Присъда по дело №12821/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	380
Дата:	10 юни 2024 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20221110212821
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 380
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Наказателно дело частен
характер № 20221110212821 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Ф. В., роден на *** г. в гр. ***, българин,
български гражданин, с висше образование, безработен, с постоянен адрес: гр.
София, кв. „***“, бл. 185, ет.3, ап.6, неосъждан, ЕГН: ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че:
1. На 15.04.2022 г. около 13:00 часа в гр. София, кв.“***“, бул.“***“ №
151 в сградата на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“ в хода на провежданото Общо
събрание на колектива на училището е казал нещо унизително за честта или
достойнството на частния тъжител Л. Т. К., като я нарекъл „мошеничка“ и
„лъжкиня“, и обидата е нанесена публично– в присъствие на лицата,
участващи в събранието – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр чл.146, ал.1
НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по така
повдигнатото обвинение.
и в това, че:
2. На 15.04.2022 г. около 13:00 часа в гр. София, кв.“***“, бул.“***“ №
151 в сградата на 75-то ОУ „Тодор Каблешков“ в хода на провежданото Общо
1

събрание на колектива на училището разгласил позорни обстоятелства за
тъжителя Л. Т. К. в качеството й на длъжностно лице при или по повод
изпълнение на службата или функцията му, като заявил: „В това училище
липсва прозрачност и отчетност при разпореждане с бюджетните средства.
Така например за пореден път не беше допуснато финансиране на ученически
мероприятия , в случая инициирани от мен, като директорката се позовава на
липса на средства, което очевидно е лъжа“ и приписал на тъжителя
извършване на престъпление, посредством изявлението: „Очевидно е, че г-жа
К. се разпорежда със средствата на училището по неправомерен начин, като
голяма част от тях са послужили и за нейно лично облагодетелстване“, като
клеветата е нанесена публично – в присъствие на лицата, участващи в
събранието –престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.3 вр.чл. чл.147,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по
така повдигнатото обвинение.

На основание чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА Л. Т. К., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф. В. (с установена по делото самоличност) направените
от последния разноски в настоящото производство - адвокатско
възнаграждение в размер на 900 (деветстотин ) лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 380/10.06.2024 г.
ПО НЧХД № 12821/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийският районен съд е сезиран с тъжба от Л. Т. К. чрез
пълномощника й – адв. М. Х. – САК, срещу Г. Ф. В. ( с установена по делото
самоличност), с която е повдигнато обвинение срещу последния за това, че:
1. На 15.04.2022 г. около 13:00 часа в гр. София, кв.“Красна поляна“,
бул.“Възкресение“ № 151 в сградата на 75-то ОУ „Т***“ в хода на
провежданото Общо събрание на колектива на училището е казал нещо
унизително за честта или достойнството на частния тъжител Л. Т. К., като я
нарекъл „мошеничка“ и „лъжкиня“, и обидата е нанесена публично– в
присъствие на лицата, участващи в събранието – престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 вр чл.146, ал.1 НК.
2. На 15.04.2022 г. около 13:00 часа в гр. София, кв.“Красна поляна“,
бул.“Възкресение“ № 151 в сградата на 75-то ОУ „Т***“ в хода на
провежданото Общо събрание на колектива на училището разгласил позорни
обстоятелства за тъжителя Л. Т. К. в качеството й на длъжностно лице при
или по повод изпълнение на службата или функцията му, като заявил: „В това
училище липсва прозрачност и отчетност при разпореждане с бюджетните
средства. Така например за пореден път не беше допуснато финансиране на
ученически мероприятия , в случая инициирани от мен, като директорката се
позовава на липса на средства, което очевидно е лъжа“ и приписал на
тъжителя извършване на престъпление, посредством изявлението: „Очевидно
е, че г-жа К. се разпорежда със средствата на училището по неправомерен
начин, като голяма част от тях са послужили и за нейно лично
облагодетелстване“, като клеветата е нанесена публично – в присъствие на
лицата, участващи в събранието –престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и
т.3 вр.чл. чл.147, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител –адв. М.
Х.– САК, поддържа обвинението. След извършване на собствен анализ на
събрания в хода на производството доказателствен материал намира, че
обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. В
тази връзка изразява становище, че следвало да се кредитират с доверие от
съда показанията на свидетелите на частното обвинение, а именно Гергана
Ноева и Галина Тонева, които били непротиворечеви и еднопосочни относно
подлежащите на доказване правнорелевантни факти. Сочи, че свидетелските
показания на свидетелите *** *** и *** *** били вътрешно противоречиви,
като следвало да се отчете фактът, че тези свидетели се намирали в близки
отношения с подсъдимия от една страна, а от друга - във влошените
отношения с частната тъжителка, тъй като и двете били учителки в
училището, впоследствие уволнени дисциплинарно.
1

В заключение адв.Х. пледира за постановяване на осъдителна присъда по
отношение на подсъдимия В. и по двете повдигнати му с тъжбата обвинения.
Претендира присъждане на сторените от тъжителя разноски в производството
за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия –адв. *** – САК в дадения ход по същество
на делото излага аргументи, че в случая не се доказало по ясен, категоричен
и безспорен начин извършването на твърдяните в тъжбата престъпления от
страна на подсъдимия. Единствените доказателства в тази насока били
свидетелските показания на доведените от страна на частни тъжител
свидетели, които следвало да се отчетат като житейски нелогични и крайно
противоречиви. При проведеното съдебно следствие от страна на частния
тъжител не били представени надлежни писмени доказателства, като
протокол от проведено общо събрание или други такива, които да
обективират твърдяните в тъжбата изявления на подс. В..
На следващо място, според защитата дори да се приемело, че подс.В. е
разгласил обстоятелства свързани с изпращането на лагер на детето на зам.
директорката, което не било ученик в това училище, заедно с други ученици
от училището, или пък да е разгласил обстоятелства свързани с обучението на
педагогическия персонал в гр. Варна, то по отношение на тези факти, по
делото били събрани писмени доказателства, от които се установявало, че на
г-жа К. били наложени дисциплинарни наказания, т.е. казаното от
подсъдимия било истина.
По отношение на инкриминираното престъпление „обида“ адв.Чаушев
изразява становище, че от доказателствената съвкупност на делото не се
установило отправянето на думите „мошеничка“ и „лъжкиня“ от страна на
подсъдимия към частния тъжител. След проведен разговор между двамата
подс. В. направил констатация, че г-жа К. лъже по въпроса имало ли е
разрешение от РУО детето на зам.директорката на училището да отиде на
лагер, заедно с другите деца, след като се е позовал на резултатите от
извършената срещу г-жа К. дисциплинарна проверка, поради което деянието
било несъставомерно от обективна и субективна страна.
По изложените съображения защитата пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Г. В.. При такъв изход на
делото претендира присъждане на направените от доверителя му разноски за
адвокатско възнаграждение. Оспорва искането за присъждане на разноски в
полза на частния тъжител, тъй като по делото липсвали доказателства за
извършването на такива.
Подс. В. не дава обяснения по обвинението, като в правото си на
последната дума отправя молба към съда да бъде оправдан по така
повдигнатого му обвинение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбите на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2

Подсъдимият Г. Ф. В. е роден на 03.03.1969 г. в гр. Сандански, българин,
български гражданин, с висше образование, безработен, с постоянен адрес: гр.
София, кв. „Герена“, бл. 185, ет.3, ап.6, неосъждан, ЕГН: **********.
Към инкриминираната дата – 15.04.2022 г. подс. В. бил учител в 75-то
ОУ „Т***“ в гр. София.
Във връзка с подаден сигнал от подс.В. с вх.№ РУО1-37561/16.11.2021
г. в РУО – София град била образувана дисциплинарна процедура срещу Л. К.
–директор на 75-то ОУ „Т***“. След извършване на проверка по сигнала,
приключила с изготвяне на констативен протокол рег. № РУД1-
41645/16.12.2021 г., на 10.01.2022 г. била издадена Заповед № РД02-109 от
началника на РУО – София град, д-р Ваня Кастрева. С цитираната заповед
било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по чл.188, ал.1 от
Кодекса на труда на Л. Т. К. –директор на 75-то ОУ „Т***“.
От мотивите на заповедта се установява, че при организиране на
безплатна лятна почивка по Национална програма „Отново заедно“ е било
изпратено детето на заместник –директора на училището, което не е ученик в
същото. Установява се още, че за периода 02.07.2021 г. – 14.07.2021 г. било
проведено обучение на 50 педагогически специалисти от 75 ОУ, като от 02.07
до 04.07.2021 г. обучението е било присъствено с място на провеждане
к.к.“Слънчев бряг“, хотел „Марина“. Проверката установила, че за 48
педагогически специалисти (без директора и подалия сигнала) били издадени
удостоверения за участие в квалификационен курс, проведен за периода 02-
04.07.2021 г. в к.к.“Слънчев бряг“, хотел „Марина“. Констатирано било и че
пет от педагогическите специалисти, на които били издадени удостоверения
за участие в този квалификационен курс, в същото време са били квестори
при провеждане на изпити за определяне на срочни или годишни оценки на
02.07.2021 г. Описаните фактически констатации изпълвали състава на
нарушение по чл.31, ал.1, т.2, т.19 и т.25 от Наредба№ 15/22.07.2019 г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, като директорът е допуснал незаконосъобразно,
нецелесъобразно, неефективно и непрозрачно разходване на бюджетните
средства на училището. Това представлявало нарушение на основно трудово
задължение, определено в длъжностната му характеристика в т.1, т.2 и т.39,
Раздел IV „Основни задължения“, където е определено, че директорът
ръководи и отговаря за цялостната дейност в образователната институция,
както и че отговаря за законосъобразно, целесъобразно, икономично и
прозрачно разходване на бюджетните средства, и като не е оказал достатъчен
контрол е допуснал нарушението.
Подс.В. бил уведомен за резултатите от извършената по депозирания от
него сигнал, проверка с писмо изх. № РУО1-41719/16.12.2021 г. на началник
РУО – София град.
На 15.04.2022 г. в 13:00 часа се провело Общо събрание на колектива на
75-то ОУ „Т***“ в сградата на същото, находяща се в гр. София, кв.“Красна
3

поляна“, бул.“Възкресение“ № 151. Дневният ред на събранието включвал
две точки: 1. Отчет за бюджета на първото тримесечие на 2022 г. и 2.
Запознаване с бюджета за учебната 2022 г.
Събранието се провеждало във физкултурния салон на училището, тъй
като на него присъствал освен педагогическия персонал и представители на
обществения съвет към училището.
Св.*** *** – счетоводител на училището представила на вниманието на
присъстващите на събранието бюджета и отчета за първото тримесечие на
годината. След изчерпване на тези две точки, започнало обсъждане по точка
„Разни“ от дневния ред и се заговорило за поведението на подс.В., който
подавал сигнали и според някои учители уронвал престижа на училището. В
тази връзка последвала размяна на реплики между подс.В. и св.Гергана
Ноева, като се повдигнал въпросът за това, че подс.В. е подал сигнал, че
детето на зам.директора на училището е било на лагер, заедно с деца от
училището. Тогава св.Галина Тонева казала, че в случая е имало разрешение
от РУО – София. Подс. В. попитал директорката г-жа К.: „Вярно ли е това?“, а
тя му отговорила утвърдително, след което подс.В. се обърнал към нея с
думите: “Г-жо, Вие в момента лъжете, тъй като имате наложено наказание
точно по този случай“. След това в залата настанала суматоха и някои от
учителите и представителите на обществения съвет започнали да излизат и да
напускат събранието.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на производството и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства – писмо на РУО, изх.№ РУО1-12324/28.04.2023 г., Заповед №
РД02-109/10.01.2022 г., издадена от началника на РУО – София град, д-р
Ваня Кастрева; доклад вх. № РУО1-466/07.01.2022 г.; Заповед № РД01-
14/07.01.2022 г., издадена от началника на РУО – София град; обяснения от Л.
К. –директор на 75 ОУ „Т***“ – гр. София; писмо изх. № РУО1-
42219/21.12.2021 г.; Заповед № РД03-477/17.12.2021 г., издадена от началника
на РУО – София град; доклад вх. № РУО1-41646/16.12.2021 г.; писмо изх. №
РУО1-41719/16.12.2021 г.; констативен протокол рег. № РУО1-
41645/16.12.2021 г.; Заповед № РД03-461/02.12.2021 г., издадена от
началника на РУО – София град; доклад вх. № РУО1-39058/26.11.2021 г.;
протокол № 3/15.04.2022 г. за проведено общо събрание; присъствен списък;
покана на провеждане на ОС, изпратена по ел.поща; информация за
изпълнение на бюджета на училището към 31.03.2023 г.; бюджет за 2022 г.;
справка –съдимост; както и гласните доказателствени средства – показанията
на свидетелите Галина Тонева, Гергана Ноева, *** ***, *** *** и ***.
От доказателствената сувкупност на делото безспорно се установява, че
на 15.04.2022 г. е било проведено Общо събрание на педагогическия персонал
на 75-то ОУ „Т***“ – гр. София, на което са присъствали и представители на
обществения съвет към училището.
4

На събранието са присъствали общо 54 човека, видно от приложения
към материалите на делото присъствен списък. От същия се установява, че
сред присъстващите лица са били директора на училището –г-жа Л. К. (под №
1), протоколиста на събранието –св.*** (под № 2), св.*** *** (под № 5),
подс.Г. В. (под № 41), Галя Тонева (вероятно се касе за св.Галина Тонева, под
№ 52), св. Г.Ноева (под № 53) и св.*** *** (последна в присъствения списък,
посочена под № 60, вместо под № 54).
На следващо място, от изисканите от съда и изпратени от РУО – София
писмени материали, приобщени по делото, безспорно се установява, че по
подаден от подс. В. на 16.11.2021 г. сигнал в РУО София град е била
образувана дисциплинарна процедура срещу Л. К. –директор на 75-то ОУ
„Т***“. След извършване на проверката и съставяне на констативния
протокол от същата, на 10.01.2022 г. била издадена Заповед № РД02-109 от
началника на РУО – София град, с която било наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ по чл.188, ал.1 от Кодекса на труда на Л. Т. К. –
директор на 75-то ОУ „Т***“, във връзка с допуснати нарушения от страна на
директора.
Съдът кредитира с доверие всички приобщени към материалите на
делото писмени доказателства, изпратени в съда от РУО – София град, тъй
като същите изхождат от компетентни органи и са съставени за цели извън
процеса, поради което не възникват основания за поставянето им под
съмнение.
За резултатите от извършената проверка във връзка с подадения от
него сигнал, подс.В. бил уведомен с писмо изх. № РУО1-41719/16.12.2021 г.
на началник РУО – София град (л.69 от делото). От съдържанието на писмото
се установява, че при извършената проверка е било потвърдено изложеното в
сигнала, че има имена на педагогически специалисти, на които са били
издадени удостоверения за участие в квалификационен курс, проведен от
02.07.2021 г. до 04.07.2021 г. в к.к.“Слънчев бряг“, хотел „Марина“, които в
същото време са били квестори при провеждане на изпити за определяне на
срочни или годишни оценки на 02.07.2021 г.
По –нататък, еднопосочно и категорично от показанията на всички
разпитани по делото свидетели се установява, че отношенията между частния
тъжител К. и подс.В. към инкриминираната дата -15.04.2022 г. са били
влошени.
Показанията на разпитаните по делото свидетели могат да се разделят
на две групи. В първата група попадат показанията на свидетелите Галина
Тонева, Гергана Ноева и ***. Втората група обхваща показанията на
свидетелите *** *** и *** ***. Напълно резонно, показанията на двете групи
свидетели са противоречиви относно правнорелевантните факти от предмета
на доказване по делото.
Свидетелите Галина Тонева и Гергана Ноева категорично заявиха в
разпита си пред съда, че подс.В. по време на провеждането на общото
5

събрание на училището е нарекъл директорката „мошеничка“ и „лъжкиня“,
като последната не е отговорила на репликите му. Св.*** в разпита си пред
съда обясни, че на проведеното общо събрание на 15.04.2022 г. е възникнало
някакво пререкание между подс. В. и директорката на училището, като
подс.В. отправил обидни реплики към г-жа К., но предвид изтеклия период от
време св. *** заяви, че не може да си спомни точното съдържание на
отправените обидни думи. Посочи, че ситуацията била свързана с
финансовата част и парите на училището.
На самостоятелен анализ следва да бъдат подложени показанията на
св.*** – секретар на проведеното общо събрание, относно фактите свързани
със съставения протокол от същото и начинът му на изготвяне. В тази връзка
св.*** обясни пред съда, че първоначално изготвя протокола на ръка, след
което набира текста на компютър и го представя за проверка на директора.
Съдържанието на протокола се проверява от директора на училището, след
което ако същия не подлежи на корекции, протоколът се подписва от
директора и секретаря. При предявяване на изпратения от 75 –то ОУ „Т***“ и
приобщен към материлите на делото протокол № 3/15.04.2022 г. от проведено
общо събрание на училището, св. *** категорично заяви, че подписът,
положен под „секретар“ не е нейния и тя не се подписва по този начин, като
потвърди пред съда, че подписът в присъствения списък срещу името *** е
положен от нея. Изложеното от св.*** поставя под съмнение автентичността
на този протокол и верността на съдържанието му, като в случая беше
оборена формалната доказателствена сила на процесния частен документ.
Последната зависи не от съдържанието, а от подписа на документа. В
конкретиката на настоящия казус е вероятно този протокол да е бил съставен
впоследствие за нуждите на настоящия процес (същият не е подписан от
св.***). Освен това, протоколът няколкократно беше изискан от съда от
директора на 75 ОУ „Т***“ и беше изпратен след значителен период от
време, като в подкрепа на изказаната верояност същият да е бил изготвен
впоследствие, е и фактът, че в изпратената по електронен път покана за
провеждане на общо събрание до учителите от 75 ОУ „Т***“ (л.132 от
делото) фигурират две точки в дневния ред: 1. Отчет за бюджета на първото
тримесечие и 2. Запознаване с бюджета за учебната 2022 г., а в текста на
представения протокол № 3/15.04.2022 г. (л.126-127 от делото) в дневния ред
има четири точки, както следва: 1. Отчет за бюджета на първото тримесечие
на 2022 г.; 2. Запознаване с бюджета за учебната 2022 г. и увеличението на
работните заплати от 01.04.2022 г.; 3. Промяна на вътрешните правила за
работната заплата при 75 ОУ „Т***“ и т.4. Разни.
По изложените съображения съдът не намира за нужно да коментира
съдържанието на приобщения към материалите на делото протокол №
3/15.04.2022 г., тъй като същият не разполага с материална доказателствена
сила, а формалната му такава беше оборена от свидетелските показания на
св.***.
В показанията си пред съда свидетелите *** *** и *** *** бяха
6

категорични, че подс.В. не е нарекъл г-жа К. „лъжкиня“ и/или „мошеничка“,
като заявиха, че такива думи не фигурират в неговия речник. Св.***, която е
работила в един кабинет с подсъдимия сподели пред съда, че той обичал да
задава въпроси:“Вярно ли е това?“, но никога не използвал такива епитети,
като инкриминираните – лъжкиня и мошеничка. Нещо повече, в показанията
си св.*** *** заяви, че след като е бил обсъден бюджета на училището, се е
разразил спор, по време на който част от учителите (включително и св.Тонева
и св.Ноева) са обвинили подс.В., че нарушава авторитета на училището и са
започнали да го обиждат, като той се е защитавал от отправените му нападки.
Св.*** заяви, че не си спомня подс.В. да е казал, че г-жа К. се разпорежда със
средствата на училището неправомерно. Посочи, че двамата имали спор за
две нарушения, за които директорката била наказана от инспектората.
В заключение следва да се отбележи, че основният източник на
информация относно главния подлежащ на доказване факт са гласни
доказателствени средства, които не се отличават с необходимата степен на
достоверност. При всички разпитани свидетели –тези на частното обвинение
и на защитата е налице възможна заинтересованост от изхода на делото –
част от свидетелите са учители в 75 ОУ и към настоящия момент и са в
близки отношения с ЧТ К., а другата част- вече не работят в училището и са в
близки отношения с подс.В.. В случая следва да се отчете и конкретната
специфика на отношенията помежду им, като с оглед липсата на други
непротиворечиви и достоверни доказателства, които да са в унисон с
твърдяното в частната тъжба и по безспорен начин да установяват фактите
относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираните
деяния, не може да се обоснове извод за наличието на сигурна
доказателствена основа, обосноваваща осъществяване на същите от страна на
подс. Г. Ф. В..
Изводите си относно чистото съдебно минало на подс.В., съдът
обоснова с приобщената към материалите на делото справка–съдимост.
Всички събрани по делото доказателства, обсъдени по –горе, както
поотделно, така и в своята съвкупност по един категоричен начин позволиха
на съда да приеме описаната фактическа обстановка, въз основа на която бяха
изградени изводите относно приложимото право.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От обективна страна съставът на престъплението „обида” може да се
изрази с думи или с действия. Същественото е, че обидните думи или
действия следва да бъдат доведени до съзнанието на пострадалия по волята на
подсъдимия. Пострадал от обидата може да бъде само физическо лице, като
престъплението е довършено, когато пострадалият възприеме обидните думи
или изрази.

Според настоящият съдебен състав, за да бъде налице престъплението
„обида” е необходимо тъжителят да докаже, че подсъдимия с думи е казал
7

или с действия е направил нещо, унижаващо честта или достойнството на
тъжителя. Следва да се отбележи, че достойнството се свързва със
самооценката на човека за собствената му обществена значимост, а честта и
доброто име - с положителната обществена оценка на личността.
За да бъде възприето в принципен план, че определени думи /в
конкретния казус/ или действия изпълват състава на престъплението „обида“,
то тези думи или изрази следва да притежават унизително за личността на
пострадалия съдържание и обективно да са изречени в негово присъствие или
да са изказани по начин, способстващ достигането им до знанието на субекта,
спрямо когото са насочени. Освен това, тези думи или изрази не следва да
съдържат конкретни факти от обективната действителност, които
хипотетично биха могли да подлежат на проверка.
От субективна страна, обидата е умишлено престъпление, което се
извършва с пряк или с евентуален умисъл.
След анализ на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира,
че липсва доказаност за съпричастност на подсъдимия Г. В. към извършване
на инкриминираното с частната тъжба деяние - в хода на провежданото Общо
събрание на колектива на училището на 15.04.2022 г. да е казал нещо
унизително за честта или достойнството на частния тъжител Л. Т. К., а
именно: „мошеничка“ и „лъжкиня“.
Гласните доказателствени източници по делото носят убедителна
информация единствено за възникнал кратък разговор между подсъдимия и
частния тъжител, както и за разменени реплики между подс. В. и други
учители, но не и за конкретни думи и изрази, изречени от подс. Г. В. по
отношение личността на частния тъжител, които да унижават честта или
достойнството му. Изложеното води до единствената възможна последица, а
именно признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото с тъжбата
престъпно деяние по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 вр чл.146, ал.1 НК.
Възприетата от настоящия съдебен състав недоказаност на обвинението
от обективна страна, е достатъчно основание за постановяване на
оправдателен по своя характер акт, без да се коментира субективната страна
на деянието.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че следва да се има
предвид, че критиката към работата на определени лица, а не към самите
лица, не представлява обида. Има разлика между критика и обида, като в тези
случаи е важно да се прецени дали е атакувана личността на лицето или е
отправена критика към неговата работа и изпълнението . В конкретиката на
настоящия казус е безспорно, че се касае за отправена критика от страна на
подс.В. към работата на директора на училището –г-жа К., за което същият е
подал сигнал до РУО, а не е атакувана нейната личност с унижаващи честта
или достойнството думи или действия.
От обективна страна съставът на престъплението клевета е свързан с две
форми - разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти, които
8

са неистински и са позорни (недостойни от гледище на общоприетите
морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на
обществото), както и с приписване на неизвършено престъпление.
Престъплението е резултатно, като за довършеността му се изисква
твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл, да са доведени до знанието
на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За
съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо същото
да е извършено присъствено спрямо пострадалия.
От субективна страна, клеветата е умишлено престъпление, което се
извършва с пряк или евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава, че
довежда до знанието на трето лице неистински позорни за другиго
обстоятелства или му приписва неизвършено от него престъпление.
В конкретния казус клеветата е квалифицирана по чл.148, ал.2 вр.ал.1,
т.1 и т.3 вр.чл. чл.147, ал.1 от НК, като в тъжбата е инкриминиран следния
израз, чрез който се твърди, че подс.В. е разгласил позорни обстоятелства за
тъжителя Л. Т. К. в качеството й на длъжностно лице при или по повод
изпълнение на службата или функцията му: „В това училище липсва
прозрачност и отчетност при разпореждане с бюджетните средства. Така
например за пореден път не беше допуснато финансиране на ученически
мероприятия, в случая инициирани от мен, като директорката се позовава на
липса на средства, което очевидно е лъжа“.
Безспорно по делото е качеството на ЧТ на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т.1, б. „а“ от НК към датата на инкриминираното деяние, като е
налице и функционална връзка между длъжностното качество на г-жа Л. К. и
осъществяване на деянието от страна на подсъдимия във връзка с това й
качество.
С цел хармонизиране на националното законодателство с изискванията
на установеното в практиката на ЕСПЧ и правилото, че длъжностните лица
могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с
изпълняваните от тях служебни функции, със ЗИДНК (ДВ, бр. 67,
04.08.2023г.) квалифицираният състав по чл.148, ал.1, т. 3 е премахнат.
С оглед императивното правило на чл. 2, ал. 2 от НК, който разпорежда,
че ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се
законът, който е най-благоприятен за дееца, съдът съобрази, че по-
благоприятен за дееца закон е действащия към момента на постановяване на
присъдата.
Квалификацията на вмененото във вина на Г. В. престъпно деяние във
връзка с длъжностното качество на ЧТ К. и поддържането на това обвинение
в хода на съдебните прения, не води до процесуална невъзможност
подсъдимият да бъде признат за виновен за друго престъпление (такова по
основния състав), но предвид изложените по –горе съображения при анализа
на доказателствата подс. В. беше признат за невиновен по така повдигнатото
му обвинение. В тази връзка следва да се вземе предвид, че нито един от
9

разпитаните свидетели не спомена в показанията си пред съда за отправяне на
инкриминираните реплики от страна на подс.В. към тъжителя К.. Никой от
тези свидетели не спомена, че подс.В. е искал някакво финансиране за
извършване на конкретни ученически мероприятия, което да му е било
окзавано от страна на директора на училището. В такава насока липсват и
надлежни писмени доказателства по делото.
Всичко изложено дотук води до отхвърляне на обвинителната теза,
какъвто извод се налага и при съобразяване на презумпцията за невиновност,
визирана като основен принцип в разпоредбата на чл. 16 НПК и чл. 6 § 2 от
Европейската конвенция за правата на човека, както и свързаното с нея и
утвърдено от практиката на Европейския съд по правата на човека правило,
че съмненията винаги се тълкуват в полза на обвиняемия/подсъдимия.
По отношение на втория инкриминиран в тъжбата израз: „Очевидно е,
че г-жа К. се разпорежда със средствата на училището по неправомерен
начин, като голяма част от тях са послужили и за нейно лично
облагодетелстване“, чрез който се твърди, че подс.В. е приписал
престъпление на тъжителя К. съдът намира следното:
На първо място, и по отношение на този израз е налице доказателствена
празнота в доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие.
Липсват както гласни доказателствени средства, така и писмени
доказателства, от които да се направи категоричен и безспорен извод, че подс.
В. е изрекъл тези реплики.
На следващо място, за да е налице престъплението „клевета” чрез
приписване на престъпление, следва престъплението да е описано по време,
място и начин на извършване. Тези факти следва да се съдържат в
конкретните твърдения, а не да се извличат чрез тълкуване от страна на
пострадалия или други лица, на направените изявления.
Според настоящия съдебен състав от съдържанието на
инкриминираните реплики не може да се изведе конкретно твърдение, че
тъжителят Л. К. е извършила някакво престъпление, в частност длъжностно
присвояване или кражба. В този смисъл липсват дори най-елементарно
определени обективни и субективни признаци на приписаното престъпление
–дата и място на извършването му.
Доколкото обаче приписването на престъпление представлява частен
случай на разгласяване на позорно обстоятелство, следва да бъде изследван и
въпросът дали инкриминирания израз представлява именно разгласяване на
позорно обстоятелство. Изразът, че тъжителят Л. К. неправомерно се
разпорежда със средствата на училището, включително и за лично
облагодетелстване, себе си би могло да бъде прието за позорно
обстоятелство.
В конкретния случай, обаче следва да се вземе предвид, от една страна
– че отправянето на тези реплики от страна на подсъдимия към тъжителя К.
не беше доказано, а от друга страна – че подсъдимият не е целял да
10

наклевети тъжителя, респективно да разгласи позорно обстоятелство за него,
поради формираното вътрешно субективно убеждение в истинността на
казаното от него на процесното събрание. Авторът на клевета следва
обективно да цели опозоряване и злепоставяне на обекта на клеветата. Вината
на дееца при престъплението "клевета" трябва да се определи въз основа на
съзнанието, което е имал за обективните елементи на деянието, когато е
разгласил неверните позорни обстоятелства или е приписано престъпление, за
което съзнава, знаел е, че не е извършено /р. № 237 от 1976 г. по н. д. №
208/1976 г., II н. о. на ВС, р. № 21 от 02.02.1995 г. по н. д. № 557/94 г., III н. о.
на ВС/.
Съставът на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК по необходимост
изисква установяване наличието на умисъл у подсъдимия, съзнание за
неистиност на инкриминираните изрази /р. 1031-58-I н. о., р. 580-81- I н. о/.
Съдът в този му състав категорично не намира наличие на умисъл /само
под каквато форма на вината е възможно това престъпление/, знание или поне
допускане у подсъдимия досежно несъществуването на изложените от него
обстоятелства. Увереността на дееца, че разгласените обстоятелства, или
приписаното престъпление са истински и отговарят на действителността,
основаваща се на обективни факти, изключва субективния елемент на
престъплението "клевета". Следва да се посочи, че законът не изисква
абсолютна несъмненост в истинността на разгласените обстоятелства,
каквато предвижда за съдебните органи чл. 303, ал. 2 от НПК, например. В
този смисъл увереността на подсъдимия се е подкрепяла и от факта, че
директорът на училището г-жа К. е била дисциплинарно наказана, след
извършване на проверка по подадения от него сигнал.
Предвид всички гореизложени аргументи, настоящият съдебен състав
призна подс. Г. В. за невиновен по повдигнатото с тъжбата обвинение за
извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.1 и т.3 вр.чл. чл.147, ал.1
от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по това
обвинение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният
тъжител Л. Т. К. следва да заплати на Г. Ф. В. сторените от последния
разноски за адвокатско възнаграждение в производството в размер на 900
(деветстотин ) лева.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11

Съобщи за изтекли лични данни