Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5399/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.Г.Д.,
с която са предявени срещу С.О.искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на
здравето – счупване на дясната тазобедрена става и за сумата от 2003,21 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от лечението на счупването. Претендира
законната лихва от датата на увреждането – 03.02.2017 г., както и направените
по делото разноски.
Ищцата твърди, че се е подхлъзнала на заледен участък
от десния тротоар на бул. Княз ********– пред Президентството, вследствие на
което се е счупила дясната й тазобедрена става. Претендира обезщетения за
причинените й имуществени и неимуществени вреди от ответника, който е натоварен
с отговорността да поддържа тротоарите съобразно нуждите за безопасното му
използване от пешеходците.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдяния от ищцата механизъм, като сочи, че в процесната сутрин и предходните
дни не е имало снеговалежи или валежи от дъжд и не е имало заледявания по
тротоара.
Третите лица помагачи оспорват иска, оспорват
механизма, позовават се на съпричиняване от страна на ищцата, която не е
положила дължимата за здравето си грижа. Твърдят, че отговорността за
прилежащия тротоар е на стопанина на сградата, пред която е тротоара – Президентство
на Република България.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от гласните доказателства – показанията
на свидетелите С.А. и К.Д.К.и писмените доказателства, представляващи
медицински документи, че на 03.02.2017 г. около 6 часа сутринта, при
преминаване по тротоара на Княз**************, където се намира Президентството
– в зоната на заледен участък, в близост до улуците на сградата, ищцата се е
подхлъзнала и паднала, оплакала се е от силна болка в крака и веднага с такси и
транспортирана до дома си, където е посрещната от внучката си – свидетелката К.К..
Поради силната болка на ищцата е извикана линейка, която я е транспортирана до
болница, където й е извършена операция – смяна на счупената тазобедрена става с
изкуствена.
Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че
счупването на тазобедрената става се случва обичайно при възрастни хора и в
повечето случаи настъпва при падане от собствен ръст, като травмата би могла да
се получи при посочения механизъм. На пострадалата е извършена операция за
смяна на тазобедрената става с изкуствена. Болничното лечение е продължило 6
дни, в последствие са й издадени болнични листа за временна неработоспособност
за три месеца и седем дни. Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям
интензитет 6-7 дни след инцидента и след 30-тия ден от операцията, когато е
започнала да натоварва крака си, като до 60-тия ден болките са били умерени,
непостоянни и затихващи. Понастоящем пострадалата може да изпитва болки при
продължително ходене или стоене права.
Установява се от Експертно решение на ТЕЛК от
06.06.2018 г., че считано то 15.03.2018 г. на ищцата е определено 64% намаление
на работоспособността, от което 50% се дължат на процесното счупване.
Съдът намира, че от ангажираните писмени доказателства,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелите
очевидци на инцидента, които съдът кредитира като логични и последователни, се
установява настъпване на увреждане на здравето на ищцата по механизма, описан в
исковата молба – подхлъзване на заледен участък от тротоара на бул. Дондуков
№2, в причинна връзка с което е счупена и подменена оперативно тазобедрената
става на ищцата.
Така установения механизъм не се разколебава от
извършеното от ответника и от третите лица помагачи насрещно доказване. От
ангажираните писмени доказателства – справка от НИМХ при БАН (л.31) се
установява, че на 03.02.2017 г. минималната температура на въздуха е била
отрицателна – минус 1,5 градуса, не е имало валежи, а задържалата се от валежи
през предходни дни височина на снежната настилка е била 18 см. От показанията
на свидетеля Б.Г.се установява, че по конкретния тротоар не е имало снежна
покривка, тъй като е бил почистен от дружеството, извършващо снегопочистване по
силата на възлагане от страна на ответника. Снегопочистването се извършва
механизирано до показване на настилката – без лед и сняг. Почиства се пътека,
която отстои от стената на сградата на Президентството на 2 метра. От стичане
на вода от улуци и климатици от сградата се образуват заледявания, които не
достигат до конкретната пътека, която се почиства. Почистването на леда от
улуците и климатиците не е било възложено на третите лица помагачи от
ответника. От така установените факти съдът приема, че показанията на свидетеля
не оборват обстоятелството, че е имало заледявания в близост до сградата,
образувани вероятно от стичане на вода по улуци, напротив – потвърждават го.
Съгласно чл.30, ал.4 ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на тротоарите се организират от съответната община. От обстоятелството, че на тротоара на улицата към момента на увреждането е имало заледявания, които не са обработени
или изчистени, се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението да
поддържат общинската
пътна мрежа, по начин да е безопасна за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от
тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа,
включително в случаите,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС №
7/1959 г.). В случая натоварените лица не
са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в
годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата,
поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - С.О.за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг.
от чл.45, ал.2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на
ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на
тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото
доказване не е проведено. Обстоятелството, че общината е осигурила почистване
на еднометрова пътека по тротоара, която да е безопасна за преминаване, не
представлява изпълнение на задължението, установено в чл.30, ал.4 ЗП. Това е
така, защото дори и да се приеме, че през зимата е технически невъзможно да се
изчисти целият пешеходен тротоар или е технически невъзможно да се предотвратят
стичанията на вода, образуващи поледица, то няма никаква пречка местата за
преминаване, по които няма сняг и лед и които са обработени против заледяване,
да бъдат изрично посочени чрез подходящи заграждения, които препятстват
преминаване на пешеходци извън тези безопасни места. През тъмната част от
денонощието (както е в процесния случай
– около 6 часа сутринта през м. февруари, когато слънцето изгрява в 07.39 ч. –
виж на http://nao-rozhen.org/astrocalendar/2014/sun_and_moon.htm), преценката
на пешеходеца за наличието на заледявания е изключително трудно да бъде
извършена (ледът е прозрачен и трудно забележим, дори по светло). Ето защо
съдът приема, че задължението за ответника по чл.30, ал.4 ЗП, при обективна невъзможност
поради метеорологичните условия да почисти и обезопаси целия пешеходен участък,
включва извършване на такива действия, които да предотвратяват навлизане на
пешеходци в необработени и необезопасени участъци от тротоара. Поради което
съдът приема, че е налице деликт, извършен от служители на ответника. Когато
конкретната дейност е възложена на трето лице на договорно основание (в случая
– на третите лица помагачи), това не отменя задължението на ответника,
възложено му по силата на закона, нито неговата отговорност при противоправно
неизпълнение. Ако изпълнителят, кумуто са възложени дейностите по почистване,
не е изпълнил задълженията си съгласно уговореното, за ответника възниква право
да претендира вреди за лошо изпълнение, което не влияе на отговорността на
ответника към ищеца.
Предвид изложеното, в полза на ищцата е възникнало
вземане за обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на
уврежданията; интензитет и продължителност на болката - интензивна през първата
седмица след злополуката и умерена до затихваща до втория месец, периода на
възстановяване, както и трайно загубената работоспособност от 50%, дължаща се
на процесното увреждане, възможните остатъчни неприятни усещания при претоварване
и как уврежданията са й се отразили с оглед нейната възраст, начин на живот и
среда. Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера
на уврежданията, периода на лечение, наличието на трайни последици за здравето
на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 40000 лв.
Основателна е и претенцията за имуществени вреди.
Видно от писмените доказателства и медицинската експертиза, за проведеното
лечение ищцата е заплатила общо сумата от 2003,21 лв. и в нейна полза е възникнало вземане за
имуществени вреди в този размер.
Неоснователно е възражението на третите лица помагачи,
че ответника не е материално легитимиран да отговаря за процесните вреди, тъй
като произшествието се дължи на стичане на вода от сградата на Президентството
и за ползвателя на сградата, съгласно приетите подзаконови нормативни актове на
Столичния общински съвет, е вменено задължението да почиства прилежащите му
участъци от тротоара. Задължението за осигуряване на безопасни условия за
придвижване на пешеходците по тротоарите законодателят е вменил в тежест на
общините. По какъв начин задължените субекти изпълняват това си задължение не е
от значение, стига да е постигнат целени от законодателя резултат – достъпна и
безопасна среда за пешеходците. Превъзлагането от ответника на
законоустановеното му задължение към трети лица: към собственици и ползватели
на сгради чрез подзаконови нормативни актове или към снегопочистващи дружества
– по силата на договорни отношения, представлява начин на изпълнение на това
задължение, което не прехвърля вмененото с правна норма задължение към субект,
различн от посочения в нормата. Поради това материално легитимиран да отговаря
за процесните вреди е именно ответникът.
Неоснователно е възражението на третите лица помагачи,
че чл.30, ал.4 ЗП не се прилага, тъй като в конкретния случай тротоарът не е
част от улица, която е част от републикански или общински пътища. Възражението
е безпредметно да се изследва по следните съображения: дори и бул. Дондуков да
не може да се квалифицира като общински път, включен в рамките на
урбанизираната територия, част от който е прилежащия му тротоар (виж § 1 ДР на
ЗП), то той безспорно е собственост на общината, поради което по силата на чл.11 ЗОС задължението този имот да се управлява в интерес на населението и с грижата
на добър собственик включва това той да бъде безопасен за използване съобразно
предназначението му (преминаване на пешеходци по него). Ето защо дължимата
грижа, вменена на ответника със закон, не е различна.
Основателно е направеното възражение от третите лица
помагачи за съпричиняване. Съдът приема, че при процесните метеорологични
условия – ниски температури, сняг и поледици, в рамките на общата дължима грижа
на всеки към собственото му здраве и телесна неприкосновеност, е да се движи с
изключително завишено внимание, бавно и преценявайки състоянието на настилката,
а при трудна подвижност (поради възраст, двигателни способности и др.) да
избягва излизане през тъмната част на деня при лоша видимост и ниски
температури. Като не е положила тази грижа, ищцата е допринесла за настъпване
на произшествието и вредоносните последици, в равна степен с делинквента. Ето
защо определените обезщетение следва да се намалят с 1/2 – до сумата от 20000
лв. за неимуществените вреди и 1001,71 лв. за имуществените вреди.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно
с уважената част от иска – за сумата от 844,09 лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение (което съдът определя в размер на 300 лв.), което съобразно
отхвърлената част от иска следва да се присъди за сумата от 178,84 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда следващата се държавна такса – в
размер на 850 лв. и разноските за експертиза в размер на 200 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София ул. ********, да
заплати на К.Г.Д., ЕГН:**********, както
следва:
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 03.02.2017 г. в гр.София, ведно със законната лихва от 03.02.2017 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 1001,71 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 03.02.2017 г. в гр.София, ведно със
законната лихва от 03.02.2017 г. до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 50000
лв. за неимуществени вреди и 2003,21 лв. за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София ул. ********, да
заплати на адв. Х. ГЧ., адрес ***,
кантора 416, на основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 844,09 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА К.Г.Д., ЕГН:**********,***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 178,84 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София ул. ********, да заплати
по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 850 лв. държавна такса и 200 лв. разноски по делото.
Решението е постановено с участието
на трети лица помагачи на страната на ответника: Т.-БКС ЕООД, ЕИК:******* и Т.Ц.Т.
ЕИК:*******.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: