РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Варна, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500441 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от М. Р. Д. и С. Р. П., двамата чрез процесуалния им
представител адв.Н.Х., против решение №757/05.07.2024г., постановено по
гр.д.№1832/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от М. Р. Д. и С. Р. П. против И. П. И. и И. Г. И. иск с пр. осн.
чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици по наследяване от С.Х.К., починала на 01.08.2022г., на
следния недвижим имот, а именно: апартамент №*, СОС с идентификатор
№10135.2553.632.4.** по КККР на гр.Варна, с адрес: гр.Варна п.к.9000,
ул.“3юмбюл", бл.8, вх.8, ет.4, ап.*, с площ от 93, 24 кв.м., със западно и
северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник, антре,
баня, тоалетна и балкони към ул.„Хризантема" и към ул.,,Люляк“ при граници:
самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж 10135.2553.632.4.15;
под обекта 10135.2553.632.4.12; над обекта 10135.2553.632.4.20, ведно с
прилежащото му избено помещение №16, с площ от 2, 66 кв.м., при граници:
изба №15, изба №17 и избен коридор, както и 1, 0283% ид.ч. от общи части на
сградата и от право на строеж, и осъждане на ответниците да предадат на
ищците владението върху имота; 2/ М. Р. Д. и С. Р. П. са осъдени да заплатят
на И. П. И. и И. Г. И. сумата от 1 500лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата
се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
1
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се
разноски.
Въззиваемите И. П. И. и И. Г. И., редовно уведомени, не са депозирали
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез
процесуалния си представител, поддържат становище за неоснователност на
жалбата и молят решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му
част.Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищците М. Р. Д. и С. Р. П. излагат, че са наследници по
закон на С.Х.К., б.ж. на гр.Варна, поч. на 01.08.2022г.Същата е била
собственик на недвижим имот/апартамент/ с идентификатор
10135.2553.632.4.** по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., с адм.адрес:
гр.Варна, ул.“3юмбюл", бл.8, вх.8, ет.4, ап.**, придобит от нея в индивидуална
собственост/след прекратяване на брака й/ като член кооператор в ЖСК
„Меркурий“, съгласно съставения н.а.№110/87г. на ВН.След смъртта й в
МБАЛ „Света Анна-Варна“АД установили, че има договор за издръжка и
гледане, по силата на който наследодателката им прехвърля собствеността
върху горепосочения имот на ответниците И. П. И. и И. Г. И., като си запазва
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него.Приживе
наследодателката К. не е споменавала на близките си за подобен договор.До
последно тя живеела сама и се грижила за себе си и домакинството си,
посрещала нуждите си с пенсията си, за да си помага финансово имала и
наематели.Била волева жена със силен характер, вкл. след смъртта на дъщеря
си през 2021г. отказала на внука си да се премести да живее при него, след
влошаване на здравето й.За помощ се обръщала към съсед от първия етаж,
който й пазарувал.За първи път ищците научили за ответника И. от
медицинския персонал в болницата, където починала, а на следващия ден се
видели с него, който им потвърдил, че има такъв договор и настоял да
организира погребението на К., понеже й бил обещал това.След това отказал
да ги допусне в жилището, за да вземат нейни лични вещи.Разпитали съседи
от входа, някои твърдели, че са го виждали няколко пъти през последната
година и половина преди смъртта на К., но не знаят той да е собственик на
имота.От своя страна ответницата И. е заминала да живее и работи в Гърция
след 2011г. и в продължение на 10г. се е връщала епизодично в страната.
Нотариалният акт, в който е обективиран договорът за издръжка и гледане,
е изготвен в нарушение на чл.580, т.6 от ГПК, защото С.К. е написала лично
трите си имена, но не се е подписала/във всеки от екземплярите/,
нотариалното действие е нищожно на осн. чл.576, вр. чл.580, т.6 от ГПК,
поради което е нищожен и договорът поради неспазена форма.Ответниците не
са придобили права и владеят имота без основание.Предвид изложеното,
претендират да бъде прогласена нищожността на договор за издръжка и
гледане, обективиран в н.а.№98/11.05.2011г.Претендират и да бъде прието за
установено по отношение на ответниците И. П. И. и И. Г. И., че ищците М. Р.
Д. и С. Р. П. са собственици на недвижим имот с идентификатор
10135.2553.632.4.**, и същите да бъдат осъдени да им предадат владението
върху имота.
Ответниците И. П. И. и И. Г. И. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК
2
отговор по исковата молба оспорват предявените искове и молят да бъдат
отхвърлени.Твърдят, че процесният договор не е нищожен, т.к. изискването на
чл.580, т.6 от ГПК е спазено със собственоръчното изписване на трите имена
от прехвърлителката, която обичайно не се е идентифицирала със съкратен
подпис/установен стилизиран знак/параф// в писмената си практика.Ищците
са предявили иск за разваляне на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД на договора, който е
бил отхвърлен, с решения на първа и въззивна инстанция, с висящо
производство пред ВКС.Договорът ги легитимира като собственици, поради
което предявеният ревандикационен иск е неоснователен.В условие на
евентуалност, ако бъде прогласена нищожността на договора, твърдят, че са
придобили собственост върху недвижимия имот чрез придобивна давност в
качеството им на недобросъвестни владелци, с упражнявано давностно
владение в периода от датата на сключване на договора-11.05.2011г. и към
датата на предявяване на исковата молба, като до смъртта на С.К. са владели
имота лично и чрез прехвърлителката, която си е запазила правото на
ползване, а след смъртта й лично.Владението им е било трайно, явно и
необезпокоявано, демонстрирали са по отношение на всички намерението си
за своене, поддържали са имота в рамките на необходимата грижа.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение е прогласена
нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№98/11.05.2011г., на осн. чл.26, ал.2
от ЗЗД поради неспазване на изискуемата форма, предвид нищожността на
нотариалното удостоверяване на осн. чл.576, вр. чл.580, т.6 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр.осн. чл.108 от ЗС.
Въведеното от ищците придобивно основание е наследяване от С.Х.К., б.ж.
на гр.Варна, поч. на 01.08.2022г., а наследодателката придобила собственост с
н.а.№110/87г.Между страните не е спорно, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че ищците са единствените наследници
по закон на С.К., наследили я по заместване от своята майка С.Г.Е., поч. на
23.05.2021г.Не е спорно и придобиването в индивидуална собственост от С.К.
на процесния недвижим имот като член кооператор на ЖСК „Меркурий“,
гр.Варна с н.а.№110/87г.Предвид нищожността си, договорът за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между С.К. и
ответниците, обективиран в н.а.№98/11.05.2011г., съгласно който имотът се
прехвърля срещу задължението, което И.и са поели от три години и за в
бъдеще да я гледат и издържат, не може да ги легитимира като собственици на
процесния недвижим имот, върху който страните не спорят и относно
обстоятелството, че именно ответниците упражняват понастоящем
фактическа власт.Въведеното от ответниците евентуално придобивно
основание е придобивна давност с давностно владение, упражнявано от датата
на договора - 11.05.2011г. до смъртта на С.К. - 01.08.2022г. лично и чрез нея, а
след смъртта й лично.
Съгласно показанията на св.Н.В., същият е зет на ответниците от
2002г.Познава С.К. покрай своите тъст и тъща от 2008г.-2009г.Знае, че тя им е
прехвърлила апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.“Зюмбюл“№8,
ет.4.Апартаментът е прехвърлен 2011г. или 2012г. срещу издръжка и гледане,
3
но С.К. живяла в него до смъртта си.Тъстът и тъщата му поели всички сметки
и нужди на прехвърлителката от датата на прехвърляне до смъртта й.Поели и
битовите сметки и тези за входа/стълбище и асансьор/.Тъстът му, след
прехвърлянето, направил ремонти в жилището, в които свидетелят
участвал/помагал/.Апартаментът бил в лошо състояние/ползван от наематели,
които не пазели/.Изнесли доста боклуци, сменили мокета в стаите, сложили
нов паркет.Тъстът му боядисал таваните на банята, тоалета и коридора,
сложил теракот в коридора, сменил в банята смесителя, бойлера, казанчето в
тоалетната, осветлението.Направили цоклите на терасите с плочки, сложили
климатици, чувствали се като собственици.С.К. не е имала претенции, че е
собственик, разговаряла за ремонта, вкл. със свидетеля, харесвало й, че е
станало хубаво с климатиците, особено лятно време.Пари за ремонтите давали
само тъстът и тъщата му, С.К. не е давала пари за ремонтите.Те посещавали
имота по всяко време, отделно, когато имала нужда от нещо по-спешно тя ги
викала.Чувал е С.К. да казва, че имотът е техен.
Съгласно показанията на св.Н.М.-И., същата познава ответниците като
съседи, била е касиер на входа от 2004г. до 2021г.Живее там от 1986г., познава
С.К. от когато и тя по същото време е заживяла там.Тя живеела на четвъртия
етаж, а свидетелката на петия етаж.Познава И. и И. И.и от 2011г.-2012г., когато
Станка й казала, че им е прехвърлила жилището срещу издръжка и
гледане.Всеки ден И. идвал сутрин, а понякога и вечер.Идвал да й приготви
сутрин храната за деня и лекарствата, да проветри, почисти, тогава я оставял,
а после идвал понякога и вечерта, да провери дали е яла.Допреди да станат
собственици, сметките за чистачка, общ ток, ремонти за входа ги плащала
С./Т./, но след като И. станал собственик ги плащал той.Той й казал, че е
новият собственик, което й казала и Т. преди това.След като станал
собственик, И. първо сменил мокета, който бил в хола с ламинат, после
освежил целия апартамент-баня, тоалетна, коридори, спалня.Монтирал и два
климатика.За всичко плащал той, Т. й казала, че тя вече не плаща тези
разходи.След 2011г.-2012г. Т.не е казвала, че е собственик, казвала, че вече
няма общо, ако има нещо, да поддържа връзка с И., дала й и неговия
телефон.Влизала е често в жилището на С. К., виждали се през седмица, две,
последно била в тях преди да влезе в болницата, където малко след това
починала, тогава се движила вече трудно.Не знае С. да е ограничавала достъпа
на И. и И. до апартамента, да не ги допуска, И. си има ключ от апартамента.
Съгласно показанията на св.С.К., същата е първа братовчедка с бабата на
ищците С.К., с която израснали от деца и били близки.Виждали се в месеца
поне веднъж, С. й стояла в къщата на гости по месец и повече, докато майка й
била жива.С. поддържала връзка с внуците си С. и М., направила сватбата на
С. около 2001г. и абитуриентската на М. в апартамента.Когато внучката й
заминала зад граница се чували по телефона, когато М. се оженил също
поддържали връзка по телефона.Когато възрастта на С. се променила,
свидетелката й казвала „Како, дай, аз ще те гледам, да прехвърлиш
апартамента“, а тя и казвала „Сега не ме занимавай, нямаш тази възможност за
надплащане“.Никога не е споменавала, че е прехвърлила апартамента или, че
ще го прехвърля.Даже, когато коментирали да го прехвърли на внуците,
казвала „Не“, „аз може да го оставя на Държавата“.Имала се с дъщеря си,
ходили си на гости, чували се редовно по телефона.С.си поддържала сама
апартамента, плащала си всичко, купила си климатици, направила си ремонти,
4
купила си нов гардероб, спалня, нов телевизор.При първия ремонт си сложила
теракот в коридора.Промените свидетелката видяла, когато я
посетила.Първият климатик си купила 2015г., вторият 2020г.Доходи си
събирала от квартирантите и пенсията й била хубава.М. е ходил при нея, но не
знае колко пъти, това знае от казаното й от С. по телефона, чували се често.М.
й предлагал да се премести при него, но тя категорично отказвала, имала по-
твърд характер и предпочитала да е сама.Последните две-три години нямала
квартиранти.От входа на първия етаж й казвали, а и свидетелката е сварвала
при нея един-два пъти човек, който мисли, че се казва име И., който й
пазарувал, когато имала нужда от нещо от магазина, защото вече била по-
трудно подвижна.Други хора не е виждала при нея, казвала й, че поддържа
връзка и със съседката М.Сметките за входа си плащала сама, това знае от
нея.Когато свидетелката ходила при нея, лично С. й отключвала.Последно
ходила при нея март 2022г.Тогава вече се движила много бавно с две
бастунчета.След като починала, внукът попитал свидетелката дали знае, че е
прехвърлила апартамента, свидетелката му отговорила, че не е знаела, той
също не знаел.С. била строга и държала на нейното си, не би се учудила да го
е преписала и да не е казала на никого.От фризьорката на С. научила, че е
прехвърлила апартамента, фризьорката ходила месец май да й прави косата в
къщи, да й прави прически, С. обичала да си къдри косата и да носи
прически.Не е казала на фризьорката си кога точно е прехвърлила
апартамента.
Съгласно показанията на св.Х.А., същият познава ищеца от повече от 20
години, а баба му познава покрай него.Ходили се до нея няколко пъти,
последният път, когато починала майката на М..С.не била на погребението
й.По инициатива на М. отишли след погребението до баба му.Тя била трудно
подвижна, малко поотслабнала, водили общи разговори, знаела, че дъщеря й е
починала.Говорили за майката на М., говорили и за сестра му, че от тук
нататък му остават тя и сестра му като живи роднини и кръвна връзка, думите
й били горе-долу „Всичко остава за вас-за теб и сестра ти, вече майка ви
почина, оставате вие двамата-ти и сестра ти.“.От 2012г. е посещавал
апартамента около 4 или 5 пъти, подът в хола бил с плочки, коридорът с
теракот, не е влизал в банята и тоалета.Станка била по-строг човек и не
можело много-много да се ходи напред-назад.Климатик мисли, че е имало от
2015г., но не е сигурен, преди това не е имало, към 2020г. имало, но не знае
кога е сложен.Не знае да е имало ново боядисване, по-скоро не, тя не давала
да се правят ремонти.Не е виждал други хора в апартамента, освен С..След
смъртта на майката на М., когато са ходили при С. имало човек, който й
помагал, пазарувал й.Така им казала тя.М. й предложил да я вземе при себе
си, но тя отказала.След като починала, старшата сестра казала, че
апартаментът има друг собственик.Тогава с М. ходили да видят Ю.-този, който
е на първия етаж и той им казал, че не знае нищо такова.Домоуправителят Д.
също казал, че не знае.
Договорът между наследодателката на ищците и ответниците, обективиран
в н.а.№98/2011г., е прогласен за нищожен поради опорочена форма, предвид
нищожността на нотариалното удостоверяване на осн. чл.576 от ГПК,
извършено в нарушение на чл.580, т.6 от ГПК - наследодателката е изписала
собственоръчно пред нотариуса трите си имена във всеки от екземплярите от
акта, но не се е подписала.Не се твърди и не се установява ответниците,
5
доверявайки се на нотариуса, да са знаели за порока във формата към момента
на осъществяване на правното основание, същото и за наследодателката на
ищците.Целеното да се създаде правоотношение между тях е било
прехвърляне на собствеността срещу поето преди три години задължение за
издръжка гледане и за в бъдеще при запазено пожизнено и безвъзмездно право
на ползване върху имота за С.К.Видно от разпоредбата на чл.56 от ЗС,
ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да
се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават
добивите, без тя да се променя съществено.То е противопоставимо като
абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на
имота.Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго
лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той
се лишава от всяка възможност да ползва вещта.Аналогично е положението,
когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по
силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но
запазва правото си на ползване за себе си.Запазеното право на ползване
изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да
упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна
на новия собственик /съгласил се да сключи сделката при тези условия/
поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който
не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.При тези параметри на
мисленото, че се създава правоотношение между С.К. и ответниците, те не са
имали основание да осъществяват лично фактическа власт върху недвижимия
имот, такава е следвало и е осъществявала от датата на договора до смъртта си
С.К.При прехвърляне на право на собственост със запазено право на ползване
титулярът на правото на ползване обаче е държател спрямо титуляра на голата
собственост и упражнява фактическа власт върху имота не за себе си, а за
собственика в хипотезата на чл.68, ал.2 от ЗС, който от своя страна владее
имота чрез ползвателя му.В тази връзка и са неоснователни оплакванията във
въззивната жалба, че наследодателката на ищците би могла да е държател на
имота, само ако в н.а. №98/11г. не се съдържаше условието за пожизнено
запазване правото на ползване, а след като такова се съдържа, то следва да се
предполага, че тя е владяла имота за себе си.Показанията на св.Н.В. следва да
се ценят при условията на чл.172 от ГПК, предвид посочената му връзка по
сватовство с ответниците.Горното не означава, че показанията му не следва
изобщо да се ценят, а, че следва, на осн. чл.172 от ГПК, да се преценяват с
оглед всички други данни по делото, като се има предвид неговата възможна
заинтересованост.Показанията му от своя страна се подкрепят от показанията
на св.Н.М.-И., за чиито показания няма данни, че следва да се прилага
разпоредбата на чл.172 от ГПК/свидетелските показания, дадени в друго
производство-по предявения от същите ищци против същите ответници иск с
пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, отхвърлен с влязло в сила
на 13.08.2024г. решение, вкл. такива, дадени от трети лица/Д.Д./, не могат да
бъдат обсъждани и ценени като показания в настоящото производство, т.к. не
са събрани по предвидения в ГПК ред, и в тази връзка са неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, че съдът не е взел предвид показанията на
св.М.-И., отразени в протокол от 22.12.2022г. по гр.д.№1944/22г. по описа на
ВОС/той и непредставен по делото/.Извън горното, дори и да могат да бъдат
ценени и да са със съдържанието, изложено във въззивната жалба, то не се
6
установяват такива противоречия, които да обосновават липса на обективност
и взаимно изключващи се твърдения.Тази свидетелка живее в жилищния блок
от построяването му, от когато е живеела и наследодателката на ищците, и то
един етаж над нея.Освен, че са поддържали близки отношения, тя е била и
касиер на входа в периода от 2004г. до 2021г., и длъжността, която е
изпълнявала в етажната собственост, е предполагала регулярни срещи с
живущите при събирането на средства за общите разходи/ток за асансьор,
чистачка, ремонти/ на входа.От показанията й се установява, че след 2011г. и
до смъртта си С.К. е имала съзнанието, че вече ответниците са собственици на
недвижимия имот-това е било заявено на свидетелката, както от С.К., така и от
ответника, като е било обсъждано още от началото при разискване въпроса за
поемане на разноските за входа от И.И..Съвкупно показанията на св.Н.В. и
Н.М.-И. установяват, че ответникът е направил в жилището след 2011г. до
смъртта на С.К./според показанията на св.Н.В. ремонтите са извършвани
приживе на С.К., а не след смъртта й, след като той е обсъждал с нея тези
ремонти, поради което е неоснователно и оплакването във въззивната жалба,
че показанията му не конкретизират кога са извършени ремонтите и вероятно
те са след смъртта й/ освежителни ремонти/смяна на мокет с паркет/ламинат/,
боядисване тавани на баня, тоалетна, коридор, цокли на тераси/, поставил
климатици, поел битовите разходи, и посещавал имота по всяко
време.Действително представеният от ответника фискален бон от 31.08.2020г.
за закупен климатик на стойност 809лв., служебна бележка от 01.09.2020г. за
предаването му на И.И. от „Технополис“ЕАД и заявка за монтаж на същия
климатик на адреса на процесния недвижим имот с приет монтаж на този
климатик на 03.09.2020г. от И.И. не могат категорично да изключат
възможността парите за закупуването да са му били дадени от
наследодателката, но доказателства за наличието у нея на подобна сума и
предаването й на И.И. не са ангажирани от ищците, още повече, че
закупуването е към период, когато в жилището не е имало от години
наематели/вкл. според показанията на свидетелите на ищците/, т.е. не може
със сигурност да се предполага, че е имала спестени средства, като
същевременно показанията на св.К., че пенсията й била „доста добричка“ са
неконкретизирани и неподкрепени с други доказателства.Направата на
ремонти в жилището, закупуването на климатици, плащането на разходи,
посещаването често на С.К. с осигуряване на храна и лекарства са от една
страна форми на изпълнение на задължението, което ответниците са считали,
че са поели с н.а.№98/2011г., това задължение обаче те са считали, че са поели
не самоцелно, а са считали, че са го поели срещу насрещното задължение на
С.К. по този н.а., а именно прехвърляне на тях правото на собственост върху
жилището, или иначе казано, ако ответниците не са считали, че с н.а.
№98/2011г. им е била прехвърлена собствеността върху имота, то те не биха
осъществявали спрямо С.К. гледане и издръжка от 2011г. до смъртта й през
2022г.Това им и поведение установява намерението им за своене на
недвижимия имот, който са считали, че С.К. ще държи за тях докато е жива, до
когато те не могат фактически да го ползват, защото тя има запазено право на
ползване.Показанията на групата свидетели, водени от ищците, не са
опровергават от показанията на св.С.К. и св.Х.А..Първата свидетелка е
роднина на ищците и показанията й също следва да се ценят при условията на
чл.172 от ГПК.Св.Х.А. от своя страна е близък приятел на ищеца.Св.С.К.
7
споделя за чести виждания и гостувания, вкл. в нейния дом за по месец и
повече, но те касаят предходни периоди от време/когато майка й била
жива/свидетелката е на възраст от 70г./, когато била сватбата на С./около
2001г./, когато била абитуриентската на М./роден 1985г./, срещите през
процесния период не са били така чести, а основно свидетелката се е чувала
със С.К. по телефона/вкл. и предвид ковид кризата/.Свидетелката е
забелязвала промените в жилището на С.К./ремонти, климатици/ след 2011г.,
но предполага, че тя си ги е правила и заплащала всичко/без да има
непосредствени наблюдения/, защото никога не й е споменавала за И. и И.,
нито, че е прехвърлила имота на някого или, че ще го
прехвърля.Същевременно, както тя, така и св.Х.А./макар и той да е имал
епизодични редки срещи със С.К./, непротиворечиво сочат, че С.К. е била
доста строга като човек, държала на своето, категорично не желаела да се
премести да живее при внука си, без да дава обяснения защо, или да
прехвърли жилището си на роднини срещу задължение за издръжка и гледане,
вкл. и на тази свидетелка, подканваща я да го направи, а същевременно
същата свидетелка и „не би се учудила да е преписала апартамента и да не е
казала на никого“.Същата свидетелка сочи обаче и, че фризьорката на С.К.,
която ходила да й прави често прически в дома й, вкл. преди да почине, знаела
от С.К., че тя си е прехвърлила апартамента.Това, че С.К. не е казала на
свидетелката С.К., нейна първа братовчедка, че е сключила договор за
прехвърляне на жилището срещу задължение за издръжка и гледане, или не е
казала на внуците си не води до извод, че е продължавала да се считала след
2011г. за негов собственик, а по-скоро е потвърждение на личностовите й
характеристики, описани по детайлно от свидетелите, водени от
ищците.Показанията на св.Н.М.-И. са най-непосредствени и непредубедени,
като същевременно и св.С.К. е посочила, че С.К. й е казвала, че поддържа
връзка с М..Никой от свидетелите не установява С.К. да е отблъсквала
престациите на ответниците по договора, който е считала, че е сключила с тях,
да не ги е допускала в имота и да е демонстрирала спрямо тях намерение за
своене на жилището като собственик, а не неговото държание като ползвател
с пожизнено запазено право на ползване.
Предвид гореустановеното и съдът приема, че в периода от датата на н.а. -
11.05.2011г. и до смъртта на С.К. - 01.08.2022г. ответниците са упражнявали
без прекъсване владение като фактическо състояние с намерение за своене
върху недвижимия имот чрез С.К., която след договора и съответно
мисленото, че е постигнато съгласие между тях по него, се е считала вече за
негов държател за тях, а след смъртта й са упражнявали владение лично.До
датата на исковата молба по предявения ревандикационен иск-
11.09.2023г./само този иск би могъл да прекъсне придобивната давност, не и
водения облигационен, който и е отхвърлен/ е изтекъл необходимият
давностен срок, съответно същите са придобили недвижимия имот на
оригинерно основание.Тъй като към датата на смъртта си С.К. не се е
легитимирала като собственик на недвижимия имот, ищците не са наследили
право на собственост върху него.Предявените от тях ревандикационни искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид достигане до идентични крайни правни изводи с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВОС следва да бъде потвърдено в
обжалваните му части.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на
8
ответниците, въззиваеми по въззивната жалба, следва да бъдат присъдени
сторените от тях пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски,
представляващи адв.възнаграждение в размер от 1 500 лв., заплатено в брой,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
15.01.2025г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №757/05.07.2024г., постановено по гр.д.
№1832/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от М. Р. Д. и С. Р. П. против И. П. И. и И. Г. И. иск с пр. осн.
чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици по наследяване от С.Х.К., починала на 01.08.2022г., на
следния недвижим имот, а именно: апартамент №**, СОС с идентификатор
№10135.2553.632.4.** по КККР на гр.Варна, с адрес: гр.Варна п.к.9000,
ул.“3юмбюл", бл.8, вх.8, ет.4, ап.**, с площ от 93, 24 кв.м., със западно и
северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник, антре,
баня, тоалетна и балкони към ул.„Хризантема" и към ул.,,Люляк“ при граници:
самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж 10135.2553.632.4.15;
под обекта 10135.2553.632.4.12; над обекта 10135.2553.632.4.20, ведно с
прилежащото му избено помещение №16, с площ от 2, 66 кв.м., при граници:
изба №15, изба №17 и избен коридор, както и 1, 0283% ид.ч. от общи части на
сградата и от право на строеж, и осъждане на ответниците да предадат на
ищците владението върху имота; 2/ М. Р. Д. и С. Р. П. са осъдени да заплатят
на И. П. И. и И. Г. И. сумата от 1 500лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Р. Д., ЕГН **********, и С. Р. П., ЕГН **********, да
заплатят на И. П. И., ЕГН **********, и И. Г. И., ЕГН **********, сумата от
1 500лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9