№ 766
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501916 по описа за 2022 година
С решение № 60224/12.01.2022г., постановено по гр.д. № 240/21г. на ВКС, III
г.о. е отменено решение № 12027/08.09.2020г. по в.гр.д. № 2464/2019г. на
САС, ГО, 2 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Въззивното производството е образувано по жалба на Б. М. М. чрез
особения му процесуален представител срещу решение № 2049/
20.03.2019г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 5330/17г. в частта,
в която са уважени искове по чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД
и чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят излага, че в обжалваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочи, че
погрешно е прието, че банката не е упражнила правото си едностранно да
променя уговорения лихвен процент или тарифа и поради това съдът не е
разгледал възраженията за нищожност на договорни клаузи. Позовава се на
чл.143, т.3 и т.10 от ЗЗП. Поддържа, че кредитополучателят не е бил
уведомен за методологията на банката относно формирането на стойността на
БЛП и тя да е станала неразделна част от кредитното правоотношение. Счита
1
за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 15 от договора за кредит от
2007г. По делото не е установено, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени. Неправилно съдът е приел за основателна претенцията за
заплащане на нотариални такси от 171, 66 лв. претендирана на основание
чл.10, ал.3 от договора. Настоящото производство не е такова по
принудително изпълнение за реализиране на учреденото в полза на банката
обезпечение. Неправилно съдът е приел за неоснователно възражението за
нищожност на договора за цесия, поради това, че уговорената дата за
влизането им в сила предхожда подписването им. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че кредитополучателят е бил уведомен за договорите
за цесия със сключените споразумение от 06.04.2009г. и 26.03.2010г.
Неправилно е прието в решението, че възражението за нищожност на клаузи
от допълнителните споразумения поради анатоцизъм е неоснователно.
Неправилно е прието, че ищецът е упражнил надлежно правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Нотариалната покана е подписана от адв. Х.
И., която не е имала представителна власт да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
да отхвърли изцяло предявените искове.
„Юробанк България“ АД в депозиран писмен отговор оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно, законосъобразно и
обективно.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД . В исковата молба ищецът „Юробанк
България“ АД твърди, че между него и ответника е сключен договор за
банков кредит № НL28918/06.11.2007г. Въз основа на него му е
предоставен кредит в размер на 41760 евро, а именно 15 700евро за покупка
на недвижим имот в гр. София, ж.к. „***“ с площ от 84, 19 кв.м. и 26 060 евро
за други разплащания. Крайният срок за погасяването му е 420 месеца.
Кредитът е усвоен на 16.11.2007г. по сметка на ответника. За обезпечение на
2
отпуснатия кредит е сключен договор за учредяване на договорна ипотека
върху недвижимия имот. Съгласно чл.24, ал.1 от договора за кредит страните
са се съгласили, че банката може да прехвърли вземанията си на дружества
от групата „Юробанк И Еф Джи Груп“ , включително и на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД. На 06.12.2007г. между последното и „Юробанк И Еф
Джи България“ АД е сключен договор за цесия. С него вземането на банката
по договора от 06.11.2007г. е бил прехвърлен на цесионера. Банката е
уведомила ответника за цесията с допълнителното споразумение от
06.04.2009г. С нов договор за цесия от 06.04.2009г. „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е прехвърлило на „Юробанк И Еф Джи България“ АД всички
вземания по първият договор за цесия, включително и вземанията, които има
по отношение на Б. М.. За това прехвърляне на вземанията ответникът е бил
уведомен с допълнително споразумение от 26.03.2010г Към договора за
кредит са сключени допълнителни споразумения, които са неразделна част от
банковата сделка. С тях са направени капитализации като към редовната и
непогасена главница е прибавена договорната лихва. В следствие на това
дългът е станал 57 199, 66 евро. Съгласно чл.4, ал.3 от допълнителното
споразумение от 28.03.2013г. е въведен тримесечен период на облекчено
погасяване на кредита. През този период се начислява годишна лихва върху
дълга в размер равен на действащия към същата дата БЛП на банката по
жилищни кредити в съответната валута, намален с 7, 77 пункта. По силата на
чл.5 след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общи размер
на дълга след натрупването на лихвата по предходния член, се начислява
годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП
на банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна
лихвена надбавка от 4, 95 пункта. Кредитополучателят е получил
погасителен план към споразумението от 28.03.2013г. По силата на т. IX от
допълнително споразумение от 28.03.2010г. кредитополучателят заплаща на
банката месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при
забава на плащането на една или повече погасителни вноски. Съгласно чл.10,
т.3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за разноските,
свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на
обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на
принудителното изпълнение върху предоставеното обезпечение. Съгласно
чл.4 от договора кредитополучателят заплаща на банката и комисионна за
3
управление на кредита ежемесечно на датата на падежа на съответната
погасителна вноска в размер на 0,3% върху размера на непогасената
главница. По силата на чл.14, ал.4 от договора кредитополучателят е дал
неотменимо и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката
тя да заплаща от негово име и за негова сметка необходимата премия за
сключване, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица,
като събира служебно необходимите средства от сметките на
кредитополучателя. Ответникът не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от договора за кредит и е изпаднал в
забава. Ответникът не е издължил погасителна вноска с падеж 10.03.2014г.,
поради което на основание чл.18, ал.1 от договора банката е обявила цялото
задължение за незабавно изискуемо с нотариална покана от 08.03.2017г.
Затова ищецът моли съда да съди ответника да му заплати сумата от 56 862,
29евро, от която 695, 50 евро падежирали месечни вноски за главница за
периода 10.03.2014г. до 20.04.2017г. и 56 303, 07 евро предсрочно изискуема
главница, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба, сумата от 22 526, 55 евро договорна лихва за редовен кредит
дължима за периода 10.05.2014г.- до 20.04.2017г., договорна лихва от 242,
58 евро за периода 10.05.2014г. до 20.04.2017г., 526, 44 евро – такса за
управление на кредита за периода 16.11.2014г. до 20.04.2017г.; 214,12 евро
застраховки и 171, 60 лв. – нотариални такси. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срок ответникът Б. М. чрез особения му
процесуален представител оспорва исковете. Не спори, че на 06.11.2007г. с
ищеца са сключили договор за кредит в размер на 41760евро, както и че е
учредил договорна ипотека в полза на банката върху апартамент 10, в гр.
София, ж.к. „***“. Счита, че в допълнителните споразумения има нищожни
клаузи, предвиждащи капитализиране на просрочени падежни вноски, поради
което дългът се е увеличил. Твърди, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, тъй като изявлението е направено от лице, което не е имало
надлежна представителна власт. Счита, че в договора за кредит има
неравноправни клаузи- чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3, чл.12 и чл.15 на основание
чл.143, т.10 от ЗЗП и на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално
уговорени. Оспорва извършените цесии като ги счита за нищожни
договорите, тъй като е уговорено, че влизат в сила преди подписването им.
Оспорва прехвърлянето на вземанията да е съобщено на Б. М., съгласно чл.99,
4
ал.3 от ЗЗД. Поддържа, че това не може да стане със сключване на
допълнителни споразумение. Прави възражение за погасителна давност по
отношение на главницата, таксите и лихвите.
Не се спори, а и от представения договор за кредит № НL
28918/06.11.2007г. е видно, че между ищеца и ответника са възникнали
договорни отношения за отпускане на кредит в размер на 41760евро, от
които 15 700евро за покупка на недвижим имот и 26 060 евро за други
разплащания. Всяка погасителна вноска е в размер на 357, 40 евро. Крайният
срок за погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка. По делото е представено искане за предоставяне на кредит
от 08.10.2007г., изходящо от ответника, искане за усвояване на суми по
кредит/л.219/ и молби от Б. М. за преструктуриране на отпуснатия му кредит.
Неразделна част от договора за кредит е погасителен план.
Не се спори, а и видно от приложение към договора за кредит от
13.11.2007г. е, че заемната сметка е открита на същата дата. С бордеро от
16.11.2007г. по сметка та кредитополучателя е преведен отпуснатия кредит.
Към договора са сключени допълнителни споразумения като към тях
има погасителни планове.
Не е спорно, че като обезпечение на договора за кредит
кредитополучателят са учредил договорна ипотека върху недвижим имот в
полза на банката.
С нотариална покана от 08.03.2017г., получена лично от ответника Б.
М. на 15.03.2017г. на основание чл.47, ал.1 от ГПК, банката го е уведомила,
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
С нотариална покана от 24.11.2017г., адресирана до Б. М., връчена на
кредитополучателя при условията на чл.47, ал.1 до ал.5 от ГПК, той е
уведомен за двата договора за цесия.
С договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2007г. „Юробанк И Еф
Джи България“ АД е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД свои
вземания по договори за кредит, сред които и тези по договора от 06.11.2007г.
С договор за цесия от 16.07.2009г. вземанията са прехвърлени отново на
банката, включително и това към ответника.
С допълнителна искова молба ищецът е представил доказателства за
5
предоставена представителна власт- пълномощно с нотариална заверка на
подписи и съдържание, относно сключването на договори за кредит от месец
януари 2009г, нотариално заверено пълномощно от 09.02.2009г., нотариално
пълномощно, изходящо от „Юробанк България“ АД в полза на адв. Х. И., от
18.05.2017г. и такива за извършени плащания като нотариални такси и
застрахователна премия./л.282, 283/
В хода на съдебното дирене е допусната и приета счетоводна
експертиза, която е установила задълженията на ответника по договора за
кредит от 06.11.2007г., размера на погасените и непогасени вноски, както и
платените нотариални такси. Вещото лице е установило, че кредитът от
41 760 евро е преведен по банковата сметка на Б. М. на 16.11.2007г.
Плащанията са преустановени на 10.03.2014г. Вещото лице е посочило
непогасените задължения по кредита по главница, договорна лихва и такси. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило писменото си заключение.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните.
В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
СГС е уважил изцяло иска за главница, частично за договорна лихва,
изцяло иска за такси и за нотариални такси. В отхвърлената част решението
е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция като ново доказателство е допусната
служебно от съда счетоводна експертиза. Такива указания се съдържат в
отменителното решение на ВКС.
Въззивният съд е приел заключение на счетоводна експертиза, което е
изчислило задълженията на Б. М. за главница без капитализирани суми към
нея, за договорна лихва при първоначално договорения размер. Посочени са
падежиралите вноски към 28.04.2017г., разходът за нотариални такси и такса
за управление на кредита.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
6
по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, по чл.430, ал.2 от ТЗ във р. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.10,т.3 от договора за
банков кредит.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
По правилността на обжалваното решение.
Не се спори по делото, че облигационното правоотношение между
страните произтича от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
28918/06.11.2007г. , който има своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ.
Според нея банката отпуска на заемателя парична сума, която той е длъжен
да върне след изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с определена
цел, при конкретно посочени условия и срок. За отпусната сума
кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в
писмена форма, която е изискване за валидността му. Той се смята за
сключен от момента на постигане на съгласието. От това легално
определение като характеристики на договора за банков кредит могат да се
посочат, че той е двустранен, консенсуаен, възмезден и срочен. Договорът за
кредит е действителен, когато е сключен в изискуемата от закона форма,
като страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементи-
размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на
издължаването му.
Ищецът извежда своето субективно материално право от договор за
кредит, за който не е спорно, че е сключен с ответника. Той е активно
материалноправно легитимиран да търси защита при накърняването му, което
предпоставя и неговата процесуална легитимация като надлежна страна в
процеса.
Пасивната материалноправна легитимация на ответника М. произтича
от същия договор, по който той е кредитополучател, т.е. носител на
7
задължения по материалното правоотношение и които кореспондират на
насрещните права на кредитора. С оглед твърденията в исковата молба и
неоспорване на фактите от ответника се обосновава пасивната му
процесуална легитимация и качеството му на надлежна страна.
Въпросите, поставени за разглеждане във въззивното производство са
свързани с неравноправни клаузи договора за кредит, за наличието на
такива, които са нищожни поради анатоцизъм, за недължимост на
претендирани вземания, за нищожност на договорите за цесия и за липсата на
обявена предсрочна изискуемост.
Не е спорно, а и видно от счетоводната експертиза е, че ищецът е
предоставил, а ответникът са усвоил кредит в размер на 41760 евро, както и
че последният не е изпълнил задължението си да го погасява чрез анюитетни
месечни вноски. Последните са определени по размер в чл.6, ал.1 от договора
за кредит. От счетоводната експертиза се установява, че плащанията са
спрели на 10.03.2014г., което е довело до обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. С нотариална покана, приложена по делото длъжникът е
уведомен за предсрочната изискуемост .
Жалбоподателят оспорва, такава да е обявена, тъй като нотариалната
покана, в която се съдържа волеизявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем изхожда от лице без представителна власт. В тежест на
кредитора е да установи положителния факт, от който той черпи за себе си
благоприятни правни последици, а именно, че направилият волеизявлението
от негово име е имал правомощия за това. В тази връзка ищецът е
представил нотариално заверено пълномощно от 27.01.2017г., с което адв. Х.
И. е била валидно упълномощена да изготвя, подписва и изпраща до
длъжниците на банката уведомления за обявяване на предсрочна
изискуемост по просрочени кредити. Към датата на изпращане на
нотариалната покана от 08.03.2017г., съдържаща волеизявлението на банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, адв. Х. И. е имала
представителна власт за подписването й. Т.е. направено е валидно
волеизявление до длъжника за превръщане на дълга в предсрочно изискуем.
Съгласно общата разпоредба на чл.70 от ЗЗД срокът се смята уговорен
в полза на длъжника, ако не е уговорено друго или не следва от естеството на
задължението. В същия смисъл е посоченото в чл.430, ал.1 от ТЗ. С договора
8
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума
за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят да ползва
сумата според уговореното и да я върне след изтичане на срока. И в този
случай посоченият срок, в който кредитополучателят трябва да върне
предоставения му финансов ресурс, го ползва изцяло като по този начин се
създава възможност за реално изпълнение на поетото от него задължение.
Както в чл.71 от ЗЗД е регламентирана възможност за кредитора да изиска
изпълнението на срочно задължение преди срока, така и в чл.432, ал.1 от ТЗ
банката може да поиска предсрочно връщане на сумата на кредита от
длъжника. И в двата случая това право възниква при настъпването на
определени юридически факти. Настъпването на предсрочната изискуем е
обусловено от две предпоставки: обективният факт на неплащането на
месечни погасителни вноски и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Това трябва да стане чрез изрично
волеизявление на кредитора, което да е адресирано и да достигне до
длъжника. В момента, в който последният получи това изявление на
кредитора предсрочната изискуемост има действие, ако към този момент са
настъпили обективните факти, които я обуславят. /т.18 от ТР №
4/2013/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния договор за кредит
страните уговарят обективния факт, при настъпването на който, кредиторът
ще разполага с право да обяви неизплатената част от кредита в предсрочно
изискуема. Предсрочната изискуемост се отнася до неиздължените вноски с
ненастъпил падеж. Обявяването й е право на кредитора, чието упражнявана
зависи изключително от неговата воля. Т.е. той преценява дали и кога да го
упражни. Тя е потестативно право, възможност, която кредиторът би могъл
да реализира, когато прецени./Р № 44/05.06.2017г. по гр.д. № 60073/16г.,
ВКС, III г.о./ Тази правна възможност води до едностранна промяна на
условията по договора като засяга най- съществената му част, а именно
срокът за връщане на паричната сума от длъжника, който го брани. Поради
това самата правната възможност да обяви предсрочна изискуемост на
кредита не е ограничена във времето и тя може да бъде използвана от
кредитора, когато той поиска. Изявлението на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем трябва да бъде в писмена форма, като
съдържанието на документа не е стриктно определено. То трябва да изразява
ясно волята на кредитора, да достигне до длъжника и той да разбере, че ще
9
върне неиздължения кредит в даден от банката срок. Т.е. , че губи
преимуществото на срока. В случая не се спори, че на 10.03.2014г. е
преустановено плащането по кредита от страна на ответника, с което се е
осъществил обективният факт, който да породи правото на кредитора да
поиска предсрочното му погасяване – чл.18, ал.1 от договора за кредит от
06.11.2007г. Волеизявлението на ищеца до ответника- длъжник е
достигнало на 15.03.2017г. От тази датата кредитът е станал предсрочно
изискуем.
Друго възражение на въззивника, направено в отговора на исковата
молба и поддържано в жалбата, е за нищожност на двата договора за цесия.
Релевираното основание е свързано с факта, че влизането им в сила е преди
подписването им. На нищожност на договор може да се позове всяко трето
лице, което има интерес от това. Той се обуславя от това как прогласяването
на нищожността ще се отрази на правната му сфера. Сключеният договор за
цесия води единствено до промяна на кредитора, което е единствено
релевантно за длъжника, тъй като засяга въпросът за това, на когото да
престира изпълнение. На новият кредитор могат да бъдат противопоставени
всички възражения, които и на стария. Законът не е предвидил възможност
длъжникът да извършва проверка дали цесионерът е придобил валидно
вземането. Поради изложеното Б. М. няма правен интерес и не е
легитимиран да оспори валидността на договора за цесия, освен в изрично
предвидени в закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично
забранено или допустимо при изрично посочени условия, които не са
спазени. Случаят по договора за кредит не попада в изключенията. / Р №
398/24.06.2024г. по гр.д. № 3006/23г., ВКС, I г.о./ Разгледано по същество
възражението е и неоснователно по следните съображения: На основание на
принципът за договорна свобода, регламентиран в чл.9 от ЗЗД, в чл.24, ал.1
от кредитния договор, страните са договорили възможността кредиторът да
прехвърли вземанията си, които има срещу кредитополучателя, на трето лице,
включително „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Договорът за цесия е
предвиден в чл.99 от ЗЗД. С него кредиторът може да прехвърли вземането
си освен, ако законът, договорът или естеството на вземаното него допуска.
В случая законът, договорът и естеството на вземането- паричен дълг с
неговите акцесорни вземания, позволяват вземането на бъде прехвърлено.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
10
обезпеченията и другите му принадлежности, включително изтекли лихви.
Длъжникът не е страна по договора за цесия и той обвързва само тези,
които са го сключили. Той има действие по отношение на него от момента, в
който бъде уведомен за прехвърляне на вземането от предишния кредитор
или при упълномощаване- от цесионера. Затова влизането в сила на договора
за цесия е ирелеванто за длъжника. Видно от договора за прехвърляне на
вземания от 06.12.2007г. е, че прехвърлянето влиза в сила от 29.11.2007г. за
кредити по Приложение 2, 2а и 1, и на 30.11.2007г. за кредитите по
приложение 1а. В договора за цесия от 16.07.2009г. е предвидено, че
прехвърлянето на вземанията, посочени в Приложение № 1 е извършено на
30.06.2009г. Договорът за цесия е двустранен, каузален и консенсуален. Той
може да бъде възмезден или безвъзмезден. Влиза в сила така, както са
уговорили страните. В случая фактическото прехвърляне на вземанията е
извършено преди подписването на цесионните договори. Това не означава,
че датата на влизането им в сила е преди подписването им, тъй като освен
прехвърлянето на вземания, договорите съдържат и други клаузи.
Прехвърлянето на вземанията е свързано с изпълнението по цесионната
сделка, което няма пречка фактически да се осъществи преди подписването
на самите договори. В последните няма посочена дата на влизането им в
сила, поради което следва да се приеме, че това е датата на подписването им.
Дори и да се приеме, че договорите за цесия са влезли в сила преди
сключването им, то това не рефлектира върху тяхната валидност. Пряко
отношение към длъжника има съобщаването на цесията, а не кога тя е влязла
в сила. Съобщаването се извършва с едностранно волеизявление от цедента,
с което той посочва новия кредитор, на който той да изпълнява. При
упълномощаване от цедента и цесионерът може да съобщи цесията на
длъжника. Съобщението е неформално и със свободно съдържание, стига то
ясно и недвусмислено да посочва и инидвидуализира цесионера. Това е
свързано с правилното изпълнение на длъжника, така че то да има
погасителен ефект. В случая уведомяването на Б. М. е станало с нотариална
покана от 24.11.2017г., изхождаща от страните по договорите за цесия. По -
късното уведомяване на цесията не е препятствало въззивника да изпълнява и
плащането да има погасителен ефект, тъй като видно от допълнително
споразумение от 06.04.2009г., в което като страна е посочен цесионерът
„Бългериен Ритейл Сървисиз“ АД, плащането на кредита става по същата
11
сметка, която е конкретизирана в чл.2, ал.1 от договора за кредит от
06.11.2007г., по което обстоятелство няма спор.
Както в практиката на ВКС, така и в задължителната такава на СЕС се
приема, че съдът служебно се произнася, ако констатира, неравноправни
клаузи в договора между доставчика на услуга и потребителя. Това
задължение произтича и от чл.7, ал.3 от ГПК. Нормите, отнасящи се до
условията, водещи до неравноправност на клаузи от потребителски договори
са императивни и предполагат служебна проверка от съда на съответствието
на договорните клаузи с тях.
Съгласно чл.58 от ЗКИ, в правнорелевантната редакция, при отпускане
на кредит банката предоставя в писмена форма на клиента своите условия,
които имат минимално изискуемо от закона съдържание: данни за общите
разходи по кредита/такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с
договора/ и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат
да се изменят. На второ място банката следва да предостави информация за
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се промени тя
до пълното погасяване на кредита. На трето място предоставя информация за
допълнителните задължения, свързани с разплащането и условията и
разходите при предсрочно погасяване на кредита. И тази клауза предвижда
задължителна яснота относно всички параметри на договора за кредит и
начина на формиране на всички разходи и плащания, които следва да се
направят от кредитополучателите, включително и начина на изчисляване и
определяне на лихвата.
Няма спор, че банката като търговец има като основен предмет на
дейност приемане на депозити, финансов лизинг, обмен на валута и
кредитиране в това число отпускане на потребителски кредити или такива,
обезпечени с ипотека. Тя извършва финансова услуга по смисъла на пар.13,
т.12,б. „б“ от ДР на ЗЗП към приложимата редакция. Няма спор, че
ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Следователно по отношение на процесния договор за кредит намира
приложение ЗЗП.
Според общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП неравноправна е всяка
клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря
12
на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. В
т.1-18 са изброени случаите, в които е налице неравноправност. В т.10 е
посочено, че е неравноправна клаузата, когато позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Уговорките, които определят основния
предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат
преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП. Клаузите за главницата и лихвата са съществен елемент на договора за
кредит и негов основен предмет. Изискването за яснота и разбираемост е
валидно и по отношение на тях и се счита за изпълнено, само ако главницата
е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието им
може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният
потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и
съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на
договора. Прилагайки тълкуването на Съда на Европейския съюз на
Директива 93/13/ЕО относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, че промяната на лихвата следва да се налага от обективни,
външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са подробно
разписани в договора, както и методиката на банката за изменението да е част
от договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на търговеца,
съответно при изменение на договора да липсва възможност за субективна
едностранна преценка на доставчика на услугата. В чл.3, ал.5 от договора за
кредит от 06.11.2007г. е записано, че действащият базов лихвен процент за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия му размер и датата, от която е в сила. БЛП е елемент от ГЛП
съгласно чл.3, ал.1 от същия договор. Няма посочен механизъм, който да е
част от договора и който да бъде известен на кредитополучателя като по-
слабата икономически страна за това как ще се помени размера на месечната
вноска . Преценката на клаузата н ачл.3, ал.5 от договора за кредит към
разпоредбата на чл.143 следва да я определи като неравноправна и поради
това нищожна. Тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика на услуга и потребителя. По същите съображение
13
неравнопрвни са и клаузите на чл.6, ал.3 и чл.12 от договора за кредит.
Жалбоподателят е посочил като неравноправна и клаузата на чл.15 от
договора за кредит. Тя предвижда при намаляване на стойността на
предоставеното обезпечение или ако поради промяна на икономическите
условия то стане недостатъчно, кредитополучателят се задължава, при
поискване от банката, да предостави друго обезпечение или да намали
задължението си до размер, определен от банката. Ако това не бъде направено
в определения от нея срок, кредитът става изцяло предсрочно изискуем.
Според Б. М. клаузата е неравноправна като уговорена в нарушение на
чл.147 от ЗЗП. Тази императивна разпоредба предвижда клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин. Чл.15 от договора за кредит засяга даденото
обезпечение от длъжника в полза на кредитора, на което последният има
право, за да създаде сигурност за удовлетворяване от него в случай на
неизпълнение от страна на получателя на кредита. Негово право е да
изисква от последния да поддържа такова обезпечение, което в максимална
степен да позволи той да удовлетвори изцяло вземането си. Съгласно чл.133
от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
кредиторите му. За неизпълнение на задължението си да предостави
достатъчно обезпечение на банката е уговорена санкция, а именно
преустановяване на преимуществото на срока, уговорен в полза на длъжника.
Клаузата е достатъчно ясна и разбираема, поради което не противоречи на
чл.147, ал.1 от ЗЗП и не е неравноправна.
Не е неравноправна клаузата на чл.3, ал.1 от договора за кредит,
доколкото ясно е посочен договореният лихвен процент, което позволява на
кредитополучателят да изчисли задължението си за договорна лихва за
отпуснатия паричен ресурс. Тя е съставена по ясен и разбираем начин
съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП за длъжника и не го поставя в по-
неблагоприятно положение отколкото по- силната страна по договора.
Поради изложеното дължимата договорна лихва е 11 604, 66 евро,
съгласно заключението на счетоводната експертиза, прието пред въззивния
съд, за която искът по чл.430, ал.2 от ТЗ е основателен като до пълния
предявен размер се отхвърли.
Б. М. е поддържал възражението, направено в отговора на исковата
14
молба, за наличието на нищожни клаузи в допълнителните споразумения,
тъй като предвиждат анатоцизъм. В тези от 06.04.2009г./т.IV/, от
26.03.2010г./т.IV/, от 28.10.2010г./чл.3/, от 25.08.2011г./ чл.4/, от 19.12.2011г./
чл.3/, от 14.08.2012г./ чл.3/ и от 28.03.2013г./чл.3, ал.3/ се предвижда право на
банката служебно да преоформя кредита чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена част от главницата на просрочени лихви, такси и
застрахователна премия. Тези клаузи предвиждат служебно от кредитора да
се прибавят към главницата и непогасените лихви. Това по същество е
анатоцизъм, доколкото такова прибавяне влече след себе си начисляване на
лихви върху лихви. Разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗЗД предвижда
олихвяването на изтекли лихви да става съобразно наредби на Българската
народна банка/БНБ/. Съгласно чл.16 от Наредба№9/19.12. 2002г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за загуби от обезценка, действаща към момента на сключване на
договора, се забранява начисляването на лихва върху лихва. Възможност за
начисляване на лихва върху лихва е допустимо само между търговци, ако е
уговорена- чл.294, ал.2 от ТЗ. Клауза от договор, която предвижда включване
на договорната лихва към редовната главница и върху нея да се начислява
лихва е нищожна като противоречаща на закона- чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с
чл.10, ал.3 от ЗЗД./ Р № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/18г., ВКС, II т.о., Р №
30/20.05.20г. по т.д. № 739/19г., ВКС, I т.о, Р № 132/13.02.21г. по т.д. №
2195/19г., ВКС, I т.о/. Затова посочените по- горе клаузи от допълнителните
споразумения към договора за кредит са нищожни като противоречащи на
закона. Въззивният съд се произнася по отношение на нея като съобрази, че
чл.10, ал.3 и чл.26, ал.1 от ЗЗД по своя характер са императивни
материалноправни норми, установени в обществен интерес и в негова
защита. Искът по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за главницата
е основателен за 41 660, 14 евро без прибавени към нея капитализирани
суми.
Жалбоподателят е направил възражение, че нотариалните такси не са
такива по принудителното изпълнение, поради което не ги дължи.
Съдът намира, че този иск е неоснователен. В чл.10, т.3 от договора за
кредит от 06.11.2007г. е записано, че за сметка на кредитополучателя са
разноските, свързани с оценката, предоставяне, регистриране, вписване,
15
застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и
провеждане на принудителното изпълнение върху предоставеното
обезпечение. В чл.13, ал.2 е предвидено, че разходите за оценка на
недвижимия имот, както и всички такси за учредяване/вписване, заличаване
и подновяване на ипотеката са за сметка на длъжника. Настоящата
инстанция приема, че жалбоподателят не дължи претендираните
нотариални такси. Те не представляват разходи по смисъла на чл.10, т.3,
свързани с принудителното изпълнение, насочено към предоставеното
обезпечение. Поради това тази претенция е неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.4, т.2 от
договора за кредит.
Страните по кредитното правоотношение са договорили годишна такса
за управление на кредита в размер на 0,3% върху непогасената главница. Тя
се дължи от откриване на заемната сметка. Клаузата е съставена на ясен и
разбираем език и не противоречи на ЗЗП или друг закон. Тя е постигната на
основание чл.9 от ЗЗД и регламентирания в тази разпоредба принцип на
договорната свобода. Това задължение трябва да се изпълнява от
кредитополучателя в началото на всяка година. Съгласно заключението на
счетоводната експертиза, приета пред въззивния съд, вземането на банката
за такса за управление на кредита е 729, 92 евро. Искът е основателен в
предявения размер от 526, 44 евро.
Поради изложените правни изводи първоинстанционното решение
трябва да се отмени в частта, в която е уважен иск по чл.430, ал.1 от ТЗ във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за главница над 41 660, 14 евро до 56 862, 29 евро, по
иска с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ във врз с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
договорна лихва над 11 604, 66 евро до 22 554, 95 евро и чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.10, т.3 от договора за кредит за сумата от 171, 60 лв. В
останалата обжалвана част решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски за въззивното
производство в отговора на въззивната жалба. Б. М. следва да заплати на
банката сумата от 11 814, 24 лв. разноски за двете въззивни производства,
включващи възнаграждение за особен представител и депозит за вещо лице. В
16
касационното производство банката не е направила разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2049/ 20.03.2019г. на СГС, ГО, 18 състав,
постановено по гр.д. № 5330/17г. в частта, в която е уважен искът на
„Юробанк България“ АД с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД над 41 660, 14 евро до 56 862, 29 евро, по иска с правно
основание чл.430, ал.2 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД над 11 604, 66 евро до
22 554, 95 евро, по иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.10, т.3 от договора за кредит от 06.11.2007г. за сумата от 171, 60 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Юробанк България“ АД, гр.
София срещу Б. М. М., гр. *** правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата над 41 660, 14 евро до 56 862, 29 евро, по иска с
правно основание чл.430, ал.2 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД над 11 604, 66
евро до 22 554, 95 евро, с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.10, т.3 от договора за кредит от 06.11.2007г. за сумата от 171, 60 лв. като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която искът за
присъждане на договорна лихва е отхвърлен до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***, ул. „***“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. * и със съдебен адрес гр. София, гр. София, ул. „Хага“ № 16А,
ет.4 чрез адв. К. П. да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
гр. София и със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „ Неофит Бозвели“ № 13, офис 3
чрез адв. Н. С.- Й. сумата от 11 814, 24 лв. / единадесет хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и двадесет и четири стотинки/ разноски по делото за
въззивното производство.
17
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18