият апарат не е работел, тогава ще е осъществен
фактическия състав на нарушение по чл.33, ал.2 от Наредбата.
Законосъобразно за извършеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ административно –наказателната отговорност е
ангажирана на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 ЗДДС, съгласно която: „Извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1”.
5
При извършената проверка не е установено нарушението да е довело до
неотразяване на приходи, поради което правилно размерът на санкцията е
индивидуализиран в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.185,
ал.1 ЗДДС, а именно от 500 лева.
На следващо място, съдът намира възражението на жалбоподателя за
приложение на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за неоснователно.
Извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението не
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае единствено
посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на
чл. 93, т.9 от НК следва да бъде приложена в административно-наказателното
производство по аналогия, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. С оглед
класификацията на правонарушенията в зависимост от настъпването на
общественоопасни последици, нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. МФ, следва да се отнесе към така наречените формални
нарушения или нарушения на просто извършване. Същото се явява
довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез
бездействие – неотразяване на промяна в касовата наличност посредством
използването на функцията "служебно въведени" суми, с която разполага
фискалното устройство, като не предполага настъпването на съставомерен
резултат. Макар и извършено за първи път, деянието не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, същото с достатъчна интензивност е
застрашило обществените отношения – предмет на защита, за да се приеме, че
е административно нарушение.
Предвид всичко гореизложено, при законосъобразно водено
административно-наказателно производство, при безспорно установено
нарушение от страна на санкционираното лице и при правилно
индивидуализирана санкция, обжалваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН
е основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от
6
Закона за правната помощ и чл. 27 е от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от съда.
Претендираното от юрк. Пенчева възнаграждение от 120 лева е в максимално
определения в нормата на чл. 27 е от Наредба за заплащането на правната
помощ, размер. Предвид обстоятелството, че разглеждането на делото
протече в едно съдебно заседание и същото не се отличава с фактическа и
правна сложност, съдът намира, че на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения размер от 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и ал.3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 483615-
F489313/10.12.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП- София, с което за нарушение на чл. 33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, на основание
чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС на «Милкистар» ООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ********, ЕИК ********** да заплати на ТД на НАП – София
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7