Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия
Вълков к.а.н.д. № 89/2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от П.П.Б. *** чрез пълномощник против Решение
№ 33/09.03.2022 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело № 905/2021
г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска неговата отмяна и алтернативно
връщане на делото на Районния съд за ново разглеждане.
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност
на същата.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена
от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен
съд (ЛРС)
е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К, №
4834827 на ОДМВР Ловеч, с който на П.Б. в качеството му на законен представител
„****„ ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДв П за нарушение на чл. 21, ал.1 от същия
закон.
За да постанови този резултат, Районният
съд е приел, че атакувания ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа всички
предвидени в чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ЕФ на формално основание. Измерената от автоматичната
техническа система (АТС) скорост е от автомобила, ползван от дружеството,
чийто законен представител е П.Б.. На разпечатката от видеоклипа ясно се вижда
единствено автомобила, ползван от представляваното от жалбоподателя дружество,
като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в
режим „приближаващ“, т.е. контролирана е била скоростта на превозните средства,
идващи срещу радара. От снимката на разположението на системата е установено, че
системата е била насочена в посоката, от която е идвал автомобила на жалбоподателя
Б.. Заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТС, която
е била сертифицирана, преминала е първоначална и последваща проверка на
годността. На разпечатката от видеоклипа ясно се виждал автомобила, ползван от
дружеството, регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 119 км./ч.
ЛРС е отбелязал, че техническото
средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на
скоростния режим тип CORDON М2 е
конструирана така, че едновременно със засичане на скоростта, заснема и
автомобила, от която е тя, така че, ако автомобилът не се е движел с превишена
за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет. Техническите параметри на АТС са
такива, че не позволяват манипулации и намеса в автономността на работата й. В
съставения протокол-приложение към чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, на 12.05.2021 г., пътния
участък, на който е била измерена и скоростта на автомобила на жалбоподателя, е
бил контролиран за времето от 13:05 до 16:50 часа и са били установени 31
нарушения на скоростния режим. В протокола е отразено, че режима на измерване е
бил „стационарен“, с посока на задействане и в двете посоки, като по този начин
е била контролирана скоростта на превозните средства, които са се движили в
посока Варна, както и на превозните средства, движещи се в посока София.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на Б. в
качеството на управител на юридическото лице – ползвател на автомобила, тъй
като в срока по чл. 189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за
друго лице, което да извършило нарушението. Наложеното наказание на
жалбоподателя е съгласно предвиденото в чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 199 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Решението
е правилно.
Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на ЕФ се
утвърждава от Министърът на вътрешните работи.
В чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС с
категория В при избиране на
скоростта на движение да превишават
стойността на скоростта от 90 км/ч. извън населено място. Нарушаването на тази
забрана при превишаване на разрешената скорост от 21 до 30 км/ч. се санкционира по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП с
глоба в размер на сто лева.
Безспорно е установено
в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на
12.05.2021 г. в 16:35 ч. лек автомобил „****“ с рег. № ****се е движил по ПП I-4, км. 27+700, землището на с. Сопот с посока на движение гр. Варна със скорост от
115 км./ч. при максимално разрешена скорост извън населено място от 90 км./ч.,
т.е. с превишена стойност на скоростта от 25 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - „CORDON – М2”, насочено в посока гр. Варна За установеното и
заснето нарушение е издаден обжалвания ЕФ, в който в полза на нарушителя е
отчетена възможната допустима грешка при измерване на скоростта от минус
Въз основа на направеното изменение и допълнение на
ЗДвП, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
г., в която е уредена процедурата за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Не са налице данни по делото П.Б. да е представил писмена декларация по чл. 189,
ал.5 от ЗДвП с данни за друго лице, извършило нарушението.
В производството пред ЛРС са представени
доказателства, установяващи по безспорен начин извършеното нарушение – разпечатка
от техническото средство и снимков материал, от които са видни регистрационния
номер, дата, час, място, данни за измерената скорост на движение, попълнен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС), доказателства
за неговата техническа изправност.
В обжалвания ЕФ
се съдържат всички реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, регламентираща
контрола с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи.
Правилни и обосновани са изводите на ЛРС,
че наказанието е законосъобразно наложено, както и че не са налице процесуални
нарушения при издаване на ЕФ.
Извършеното нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е прието от ЛРС.
Административно-наказващият орган е наложил
единственото предвидено в ЗДвП наказание за това нарушение.
Съдът намира за неоснователни
твърденията и възраженията в касационната жалба. Част от тях са правени и в
производството пред ЛРС, който ги е обсъдил и отхвърлил с мотиви, които се
споделят от касационната инстанция.
Поради изложеното и
доколкото е установено безспорно извършването на вмененото с ЕФ нарушение и
неговия извършител, съдът счита, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Не са налице сочените в нея пороци на обжалваното решение. Същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
33/09.03.2022 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело № 905/2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: