№ 108563
гр. София, 01.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110134601 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на писмен документ по чл. 417 ГПК, депозирано от ... гр. София против А. К. А. за
сумата 28815,89 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит
№ FL1294167/ 27.06.2022г., сумата 644,65 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 16.12.2022г.- 18.04.2023г., сумата 968,12 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 16.11.2022г.- 11.06.2023г., сумата 58,50 лева,
представляваща такса за ограничаване на вредните последици за периода 17.11.2022г.-
11.06.2023г.
Депозираното заявление е обосновано с доводи за сключен договор за потребителски
кредит, неизпълнение на задължението на длъжника да върне получената в заем сума, ведно
с договорената възнаградителна лихва.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е основано на писмен
документ- извлечение от сметка. Последният е сред лимитативно изброените в разпоредбата
на чл. 417 ГПК документи. Представеният документ- извлечение от сметка е издаден от
компетентен орган и съдържа достатъчна информация за претендираното вземане- длъжник;
основание за възникване на вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата,
поради което съдът приема, че е редовен от външна страна, обуславящо наличие на първата
предпоставка от фактическия състав на чл. 418, ал.2 ГПК.
Това удостоверително действие на писменият документ не е достатъчно. Падежът на
задължението е 16.06.2022г., което налага изследването на предсрочната изискуемост на
вземането, необходима, за да обоснове наличието на втората предпоставка от фактическия
състав на чл. 418, ал. 2 ГПК.
По силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции (ЗКИ) банката може да са
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато
"кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече
вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
1
общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Установява се от договора, че
страните са договорили настъпването на предсрочна изискуемост на вземането при
неизпълнение на задължението за заплащане на главница и/ или лихва. При спазване на
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по т.д. № 4/
2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 18, уведомлението за трансформираната воля на кредитора
следва да е получена от длъжника преди упражняване на правата по чл. 60 ЗКИ от
кредитора- а именно преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Конкретиката на случая, че и до длъжника е връчена посредством съдия изпълнител.
Разпоредбата на чл. 47 ГПК урежда хипотезите на връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да ги получи.
На първо място, следва да се посочи, че от направеното върху уведомлението
удостоверяване се установява, че същата е връчена след залепване на уведомление и
неявяване на лицето да получи книжата. От така направеното удостоверяване на нотариуса
не е налице яснота налице ли са били предпоставките на чл. 47 ГПК за връчване на поканата
посредством уведомление. Връчителят е удостоверил че е посетил адресът единственствено
на 02.04.2023г. Същият е посочил, че няма достъп до апартамента, поради което е залепил
уведомлението на вратата на входа и пощенската кутия, като е пуснал екземпляр в същата.
На следващо място, следва да се посочи, че от извършеното удостоверяване се
установява, че връчителят е посетил адреса единствено на 02.04.2023г., на която дата е
залепил уведомление. За прилагането на разпоредбата по чл. 47, ал. 1 ГПК следва адресатът
да е бил посетен поне три пъти, по различно време, в рамките на повече от един месец.
Връчителят не твърди и не е удостоверил отсъствие на длъжника от адреса за повече от един
месец съгласно чл. 41 ГПК, което е предпоставка за залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 1 ГПК и за приложение на презумпцията по чл. 47, ал. 5 ГПК. Напротив, от
удостоверяването не става ясно в какъв период и колко пъти е посетен адреса и търсен
адресатът, респ. събрани ли са сведения живее ли лицето на адреса. Обстоятелството, че
връчителят не е намерил длъжника и други лица, при положение, че е посетил адресът в
период по- кратък от един месец, не е достатъчно за това.
Изложеното обуславя извод, че връчването по реда на чл. 47 ГПК не е редовно, което
налага извод, че изискуемост на вземането не е настъпила.
2
Изложеното обуславя извод за неоснователност на заявлението и оставянето му без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, депозирано от ..... с ЕИК .... против А. К. А., с ЕГН **********, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сумата
28815,89 лева, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № FL
1294167 от 27.06.2022г., сумата 644,65 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 16.12.2022г.- 18.04.2023г., сумата 968,12 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 16.11.2022г.- 11.06.2023г., сумата 58,50 лева,
представляваща такса за ограничаване на вредни последици за периода 17.11.2022г.-
11.06.2023г., на основание чл. 417, т. 2 ГПК, като неоснователно.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3