Р Е Ш Е Н И Е
№ 383 23.12.2019 г. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела
Николова
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1196 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Р. ***, представлявано от управителя Р. И.Х. срещу Наказателно постановление № 466106-F480108 от 02.10.2019 г. на Директор на офис Хасково при ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл. 179 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 1 от ЗДДС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Наказателното постановление било и неправилно, тъй като не били отчетени от наказващия орган всички факти и обстоятелства, свързани с обществената опасност на деянието, с оглед твърденията за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, която в разрез с така установените факти и с материалния закон, не била приложена от наказващия орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на офис Хасково при ТД на НАП, град Пловдив.
Административно – наказващият орган ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, чрез упълномощения по делото представител – юриск. Р. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване на санкционния акт, срещу подлежащ на обжалване акт, от правен субект, надлежно легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
При извършена на 15.02.2019 г. от свид. Е.Г.М. на длъжност „инспектор“ по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково проверка, въз основа на приложена разпечатка на данъчно – осигурителна сметка в частта на данъчни вземания и задължения по ЗДДС на „Р. 2016” ЕООД, с адрес за призоваване: с.К.,общ.М.представлявано от управителя Райме И.Х. се установило, че към 15.02.2019 г., дружеството – жалбоподател, в качеството на регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, не е подало за данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., справка –декларация по Закона за данък върху добавената стойност. В резултат на така установените обстоятелства и след достигнат извод за осъществено нарушение по ЗДДС, срешу дружеството - жалбоподател - „Р. 2016” ЕООД, е съставен Акт за установяване на административно нарушение F480108/02.04.2019г.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от свид. Е.М. в отсъствие на законния представител на „Р. 2016 ЕООД, тъй като изпратената до дружеството Покана
изх. № 023-286/19.02.2019 г., за съставяне на акта е получена от управителя на дружеството на
01.03.2019 . Фактът
на съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН бил удостоверен с
подписа на свидетелите М.П.К. и Д.Ж.Б. , двамата на длъжност инспектор по
приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
Екземпляр от съставения АУАН е връчен
от екип връчители при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково на 28.06.2019 г. на упълномощено от представляващия по закон дружеството – жалбоподател лице –А. Т. А. , а фактът на
връчване на свой ред е удостоверен с подписа на това лице в приложената към
процесния АУАН разписка.
Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение не е постъпило възражение от страна на дружеството – жалбоподател в установения срок за това, след връчване на екземпляр от него.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 179 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 1 от ЗДДС по отношение „Р. 2016” ЕООД.
Изложената
фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетеля Е.М.
относно
обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършената проверка и
констатациите, до които е достигнала и фактите около неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Следва да
се даде вяра и на показанията на свидетелите М.П.К. и Д.Ж.Б. за изнесените от тях
обстоятелства около съставяне н АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и
наличието на предпоставките за това.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност регистрирано лице, подава за всеки данъчен период справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По силата на чл. 179 ал.1 ЗДДС, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието, регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяната му . Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на юридическото лице, сочено като нарушител, след като се констатира от съда наличието на предпоставките за това. Фактът на съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с подписа на свидетелите М.П.К. и Д.Ж.Б., двамата на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, а изпълнението на последващото действие със самостоятелно правно значение – връчване на екземпляр от съставения АУАН е довело до предоставяне на възможност за реализиране правото на защита в съответния обем към този момент на развитие на административнонаказателното производство /явяващо се критерият за преценка дали дадено процесуално нарушение е съществено/, а именно да се подаде възражение, от която възможност привлеченият към административнонаказателна отговорност субект не се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна
страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление,
проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват
по категоричен начин. Доказано е че „Р. 2016” ЕООД, в качеството на регистрирано по
Закона за данък върху добавената стойност лице, не е подало за данъчния период
от 01.01.2019
г. до 31.01.2019 г. справка –декларация по
ЗДДС към
14.02.2019 г.
– присъствен ден, на която дата именно изтича законоустановения срок за
предприемане на това действие.
Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение по чл. 179
ал.1, вр. чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие, когато регистрирано по ЗДДС лице е
необходимо в законоустановения срок да подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за съответния данъчен период – м.
януари 2019
г. - до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася, т.е. до 14.02.2019 г. ,който е присъствен ден. Без значение в случая, от гледна точка
съставомерността на деянието, е финансовият резултат на дружеството за
съответния период и обстоятелството дали е налице данък върху добавената стойност
за внасяне или не. Поради тези доводи, не са налице и предпоставките по
отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, доколкото
характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на
отговорността не разкриват хипотеза в която визираното деяние да се отличава с
липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно
незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва
юридически възможност, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното
постановление.
Деянието, обявено от чл. 179 ЗДДС за наказуемо е неподаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 5 от същия закон, заедно със справката - декларация. Същото от обективна страна се осъществява чрез бездействие. Неизпълнението на задължение, вменено като такова по силата на закона води до ангажиране на отговорността на нарушителя, като законодателят е предвидил изключително широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При тази индивидуализация наказващият орган е отчел всички релевантни обстоятелства – че нарушението е извършено за първи път и с него няма данни да са причинени щети за бюджета в контекста на краткия срок на забавяне и е определил размера на санкцията в минимален размер в съответствие с материалния закон и при възможно най – благоприятен за жалбоподателя режим.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №466106-F480108 от 02.10.2019 г. на Директора на офис Хасково при ТД на НАП - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б