Решение по дело №113/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от А.Ц.Д. ***, действащ чрез пълномощника адв. И.И. ***, съд. адрес:***, против решение № 58/10.06.2020 г., постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е потвърдено НП № 4/23.03.2020 г. на директор на РИОСВ-Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лева, на основание чл.166, т.3, във връзка с чл.165, ал.1 от ЗООС, за нарушение по същия текст.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно, като са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, като постановено при нарушения на изискванията на материалния и процесуалния закон.

Иска се от Съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: по повод постъпило в РИОСВ-Монтана уведомление от кмета на община Чупрене за инвестиционно предложение за рекултивация на съществуващо общинско сметище в землището на същото населено място, било постановено решение № МО 10-П/10.12.2019 г. на директора на РИОСВ-Монтана, с което била прекратена процедурата по рекултивация на посоченото сметище. На касатора, в качеството му на кмет на община Чупрене било издадено задължително предписание изх.№ 3356/10.12.2019 г., като му било указано да актуализира заданието по изготвяне на проекта за рекултивация на общинското сметище, като съобрази новите обстоятелства, установени в цитираното решение. Указан бил срок за изпълнение на предписанието до 15.01.2020 г. При извършена проверка в деловодната система на РИОСВ-Монтана било установено, че даденото предписание не е било изпълнено от адресата, който не е поискал и продължаване на срока за изпълнението му.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на кмета на община Чупрене. Против акта не били направени възражения, поради което ответникът издал атакуваното пред БРС НП.

Пред БРС бил разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Ц. П. Ц., която потвърждава установената в писмената документация фактология.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за което е санкциониран, като наказващият орган правилно е определил по вид и размер предвиденото административно наказание.

Направените от районния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция.

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.166, т.3, във връзка с чл.165, ал.1 от ЗООС, което безспорно е било извършено от обективна и субективна страна от касатора.

Правилно наказващият орган не е приложил нормата на 28 от ЗАНН, тъй като по преписката липсват доказателства, че деянието представлява маловажен случай на административно нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от наказващия орган нарушение, а именно описаното деяние в АУАН и в НП, поради което е осъществен от обективна и субективна страна съставът, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната му отговорност – чл.166, т.3, във връзка с чл.165, ал.1 от ЗООС.

При издаването на наказателното постановление Съдът намира, че не са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат неговата отмяна.

Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити съобразно чл.57 от ЗАНН, в т.ч. всички признаци на нарушението, като развитите доводи в тази насока са неоснователни.

Правилно е приложен относимия към казуса материален закон както по отношение индивидуализацията на деянието и дееца, така и спрямо наложеното административно наказание, определено в минималния нормативно установен размер.

Неоснователни са възраженията на касатора, относно липса на достатъчно конкретни факти и обстоятелства в даденото предписание от ответника. Последното, като влязъл в сила индивидуален административен акт, съдържа достатъчно точно и конкретно описание на вмененото задължително поведение на кмета на община Чупрене, който при това не е направил своевременно нито искане за изясняване на евентуални неясноти, нито е поискал да бъде продължен срока за изпълнението на предписанието.

Несъстоятелно е и възражението, че съставът на нарушението по чл.166, т.3 от ЗООС съдържа две възможни хипотези (по чл.155 и по чл.157б от ЗООС), като никоя от тях не е осъществена от уличеното лице, а освен това не е достатъчно конкретизирана. Видно от редакцията на чл.166, т.3 от ЗООС, с наказанията по чл.165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или чл.157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на риосв, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Внимателния прочит на въпросната разпоредба разкрива, че същата визира единствено констативните протоколи по чл.155 и чл.157б от ЗООС, а неизпълнението на дадени предписания представлява самостоятелен състав на административно нарушение, каквото именно представлява и процесното деяние. В този смисъл възражението на касатора не почива на действителната редакция на цитираната разпоредба и е неоснователно.

С оглед изложеното решението на БРС, с което е потвърдено наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, валидно, допустимо, обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и липсата на направено своевременно искане за присъждане на разноски от ответната страна в настоящето производство, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58/10.06.2020 г., постановено по АНД № 90/2020 г. по описа на Районен съд Белоградчик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.