№ 162
гр. Попово, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20243520100300 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във
вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „А.С.В.” ЕАД, гр. С., твърди, че на 21.07.2023г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
30.03.2023г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А.С.В." ООД (сега ЕАД), и „М.К.“
АД, по силата на който вземанията на „М.К.“ АД срещу А. Ш. О. произтичащи от Договор
за заем MicroCredit № 9031-00025*** и договор за допълнителни услуги към заем били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „М.К." АД с
уведомително писмо.
Твърди се, че на 16.01.2023г. между „М.К.“ АД и А. Ш. О. бил сключен договор за
заем MicroCredit № 9031-00025***, по силата на който дружеството му предоставило заем в
размер на 1500 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделните полета
или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за
заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, били неразделна част както от
"Искане за кредит", така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем,
заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 1500 лева, като
се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия.
Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които бил сключен
договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверил, че предварително и
безвъзмездно му бил предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия,
съгласен бил да бъде обвързан с техните разпоредби, и желаел договорът да бъде сключен.
1
Съгласно Общите условията, при които бил подписан договора, заемополучателят се
задължил да върне заема, ведно с договорната лихва, която била в размер на 348.72лв., на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 154.06лв., като първата погасителна вноска
била платима на 27.02.2023г. Така страните били договорили общ размер на плащанията по
заема 1848.72лв.
Ищецът излага твърдения и за сключен между страните договор за допълнителни
услуги към сключения договор за заем, съгласно който на заемополучателя бил предоставен
пакет от допълнителни услуги в общ размер от 1592.16лв., като му била предоставена
възможност да я заплати на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 286.74лв.,
като първата погасителна вноска била платима на 27.02.2023г.
На длъжника била начислена лихва за забава по договор за заем в размер на
156.84лв. за периода от 28.03.2023г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Срокът на договора бил изтекъл на 27.01.2024г., и не бил обявяван за предсрочно
изискуем
Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата 1396.52лв. - главница договор за заем MicroCredit № 9031-00025***,
сключен с „М.К.“ АД на 16.01.2023г., сумата 298.14лв. - договорна лихва по договора за заем
за периода от 27.03.2023г. до 27.01.2024г., сумата от 156.84лв. - лихва за забава по договора
за заем, за периода 28.03.2023г. - 23.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №127/2024г. по описа на ПпРС. Претендират се и
разноски.
В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е
постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявените искове.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника А. Ш. О. от с. С., общ.П., действащ чрез адв. А.Д. от САК, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Излага подробни твърдения, че договора за кредит бил
недействителен по см. на ЗПК, тъй като не отговарял на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във
вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11, тъй като в него не било посочен ГПР, нито какво се включвало в
него. Недействителна била и изискваната от него такса за допълнителни услуги, като в
подкрепа на това излага практика на СЕС. Счита, че договора бил недействителен, то
дължал само стойността на главницата по погасителен план, и в тази връзка иска от съда да
разсрочи задължението му за заплащане на главницата. Претендира разноски.
Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител. От пълномощникът на
същия е постъпила молба, с която заявява, че поддържа депозирания от него отговор на
исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №127/2024г. по описа на ПпРС, по подадено от
дружеството- ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 68/05.03.2024г. за заплащане на следните суми:
сумата 1396.52лв. - главница договор за заем MicroCredit № 9031-00025***, сключен с
„М.К.“ АД на 16.01.2023г., сумата 298.14лв. - договорна лихва по договора за заем за
периода от 27.03.2023г. до 27.01.2024г., сумата от 156.84лв. - лихва за забава по договора за
заем, за периода 28.03.2023г. - 23.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението.
По посоченото ч.гр.дело, с Разпореждане №130/05.03.2024г., съдът е отхвърлил
2
подаденото заявление в частта, с която заявителя е поискал заплащане на сумата от
1459.48лв.-задължение по Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9031-
00025***, за периода от 27.03.2023г. до 27.01.2024г. Разпореждането като необжалвано е
влязло в законна сила, и този договор не е предмет на настоящия иск.
В тази връзка след връчване на заповедта и подадено възражения от страна на
длъжника, на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От събраните доказателства безспорно се установява, че на 16.01.2023г. между
ответника по делото и „М.К.“ АД е сключен договор за заем MicroCredit № 9031-00025***,
по силата на който на А. Ш. О. бил предоставен кредит в размер на 1500.00 лв. Параметрите
на кредита са както следва: обща сума за погасяване: 1848.72лв.; срок на договора: 12
месеца; дата на първо плащане: 27.02.2023г.; фиксиран лихвен процент: 40.47%; лихвен
процент при просрочие: ОЛП+10%; разходи при неизпълнение на договора: няма; брой
погасителни вноски:12; погасителна вноска:154.06лв.; начин на усвояване: в брой в офис на
„М.К.“ АД; сума за получаване: 1500.00лв. В самия договор е описан и самия погасителен
план, видно от който първата погасителна вноска е с падеж 27.03.2023г., а последната е с
падеж 27.01.2024г., като за всяка една от вноските е посочена дължимата главница и лихва,
както и общо дължимата вноска, която е в размер на 154.06лв. така сключени договор е
подписа от двете страни, в т.ч. и от ответника А. О.
Заемополучателят е удостоверил с подписа си, получаване на сумата и съгласието си
с клаузите по договора.Според т.22 от ОУ към договора (приложени от л.9 до л.14 по
делото) , кредиторът е в правото си да прехвърли вземането си в полза на трети лица, за
което кредотополучателя е уведомен и дава изричното си съгласие за това.
Към договора са представени, както посочените ОУ и стандартен европейски
формуляр за предоставена информация за потребителски кредит, подписани от ответника.
Приложена е Тарифа за допълнителни услуги на „М.К.“ АД към договори за заем, в сила от
24.12.2021г., която обаче е неотносима към спора, тъй като предмет на същия е само договор
за заем MicroCredit № 9031-00025***, но е и Договора за допълнителни услуги към него,
което вземане заповедния съд е отхвърлил.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от
30.03.2023г. и Приложение 1 към него от 21.07.2023г., „М.К.“ АД прехвърлило на ищцовото
дружество вземанията си към всички длъжници по ликвидни и изискуеми парични заеми,
ведно с привилегиите и обезпеченията, в това число и дълга на ответника, за което било
направено изисканото в чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал съгласието си и
упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за цесията всички длъжници, видно
от приложеното по делото пълномощно.
По делото е приложено уведомление от 26.04.2024г. адресирано до ответника, в
която кредиторите уведомяват длъжника за извършеното прехвърляне на вземането по
посочения договор за кредит. Видно от приложената обратна разписка, същото не е
получено от него, с отбелязване, че адресата „отсъства“.
По делото е извършена и СЧЕ, от която се установява, че ответникът е получил
сумата от 1500.00лв. по договор за заем Micro Credit № 9031-00025*** от 16.01.2023г., в
офис на „М.К.“ АД гр. Т..
Размерът на непогасените задължения на длъжника по договора били в общ размер от
1851.50лв., представляващи 11 вноски за главница по договор за заем, в размер на
1396.52лв., договорна лихва в размер на 298.14лв., лихва за забава по договор за заем за
периода 28.03.2023г.-23.02.2024г., в размер на 156.84лв. Претендираната лихва от 298.14лв.,
представлявала остатък от договорната лихва, като същата за целия период била 348.72лв.,
от която била приспадната сума в размер на 50.58лв. Така посочената сума била начислена
3
върху остатъка от главницата в размер от 1396.52лв., за периода от 27.03.2023г. до 27.01
2024г.
Вещото лице е посочило още, че лихвата за забава до 21.07.2023г. е в размер на
35.42лв., а лихвата за забава/законната лихва от 21.07.2023г. (датата на прехвърляне на
вземанията) до 01.08.2024г. (дата на осчетоводяването), и е в размер на 218.58лв. Към
24.09.2024г., лихвата е в размер на 226.38лв., изчислена на същата база .
От заключението става ясно още, че от ответника е постъпило едно плащане, на
16.05.2023г., в размер на общо 286.74лв., с които били погасени следните задължения:
главница - 103.48лв.; лихва- 50.58лв. и услуги-132.68лв. След датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били извършвани погасителни вноски.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, тъй като не бе
оспорено от нито една от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си
на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия,
валидно сключен договор за кредит с цедента, че същия е изправна страна по договора за
кредит, като е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит , и забавата на
длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от
договор за паричен заем Micro Credit № 9031-00025*** от 16.01.2023г., сключен между
ответника и „М.К.“ АД, което вземане е било предмет на договор на цесия, с цесионер
„А.С.В.“ ЕАД гр.С..
От събраните по делото доказателства се установи, че между ответникът А. Ш. О. и
„М.К.“ АД е сключен договор за паричен заем Micro Credit № 9031-00025***/16.01.2023г., по
силата на който заемодателят предоставил на заемополучателя паричен заем в размер на
1500.00лв., срещу задължението на последния да я върне на 12 месечни вноски, с първа
погасителна вноска на 27.02.2023г., и последна погасителна вноска на 27.01.2024г. Не се
спори, че заемополучателя е подписал договорът за заем както и че сумата, предмет на
договора му е предадена, в брой, при подписване на договора.
От изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
облигационно правоотношение между ответника и "М.К." АД, гр.С. основано на цитирания
по-горе договор за кредит, както и изпълнение на задължението на кредитодателя да
предаде реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация на
кредитополучателя- ответник да върне предоставената му сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания (цесия) на
30.03.2023г. е валиден, и в Приложение №1 от 21.07.2023г. към него фигурира вземането,
което "М.К." АД гр.С. има от ответника по договор за паричен заем Micro Credit № 9031-
00025***
С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е
породила действие спрямо ответника.
4
Съдебната практика приема, че изходящото от цедента (или упълномощения
цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на
чл.235, ал.3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този см. и
Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, ІІ т. о.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент не е изпълнил
задължението си да върне изцяло така предоставения му заем. От заключението на вещото
лице се установява, че ответника е заплатил на цедента сумата общо от 286.74лв.
При така изложеното съдът приема, че следва да подложи на анализ на съдържанието
на договора за паричен заем Micro Credit № 9031-00025***, в каквато посока са и
възраженията на ответника по делото.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, например Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др. се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В случая цедента е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 от ЗПК-изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по особена по вид , с оглед последиците, визирани в чл.23 от ЗПК, а именно
– че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвата и други разходи.
В случая, не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
5
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора не е посочен ГПР - нито като абсолютна
стойност, нито пък има ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита, въпреки, че в европейския стандарт такъв е посочен. Посочената
годишна фиксирана лихва от 40.47 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В този смисъл е трайно установената практика.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10
ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на
заетата сума по смисъла на посочената законова разпоредба е предоставената и усвоена сума
от ответника в размер на 1500.00лв. От тази сума следва да се приспадне платената от
заемополучателя сума в общ размер 286.74лв., и дължимата главница е в размер на
1213.26лв. и до този размер иска за главница е основателен и следва да бъде уважен, като за
разликата над тази сума до предявената главница 1396.52лв., същия се явява неоснователен,
и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на договорната лихва и лихвата за забава, съдът намира, че поради
недействителността на договора за заем, изцяло неоснователни се явяват акцесорните
претенции срещу ответника за сумата 298.14лв. - договорна лихва по договора за заем за
периода от 27.03.2023г. до 27.01.2024г. и сумата от 156.84лв. - лихва за забава по договора за
заем, за периода 28.03.2023г. - 23.02.2024г., поради което подлежат на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
6
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, всяка една от страните има
право на разноски по делото, съобразно уважената респ.отхвърлената част на исковете. И
двете страни са направили възражения за прекомерност на адвокатското, респ.
юрисконсултско възнагражение.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата
от 57.02лв, представляващи разноски по ч.гр.д. № 127/2024г. на ПпРС, както и сумата от
319.14лв., представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част
на исковете, в които разноски съдът включи включени заплатената д.т., заплатеното
възнаграждение на вещото лице, както и 150.00лв. за юрисконсултско възнаграждение, което
е към минималния размер, съгл. чл.25, ал.1 от НЗПП. В този смисъл възражението на
ответната страна за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение се явява
неоснователно.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част на исковете, както за заповедното производство, така и за настоящото
производство.
Видно от представените по делото договори за правна помощ, на ответника е оказана
безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно ал. 2 от тази
разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го
заплати.
По отношение на размерите съдът намира, че в съответствие с Решение от 25.01.2024г.
по дело С-438/22 на СЕС (и неговото задължително прилагане, предвид и разрешението на
дадения с решението отговор на поставения преюдициален въпрос (чл. 633 от ГПК),
обуславящо приложимост и в настоящото производство, в последователната практика на
различни състави на ВКС, постановени по реда на чл. 274 , ал. 3 от ГПК, се приема, че
приетата от ВАДвС като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. за задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС,
имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях, водещо до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в
отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Поради тази абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, като и предвидените в посочената наредба минимални
размери. ВКС приема, че с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на
чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда (Определение № 683/20.03.2024г.
на ВКС по ч.т.д. № 1345/2023г., I т.о., Определение № 628/15.03.2024г. на ВКС по т.д. №
765/2023г., II т.о., Определение № 563/11.03.2024г. на ВКС по ч.т.д. № 188/2024г., II т.о. и
др.), но могат да служат като ориентир при определяне служебно на възнаграждения (както
и тези по НЗПП - определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, по т.д. № 1908/2022г., I т.о.), с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на свършената работа и преди всичко фактическата
и правна сложност на делото.
В настоящия случай, като съобрази вида на производствата - едното от които е
заповедно производство, а другото е по предявен установителен иск за установяване на
вземане, предвид изложените факти и обстоятелства в исковата молба и отговора,
направените доказателствени искания, определящи първото производство с ниска степен на
сложност, а второто към средна фактическа и правна сложност, при съобразяване, че се
7
касае до заплащане на високо квалифициран труд за предоставяне на правни услуги, предвид
предметите на спора и извършените от адвоката процесуални действия, според настоящия
състав на съда възражението за прекомерност е основателно до 100.00 лв. за заповедното
производство и до 300.00лв. за исковото производство
В този смисъл съдът намира, че лично на пълномощника на ответника следва да се
присъдят общо 400.00лв. с ДДС, за процесуално представителство по двете дела.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ш. О., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес - с. С., общ. П., обл.Т., ул.****, ДЪЛЖИ на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управлeние – гр. С., бул. „*****, представлявано от Ю. Ю., СУМАТА
1213.26лв. (хиляда двеста и тринадесет лева и 26ст.) –главница по договор за паричен
заем Micro Credit № 9031-00025*** от 16.01.2023г., сключен с „М.К." АД, гр.С., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №127/2024г. по
описа на ПпРС, КАТО ОТХВРЪЛЯ предявения иск за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца разликата над присъдената сума от 1213.26лв. до
претендираната сума като главница от 1396.52лв., както и за сумата 298.14лв. - договорна
лихва по договора за заем за периода от 27.03.2023г. до 27.01.2024г. и сумата от 156.84лв. -
лихва за забава по договора за заем, за периода 28.03.2023г. - 23.02.2024г.
ОСЪЖДА А. Ш. О., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес - с. С., общ. П.,
обл.Т., ул.**** ДА ЗАПЛАТИ на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управлeние – гр. С., бул. „*****, представлявано от Ю. Ю., СУМАТА 57.02лв. (петдесет и
седем лева и 02ст.), представляващи разноски по ч.гр.д. № 127/2024г. на ПпРС, както и
СУМАТА 319.14лв. (триста и деветнадесет лева и 14ст.), представляващи разноски в
настоящото производство, съобразно уважената част на исковете,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА „А. С. В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управлeние – гр. С.,
бул. „*****, представлявано от Ю. Ю. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от АК-С., личен
№1000***, със съдебен адрес-гр.С., ул.“****, СУМАТА 100.00лв. (сто лева и 00ст.) с ДДС ,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на А. Ш. О., ЕГН
********** безплатна правна помощ по ч.гр.д. №127/2024г. на ПпРС, както и СУМАТА
300.00лв. (триста лева и 00ст.) с ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
за оказаната на А. Ш. О., ЕГН ********** безплатна правна помощ по гр.д. №300/2024г. на
ПпРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
8