Решение по дело №74/2022 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1230/01.11.2022 година, град Б.,   

 

Административен съд – Б., в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г. С., разгледа адм.д. № 74/2022 година.

 

Производството е по реда на глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба от С.В.И. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, ЗТ „Перла“ бл. 3, ет. 7, ап. 5, чрез адвокат Г.Н. ***, против ревизионен акт (РА) № Р – 02000221000749 – 091 – 01/24.09.2021 година на органи по приходите при ТД – Б. на НАП, потвърден с решение № 168/21.12.2021 година на директора на дирекция „ОДОП“ – Б. при ЦУ на НАП.

С РА и потвърждаващото го решение на решаващия орган, на жалбоподателя са определени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016 година – 11599,15 лева главница и 5181,37 лева лихва, за данъчен период 2017 година – 10 923,33 лева главница и 3773,96 лева лихва, за данъчен период 2018 година -  10 650,65 лева главница и 2597,78 лева лихва и за данъчен период 2019 година – 10 856,05 лева главница и 1544,10 лева лихва.

За същите данъчни периоди на И. са определени съответни задължения за държавното обществено осигуряване (ДОО), за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и за здравноосигурителни вноски (ЗОВ).

В жалбата се заявява, че не са налице предпоставките по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. Поддържа се, че данъчната основа за облагане е определена в противоречие с приложимото материално право, защото органите по приходите неоснователно не са кредитирали писмените обяснения на жалбоподателя и неговите близки за приходи от дарения към началото на ревизираните периоди както и че са пренебрегнали презумпцията за съпружеската имуществена общност, произтичаща от факта, че И. е имал сключен граждански брак към началото на 2016 година. Излагат се доводи, че жалбоподателят и близките му са работили през целия си живот, получили са значителни доходи от труда си и това обстоятелство е определило големия размер на паричните суми, които той е получил от роднините си, неоснователно пренебрегнато от ревизионния екип. Оспорва се и отказа на издателите на РА да кредитират твърденията, че жалбоподателят е получил от баба си в дарение дванадесет монети с надпис на турски език, които са били „осребрени“, а получената сума прибавена към спестените от родителите му 200 000 долара (дарени в края на 1994 година) и 85 000 евро (също дарени от родителите на И. до около 2008 година). Изтъква се, че издателите на акта кредитират само тази част от писмените обяснения на И., която им е изгодна – напр. по отношение на разходите, които той е обявил във връзка с довършителни работи по изграждана от него къща, но неоснователно игнорират друга част – за средствата, с които е разполагал в началото на 2016 година.

 

Сочи се, че в ревизионното производство е било извършено дублиране на част от разходите, които жалбоподателят е правил и това е довело до незаконосъобразност на изводите за съотношението приходи – разходи за конкретния данъчен период, съответно – до незаконосъобразност на определения данък.

 

Оспорва се и извършването на ревизията по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК за дължимите вноски по ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване, защото при ревизията не е установявано доходите на И. да са от трудова дейност.

Иска се отмяна на РА. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл. 156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл. 149 във връзка с чл. 145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното от фактическа страна.

Ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №  Р - 02000221000749-020-001/09.02.2021 година, с адресат С.В.И. – като физическо лице – със срок за извършване - до два месеца от връчването на заповедта; с обхват - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 – 31.12.2019 година. За ръководител на ревизионния екип е определена Д.Ж.– главен инспектор по приходите в ТД – Б.. Заповедта е връчена на И. на 12.02.2021 година (лист 427 - 428).

Първоначалната ЗВР е изменена със ЗИЗВР №  Р - 02000221000749-020-002/ 10.02.2021 година – в частта, в която е определен втория член на ревизионния екип. Тази заповед също е връчена на И. на 12.02.2021 година. Върху заповедта за изменение ревизираното лице е посочило електронен пощенски адрес, на който е пожелало да получава съобщения от приходната администрация (лист 422 - 423).

В хода на ревизионното производство са последвали нови изменения на параметрите на ревизията – със ЗИЗВР №  Р - 02000221000749-020-003/12.04.2021 година (привличане на допълнителен член на ревизионния екип), връчена на 20.04.2021 година, ЗИЗВР №  Р - 02000221000749-020-004/11.05.2021 година (удължаване на срока), връчена на 07.07.2021 година, ЗИЗВР №  Р - 02000221000749-020-005/ 11.06.2021 година (ново продължаване на срока до 12.07.2021 година), връчена на 14.06.2021 година и ЗИЗВР №  Р - 02000221000749-020-006/17.06.2021 година (обхващане на допълнителни задължения по ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се, без промяна на крайния срок), която е връчена на 21.06.2021 година (лист 741 – 741, 689 – 693 и 670 – 677).

Ревизионният доклад (РД) е издаден на 30.07.2021 година и е връчен на С.И. на 30.08.2021 година по електронен път, чрез посочения от него e-mail (лист 448 - 502).

На 16.09.2021 година И. се е възползвал от възможността да оспори констатациите в РД като е подал възражение срещу него (лист 441 стр. 2).

РА е издаден на 24.09.2021 година и – заедно с приложенията към него – е връчен на 04.10.2021 година на същия електронен адрес, посочен от ревизираното лице. Той е подписан от Д.Ж.– ръководител на екипа, както и от Г.П., началник на сектор в ТД – Б. на НАП, в качеството ѝ на орган, възложил ревизията. За компетентността на П. да издава РА са представени заповед № РД – 7/04.01.2021 година и заповед № РД – 349/30.06.2021 година на директора на ТД – Б. на НАП. (лист 45 – 60 и 28 - 31).

РА е обжалван по административен ред на 18.10.2021 година пред директора на дирекция „ОДОП“ – Б. при ЦУ на НАП, а служител в дирекцията, изпълняващ по заместване правомощията на директора се е произнесъл като решаващ орган на 21.12.2021 година с решение № 168/21.12.2021 година (лист 32 – 35, 26 - 27 и 19 - 25).

 

Жалбоподателят С.В.И. е ревизиран като физическо лице.

При ревизията е установено, че той не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ в ТД – Б. на НАП за периода 01.01.2016 – 31.12.2019 година, не е бил регистриран като ЕТ, но е притежавал дялове и участва в управлението на търговски дружества – в „ТСМ" ООД с ЕИК ********* (управител), в  „ТСМ фарма" ЕООД с ЕИК ********* (едноличен собственик и управител) и в „Грийн Гардън – Г" ООД с ЕИК ********* (управител).

Констатирано е, че С.И. е самоосигуряващо лице по чл. 4 ал. 3 т. 2 от КСО в „ТСМ" ООД с декларирано начало на осигуряване 21.01.2007 година. Считано от 07.08.2009 година, от И. е деклариран край на осигуряването в „ТСМ" ООД и начало на осигуряване в „ТСМ фарма" ЕООД с вид осигуряване – за инвалидност, прекъснато от 01.01.2014 година. В периода 01.01.2016 - 31.12.2019 година е установено, че С.И. е осигуряван по договор за управление и контрол върху осигурителен доход  от 890 лева (за периода 01.01.2016 – 31.12.2017 година) и върху доход от 925 лева (за периода 01.01.2018 – 31.12.2019 година) в „ТСМ фарма" ЕООД. Екипът е установил, че от месец май 2019 година С.И. се е осигурявал по договор за управление и контрол и в „Грийн гардън-Г" ООД върху осигурителен доход   от 670 лева.

От направена справка от информационната система на Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ е установено, че И. притежава няколко банкови сметки - BG41UNCR70004522604738 при „УниКредит Булбанк“ АД; разплащателна сметка № 6712104 при „Банка ДСК“ АД; сметка  № 19998951 при „Банка ДСК“ АД; разплащателна сметка № 23496455 при „Банка ДСК“ АД; сметка № 26304266 при „Банка ДСК“ АД и спестовен влог № 20141526 при „Банка ДСК“ АД (лист 373 - 420).

Констатирано е и че на ревизираното лице са отпускани кредити от „Банка ДСК“ АД.

Предвид първоначално събраната информация, с искане за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) от 17.02.2021 година от И. е изискана подробна информация битието му през ревизирания период: за строителни документи, фактури, документи за дарение или наследство, и всички други документи за придобити и/или продадени от него недвижими имоти в България или в чужбина; за платежните документи, с които е оформено плащането на купените/продадените имоти; за банкови извлечения за движението по всички открити и/или закрити банкови сметки от него. Със същото ИПДПОЗЛ е поискано И. да представи писмени справки за цената на придобиване и цената на продажба на  свое недвижимо имущество в страната и/или чужбина за ревизирания период, за направените разходи за строително - ремонтни и довършителни работи при изграждането и придобиването на собственото му недвижимо имущество; за открити и/или закрити банкови сметки в страната и чужбина; за налични или безналични ценни книги; за получени парични средства и източниците (платци) на доходи - доходи от разпределена печалба на юридически лица, както и от дивиденти, рента, от наеми, социални помощи, пенсии, обезщетения, застрахователни премии и др. облагаеми и необлагаеми доходи; за дадени и получени заеми/кредити на или от юридически и физически лица; за доставчици и платени суми към доставчици на: телекомуникации, пощи, електро и топлоенергия, газоснабдяване и други комунални услуги; за годишните разходи за издръжка му - по пера; за банкови сметки/открити и закрити/ за периода 01.01.2016 – 31.12.2019 година и извлечения от тях; за наети банкови сейфове за периода 01.01.2016 – 31.12.2019 година; за пътувания извън страната през периода 01.01.2016 – 31.12.2019 година (с почване до коя държава е извършено пътуването, дни на пребиваване в съответната държава, с какво превозно средство е извършено пътуването/ име на туристическа агенция, авиокомпания, чиито услуги са използвани, за чия сметка е било пребиваването в съответната страна, както и колко са били направените разходи за дневни, нощувки и пътни). Изискани са справки за внесени суми в капитала на дружества, в които И. съдружник; за участия  в управителни и надзорни органи на юридически лица; за доходи, получени от И. преди 01.01.2016 година (формиращи имущественото му състояние към началния момент на ревизията); за извършените от него разходи за издръжка на живот за 2016 година, за 2017 година, за 2018 година и за 2019 година; за дължимите и внесени осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2016 - 31.12.2019 година. Поискани са писмени обяснения  за пътуванията в чужбина на И. и членовете на неговото семейство през 2016 – 2019 година, а също и посочване на размера на наличните парични средства в брой, с които е разполагал той в началото и края на всяка от ревизираните календарни години, т.е. на 01.01 и на 31.12 от всяка от тях (лист 344 - 347).

На 25.02.2021 година С.И. е дал писменото си съгласие за разкриване на банковата тайна на сметките, чиито титуляр е, на основание чл. 62 ал. 5 от Закона за кредитните институции, както и за използваните от него застрахователни услуги, на основание чл. 94 т. 1 от Кодекса за застраховането (лист 350 - 351). 

На 15.03.2021 година И. е представил и писмено обяснение по въпросите, поставени с връченото му ИПДПОЗЛ, а към обяснението е приложил и множество документи (лист 352 - 371).

В отговор на искането от ревизионния екип, И. е заявил, че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 200/27.04.2016 година е придобил имоти в град Б. ж.к. „ЗТ Перла“ (2 бр. „склад“ и 1 бр. „гараж“ на обща стойност 62 000 евро, преведени по банков път), а с нотариален акт № 42/19.08.2016 година, съвместно със съпругата му – М.И., му е учредено право на строеж (от собственото му „ТСМ фарма“ ЕООД) – еднофамилна жилищна сграда с РЗП от 930 м² в поземлен имот с площ от 10,000 дка в местността „Кърънджика“ в град К.. Приложил е копие на платежен документ за заплатена изцяло от него сума в размер на 62 000 евро, равняващи се на 121 427,00 лева за покупката на имоти в комплекс „Перла“ в град Б. (лист 355 – 358 и 361 стр. 2).

По отправеното му искане И. е приложил копия на документи (декларации) за средства, предоставени от баща му В.С.И.и от баба му М.З.И.. С първата декларация, подписана от самия И., е заявено, че в края на 1992 година баба му М.И.му е подарила 12 златни монети с надпис на турски език, а през 1993 година е починала. Посочено е, че през 2000 – 2001 година И. е „осребрил“ тези монети и с получената сума е закупил валута. С втората декларация, подписана от Д.И. (майка на жалбоподателя), е заявено, че в периода 1986 – 1994 година покойният ѝ съпруг В.С.И.е отглеждал животни – прасета и овце, като от тази дейност е спестил 200 000 долара, подарени на С.И. в края на 1994 година, след приключване на дейността. Заявено е и че на Д.И. е известно, че И. е спечелил „голяма сума от курсовата разлика на валутата през 90-те години“, като е „използвал“ подарената му сума. Посочено е, че „всички спестявания“ на В.И.от „неговата трудова дейност до 2008 година в размер на 85 000 евро“ са били дарени на С.И. в края на 2008 година, като „посочените суми“ (т.е. 200 000 долара и 85 000 евро) са били „в брой и не са били по банкови сметки“ на В.И.(лист 362).      

За получените парични средства, С.И. е приложил договори с „Банка ДСК“ АД за отпуснати парични кредити (лист 358 стр. 2 - 360).

И. е декларирал, че направените разходи за строително - ремонтни разходи и довършителни работи за закупените имоти в ж.к. „ЗТ Перла“ са „около 50 000,00 лв през 2018 год“, а за „изграждането на имота в местност кърънджика“ (т.е. къщата в К.) през 2016 година - за грубия строеж е дал около 130 000,00 лева, през 2017 година - за външна изолация и двора 120 000,00 лева, през 2018 година - за довършителни дейности 100 000,00 лева и за 2019 година - за довършителни дейности 85 000,00 лева.

П отношение на придобитите от И. парични средства и източници за това през 2016 – 2019 година, той е обявил доходи от възнаграждения за 2016 година -  14000,00 лева, за 2017 година -14 000 лева, за 2018 година – 14 600,00 лева и за 2019 година -  15 000,00 лева.

С.И. е посочил, че е получил парични средства, разпределени като дивидент през 2015 година, но получен през 2016  година, в размер на 6000,00 лева, както и доходи от дивиденти през 2017 година  в размер на 49 500,00 лева.

По отношение на годишни разходи, които е имал през 2016 – 2019 година, И. е заявил, че му е „трудно да ги определи“ но приблизително са както следва: ток - около 2000,00 лева/година, вода - 240,00 лева/година и въглища за парното по 3 тона на година „като за сума е около“ 780,00 лева. За собствената си издръжка и на семейството си той е обявил годишната сума за издръжка „на лицето“ храна 4500,00 лева/годишно, посочвайки, че „това е за четири членно семейство - аз ,съпругата ми , дъщеря ми и майка ми“. За пътуване е обявил разходи в размер на 2500,00 лева/ годишно, за почивка – „само една за 4 000 лева“.

Относно информацията за пътуванията извън страната през 2016 – 2019 година, И. е заявил, че те са „няколко“ и то свързани с изявите на международни сцени на дъщеря му Е.И., както следва: до Виена (Австрия) - през 2018 година, на стойност около 2 600,00 лева (пътуване с автомобил), до Лондон (Великобритания) пътуване със самолет  и общи разходи 3 500,00 лева, до Ню Йорк (САЩ) през 2019 година - пътуване със самолет, като разходите са общо 7 000,00 лева, както и  пътувания с автомобил през 2019 година до Виена за музикално обучение на Е.И., с пътни разходи - З60,00 лева и една нощувка от 80,00 евро.

За наличната парична сума, с която И. е разполагал към 01.01.2016 година (началото на ревизирания период), в писменото обяснение е посочено, че тя е „от подарени средства от баща ми и баба ми, както и от мои лични спестявания в размер на  616 000,00 лева“.

По въпрос № 16 от връченото ИПДПОЗЛ „разходи за издръжка на живот“ през 2016 – 2019 година (на практика дублиращ въпрос № 9 от същото искане), И. е обявил за 2016 година – 12 400,00 лева разходи, за 2017 година - 8700,00 лева разходи, за 2018 година – 12 200,00 лева разходи и за 2019 година – 18 000,00 лева разходи, като в е посочил, че „в тези суми са включени и разходите по пътуванията“ (т.е. разходите за почивка извън България и за музикално обучение на Е.И.).

За доказване на получените кредити ревизираното лице е представило договори за заеми от „Банка ДСК“ АД клон К. за 50 000,00 лева от 2016 година, със същата банка – за  50 000,00 лева през 2017 година и отново със същата банка през 2019 година  -  за 17 600,00 лева.

И. е обявил разходи за придобиване на недвижимото имущество за имотите в град Б. „ж.к. Перла“ – 3 031,54 лева.

Като налични парични средства в началото и края на всяка календарна година през ревизираните периоди И. е посочил както следва:

 

-  към 01.01.2016 година – 616 000 лева  и към 31.12.2016 година – 456 000 лева;

- към 01.01.2017 година – 456 000 лева и към 31.12.2017 година – 316 000 лева;

- към 01.01.2018 година – 316 000 лева и към 31.12.2018 година – 176 000 лева;

- към 01.01.2019 година – 176 000 лева и към 31.12.2019 година – 51 000 лева.

Ревизионният екип не е кредитирал сумите, декларирани от С.И. като начално салдо към 2016 година, тъй като е приел, че не са представени достоверни доказателства относно произхода им, къде са съхранявани, как са съхранявани и кога са предоставени на ревизираното лице, защото периодът 1986 – 1994 година е твърде назад във времето и - предвид инфлационните процеси в България - не е доказано как са съхранявани сумите. Отделно, ревизорите не са приели твърденията на С.И. с аргумент, че не са представени доказателства, кога са му предоставени тези суми, къде и как са съхранявани до 2016 година от самия И..

Предвид неяснотата относно произхода на средствата на И. в началото на 2016 година, както и с оглед установените преводи на парични суми от едно от търговските му дружества към сметка на самия И., ревизионният екип е изготвил ново ИПДПОЗЛ от 01.06.2021 година. В него е било поискано допълнително уточнение дали разходите за живот през 2016 – 2019 година са се поемали единствено от С.И. или в тях е участвала и съпругата му М.А.. Отделно при ревизията са изискани обяснения – за основанието - като са описани с дати и конкретни размери 26 отделни периодични парични плащания, извършени от „ТСМ фарма“ ЕООД към С.И., започнали на 20.04.2016 година и приключили на 24.07.2018 година - с общ размер 121 665 лева. Относно сумите, обявени от И. като разходи в писменото обяснение за строителни и довършителни работи по имотите в Б. (50 000 лева) и в К. (435 000 лева),  органите по приходите са изискали изричен отговор в извършването им участва ли и М.И.– съпругата на ревизираното лице (лист 694 - 695).

С нов писмен отговор ревизираното лице и пояснило, че, във връзка с декларираните от разходи за издръжка на семейството, участието на съпругата му е в рамките на възнаграждението, получавано от нея, като по години е следното – за 2016 година – 5 000,00 лева, за 2017 година – 5 000,00 лева, за 2018 година – 5 500,00 лева и за 2019 година – 6 000,00 лева, а тези средства са предоставяни „в общия семеен бюджет за покриване на разходите“. По повод установеното прехвърляне на парични средства от „ТСМ фарма“ ЕООД по банкова сметка *** И. той е декларирал, че „сумата от 16 860,00 лева за 2016 г. е за дивидент за 2015 г., сумата от 56 010,00 лв. е дивидент 2016 г., сумата от 47 795,00 лв. за дивидент 2017 год., а сумата от 1 000,00 през 2018 год. е грешка в банката“.

Във връзка с изграждането на къщата в К. и ремонтните работи в Б., С.И. е заявил, че разходите са изцяло негови, като за „ЗТ Перла съм ползвал кредит от Банка ДСК в размер на 50 000,00 лева“. Уточнил е, че          пътуването до Лондон за участие на Е.И. в конкурс е извършено през „месец 04/2019 год“, паричен превода към автомобилен дилър (наречен „Бова“) в размер на 3 000,00 лева е представлявал „капаро за закупуване на автомобил и е извършен на 23.03.2018 г.“, а „закупените материали от строителните хипермаркети са за ремонтните работи в ЗТ ПерлаБ. като те са заплатени“ единствено за „сметка от ползвания от мен кредит от Банка ДСК в размер на 50000,00 лв. и са изцяло за моя сметка“  - т.е. за сметка на И. (лист 699 стр. 2).

Предвид двукратно дадените писмени обяснения и доказателствата, приложени към тях, ревизионният екип е приел, че в производството са събрани данни за осъществяване на фактическия състав на чл. 122 ал. 1 т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Затова до С.И. е изпратено уведомление, на основание чл. 124 ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 – 2019 година, както и осигурителният доход за установяване на задължения за здравни и осигурителни вноски, ще бъде определен по специфичния ред на чл. 122 – 124 от ДОПК. Уведомлението е изготвено на 01.06.2021 година и е връчено по електронен път на С.И. на 16.06.2021 година. Наред с уведомлението по чл. 124 ал.1 от ДОПК (и по същия начин), на ревизираното лице и връчено и уведомление по чл. 17 ал. 1 т. 2 от ДОПК (лист 675 – 677 и лист 678 - 681).

На 17.06.2021 година от ревизионния екип е изготвено допълнително уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК до С.И.. Предвид дадените от И. писмени обяснения, че паричните преводи от „ТСМ фарма“ ЕООД са били използвани от него за лични нужди – плащане на разходи за строителни материали, свързани с погасяване на кредити, техника, обзавеждане и др., както и с оглед обстоятелството, че той не е подавал годишни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи през 2016 – 2019 година, след изготвяне на паричен поток (приходи - разходи), ревизионният екип е приел, че от И. не са дадени обяснения и е налице обстоятелство по чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК (към вече установеното по чл. 122 ал. 1 т. 7 от ДОПК), т.е. за продължаване на ревизията по специфичния ред на 122 – 124 от ДОПК относно определянето на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и осигурителния доход за задължения за ЗО, УПФ – за самоосигуряващи се, както и за ДОО – за самоосигуряващи се, за 2016 – 2019 година. Уведомлението е връчено на 21.06.2021 година на ревизираното лице (лист 665 - 669).

Предвид събраните данни, ревизионният екип е извършил насрещна проверка на „ТСМ фарма“ ЕООД - платеца на паричните средства, превеждани на С.И.. При насрещната проверка е констатирано, че суми („дивиденти“) са били изплащани за 2016 година – 72 870,00 лева, а за 2017 година – 32 295 лева, но не е подавана декларация по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО от платеца на доход (задължен да удържа и внася  окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ от източници в страната). Констатирано е и че не е деклариран и не внасян данък върху дивидентите.

В хода на ревизията от администрацията на Община Б. и Община К. е изискана информация за декларирани от С.И. движими и недвижими вещи през процесните периоди, както и за заплащането на дължими такси и данък по ЗМДТ. Така информация е предоставена (лист 608 - 611).

Изявленията на И. за извършени от него пътувания извън границите на страната през 2016 – 2019 година са проверени чрез изискана и представена справка от МВР за регистрираните влизания и излизания през границата на Република България на ревизираното лице (лист 574 - 576).

За установяване на разходите за живот на И. е изискана информация за заплащаните по негови партиди суми за електричество, вода и телекомуникационни услуги, като така информация за всяка календарна година е осигурена от съответните инфраструктурни дружества – „ЕВН България електроснабдяване“, „А1“, и ВиК – Б..  След полученото съгласие за разкриване на банкова и застрахователна тайна, от ревизионния екип е приобщена и информация за наличностите и движението по банковите сметки на ревизираното лице през 2016 – 2019 година, както и за използваните от него застрахователни продукти (напр. лист 514 - 515).

С цел допълване на фактическата обстановка по ревизията, с протокол от 06.07.2021 година към ревизионната преписка са присъединени доказателства, събрани в друго ревизионно производство – ревизията проведена на „ТСМ фарма“ ЕООД, за която е съставен и ревизионен акт. Приобщени са експертна оценка на учреденото право на строеж на къщата и на самото строителство в град К., отделно - и на басейни към нея, като оценката на правото на строеж на къщата е оценено на 17 625 лева – към 19.08.2016 година (датата на учредяване на правото на строеж с НА), а на строителството – на 398 721 лева към 06.12.2016 година - датата на издаване на разрешение за строеж на къщата. Приобщени са РС № 85/06.12.2016 година и обясненията на С.И., дадени в хода на ревизията на търговското дружество. Според обясненията на И., дадени в това ревизионно производство, както и приложените към тях протоколи за разпределяне на печалбата на дружеството, част от печалбата за 2016 година и за 2017 година е била разпределена като дивидент на едноличния собственик (лист 623, 627 стр. 2 – 631, 631 стр. 2 – 632, 633 стр. 2 – 634, 657 стр. 2 – 658).

Като краен резултат, ревизионният екип не е кредитирал твърденията на И., че в началото на 2016 година е разполагал със значителна парична сума (616 000 лева), получена в наследство от дарения, направени от баща му и баба му, съпоставил е  разходите на жалбоподателя с приходите му – за всяка календарна година - и е установил превишение на разходите над приходите, прието за индиция за укриване на доходи. Така разликата между установените разходи и приходи е формирана като данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ и е обложена със съответния данък по закона в издадения РА.

В съдебното производство са допуснати и приети две експертизи – съдебно – техническа (оценителна) и съдебно – счетоводна (за преизчисляване на размера на определения данък, съобразно доказателства, събрани по инициатива на жалбоподателя). Разпитан е и един свидетел.

Съдебно – техническата експертиза (лист 852 - 854) е назначена със задача да оцени стойността на извършените СМР в триетажната къща на жалбоподателя в град К. по години: 2016 година – груб строеж, 2017 година – външна изолация и двор, 2018 – 2019 година – довършителни работи, като съобрази, че дейностите са извършвани по стопански начин от жалбоподателя (без наемане на подизпълнители, т.е. в СМР да не се включва печалбата на възложителя). При така поставената задача, експертът е описала видовете и количествата СМР, извлечени от количествено – стойностните сметки към инвестиционния проект, определила е единичната им цена и стойността им като цяло в табличен вид. Така за 2016 година стойността на СМР е изчислена на 153 344 лева, за 2017 година – на 68 863 лева, а за 2018 – 2019 година – на 15 318 лева. В заключението си вещото лице е записало изрично, че изчисленията са направени по Справочник за цените в строителството и „по устни обяснения на жалбоподателя част от материалите са закупени и/или депозирани в ревизирания период, но не са извършени СМР с тях в този период“, а след него, както и че определени видове СМР (неизчерпателно изброени) „все още не са извършени“.

Разпитано в съдебното заседание на 31.05.2022 година, вещото лице по техническата експертиза пояснява, че е работило единствено по представения му проект, без да е проверявало дали изпълненото на място съответства на проекта, като е извършило проверка за съответствие по най - очевидните параметри на проекта и на строежа – проектирането и наличието на заведение за обществено хранене на партерния етаж, проектирането и наличието на гараж и т.н. Експертът не е изследвала строителната документация, за да установи през процесните години каква част/етап от строежа е била изпълнена и отново изрично посочва, че отделните стадии на строителството са описани от нея, съобразно устна информация от жалбоподателя („сподели ми, че част от материалите е закупил предварително, а не към…процеса на изпълнението…“, „Не ми каза колко по – рано… е закупил материалите“). При изготвянето на заключението вещото лице заявява, че не е взело предвид сумата, посочена от самия жалбоподател (в хода на ревизията) като стойност на строителството, т.е. като разходи, които той е извършил. На поставен въпрос от съда, работила ли е с екзекутивна документация, експертът отговаря, че такава не е съставена, защото обектът не е въведен в експлоатация – „обектът не беше приет“ (лист 860 - 861). 

Разпитаният в съдебното заседание на 31.05.2022 година свидетел М.Г.– сестра на жалбоподателя (лист 857 - 860) - заявява, че от около 1986 – 1987 година до 2001 година баща ѝ (В.И.) е бил „директор на предприятие за метали“, имащо договори с други промишлени предприятия в страната, а отделно семейството ѝ е притежавало къща в село Ц., където всяка година е бил гледан по „един декар краставици“ (от 1985 – 1986 година до 1991 - 1992 година). Твърди, че през същия период от време, но в село А., всяка година семейството ѝ е наемало „два декара домати „Рома“… Беряхме домати“. Отделно от описаната стопанска  дейност, Г. поддържа, че през 1986 година баща ѝ е притежавал в село Ц. „над 150 овце“, чиито агнета всяка година са се продавали, а в С. от 1991 – 1992 година до „може би шест – седем години“ са били отглеждани „над 150 прасета“, разделени на майки – свине и малки прасенца, които също са се продавали след угояване.

На въпроси, отправени от процесуалния представител на жалбоподателя, свидетелят заявява, че само от отглеждането на прасетата печалбата е била „над 100 000 лева на година… и може би и повече“. За брат си – жалбоподателя в настоящото производство – Г. посочва първоначално, че е водил счетоводството на баща им, бил е „много добре запознат с дейността“, както и че отглежданите животни са били съвместна собственост на С.И. и на В.И.(„Животните бяха техни“). По отношение на сумите, дарени на брат ѝ от В.И., Г. поддържа, че „…в началото ги обръщаха в долари тези пари, защото 1986 – 1989 г. доларът скачаше, имаше курсови разлики и се печелеше много от тези разлики“, а след това заявява, че „Някъде 150 – 200 хиляди долара е имал брат ми от баща ми“. На въпрос на съда, заявява, че след 2001 година „печалбите са обръщани в евро – 70 – 80 хиляди евра, 85 хиляди евра“. Описва случаи на други дарения на парични средства, извършени от родителите ѝ - извън периодите, твърдени от жалбоподателя, както и на лица, нямащи връзка с делото („през 2011 – 2013… по десет хиляди на всяка внучка“, „през 2005 г. ми дадоха 20 хиляди евро“, „после пак по 20 хиляди евро ни дадоха – използвах ги за ремонт на апартамента, който си купих“, „на двете внучки пак около 20-21 хиляди евро са давали“, „давали са ми пари, около 10 хиляди лева за автомобил“).

При уточняващи и контролни въпроси от процесуалния представител на ответника и от съда, Г. поддържа, че цялата дейност на баща ѝ е приключила през 2001 година, че за наетите земеделски площи семейството ѝ е било подпомагано от земеделски работници („…идваха на надница, плащало им се е“), а животните са били отглеждани от един овчар (овцете) и от един гледач (прасетата). Тя твърди, че баща ѝ и брат ѝ съвместно са наемали камион, с който са извозвали продаваните животни до кланица, но не може да уточни как е било получавано заплащането за тях. Заявява, че парите на родителите ѝ са били съхранявани „в банкови сметки“, „лични сметки“, но отделно родителите ѝ са имали и сейф. За сумите, получени „през годините“ от С.И., дарени от В.И., Г. твърди, че не са били дадени наведнъж, но не уточнява през коя година каква сума е получил жалбоподателя („не са дадени накуп, а през годините ги е дал“).  Сочи, че „през 1986 – 1989 г. са дадени долари, а след 2001 г. вече са работили в евро“. Според нея, през 90-те години на ХХ век, до 2000 година, по информация от жалбоподателя, И. е получил като дарение от родителите си „към осемдесет и пет хиляди евро“ („Говорили сме, че са му давали“), а на уточняващ въпрос, че в предходни отговори е заявила, че спестяванията на И. в евро са възникнали „след 2001 година“, поддържа, че е разбрала грешно въпроса, въпреки че въпросът е зададен за конкретен времеви интервал („между 1989 г. и 2001 г. как спестяваха родителите Ви…“).

По отношение на златните монети, които Г. и И. са получили от баба си, свидетелят не сочи точен брой на монетите, подарени на жалбоподателя („десет - дванадесет“, за всяка монета - „от 12 до 15 грама, някъде там“), не е в състояние да отговори дали са били еднакви с нейните, като за своите твърди, че, след посещение „при златари“, е разбрала, че са „редки накити“, „старинни и ценни“, но не може да отговори дали монетите на брат ѝ са имали същите качества.

На допълнителни въпроси, поставени от съда, относно размера на разходите по стопанската дейност, разгърната от семейството ѝ, Г. изтъква, че не е в състояние да отговори какви са били годишните разходи за отглеждането на животните и сочи смъртност около 15 – 20 % при младите отглеждани животни („от котило 8-10 са умирали 1-2“). Според нея, заградените пространства („боксовете“) за отглеждане на животните са били изграждани съвместно от баща ѝ и брат ѝ, без да е в състояние да конкретизира каква е била площта им („голямо трябва да е било“, „над 100 квадрата вътрешната част“).

Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза (лист 866 - 878) е изготвило паричен баланс (приходи - разходи) на ревизираното лице – в различни варианти, като се е съобразило с обясненията на жалбоподателя и с показанията на свидетеля Г., че И. е получил дарения от родителите си на различна стойност:

- при получени дарения 30 000 лева и две по 20 000 евро;

- при разходи за ½ от стойността на СМР на къщата в К.;

- при начално салдо 5 000 лева към 01.01.2016 година.

 

По приложението на закона съдът приема следното.

Относно формата на РА

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му.

Относно компетентността

В жалбата не се оспорва изрично компетентността на издателите на РА, но в съответствие с предписанието на чл. 160 ал. 2 от ДОПК, което задължава съда да извърши служебна проверка на компетентността, настоящият състав счита, че РА е издаден от компетентни органи.

Съгласно приложените ЗВР и ЗИЗВР ръководител на ревизионния екип е Д.Ж.– главен инспектор по приходите. Тя е първия издател на РА. Вторият издател на акта е Г.П. началник на сектор в ТД – Б. на НАП, която е възложила извършването на ревизията и е издавала ЗИЗВР, включително и последната по време, преди съставянето на РД. П. е оправомощена на възлага извършването на ревизии, съгласно заповедите на директора на ТД – Б. на НАП, с които са определени органите, можещи да разпореждат извършването на ревизии.

Съгласно чл. 119 ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо, производството се прекратява със заповед.

Доколкото процесния акт е издаден именно от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизионния екип, съдът приема, че са налице условията по цитирания текст от кодекса, поради което РА се явява издаден от компетентни органи.

По процесуалната законосъобразност на ревизионния акт

В ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. При ревизията на С.И. са връчени по надлежния ред няколко искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), във връзка с които са представени и писмени обяснения. За пълното установяване на фактите, органите са приобщили към преписката доказателства събрани в предходно ревизионно производство. Това е направено с надлежен протокол, който съдържа реквизитите по чл. 50 ал. 2 от ДОПК, поради което се ползва с материална доказателствена сила, по аргумент от чл. 50 ал. 1 от ДОПК, за фактите удостоверени с него. В хода на ревизията са изискани и данни от трети лица, а получените сведения са приобщени по установения ред към административната преписка.

РА съдържа реквизитите по чл. 120 ал. 1 от ДОПК. Актът е връчен на жалбоподателя, който е използвал предоставената му от закона възможност, в срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК, да го оспори пред  директора на дирекция „ОДОП” - Б. при ЦУ на НАП. Директорът на дирекция „ОДОП” - Б. при ЦУ на НАП – в случая чрез оправомощен служител, поради отсъствието на титуляра - се е произнесъл с мотивирано решение в срока по чл. 155 ал. 1 от ДОПК, с което е приел, че възраженията срещу ревизионния акт са неоснователни.

 

По материалната законосъобразност на акта

Оспореният РА е издаден след извършена ревизия при особените правила на чл. 122 – 124а от ДОПК.

Видно от уведомленията по чл. 124 ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са приели, че налице несъответствие между стойността на извършените разходи и декларираните доходи на И. за ревизираните данъчни периоди (разходите надхвърлят значително приходите). Установено е, че И. е пътувал в чужбина, заплащал е режийни разходи и е заплащал за придобиване на имоти, и за извършването на СМР в тях, парични суми, които надхвърлят получените от него доходи. По тази причина ревизията е приела, че са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122 ал. 1 т. 2 и т.7 от АПК.

Според отразеното в РД за 2016 година, несъответствието (превишението на разходите над реализираните доходи) е определено в размер на 128 282,14 лева. За 2017 година, след съпоставка на събраната информация относно реализираните от лицето приходи и извършените разходи към 31.12.2017 година е установено превишение на разходите спрямо приходите в размер на 117 777,55 лева. За 2018 година превишението, според данните на ревизорите, е 110 490,98 лева, а за 2019 година – 117 819,79 лева. За всички проверявани периоди несъответствието е възлязло общо на 474  102,32 лева.

С оглед установеното несъответствие на разходите спрямо приходите, ревизионният екип е приел, че не са представени доказателства за източниците на финансиране на жалбоподателя и са пристъпили към извършване на ревизия по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че законосъобразно е преминато към особения ред на извършване на ревизията и основанията за прилагането му са доказани чрез събраните доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2016 - 2019 година по отношение на ревизираното лице са констатирани данни за укрити доходи, както и че обявените доходи от жалбоподателя не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. През съответните данъчни периоди С.И. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които да удостовери получени доходи. Същевременно, през процесните периоди в сметките му са преведени значителни парични средства от свързано с него търговско дружество (с единствен собственик и управител именно И.), като тези парични средства са използвани от И. за извършването на лични разходи – заплащане на СМР в закупени недвижими имоти. Във връзка с констатациите в ревизионното производство, преди издаването на РА, от страна на И. не са представени достоверни доказателства, с които да се опровергаят установените факти (получени недекларирани парични средства, с които са извършени лични разходи). Направени са изявления за извършени разходи по пътувания в чужбина – за участие в конкурси и обучение, както и за получаване на банкови кредити, с които са закупувани имоти и са правени ремонти. Част от тези изявления са кредитирани изцяло от ревизорите и въпреки тях е установено цитираното превишение на разходите над приходите на С.И. за 2016 – 2019 година. В хода на ревизията от И. е депозирано писмено обяснение, че част от разходите, които е правил, са от семейния му бюджет с М.И., но и в този случай е налице превишение на разходите над приходите на жалбоподателя, както е установено при ревизията.

Съдът приема за доказателствено обосновани предпоставките по чл. 122 ал.1 т. 2 и т. 7 от ДОПК, констатирани в ревизионното производство.

В хода на ревизията е установено, че за ревизираните периоди е налице несъответствие в данните за получените доходи от С.И. и действително констатираните обстоятелства за имущественото му състояние (притежаваните парични суми, които е изразходвал). При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК. Констатираното по надлежния процесуален ред несъответствие между декларираните данни от С.И. за получени средства и действително установеното, е достатъчно основание да се приеме, че лицето е укрило доходи, а разходите му не съответстват  на декларираните доходи (като ги надвишават).

С оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК.

 

Задължения по ЗДДФЛ

За данъчен период 2016 година

Ревизираното лице не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

В началото на този данъчен период при ревизията е прието, че С.И. е разполагал със сумата от 5 000 лева.

Отчетено е възнаграждението по договор за управление, което И. е посочил, че е получил през този период от „ТСМ фарма“ ЕООД (8 372,04 лева, след приспадане на дължимите данъци), получените суми като дивидент от същото дружество (72 870 лева), усвоен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД (50 000 лева) и получени суми от М.А. (общо 44 470 лева).

По отношение на разходите на И. за 2016 година при ревизията са отчетени разходи за покупка на недвижимите имоти в ЗТ „Перла“ в град Б. (121 262 лева по нотариален акт № 200/27.04.2016 година); за покупка на отстъпено право на строеж (4500 лева по нотариален акт № 42/19.08.2016 година); съответно - разходи за местни данъци и такси по сделките (общо 4026,69 лева, платени на Община Б. и на Община Каронбат); за разходи за ток (150 лева, декларирани от самия С.И.); за разходи за застраховки (215,70 лева в полза на „Групама застраховане“ ЕАД и „ДЗИ - общо застраховане“); за разходи за три туристически пътувания – общо 7073,50 лева (за резервация в „Травел Б.“, в „Ер травъл“ и самостоятелно пътуване до Гърция, декларирано от И.); за платени вноски по заем (общо 17 910,47 лева в полза на „Банка ДСК“, „БНП – Париба“ и такси по кредитите); за покупка на дялове (600 лева); за покупки от търговски обекти (общо 9 802,08 лева с кредитна карта); разходи за груб строеж на обекта в град Кранобат (130 000 лева, деклариран от С.И.), както и за върнати суми на М.А. (общо 10 270 лева).

Приходите и разходите са установени от проследеното движение по банкова сметка № 6712104 (разплащателна сметка) и банкова сметка № 19998951 (кредитна карта) на С.И. в „Банка ДСК“ ЕАД.

Така констатираното несъответствие между стойността на имуществото и финансовото състояние на И., спрямо получените от него парични средства за 2016 година (превишение на разходите над приходите) е определено в размер на 128 002,41 лева - данъчна основа, установена на база на паричен недостиг за съответната година, подлежаща на облагане с данък върху доходите на физическото лице (тъй като е установена в производство, по чл. 122 и сл. от ДОПК).

От ревизионния екип е прието, че в хода на друго ревизионно производство на съпругата на С.И. - М.А. – И. (за същия данъчен период) е установено превишение на декларираните и/или получени доходи и направените от нея разходи в размер на 6 716,79 лева и тази сума е взета предвид – като с нея е коригирана част от недостига на парични средства на С.И. (т.е. недостигът е намален).

В крайна сметка, недостигът на парични средства на И. за периода е определен на 121 285,62 лева, от която данъчна основа по чл. 122 от ДОПК са извадени дължимите осигурителни вноски (по КСО и ЗЗО на самоосигуряващо се лице) в размер на 5294,16 лева, а данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ – 115991,46 лева, е обложена със ставката на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ. Така на С.И. е определен данък за 2016 година в размер на 11 599,15 лева, върху който е начислена дължимата законова лихва.

Спорът за този данъчен период (а и за изводите на цялата ревизия) е относно размера на сумата, с която първоначално е разполагал С.И. към 01.01.2016 година (616 000 лева, според него и 5 000 лева, според ревизията).

След като съпостави твърденията на страните и доказателства, събрани в настоящото производство, съдът приема, че доводите на С.И. за наличието на първоначална сума от 616 000 лева към 01.01.2016 година са недоказани и не следва да се кредитират.

Тезата на жалбоподателя е, че част от тези пари са му били дарени в брой от баща му В.И.през различни периоди от време – до 2008 година (спечелени в резултат от успешно развивана стопанска дейност), а друга част е била получена от „осребряване“ (израз, който съдът тълкува като „продажба“) на дванадесет златни монети, дарени от бабата на И. през 1992 година.

Твърденията на И. за получаване на значителни парични суми от стопанската дейност на баща му В.И.са недостоверни.

Първоначалните изявления относно дарения на валута са направени в хода на ревизията посредством декларация, подписана от Д.И. – майка на ревизираното лице. Според тази декларация, в периода 1986 – 1994 година В.И.е отглеждал (т.е. самостоятелно се е грижил) прасета и овце, като в края на този времеви интервал е разполагал с „около 200 000 долара“, дарени на С.И. в брой „в края на 1994 година, при приключване на дейността“. Отделно, И. е декларирала, че през 2008 година В.И.е подарил на С.И. в брой още 85 000 евро („всички спестявания… от трудова дейност до 2008 година“). Съответно, С.И. е декларирал, че „в края на 1992 година“ баба му му е подарила „12 броя златни монети с надпис на турски език“, които в периода 2000 – 2001 година той е „осребрил“ (лист 362).

Първо, съдът не кредитира изявлението в декларацията на И., че покойният ѝ съпруг е успял да спести значителна парична сума – в долари – в периода 1986 – 1989 година. До 1990 година установеният строго ограничителен валутен контрол в Народна Република България и невъзможността да се извършват легално мащабни сделки по продажбата на левове за щатски долари изключва възможността В.И.– ръководител на социалистическо предприятие в град С., част от командно управлявана планова икономика, да закупува значителни количества американски долари (с левове, получени от самостоятелно отглеждане на селскостопански животни), които – освен това - да съхранява в брой в дома си. За периода 1990 – 1994 година свободната покупка (и съхранение) на щатски долари е принципно възможна, но в декларацията на И. липсва каквато и да е конкретика за мащаба на извършваната дейност, за да може да бъде направен извод, че В.И.е разполагал към края на 1994 година (при „приключване на дейността“) със значителна парична сума в щатски долари.

Второ, от цитираните две декларации е невъзможно да се установи конкретния размер на парите, които се твърди, че е получил като дарение през 1994 година С.И.. Използваният израз „около“ пред сумата „200 000 долара“ означава, че реално дарените пари биха могли да бъдат както повече, така и по – малко, без изобщо да е ясно с колко повече или по-малко реално са те. Отделно, твърденията на И., че ѝ е известно, че синът ѝ е спечелил „голяма сума от курсовата разлика на валутата през 90-те години“ по никакъв начин не указват каква точно сума в лева е получил И. от евентуална продажба на дарените му долари, към кой момент доларите са били конвертирани и при какъв курс, за да бъде направена съпоставка със сумата, която той е декларирал, че притежавал към 01.01.2016 година.

Самият И. не е посочил кога и при какви обстоятелства е получил парично дарение (в конкретен размер) от баща си, кога е обменил получените средства и при какъв курс, как и къде е съхранявал парите от конвертирането, използвал ли е част от тях в ежедневието си, считано от 2008 година до началото на ревизирания период – началото на 2016 година, каква част от заявената от него парична сума от 616 000 лева са съставлявали средствата от продажбата на доларите, дарени през 1994 година, и каква част – от еврото, дарени през 2008 година, според декларацията на майка му. В тази насока изявления от С.И. и Д.И. или напълно липсват или са изключително абстрактни, поради което не могат да послужат за установяване на твърденията му за разполагаеми 616 000 лева към 01.01.2016 година.

Значителна част от твърденията на Д.И. и на С.И. за произхода и размера на първоначално наличните средства към началото на 2016 година, се опровергават от показанията на разпитания в съдебното производство свидетел Мария Г., сестра на И.. Според Д.И., произходът на спестените „около 200 000 долара“ от В.И.е свързан с отглежданите от него животни „овце и прасета“ до края на 1994 година. Според свидетеля, прасетата са били отглеждани „от 1991 – 1992 г. до може би шест – седем години“, което изявление обозначава като край на въпросната дейност 1999 година (значително след заявения от финал „в края на 1994 г.“).

По време на целия разпит в съдебното заседание Г. акцентира изрично и последователно върху особено активното участие на брат си С.И. в отглеждането на селскостопанските животни, съвместно с В.И., от „още преди казармата“ (т.е. още преди 1991 година - с оглед датата на раждане на жалбоподателя) до края на дейността – „брат ми отделно работеше с него, водеше му счетоводството“, „брат ми много добре е запознат с дейността“, „животните бяха техни“, „баща ми и брат ми наемаха камион и с него изнасяха животните“, „боксовете ги правеха баща ми и брат ми“ (лист 857 стр. 2 - 859). От страна на жалбоподателя (и на майка му Д.И.), обаче, липсват каквито и да е твърдения в тази насока. В нито един момент от ревизията, а и в съдебното производство, С.И. не заявява, че е развивал през 80 - те години на 20 век, до началото на 21 век, съвместна стопанска дейност по отглеждане на домашни животни (овце и прасета) с баща си, от която да е получавал дарения, а това би било най – логичното твърдение за обосноваване на получените от него значителни парични суми. Напротив, от декларацията на майка му – Д.И. – изрично се установява, че бащата В.И.самостоятелно е отглеждал прасета и овце („…покойният ми съпруг отглеждаше животни…“), от чиято продажба е получавал средства. Жалбоподателят е посочен в декларацията на И. единствено като бенефициер. Самият С.И. - във възражението си срещу издадения ревизионен доклад  - също не заявява, по какъвто и да е начин, че е участвал наравно с баща си в отглеждането на животните, нито, дори, че му е помагал в тази дейност. И. изрично посочва „покойният ми баща през целия си живот… и освен това се занимаваше с отглеждане на животни …“ (лист 362 стр. 2 и 441 стр. 2).

Д.И. и С.И. не са направили изявления за получени доходи от В.И.от селскостопанска дейност, свързана с отглеждането на плодове и зеленчуци, като още един източник на средствата, за които се твърди, че са били дарени на жалбоподателя. За сметка на това, свидетелят Г. заявява, че семейството е отглеждало по един декар краставици от 1985 година до „към 1992 година някъде“, а в друго населено място е наемало „два декара домати „Рома““, които е беряло. За тази част от стопанската дейност на семейство И., обаче, липсват каквито и да е данни в хода на ревизията, а от Г. не са направени и твърдения, че от нея са били получавани конкретни парични приходи, т.е. тези изявления не биха могли да обосноват заявената значителна наличност на парични средства у С.И. към 01.01.2016 година.

Според декларацията на Д.И., дадена в хода на ревизията, сумата от „около 200 000 долара“ е била подарена на С.И. от В.И.е еднократен акт – в края на 1994 година, „при приключване на дейността на баща му“ (лист 362 стр. 2). За сметка на това, в съдебното производство Г. изрично завява, че В.И.е давал цитираните средства периодично в годините – „през годините като суми са били около двеста хиляди долара“, „за тези двеста хиляди – не са дадени накуп, а през годините ги е дал“ (лист 859 стр. 1 горе).

В самите показания на Г. има значителни неточности, вътрешни противоречия и съвършено свободни интерпретации на икономическите процеси, развили се през 1986 – 2008 година, с които се обосновава твърдяното даряване на сериозни парични суми на брат ѝ през годините.

Г. заявява, че получените средства от стопанската дейност в лева през 1986 – 1989 година са били обменяни в долари („обръщаха в долари тези пари“), защото през този период „доларът скачаше, имаше курсови разлики и се печелеше много от тези разлики“ и едновременно с това заявява (отново в същия контекст за периода 1986 – 1989 година), че „Някъде 150 – 200 хиляди долара е имал брат ми от баща ми“ (лист 857 стр. 2 долу). Съдът отчита (като очевидец на цитирания исторически период от време), че изявленията на Г. за мащабен обмен на левове в долари и за значителни курсови разлики през 1986 – 1989 година (от които много се е печелило) са пълна фантасмагория на свидетеля – предвид общественото положение, което са заемали баща ѝ и брат ѝ в това време, тоталният контрол върху обмена на валута, упражняван от държавата, както и с оглед възможностите, с които са разполагали И. да обменят, без разрешение на властите, значителни парични суми (В.И.– директор на малко държавно предприятие в провинцията и С.И. – ученик на 13 – 16 години).

В началото на разпита Г. заявява, че „след 2001 г. печалбите са обръщани в евро“, след което сочи техния размер - „70-80 хиляди евра, 85 хиляди евра“, но не обяснява печалбите от каква дейност са били „обръщани“ при условие, че, според декларираното от майка ѝ в хода на ревизията, стопанската дейност на В.И.по отглеждането на животните е приключила през 1994 година (по собствените твърдения на Г. – към 1999 година), а дарението в евро през 2008 година е било от „спестявания“ (а не от „печалби“) от негова „трудова“ дейност (лист 857 стр. 2 долу). Впоследствие, при зададени контролни въпроси от процесуалния представител на ответника  и от съда кога е приключила стопанската дейност на баща ѝ, в каква валута са спестявали родителите ѝ между 1989 година и 2000 година и в каква валута е получавал дарения С.И. в периода между деветдесетте и 2000 година, Г. отново заявява, че дейността е приключила към 2001 година („някъде там приключи“), едновременно поддържа, че спестяванията им са били в долари, както и че е говорила с брат си, че е получил (отново в този период - до 2000 година) „някъде към осемдесет и пет хиляди евро“ като дарение, което изявление е лишено от всякаква логика, дори и след уточнението, че се е объркала по зададения въпрос, което съдът не кредитира (лист 858 стр. 2 горе, 859 стр. 1).

През целия разпит свидетелят Г. свободно борави с числа и възпроизвежда какви суми са придобили Д.И. и В.И.от стопанската си дейност, кога и какви суми тя е получила като дарение от родителите си, какви суми са били дарени на брат ѝ, а също и на децата им през годините, но, едновременно с това, изобщо не е в състояние да посочи – дори и приблизително – какви са били разходите по отглеждането на животните или по отглеждането на зеленчуците, свързани с осигуряване на прехрана, вода, консумативи, заплати на наети работници, наем на транспортни средства и т.н.  Подобна избирателна едностранчивост в показанията на Г. ги прави недостоверни относно заявените от нея значителни размери на финансовите средства, придобити от родителите ѝ през годините, когато В.И.е отглеждал животни.

Подобна е доказателствената стойност на показанията на Г. в частта относно златните монети, за които С.И. е направил изявление, че е получил от баба си през 1992 година, а впоследствие – осребрил. Г. поддържа, че двамата с брат си са получили по равен брой монети и всяка от тях е била 12-15 грама („някъде там“), но не може да отговори кога И. е продал своите монети, заявява, че са били „ценни“, но не може да отговори дали те са имали нумизматична стойност, което би обосновало по – висок размер на получената сума от продажбата им, отколкото само като златно съдържание, дори и с по – високи карати, както твърди за своите монети Г..

В обобщение, въз основа на направения анализ на изявленията на М.Г.в съдебното заседание на 31.05.2022 година, съдът приема, че не следва да кредитира показанията на свидетеля, с които жалбоподателят претендира да установи наличието на значителната парична сума от 616 000 лева, разполагаема към 01.01.2016 година – в противоречие с установеното от ревизията.

Наличието на паричната сума от 616 000 лева не се установява и от заключенията на двете експертизи, допуснати и приети по делото. Съдебно – техническата експертиза е извършвала оценка на пазарната стойност на СМР по разказ на жалбоподателя, докато в ревизионния акт – като разход, направен от него – е взета сумата, посочена от самия И. в декларация. Съответно, съдебно – счетоводната експертиза е установявала размера на дължимия данък в хипотетична ситуация – ако се приеме, че И. е разполагал с тази сума (което не е доказано). Отделно, изводите на счетоводния експерт са предпоставени от начина на формулиране на задачата от жалбоподателя, в това число разходите за придобиване на недвижимите имоти да бъдат взети в размер на една втора от придобивната им стойност, а тези за подобрения – в цялост. Не такава, обаче, е фактическата обстановка, установена при ревизията – в това число и от писмените обяснения на С.И., в които разходите за придобиването на имотите са посочени изцяло за негова сметка. Затова и съдът не възприема изводите на експерта относно размера на установеното от него превишение на разходите над приходите за 2016 година на ревизираното лице, а кредитира РА като отразяващ пълно и обективно фактите по ревизията, в това число, заявени и от самия жалбоподател.

Съображенията за относимостта на изводите на двете допуснати експертизи към законосъобразността на РА се отнасят за всички данъчни периоди, поради което съдът приема, че не е необходимо да ги възпроизвежда поотделно за всяка една от ревизираните години.

Що се отнася до началната сума (5 000 лева), с която ревизионният екип е приел, че С.И. е разполагал към 01.01.2016 година, настоящият съдебен състав не открива в преписката обективни данни, от които тя би могла да бъде обоснована. Доколкото, обаче, ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК и основанието за извършването ѝ е доказано от ответника по делото, констатациите в РА – в тази насока – се ползват с презумпцията по чл. 124 ал. 1 от ДОПК и не са опровергани от С.И. с доказателствените средства, допустими в процеса. Затова съдът приема, че началното салдо от 5000 лева, установено от органите по приходите към 01.01.2016 година, е определено законосъобразно.

 

В обобщение, след като съпостави доказателствата по делото, съдът приема, че констатациите за този данъчен период са законосъобразни.

При установяване на паричния поток на лицето за 2016 година ревизионният екип е установил превишаването на разхода на парични средства над доходите на И., събрал е тези суми и е отчел разликата като подлежаща на облагане. Този подход е правилен и - в крайна сметка, резултатът е законосъобразен.

Не е налице твърдяното дублиране на разходи за периода, поддържано от жалбоподателя в съдебното производство. Разходите са посочени по пера и проследяването им е лесно проверимо. Ревизионният екип не е определял двукратно един и същ разход при формирането на паричния поток на И. и не е допуснал изчислителна грешка при сумирането.

Доколкото насрещно доказване за оборване на констатациите в РА не е проведено успешно от жалбоподателя (а върху него е възложена доказателствената тежест в процеса с оглед нормата на чл. 124 ал.2 от ДОПК), съдът приема, че жалбата – в тази си част е неоснователна и следва да се отхвърли. Дължимият данък по от ЗДДФЛ е определен законосъобразно в размера на посочения в закона процент от установената (на годишна база) данъчна основа за облагане.

 

За данъчен период 2017 година

За този данъчен период ревизираното лице също не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

 В началото на данъчния период е прието, че С.И. е разполагал с 3288,88 лева, остатък от 2016 година.

В хода на ревизията са установени следните доходи и разходи, получени/направени от С.И. за периода.

Признато е полученото възнаграждение по договор за управление и контрол от „ТСМ фарма" ЕООД в размер на 8329,80 лева (отново нетното възнаграждение, след приспадане на дължимите данъци, по информация от справка-данни за осигурените лица по ЕГН). Прибавени са получени суми под формата на дивидент от „ТСМ фарма" ЕООД в размер на 57 135,00 лева (в това число 47 795,00 лева, постъпили по сметка № 6712104 при  „Банка ДСК“ ЕАД и 9 340,00 лева сметка № 19998951 – кредитната карта на И. – при „Банка ДСК“ ЕАД). Отчетен е усвоен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 50 000 лева, получена сума от 6000 лева от Д.И. (по сметка № 6712104 при  „Банка ДСК“ ЕАД на 23.01.2017 година), бонус от „Банка ДСК“ ЕАД и възстановени суми – 248,47 лева.

Като разходи са признати разходите за местни данъци и такси в общ размер 666,29 лева (на Община Б. и на Община К.); такси за използването на услуги на мобилни оператори – 315,81 лева; за застраховки – 508,60 лева (в „Групама застраховане“ ЕАД и в „ДЗИ - общо застраховане“ АД); за платени вноски по заем, включително лихви и такси – 36 599,87 лева; за покупка на дялове  – 1 100 лева; за покупки на строителни материали от търговски обекти и за СМР (120 000 лева разходи за външна изолация на обекта в град К. и 29 667,34 лева разходи за строителни материали платени от разплащателната сметка на И. и от кредитната му карта), съгласно дадени писмени обяснения от 23.06.2021 година – лист 352 стр. 2 долу); за разходи за пътувания (установените плащания от банковата сметка и кредитната карта на И. извън пределите на страната).

От ревизорите е прието, че за разходи, за които не са установени фактически размери, следва да бъдат приети размерите, декларирани от С.И., а за разходи за строителство в град К. са възприети отново посочените от самия С.И., доколкото фактическите са били частично платени по банков път или в брой, с фактура. Съответно, за разходи за довършителни работи на имотите, купени в град Б. са възприети фактическите плащания по банков път и с кредитна карта в специализирани магазини за строителни материали, съгласно писмените обяснения, дадени от С.И..

Извършена е съпоставка в табличен вид (лист 48) за съответствие между стойността на имуществото на С.И. и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за данъчен период 2017 година като в края на данъчния период (на годишна база) е констатирано превишение на разходите над приходите на И. в размер на 117 777,55 лева. От установеното превишение и за този данъчен период е извадено превишението на приходите над разходите на съпругата му М.А. - И. в размер на 2984,86 лева. От така получената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 114 792,69 лева са извадени здравноосигурителните вноски и вноските за ДОО за самоосигуряващо се лице (каквото е И.) в размер на 5 499,36 лева, а разликата от 109 293,33 лева е формирана като основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за облагане с данъка по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ. В крайна сметка, на И. е определен данък за 2017 година в размер на 10 929,33 лева, върху който е начислена дължимата лихва.

За този данъчен период констатациите в РА също не са опровергани от жалбоподателя.

Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

В случая, приходната администрация е извършила именно предписаното в закона сумиране на доходите и разходите, отделила е сумите, дължими за осигуровки и е обложила остатъка с предвидената ставка от 10 %.

Разходите, които се оспорват от жалбоподателя за 2017 година като дублирани, се извличат от движението по разпечатката от банковата му сметка от информацията, предоставена от инфраструктурните дружества и от разходите за издръжка, установени статистически и посредством декларираното от самия И.. Поради изложеното, съдът приема, че не е основателно твърдението на И., че в ревизионния акт е било извършено дублирането им.

РА е законосъобразен в тази си част.

 

За данъчен период 2018 година

При ревизията за този данъчен период е констатирано, че наличните  парични средства на С.И. в началото на данъчния период са 43 745,16 лева – всички в банкови сметки. Установено е, че той е получил облагаеми и необлагаеми доходи и приходи за 2018 година в общ размер – 11 855,89 лева. от тази сума като възнаграждение по договор за управление и контрол на „ТСМ фарма" ЕООД  са получени 8 613,36 лева (по 717,78 лева на месец нетно възнаграждение, след приспадане на дължимите данъци), съгласно служебно изискана справка с данните му като осигурено лице (по т. нар. декларация обр. 1 от КСО). И. е получил застрахователно обезщетение в размер на 215,70 лева, както и сумата от 1 794,40 лева за обратно изкупуване на дялове на колективни инвестиционни схеми, отстъпка по кредитна карта в размер на 232,43 лева, както и сумата от 1 000 лева от собственото му „ТСМ фарма" ЕООД.

По отношение на разходите на С.И. за периода, от ревизионния екип е установено, че те възлизат общо на 160 674,63 лева.

По събраните данни са констатирани телекомуникационни разходи, заплатени на мобилен оператор в размер на 28,27 лева, разходи за електроенергия – общо 509,06 лева (за имотите в Б. и в К.), комунални разходи – 1138,44 лева (платени суми  на дружествата, поддържащи инфраструктурата на комплекс „ЗТ Перла“ в град Б.). Установени са  разходи за довършителни СМР на обекта в град К. в размер 100 000,00 лева (по декларираните данни от С.И.), разходи за строителни материали – 22 183,65 лева (също съгласно дадени от С.И. писмени обяснения  от 23.06.2021 година и данни за закупените материали от строителните хипермаркети - за ремонтни дейности и обзавеждане в „ЗТ Перла“ гр. Б., разход за първоначална вноска за закупуване на автомобил „Опел“ – 3 204,97 лева (от автосалон в Б. на дилър на производителя), както и разход в размер на 100 лева за покупка на дялове в инвестиционна схема. За този период е констатирано, че от С.И. са платени вноски по заеми, такси и лихви по кредитна карта в общ размер 7 189,61 лева, лизингови вноски в размер на 4 868,81 лева, като са направени и разходи за туристически пътувания и самолетни билети в общ размер 17 276,66 лева (по извлечения от банковата сметка и кредитната карта на И. – в Амстердам, Париж, САЩ, Истанбул, Сърбия и Унгария, както и за билети от „Ивентийм“).  Констатирано е, че той е направил разходи за местни данъци и различни административни такси в общ размер 670,30 лева (в полза на Община Б., Община К., Община Поморие, на ТД - Б. на НАП, на МВР и за нотариус), за застраховки –общо 42,78 лева, за покупки от търговски обекти (3362,08 лева от магазини в България чрез кредитна карта). Установена е и наличност от 7 120,81 лева по банкова сметка *** С.И. към края на този данъчен период.

Предвид откритите от ревизионния екип и декларирани от самия И. приходи и разходи за периода, екипът е извършил съпоставка като е констатирал превишение на разходите над приходите в размер на 112 094,39 лева. От цитираната сума са извадени здравноосигурителните вноски по КСО и ЗЗО на И. – като самоосигуряващо се лице (5 587,80 лева), а върху разликата – 106506,59 лева, представляваща общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, е определен дължимия данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ (10 650,65 лева), съответно - върху него е начислена и дължимата лихва с РА.

За 2018 година в жалбата са изложени същите доводи за незаконосъобразност, както и за предходните данъчни периоди. Твърди се дублиране на разходи, признати веднъж като разходи с кредитна карта, а втори път като покупки от търговски обекти (3 362,88 лева). Оспорват се признатите разходи за комунални услуги към дружествата, поддържащи инфраструктурата на затворения комплекс „ЗТ Перла“ в град Б. с твърдение, че в РА липсва констатация кой и кога ги е сторил. Оспорват се и разходи в размер 122 183,65 лева за придобиване и подобрение на недвижимо имущество. 

След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема, че оспорването е неоснователно – в тази си част.

Не е налице заявеното дублиране на разходи – веднъж като разходи по кредитна карта и втори път като разходи за покупки в търговски обекти. Както в РД, така и в РА, е направено ясно разграничение на двата вида разходи, като изрично е отбелязан произхода им - свързани с туристически пътувания, а отделно – покупки от търговски обекти на територията на Република България. В този смисъл не е налице наслагване на едни и същи разходи в паричния поток на С.И., изготвен за периода. Разходите за комунални услуги са установени по информация от самото ревизирано лице и от доставчиците на услугите, както и разходите за СМР и подобрения на недвижимите имоти (те отново са определени по писмените обяснения на самия И.).

При изчисляването на разликата приходи – разходи, а и впоследствие – данъка, не е допусната аритметична грешка.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че доказателствената тежест по оспорването на установени приходи и/или разходи, констатирани с РА, е възложена върху жалбоподателя в конкретното производство - с оглед нормата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК. В съдебното производство не е поискано извършването на експертиза за изясняване на тези твърдения на С.И. и съдът следва да се съобрази в презумпцията за вярност на констатациите в РА, установена в закона.

Жалбата е неоснователна в частта относно установения данък за 2018 година.

 

За данъчен период 2019 година

За този период при ревизията е констатирано, че наличните парични средства на И. в началото на 2019 година са 7 120,81 лева (в банкови сметки). Установено е, че той е получил облагаеми и необлагаеми доходи и приходи в общ размер 61 693,21 лева.

Като доходи за 2019 година в РА са посочени възнаграждението на И. по два договора за управление и контрол на търговски дружества („ТСМ фарма" ЕООД и „Грийн Гардън-Г" ЕООД) общо в размер на 12 772,64 лева, нетно възнаграждение, след приспадане на дължимите данъци. Отчетена е получена отстъпка по кредитната му карта в размер на 170,57 лева, върнати суми от „Ивентийм“ – 120,00 лева, получени суми от М.А. - И. – общо 31 030,00 лева и усвоен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД в размер 17 600,00 лева.

По отношение на разходите на И. за 2019 година, при ревизията е констатирано извършването на разходи в общ размер 172 677,65 лева.

Отчетени са разходи за електроенергия – 1130,37 лева (по партидите на електроразпределителното дружество, открити на името на И.,*** и К.), комуналните разходи за дружеството, поддържащо затворения комплекс „ЗТ Перла“ – 1138,44 лева („Артстрой фасилитис“ ООД),  разходите за довършителни СМР на обекта в град К. – 85 000,00 лева,  разходи за строителни материали – 2469,02 лева (материали от строителни хипермаркети за ремонтни дейности и обзавеждане в „ЗТ Перла“ – Б., платените от И. вноски по заем, такси, лихва по кредитна карта – в общ размер 8 219,98 лева, лизингови вноски – общо 11 493,76 лева. Като разходи са приети 26 340,00 лева - преведени суми за финансиране на „Грийн Гардън-Г“ ООД, разходи за пътуване в чужбина – общо 19 724,172 лева (за туристическа компания „Чайка травел“, покупки в Англия, Сърбия, Унгария и Австрия), разходи за местни данъци и такси – общо 567,75 лева (в полза на Община Б. е на Община К. – за притежаваните недвижими имоти), за преведени суми на В.П.М. в размер на 4 929,22 лева, на К.М. – 1170,30 лева, на М.Т. – 3 330,43 лева, разход  9 429,95 лева – отделно авансово платен наем за 2020 година, за престой във Виена, за застраховки – 34,99 лева (в „Групама застраховане“ ЕАД), покупки от търговски обекти и други разходи – 7 128,67 лева (за нотариус, лекарства, в полза на ОД – Б. на МВР, членски внос, в магазини „Кидс2“, „Сиела“, „Технополис“, „Опел“, „Интерспорт“, такса на доставчика на съдържание Voyo, на „Комплекс 2000“ ООД, „Медина мед“, на нотариус и т.н.) Към 31.12.2019 година е установено, че И. има налични парични средства в банкови сметки, възлизащи на 13 956,16 лева.

След извършена съпоставка приходи/разходи, издателите на РА са констатирали превишение на разходите над приходите в размер на 117819,79 лева. От цитираната сума са извадени 3 759,95 лева, представляващи превишението на приходите над разходите за 2019 година на М.А. – И., съпругата на И., а също и здравноосигурителните вноски по КСО и ЗЗО на И. – като самоосигуряващо се лице (5499,36 лева), а върху разликата – 108 560,48 лева, представляваща общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, е определен дължимия данък по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ (10 856,05 лева), съответно - върху него е начислена и дължимата лихва с РА.

За 2019 година в жалбата са изложени същите доводи за незаконосъобразност, както и за предходните данъчни периоди. Твърди се дублиране на разходи. Оспорват се признатите разходи за комунални услуги към дружествата, поддържащи инфраструктурата на затворения комплекс „ЗТ Перла“ в град Б. с твърдение, че в РА липсва констатация кой и кога ги е сторил. Оспорват се и разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество. 

След като съпостави доказателствата по делото, съдът приема, че оспорването е неоснователно – в тази си част.

Не е налице заявеното дублиране на разходи – веднъж като разходи по кредитна карта и втори път като разходи за покупки в търговски обекти. Както и в предходните данъчни периоди, в РД и в РА, е направено конкретно разграничение на двата вида разходи, като изрично е отбелязан произхода им – едните - свързани с туристически пътувания, а, отделно, другите – покупки от търговски обекти. В този смисъл не е налице наслагване на едни и същи разходи в паричния поток на С.И., изготвен за периода. Разходите за комунални услуги са установени по информация от самото ревизирано лице и от доставчиците на услугите, както и разходите за СМР и подобрения на недвижимите имоти (те отново са определени по писмените обяснения на самия И.).

При изчисляването на разликата приходи – разходи, а и впоследствие – на данъка, не е допусната аритметична грешка.

По изложените съображения, съдът приема, че РА е законосъобразен и в тази си част.

 

Относно определените осигурителни и здравноосигурителни вноски.

По отношение на дължимите вноски за здравно и обществено осигуряване, задълженията, установени в обжалвания РА, произтичат от размера на доходите на И. (като самоосигуряващо се лице), констатирани от ревизията за всеки един данъчен период.

Мотивите за определянето им, обаче, са общи за всички периоди, поради което и настоящия съдебен състав приема, че следва да се произнесе по тяхната законосъобразност без да ги обособява по отделни данъчни периоди.

С РА е прието, че през ревизираните периоди С.И. е бил изпълнител по договор за управление и контрол на две дружества – „ТСМ фарма“ ЕООД и на „Грийн Гардън – Г“ ООД (на последното от май 2019 година), за която дейност той е следвало да бъде осигурен със здравни вноски, на основание чл.4 ал.1 т.1 от КСО, чрез дружествата, които управлява. Това не е било сторено.

При ревизията е констатирано, че източникът на нарастване на имуществото на С.И., който е определил несъответствието на доходите му - в съпоставката на имущество, приходи и разходи (за всяка година - превишение на разходите и имуществото над доходите), е представлявал укрити приходи от полагания личен труд като съдружник и едноличен собственик на „ТСМ фарма“ ЕООД. Прието е, че в това си качеството той сам се е разпореждал с паричните средства от извършваната търговска дейност на дружеството,  като водената счетоводна отчетност не е отговаряла на изискванията на Закона за счетоводство и националните стандарти, а укритите приходи от продажби в търговските му обекти са предпоставки за получаване на лични облаги, изразяващи се в получаване на укрити доходи с цел избягване на данъчно облагане. Въз основа на тези изводи е направено заключение, че И. е упражнявал дейност по чл. 4 ал. 3 т. 1, 2 и 4 от КСО, за която подлежи на задължително социално осигуряване по смисъла на КСО, имал е качество на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5 ал. 2 от КСО и е дължал авансово осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход определен със Закона за бюджета съгласно чл. 6 ал. 7 и чл. 7 ал. 4 от КСО. Такива вноски не са били правени от И..

Предвид конкретното превишение на имущество и разходи над доходи и приходи на И. е определен осигурителен доход за всяка година, върху който се дължат авансови и окончателни осигурителни вноски по години по реда на чл.124а от ДОПК във връзка с чл.122 от ДОПК.

В съдебното производство тези изводи се оспорват от жалбоподателя. Според него, осигурителни вноски се дължат само върху осигурителния доход, но не всеки доход е осигурителен, а формираните при ревизията разлики между приходите и разходите му нямат такъв характер. Поддържа, че, за да е налице осигурителен доход, следва дейността, която е осъществявал, да е трудова и този факт да е установен по несъмнен начин, защото в закона липсва презумпция, че доходът, констатиран по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, се счита за осигурителен доход на осигурено лице по чл. 4 ал. 3 т. 2 от КСО.

След като съпостави твърденията на страните с доказателствата по делото, съдът приема, че жалбата срещу РА е неоснователна и в тази си част.

Според чл.124а от ДОПК, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат и за установяване на задължителни осигурителни вноски.

Целта на цитираната разпоредба от кодекса е в случаите при невъзможност приходните органи да получат данни от ревизираното лице за определяне на осигурителните му задължения, установяването на тези задължения да бъде извършено по специалния ред, предвиден в закона, за установяване на данъчни задължения.

В конкретният случай, в хода на ревизията от С.И. не са представени достоверни доказателства за произхода на средствата, с които той е придобил движимо и недвижимо имущество през 2016 – 2019 година, правил е значителни разходи за ремонт и строителство на недвижими имоти (по собствените му писмени обяснения), поемал е разходи за живот, издръжка и туристически пътувания. Направено е изявление, че към 01.01.2016 година той е разполагал със сумата от 616 000 лева (дарена от възходящи родственици преди повече от 10 години преди първия данъчен период), с която се обяснява и възможността му да заплаща сериозни парични суми при скромните му доходи по договорите за управление на търговските дружества, които е представлявал. Тази теза, обаче, е категорично опровергана както от съпоставката на писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка (обясненията на И. и майка му – Д.И., възражението на И. срещу РД), така и от показанията на сестра му Мария Г., намиращи се в очебийно противоречие с твърденията на самия жалбоподател.

Затова съдът приема изводите на издателите на РА, че тези средства са придобити в резултат от извършвана през този период от И. трудова дейност, за която е следвало да внася осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3 т. 2 и чл. 5 ал. 2 от КСО. От И. няма твърдения, че е упражнявал и друга (нетрудова) дейност, различна от управлението на търговските дружества, от която отделно да е получавал доходи, за да се приемат доводите му за неустановеност на произхода на средствата, с които е разполагал и които е харчил през 2016 – 2019 година.

С разпоредбата на чл. 6 ал. 8 от КСО е постановено, че осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Според чл. 7 ал. 4 от КСО, осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат.

Съответно, по аргумент от чл. 127 ал. 1, чл. 157 и чл. 158 от КСО, за периодите на извършване на трудова дейност И. е задължен да прави и вноски за ДЗПО в УнПФ, а по силата на чл. 40 ал. 1 т. 2 от ЗЗО е длъжен да внася здравноосигурителни вноски в НЗОК върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО. Доколкото И. не е внасял вноски в регламентираните срокове, с РА законосъобразно са определени лихви за просрочие на основание чл. 113 от КСО.

  Жалбата е неоснователна и в тази си част, поради което следва да се отхвърли в цялост.

Съобразно изхода от спора и своевременното искане от процесуалния представител на НАП, в полза на ответника, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно материалния интерес по делото (85 811,48 лева) и разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който съда определя в размер на 3 104 (три хиляди сто и четири) лева.

По изложените съображения, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.И. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, ЗТ „Перла“ бл. 3, ет. 7, ап. 5 против ревизионен акт № Р – 02000221000749 – 091 – 01/24.09.2021 година на органи по приходите при ТД – Б. на НАП, потвърден с решение № 168/21.12.2021 година на директора на дирекция „ОДОП“ – Б. при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА С.В.И. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, ЗТ „Перла“ бл. 3, ет. 7, ап. 5 да заплати на Националната агенция за приходите, чрез дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”- Б. при Централно управление, сумата от 3 104 (три хиляди сто и четири) лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

СЪДИЯ: