Мотиви към присъда от 14.10.2013г. по
НОХД № 439/2013г. по описа на СНС, 2-ри състав
Специализираната
прокуратура е обвинила:
Х.М.А.,
с ЕГН ********** в това, че в периода от
време от началото на м. септември 2012 г. до 26.09.2012 г. по време на срещи,
провеждани в гр. К. и в гр. М., с цел да
набави за себе си и за З.М.А.,
ЕГН **********, имотна облага
- сумата от 6000 евро, заедно
със З.М.А. принудил Ф.Х.,
ЕГН **********, чрез заплашване – казал му, че ако не даде исканата сума,
мафиоти от София ще дойдат на адреса, на който живее и че с него и семейството
му ще станат лоши неща, че Ф.Х. ще „изчезне“,
ще го унищожат, ще убият него и семейството му, да не
се бави с парите, защото животът му е в опасност, да извърши нещо противно на
волята му –да заплати парична сума в
размер на 6000 евро, с левова равностойност от 11 734, 98
лева , и с това на 26.09.2012 г. му причинил имотна вреда в размер на 500 евро, представляваща
част от исканата
сума, с левова равностойност 977,92 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство
/Х.М.А. заплашил
Ф.Х., че ако не даде исканата сума, ще го унищожат, ще убият него и
семейството му/ и е извършено от две лица – от Х.М.А. и от З.М.А. –престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т.
1, пр. 1 и т. 4, пр. 2 НК;
З.М.А., с ЕГН **********, в това, че в периода от време от началото на м. септември 2012 г.
до 26.09.2012 г. по време на срещи, провеждани в гр. К. и в гр. М., с цел да
набави за себе си и за Х.М.А.,
ЕГН **********, имотна облага
– сумата от 6000 евро, заедно
с Х.М.А. принудил Ф.Х., ЕГН **********, чрез заплашване –казал му, че ако
не даде исканата сума, мафиоти от София ще дойдат на адреса, на който живее и
че с него и семейството му ще станат лоши неща, че Ф.Х. ще
„изчезне“, ще го унищожат,
ще убият него и семейството му, да не се бави с парите, защото животът му е в
опасност, да извърши нещо противно на волята му – да заплати парична сума в
размер на 6000 евро, с левова равностойност от 11 734,98 лева, и с това на
26.09.2012 г. му причинил имотна вреда в размер на 500 евро,
представляваща част от исканата сума,
с левова равностойност 977,92 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство
/З.М.А. заплашил
Ф.Х., че ако не даде исканата сума, ще го унищожат, ще убият него и
семейството му/ и е извършено от две лица – от З.М.А. и от Х.М.А. – престъпление по чл. 214, ал. 2,
т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, пр. 2 НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
Намира обвинителната теза за доказана от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимите да бъдат
наложени наказания „Лишаване
от свобода“
в размери, близки до минималния предвиде в закона за престъплението, както и глоби.
Представителят на държавното пледира да се приложи института на условното
осъждане по смисъла на чл. 66 от НК по отношение на наказанията „Лишаване от свобода“ спрямо
двамата подсъдими.
Подсъдимите Х.А. и З.А. в съдебно заседание дадоха подробни
обяснения по обвинението, в
насока, че не са изнудвали свидетеля Х.. Лично и чрез – защитниците си – адвокатите Ч. и М., искат от съда да ги оправдае. Защитниците развиват
доводи в насока за доказателствен
дефицит по обосноваване на обвинителната теза и
пледират за постановяване на оправдателна
присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Х.М.А. е
роден на *** ***, общ. К., обл. К., българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/,
работещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият З.М.А. е
роден на *** ***, общ. К., обл. К., българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********.
През лятото на 2012 г., турски предприемач А. / неустановен по делото/ поръчал на свидетеля Ф.Х. да му достави
850 бр. кози от Кралство Холандия, за което превел на св. Х.
сумата от 400 000 евро. След като
Х. изпълнил ангажимента
си към А., последният
предявил към него финансови претенции за връщане на част от получената сума.
Впоследствие на подсъдимия З.А.
се обадил св. Р.Ю., който бил негов
съдружник в търговско дружество. Обяснил му, че на посещение в страната ни ще
пристигнат, неустановени по делото, предприемачи от Р. Турция и по този повод щял да го потърси
св. Х.Б.. Свидетелят Б.
бил представител на „Б.“
– организация,
имаща за цел съвместно развиване на дейност в
областта на бизнеса от български и турски предприемачи. Свидетелят
Б. помолил подсъдимия З.А. да посрещне чуждестранните
предприемачи. Съобщил му, че същите имали съвместен „бизнес“ със св. Х..
Помолил го да уреди среща между предприемачите и св. Х.. Подсъдимият
З.А. се съгласил да съдейства в исканата насока.
На неустановена дата в началото на м.
септември 2012 г. свид. Ф.Х. бил потърсен
от подсъдимия З.А..
Последният поискал да се срещне със
свидетеля Х., като му определил среща в района на
бензиностанция „Петрол“ в гр. М.. На срещата, свид. Х. отишъл със свид. Ю.С..
Автомобилът на св. С.
се нуждаел от ремонт. Св. Ю.С. решил да отиде с автомобила на св. Х., за да си закупи от града нужните
части за ремонта. Св. С. и св. Х. пътували заедно, когато звъннал телефона на
св. Х.. Св. Ф.Х. казал на св. Ю.С., че
трябвало да се отбият до
гр. М., за да се видел с „едни приятели“.
При
пристигането си на място, в района на
бензиностанция „Петрол“ , гр. М., св. Ф. Х. и Ю.С. заварили подсъдимите З.А. и Х.А.. Св. Ю.С. оставил
насаме подсъдимите и св. Х..
Подсъдимият З.А. съобщил на свид. Х., че е бил потърсен от
св. Б. по повод пристигането в страната на предприемачи от Р. Турция, с които
св. Х. е „имал общ бизнес“. Подсъдимият З. А. попитал св. Х. дали можел да се
срещне с посочените предприемачи. Св. Х. отговорил утвърдително. Св. С. се
върнал, св. Х. се качил в автомобила и двамата потеглили. Св. Х. не осведомил св. С. за естеството на срещата. Свидетелят Ю.С. не забелязал промяна
в поведението на св. Х. след срещата му с подсъдимите. Такава не констатирал и впоследствие, когато се виждал със свидетеля Ф.Х..
След
пристигането на турските предприемачи на територията на страната ни, същите били посрещнати
от подсъдимите Х.А. и З.А..
Разходите на гостите /за храна, хотел/
по време на двудневния им престой в страната били заплащани от подс. З.А..
През втория ден от престоя на гостите от Р. Турция в страната ни, на неустановена по делото дата в началото на
м. септември 2012 г., подсъдимият З.А. съобщил на св.
Ф. Х., че заедно с гостите, се намирал в заведение „Е.“, гр.М.. Обяснил му местоположението
на ресторанта. Двамата братя – подсъдимите З. А. и Х. А. стояли на една маса в заведението с двамата турски предприемачи/ А.
и друго неустановено по делото лице/. На съседна маса стоял
свидетелят Г.М.,
който бил помолен и съответно поканен да се присъедини
към останалите. Поводът за това бил свидетелят Г.М. да даде разяснения
по въпроси от религиозно естество. Скоро дошъл и свидетелят Х.. В хода на разговора, в присъствието на св. Г.М., се посочило, че подс. З.А. е заплатил сума в порядъка на около
500 евро, представляваща разходи по пребиваването на чуждестранните
предприемачи в страната ни. Свидетелят Х. обещал да възстанови сумата на подс. З.А.. Малко след това св. М. отишъл на своята
маса и след около десетина минути напуснал заведението. Турските предприемачи предявили
към свидетеля Х. финансови претенции за връщане на
част от получената сума във връзка с посочената по –
горе съвместна сделка. След като узнал претенциите, по някое време, св. Х. си тръгнал, като възнамерявал да донесе документи по сделката.
Гостите
от Турция отишли да разглеждат гр. К., а подсъдимите З.
А.
и Х. А. отишли в кафене при
хотел „А.“, гр. К.. Свидетелят Х. се обадил по
телефона на подс. З. А. и го попитал къде е в момента. Подс. З. А. му обяснил. Свидетелят Х.
пристигнал на място и попитал къде са останалите, като му било отговорено, че
разглеждали града. Свидетелят Х. оставил
„бележка“ във връзка с предявените по – рано към него финасови претенции, като
казал на подс. З. А. да я предаде.
Впоследствие свидетелят Х. ***. Съобщил, че е изнудван от
подсъдимите. Разказал своята версия на свидетеля
М. – началника на РУП– гр. К. при проведена „оперативна беседа“.
Досъдебното
производство било образувано на 21.09.2012г. / за прест. по чл.213 А НК/ с първото
действие по разследването – с протокола за разпит на свид. Х., а с писмо от същата дата , било изпълнено
изискването по чл. 212, ал.
3, вр. ал. 2 НПК
за незабавност на уведомяването на прокурора
за образуваното досъдебно производство.
Последната среща между подсъдимите и св. Х. била организирана на 26.09.2012 г. в района на
бензиностанция „OMV“ /„ОМВ“/, гр. К..
Там свидетелят Х.
предал на подс. З.А. носената от
него сума от 500 евро, в купюри, както следва: 8 банкноти с номинал от 50
евро и 5 банкноти с номинал от по 20 евро, които подс. З.А. прибрал
в носена от него цигарена кутия. /Парите били предварително
белязани, обработени с химическо вещество, като преди това е било издадено разрешение
за прилагане на СРС/. Непосредствено след като подсъдимите и
свид. Х. се разделили,полицейските служители –св. Д.Д.Х., св. И.М.П.,
св. Г.Х.Г. и св.А.З.Ч.,
задържали подсъдимите. При
задържането му, от подс. З.А. паднала, в тревната площ в района
на бензиностанцията, цигарената кутия, в която бил прибрал
дадената му от свид. Х. парична сума в размер на 500 евро. Същата била
иззета.
Видно
от заключението на назначената и изготвена съдебно –оценителна експертиза, към
26.09.2012 г. левовата равностойност на сумата от 6000 евро възлизала на 11
734,98 лева, а левовата равностойност на сумата от 500 евро възлизала на 977,92
лева.
Според
заключението на назначената и изготвена комплексна съдебно – психиатрична
и психологична експертиза, св. Х. не страдал от психично заболяване, същият притежавал психична годност да дава
свидетелски показания.
За да
постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена така описаната
фактическа обстановка.
Фактите, съдът прие за установени въз основа на следните, събрани по делото
доказателствени материали – от
обясненията на подсъдимите Х.М.А., З.М.А.,
дадени в съдебно заседание; от свидетелските показания на свидетелите Х.Б., Г.Б.М.,
Д.Д.Х., И.М.П., Г.Х.Г., А.З.Ч., Ю.М.С., А.Я. Р.; от свидетелските показания
на свидетелите В. С. М., Р.К. Ю., Ф.Х. –
в кредитираната от съда им част; от писмените доказателства по делото,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал ; от
заключението на в.л. М.А.П.
по извършената СОЕ, от
заключението на в. л. Е.Т.С., Р.Ц.К., Д. С. З.–
С. по извършената комплексната психологична и психиатрична експертиза –в
кредитираната му част; от предявените веществени доказателства; от предявените веществени
доказателствени средства, изготвени в резултат на експлоатиране на специални
разузнавателни средства /за изслушването на звукозаписа на турски
език се използва преводач/.
Кредитират се обясненията на подсъдимите Х. А. и З. А.
относно заявените от същите правно – релевантни факти и обстоятелства в насока,
че при проведените срещи не са отправяли заплахи към Х., респ. не са го
изнудвали за пари, като сумата от 500 евро е
била предадена доброволно от св. Х. на подс. З. А.. Обясненията им се
подкрепят от приетия за достоворен доказателствен материал по делото/ вкл. от
ВДС, от показанията на св.С., Б., М.,от кредитираната част от показанията св. Ю., които ще бъдат коментирани по – долу/.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Х.Б., Г.Б.М., Д.Д.Х.,
И.М.П., Г.Х.Г., А.З.Ч., Ю.М.С., А.Я. Р., като логични, вътрешно непротиворечиви и изцяло
кореспондиращи с останалия достоверен доказателствен материал по делото и се позова на тях при
постановяване на присъдата си.
Относно свидетеля Ф.Х. съдът кредитира
показанията му / депозирани в съдебно заседание и прочетените такива/, в насока, че е имало сделка с турски предприемач/ по доставка от К. Холандия/, че са проведени четири срещи с подсъдимите /
първата от които в района на бензиностанция Петрол, а последната на
бензиностанция „ОМВ“, когато били задържани подсъдимите/; че единствено при срещата в заведение „Е.“
присъствали и други лица двама турски бизнесмени, неустановени по делото, като
за известно време дошло и непознато за него лице /св. М./, че на останалите
срещи/ на бензиностанция „Петрол“ и в
кафенето на х-л „А.“/ присъствали само св. Х. и подсъдимите;
че при предаването на сумата от 500 евро, подс. Х. А. говорел с някого по телефона. В тази им част
показанията му се кредитират с доверието на съда, като кореспондиращи с целия
останал достоверен доказателствен материал, вкл. с показанията на св. М., на
св. С., с обясненията на подсъдимите.
Съдът не кредитира
с доверие показанията на свидетеля Ф.Х./ депозирани в съдебно заседание и прочетените такива/ в
частта им относно твърденията му:
че при описаните от него срещи с
подсъдимите са му били отправяни заплахи, за да даде на подс.З. А. и подс. Х. А.
определени парични суми; че не е
заявявал при срещата в ресторант „Е.“, че ще възстанови сума от 500 евро, за
направени от подс. З. А. разходи по посрещането на гостите от Р. Турция; че вследствие оправените закани се уплашил и
променил начина си на живот; че при предаването на сумата от 500 евро, подс. Х.
А. е направил доклад на някого по телефона, в насока че е взел парите от св.Х.
и че двамата подсъдими след като взели парите / 500 евро/ му казали, че трябвало да даде и „ останалите пари преди
тази работа да стигне до София“, „да не се бавел“. В тази им некредитирана част
показанията на свидетеля Х. се опровергават, от приетия за достоверен доказателствен
материал по делото, включително и от обективните доказателства, за което ще
бъдат изложени съображения по – долу.
Относно свидетеля Р.К.Ю.,
съдът кредитира с доверието
си показанията му в съдебно заседание, с изключение на първоначално заявеното,
че този свидетел не знаел за заплащане на разходи /„
сметки“/ на „турски бизнесмени“. На
основание чл.281, ал.7, вр. ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК са прочетени показанията
му по досъдебното производство, пред
орган на ДП, в частта им относно обстоятелството дали подсъдимият З.А. е разговарял с него и му е съобщавал, че е направил разходи
от 1000 лева по заплащане на „сметки на турски
бизнесмени“. Относно прочитането на коментираните показания,
във визираната им част, се даде
съгласие от посочените в закона
страни, като преди това съдът изпълни
задължението си по чл. 281, ал. 7 НПК и
разясни последиците от това действие. След прочитането на показанията, свидетелят Ю. заявява, че си спомнил и действително бил проведен такъв разговор, като подс. З.
А. му споделил, че заплатил посочените
суми за разходи по посрещането на
турските предприемачи. Свидетелят Ю. поддържа
именно прочетената част от показанията си по досъдебното производство и съдът я
кредитира с доверието си. Причините
за неспомнянето, респ. разминаванията, са житейски обясними с изминалия времеви
период, дал отражение на точното пресъздаване на възприятия
на свидетеля Ю..
Относно свидетеля В.С. М., съдът кредитира с доверието си показанията му в съдебно заседание, с изключение на първоначално заявеното, в насока,че по думите на св.Ф.Х., на срещата в ресторант „Е.“ турски предприемач –А. само присъствал, респ. не е отправял закани, както и че по
думите на
св.Х. заплахи са
отправяни само от един от братята – подсъдимите. На
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК бяха прочетени показанията на св. М.
по ДП в частта им относно разказаното му поведение, по време на срещата, на въпросния предприемач
и на двамата братя, респ. дали само един или и двамата подсъдими
са отправяли заплахи. След прочитането свидетелят М. потвърждава, че му било разказано от св. Х. при оперативна беседа, че закани са отправяни и от А.. Свидетелят М. не поддържа прочетените си
показания в частта им, че по думите на св.Ф.Х. и двамата братя –подсъдимите са отправяли закани. Същевременно заявява не
с категоричност, а че си мислел, че по думите на Х. единствено подс. З. А. е отправял
заплахите. Съдът кредитира с доверието
си прочетените показания по ДП на св. М.,
в посочената им част, тъй като са депозирани по – близко във времето, респ.
спомените му за случилото се са били по–ярки. Причините за неспомнянето, респ. разминаванията,
са житейски обясними с изминалия времеви период, дал отражение на точното
пресъздаване на възприятия на свидетеля.
В
съдебно заседание не е разпитван посочения, в справката към обвинителния акт, за свидетел М.М.М..
Това лице е било назначено,
с постановление от 28.09. 2012г. на органа на ДП / л. 62, т.1 от ДП/, и видно от
протокола за разпит като свидетел
на Ф.Х. от
29.09.2012г. /т.2,
л.9 ДП/, е и участвало като преводач. Впоследствие М.М.
е бил разпитан като свидетел по ДП
–
на 12.11.2012г. от следовател
при СП. Страните не са направили искания
за разпит на М.М. при приключване
на съдебното следствие пред настоящата инстанция. Данните по делото подкрепят извода на
решаващият съдебен състав, че М.М. е участвал в друго процесуално качество /
преводач/
в същото наказателно производство и в този смисъл с евентуалния му
разпит /респ. и при приобщаване, чрез прочитането,
на показанията му по ДП/ би
се допуснало
нарушение по чл.118 НПК. Съгласно
цитираната разпоредба не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в
същото наказателно производство в друго процесуално качество. Тук следва да се
посочи и нормата на чл. 142 ал.2 НПК, че не могат да бъдат преводачи лицата
визирани в чл. 148 ал.1 т.2 НПК – свидетелите по делото. Респ.
ако съдът беше извършил разпит и изградил вътрешното си убеждение и въз основа
на тези показания, то това би било извършено в грубо нарушение на процесуалния
закон. Показания на М.М. не са ползвани за изграждане на
доказателствените изводи.
Кредитират се обясненията на подсъдимите Х. А. и З. А.
относно заявените от същите правно – релевантни факти и обстоятелства в насока,
че при проведените срещи не са отправяли заплахи към Х., респ. не са го
изнудвали за пари, като сумата от 500 евро е била предадена доброволно от св. Х. на подс.
З. А.. Обясненията им се подкрепят от приетия за достоворен доказателствен
материал по делото.
Съдът
не намери основания да се съмнява в компетентността, обективността и
безпристрастността на вещото
лице М.А.П., по извършената СОЕ, поради което присъедини последната, към
останалия доказателствен материал и изгради изводите си и въз основа на нея. Същото не се оспори от страните.
Съдът кредитира частично заключението на
комплексната психологична и психиатрична експертиза, относно посоченото, че св. Х. не страдал от психично
заболяване, притежавал психична годност да дава свидетелски показания, като можел правилно да възприема фактите имащи значение
за делото. В тази му част заключението се
кредитира като
изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област.
Съдът не кредитира заключението на
комплексната психологична и психиатрична експертиза в насока, че „вследствие на
отправените към него заплахи от страна на обвиняемите“ се е стигнало до
интензивно страхово състояние. Т.е. въпросът дали са били отправяни заплахи от
обвиняемите е доказателствен и не е в преценката на вещите лица, а на решаващият орган.
Спорният
момент, касаещ съставомерността на деянието – наличието на обективните и
субективни признаци, авторството, е свързан с противоречието между показанията на свидетеля Х. и обясненията на подсъдимите. При липса на
свидетели – очевидци, които да са възприели твърдяните
заплахи, респ. престъпно мотивиране за предприемане
поведение противно на волята на св. Х., са налични като източници на преки
доказателства –показанията на св. Х. –от
една страна и обясненията
на подсъдимите Х.А. и З.А.
– от друга, тоест
коментираните гласни доказателствени средства са на участниците в инкриминираните събития. Двете
представени версии са различни и взаимоизключващи се и безспорно са от значение
за главния факт по повод на обвинението – имало ли е отправяне на заплахи към свидетеля
Х. и ако е имало– дали чрез такива е
бил мотивиран да извърши нещо противно на волята му– да се
разпореди с имуществения предмет, да предаде сучата от 500 евро. Така, по преценка на съда на анализ следва да
бъдат подложени показанията на св. Х., в насока, че
предал парична сума – 500 евро вследствие на многократните заплахи на подсъдимите, както да се подложат на
внимателна преценка и обясненията на подсъдимите Х. А. и З. А., според които при
никоя от срещите не са отправяли заплахи към св. Х.,
а визираната сума е била предадена
доброволно – за да се компенсират разходи на подс. З.
А.
по посрещане на турски предприемачи в
страната ни. За да се даде вяра на определените тези, следва да се анализират в
съвкупност събраните гласни доказателства.
Безспорно е, че поначало обясненията на подсъдимия са израз на неговото
право на защита, но като доказателствено средство те носят и доказателствена
информация относно интересуващите процеса факти и обстоятелства. Вярно е, че
поначало, обясненията на подсъдимия имат двойнствена природа – като доказателствено средство и като средство
за защита. Но е вярно също така, и че поначало показанията на пострадалият свидетел
са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените
му от престъплението права. „…Пострадалият малко или повече е заинтересован от
изхода на процеса. Особеното му положение в наказателния процес може да го
мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен,
необективен… Това налага съдът когато преценява показанията му да ги
подложи на подробен и задълбочен анализ…“ /Из Решение № 836 от 28.XII.1990 г. по н. д. №
812/90 г. , I н. о./.
Според
съда показанията на свидетеля Ф.Х. в посочената им по
– горе некредитирана част, за разлика от обясненията на подсъдимите, са вътрешно противоречиви и непоследователни. Такива /
противоречиви и непоследователни/, са твърденията на св.
Х.
относно исканата му сума – напр. сочи
се 6 хил. евро, за 8 – 10 хил.лв., за 15 хил. евро, за 30 000 евро– в прочетинете показания дадени пред съдия. / Според обвинението двамата
подсъдими са искали от св. Х. сума от 6
хил. евро/.
Непоследователни са твърденията на св. Х. относно отправените му заплахи – един път
сочи, че такива са му отправяни само от единия подсъдим,
после, че и двамата подсъдими са го заплашвали. Съвсем различно
е описаното съдържание на твърдените
заплахи / отправени с думи/ при отделните разпити на пострадалия свидетел / в съдебно заседание и прочетените такива дадени пред
съдия по ДП/.
На всяко от коментираните му явявания по време на
предварителното производство и пред съда постр. св. Х. сочи различни обстоятелства
при които се е обективирало според него престъплението, поради което и съдът прави
извода, че показанията на св. Х. в
посочената им
по– горе част са
недостоверни и не им дава вяра.Съдът стигна до извод за недостовереност на показанията на свидетеля Ф.Х. в посочените им по– горе части, като изходи и от
непосредствените си впечатления при събирането на визираните гласни
доказателствени средства, както и от съпоставката им с
обективните доказателства по делото.
Действително, свидетелят М., подкрепя с показанията си
известна част от твърденията на свидетеля Х. – в насока, че последният бил
принуждаван / чрез заплахи с думи / да предприеме поведение противно на волята
си, като се разпореди с парични суми в полза на подсъдимите. / Според св.М.,
според разказаното му от св. Х., първо са искани 6 хил. евро, а после 3 хил.
евро/. Това налага и по –
подробно изясняване правната природа на показанията на този свидетел.
Свидетелските показания на св. М. в коментираната им част
представляват преразказ на споделеното му от свидетеля Х.. Свидетелските показания на св. М. в този смисъл са
източник на производни доказателства. Св. М. не възпроизвежда лично възприети
от него факти /относно отправяне на заплахи и изнудване/, понеже не е присъствал на инкриминираните
събития, а същият само преразказва това,
което е чул от св. Х. при проведената оперативна беседа. Поначало във връзка с принципа за
непосредствеността е недопустима подмяна на първичните доказателства с
производните, без обаче да съществува забрана за използване на производни
доказателства. Значението на производните доказателства е следното: същите се явяват средство за
разкриване на първични доказателства; служат за проверка на първични
доказателства; заменят първичните
доказателства, но ако последните се
окажат недостъпни. Доколкото по делото е разпитан св. Х., то
показанията на свидетеля М., имат своето
основно значение по проверка показанията на св .Х.,
като по –долу ще бъдат коментирани в този
аспект.
За пълнота следва да се отбележи, че по отношение на св. М.
– Началник РУП – К. не е налице някоя от забраните по чл.118
от НПК да бъде свидетел, като същият не е извършвал процесуални следствени действия по делото,
респ. не е е участвал по същото в друго процесуално качество.
От значение за оценката на свидетелските показания на св.
Х., в приетата им за недостоверна част, са показанията на
св.М. – в кредитираната им част. По –конкретно, това, че според св. М., св. Х. му разказал, че първоначално подсъдимите искали сума от 6
хил. евро, а впоследствие се съгласили на сума от 3 хил. евро. Свидетелят Х. обаче
излага със свидетелските си показания твърдения за искани му от подсъдимите по
– различни суми –15 хил. евро, 6 хил.
евро, сочи и за суми от поръдъка на 8 –
10 хил.лв./ 30 хил. евро – в прочетените показания/. Т.е. във
времето свидетелят сочи различни обстоятелства при които се е обективирало
според него престъплението.
От значение за оценката на свидетелските показания на св.
Х., в приетата им за недостоверна част са и показанията на
св. Ю.С.. Свидетелят С. сочи, че св. Х. му казал, че трябвало да се отбият до гр. М., за да се видел с „едни приятели“. Относно въпросните „приятели“ при пристигането
си на място, в района на бензиностанция
„Петрол“, св. С.
заварил там подсъдимите З.А.
и Х.А.. След тази среща, а и впоследствие, относно поведението на св. Х., който излага твърдения, че бил уплашен от заплахите и вследствие същите се променил начинът му на живот, св. С.
сочи за свои преки, непосредствени възприятия относно поведението на св. Х..“…
Не съм забелязъл Ф. да е уплашен…Не забелязах да е
притеснен или изнервен… След този случай
сме се виждали с Ф.…Той е женен в нашия район , малко селце е и има кафене и
там сме се виждали… Не ми е изглеждал
притеснен като сме се виждали…“ – из показанията на св. С.,
депозирани в съдебно заседание от 03.07.2013г. същевременно св. Х. излага
доказателствени твърдения в показанията си / и в прочетените, и в депозираните
такива в съдебно заседание/, че на първата
среща/ когато бил насаме с подсъдимите/ бил заплашван. Свидетелят Х. излага твърдения
в насока, че му били отправяни сериозни закани от които действително се уплашил и в резултат на които дори променил
начина си на живот. Тези твърдения на свидетеля св. Х. влизат в известно противоречие със заявеното от
свидетеля С., като за последния се посочи, че показанията му се приемат за
достоверни.
С показанията си св. Ф.Х. отрича при срещата в ресторант
„Е.“ да е провеждан какъвто и да е разговор по заплащане разходите на
гостите от Р.Турция /възлизащи
на сума от 500 евро– т.е. точно толкова колкото е дал непосредствено преди
задържането на подсъдимите в района на бензиностанция/.
С показанията си св. Х. потвърждава, че за кратко на срещата присъствало
непознато за него лице /св. Г.Б.М./. Свидетелят Г.Б.М., предупреден за отговорността по чл.290,
ал.1 НК, потвърждава, изнесената от подсъдимите доказателствена информация, че действително имало
разговор в насока свидетелят
Х. да заплати разноските от 500 евро – направени по посрещането на гостите
от Р. Турция “…Ф. седна на масата…оня бизнесмен …вика му „заради теб дойдохме тук, а теб те
няма, кой ще ни поеме разноските за хотела, за яденето“. Ф. каза, че той ще
поеме разходите и попита за колко лева става въпрос. Единият от бизнесмените каза 500 евро…З. каза … че той
лично ще поеме разходите и после бизнесменът каза на Ф. да даде 500 евро на З.…Турските
бизнесмени са дошли заради Ф. и той заради това
каза, че ще поеме разходите…“. После свидетелят М. сочи, че се преместил на своята маса и след
около десетина минути си тръгнал. Също така, свидетелят М. сочи, че това било
всичко което чул и разбрал, респ. не сочи за някакви възприети заплахи или
закани от подсъдимите спрямо
свидетеля Х.. Действително
тук следва да се отчете и че св. М. е присъствал само на част от срещата, респ. не е бил
свидетел на целия разговор.Визираните гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на св. М. се кредитират изцяло с доверието на съда като
достоверни. Св. М. е предупреден за отговорността по чл. 290, ал.1 от НК и
добросъвестно е изложил всичко известно му по случая. Впрочем, свидетелските показания на св. М. са
обективни, като депозирани в качеството му на
трето, чуждо на спора лице. В този смисъл и посочените по – горе за недостоверни, показания на постр. св. Х. се опровергават и от показанията на св. М., доколкото последният сочи за доброволното обещание на св.Х. да
възстанови на З. А. сумата от 500 евро.
С показанията на
свидетелите Р.К.Ю. и Х.Б., Г.Б.М.,преценени в тяхната сувкупност,
се потвърждава изнесената, с обясненията на подсъдимите, доказателствена информация, в насока, че подс. З. А. бил потърсен за съдействие по посрещане на турски бизнесмени в страната, че същите искали да се срещнат със св. Х., респ. че са направени разходи от подс. З. А.. Свидетелските показания на свидетелите Р.К.Ю., Г.Б.М. и Х.Б.,са депозирани под страх от наказателна отговорност по
чл. 290, ал.1 от НК, като същите кореспондират помежду си и с целия
останал достоверен доказателствен материал. С оглед и личните
си впечатления при събирането и проверката на коментираните гласни
доказателствени средства, в условията на устност и непосредственост, както и от
съпоставката им с обективните доказателства по делото съдът
стигна до извода си за достоверност на показанията тези
свидетели.
Некредитираните показания на свидетеля Ф.Х. се опровергават от обективните доказателства по делото – резултатите от СРС, материализирани в
изготвените за целта веществени доказателствени средства/ ВДС/.
По отношение на експлоатирането
на специалните разузнавателни средства е спазен
предвидения нормативен ред, очертаващ предварително мотивирано
искане и разрешение от компетентен орган, и предписващ надлежното им
обективиране на съответен материален носител. Както искането за
разрешаване на използването на специални разузнавателни
средства, така и даването на
разрешение за използването му са направени от компетентни органи и касаели престъпно посегателство от лимитативно изброените с чл.172 ал.2 НПК.
Със СРС е записана последната среща /в бензиностанция „ОМВ“ в гр. К./ между подсъдимите и постр. свидетел Х.. Изготвени са ВДС – видеозаписи на срещата, както и ВДС –звукозапис – на
разговора между подсъдимите и св. Х.. В
съдебно заседание бяха предявени всички
веществени доказателствени средства.
Във връзка със
звукозаписа на срещата – подслушана е устна и телефонна комуникация, като е дадено надлежно разрешение за прилагане
на СРС, за използване на оперативен способ „ подслушване“, разговорът е воден
на турски език, което налага и някои предварителни разяснения. На първо място следва да се посочи Решение № 516 от 16.12.2009 г. на ВКС по н. д. №
539/2009 г., III н. о., НК, мотивите по които и
се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав, ио което касае неправилното не разграничаване на оперативния способ
“подслушване“ по смисъла на чл.6 ЗСРС
от съответните технически способи и средства по прилагането му. С цитираното решение се
сочи, че: „… съдът е изключил въпросното доказателствено средство, тъй като е
….заключил, че в случая е било използвано неразрешено СРС („бръмбар“) и е
игнорирал резултатите от неговото прилагане… при подслушването чрез използване
на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна
или електронна комуникация на контролирани лица. Ако съдът беше съобразил това,
щеше да установи, че в случая се е осъществило подслушване на устна и на
телефонна комуникация, но оперативният способ е все един и същ (подслушване), за който е
имало дадено надлежно разрешение. Като е разсъждавал в мотивите си, че всъщност
е било приложено друго СРС, за което не е дадено разрешение …, съдът неправилно
е приложил както НПК - чл. 172 и сл., така и ЗСРС…“.
Каза се още и че устната комуникация между подсъдимите и
постр. св. Х. е водена на турски език. Относно протоколът за изготвяне на вещественото доказателствено средство–
звукозапис, следва предварително да се направи уточнението, че процесуалният ни закон не
съдържа изискване към лицата, изготвящи и възпроизвеждащи ВДС да бъдат назначавани като преводачи, когато
информацията от използването на СРС е на чужд език. Тази проблематика е разгледана с Решение № 433 от 9.11.2009 г. на ВКС по к. н. д. №446/2009 г., II н. о., НК, в което четем: „…преводът на тези
разговори е извършен от лице, служител на органа по чл. 20, ал. 1 от ЗСРС и
притежаващо нужните знания на гръцки език, а протоколът по чл. 132, ал. 2 от НПК е подписан от ръководителя на структурата. Служителят, изготвил протокола,
в който са възпроизведени ВДС, както и неговият ръководител носят отговорност
за верността на отразеното и съответствието в съдържанието…НПК не съдържа
изискване към лицата, изготвящи и възпроизвеждащи ВДС да бъдат назначавани като
преводачи, когато информацията от използването на СРС е на чужд език…“. При предявяване на веществените
доказателствени средства, досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие, органите на досъдебното
производство, респ. съдът, назначават преводач с оглед предявяване
на ВВС- изслушване на разговорите на чуж език. По настоящото дело, съдът и
страните, при предявяване на ВДС изслушаха звукозаписа / разговора на турски език/ с
помощта на специално назначен /от съда/ преводач от турски на български език, като
се отчете разпоредбата на чл.21 НПК.
И така, след тези
пояснения следва да се извърши и съпоставка на свидетелските показания на св. Х.
с веществените доказателствени средства.
Св. Ф.Х. твърди с показанията си, че при срещата му с подсъдимите Х. А. и З. А. в бензиностанция „ОМВ“, в гр. К.
заявил, че нямал в момента исканата /конкретна/ сума, а само 500
евро. Парите /предварително белязани- издадено е разрешение за прилагане на СРС/
дал на подс.З. А.. С
прочетените в цялост /респ. приобщени/ показания, депозирани
по досъдебното производство пред съдия по
НЧД№ 1730/2012г. на
СпНС, свидетелят Х. сочи, че при срещата
в бензиностанция „ОМВ“ казал, че нямал сумата от 6 хил. евро
и затова давал 500 евро. Във визираните прочетени показания /депозирани по
НЧД № 1730/2012г. на СпНС/ св. Х. сочи, че докато давал 500 евро на подс. З. А., подс.Х. А. „ докладвал“
на някого по телефона, с думите: „ взехме парите, останалите пари след
няколко дни ще ги получа“. С прочетените си
показания пред съдия по ДП, св. Х. сочи и следното: „.. след като взеха
парите братята ми казаха, че трябва да
дам и останалите пари преди тази работа да стигне до София, да не се бавя. След
като дадох парите са разделихме…“ Резултатите от прилагане на специални
разузнавателни средства са материализирани в протокол за изготвяне на ВДС „
звукозапис“ от 31.01.2013г. и във ВДС /п. 3 от секретните материали/. Тук следва да се отбележи, че при подслушаната среща не се сочи за сума от 6 хил. евро, няма изявления, които да се възприемат като заплахи, в
насока „да не се бавел св. Х. с парите, за да не стигнела тази работа до София“.
Впрочем, в показанията си в съдебно
заседание, св. Х. твърди, че все е бил заплашван със „ софийската мафия“. Няма изявления на
подъдимите, при подслушаната среща, че св. Х. в насока да давал и останалите пари, „да не се бавел“, че да „не
стигне тази работа до София“. Отделен е
въпросът, че в
подслушания разговор дори не се и споменава думата София. Действително
се установява / както и св. Х.
сочи с показанията си/, че на записаната среща подс. Х. А.
е говорил по телефона с трето лице. Същевременно
ползваните
от подсъдимия Х. А. думи далеч не преставляват докладване към някого,
респ. такива с изрично посоченото
от св. Х. съдържание, че подсъдимият Х. А.
казал:
„ взехме парите, останалите пари след няколко дни ще ги получа“. Подсъдимият Х. А., заявява в обясненията
си в съдебно заседание от 30.08.2013г., че действително е разговарял със свой познат. Според обясненията на подс. Х. А., разговорът обаче нямал съдържанието описано
от св. Х.. “… По телефона на тази среща говорих
с мой приятел за дини….Никога не съм отправял заплахи към Ф...“– из обясненията на подс. Х. А., дадени в о.с.з. от 30.08.2013г. Казаното от подсъдимия
Х. А., при коментирания му разговор по телефона, е намерило отражение в
резултатите от прилагане на СРС – във ВСД. От веществените доказателствени средства се установява най –точно действителното
съдържание на коментирания разговор на подс. Х.А. / с познатия му по телефона/ по
време на срещата. Никъде във ВДС не се
отразени подобни изявления направени от Х. А.. Естеството на разговора на подс.
Х. А. може да се илюстрира със следната
извадка: „…чува
се звънене на телефон, Х. : Ало?...Аха диня да ти пратя ли? Добре ще ти
пратя..“ – из
протокола за изготвяне на ВДС „ звукозапис от прилагане на СРС – отразяващ
срещата от 26.09.2012г. в 18,11 часа в района на бензиностанция „ОМВ“, гр. К.. На следващо място определено, не
без значение, е обстоятелството, че от съдържанието на коментираните ВДС е видно, че по време на срещата в бензиностанция „ОМВ“, гр. К.,
не е имало заплахи, вкл. такива за убийство, които да са отправяни към св. Х., че да извърши акт на имуществено разпореждане, като предаде сумата от 500
евро. С оглед всичко посочено по – горе, то показанията на свидетеля Ф.Х. се опровергават от
обективните доказателства по делото – от обсъдените веществени
доказателствени средства.
СП е обвинила подсъдимите Х. А. и З. А. в
извършване на престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, пр. 2 НК.
Разпоредбата на чл. 214, ал.1 от НК определя изнудването по основния
състав като принуждаване другиго чрез
сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на
волята му, поради което на изнудения или другиму се причинява имотна вреда,
като деецът цели да набави за себе си или за другиго имотна облага. Изпълнителното деяние може да се осъществи само чрез действие и се
изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено
поведение против своята воля, като деецът използва физическа или психическа
принуда/ сила или заплашване/. Първият елемент
от изпълнителното деяние е упражнената принуда – физическа, психична, а е възможно да бъде
и съчетание
от двата вида. Вторият елемент от изпълнителното деяние е довеждането до
знанието на изнуденото лице на желаното от дееца поведение. Вследствие на
упражнената принуда изнуденият осъществява определено поведение, което
престъпният деец иска от него. Изнудването по
чл.214, ал.1 от НК е резултатно
престъпление, то е довършено, когато в причинна връзка, с осъщественото от
жертвата разпореждане с имуществения предмет, настъпи имотна вреда за изнудения
или за друг правен субект.
Субективната
страна на престъплението по чл. 214 ал.1 НК се характеризира с пряк умисъл
и користна цел. Деецът съзнава, че
волята на пострадалия е насочена против това той да се разпореди с имуществения
предмет, предвижда, че жертвата ще реши да извърши това разпореждане следствие на упражнената принуда и иска /пряко
цели/ разпореждането. Престъпният деец
предвижда и неизбежността на имотната вреда, която ще настъпи в резултат на
престъпно мотивирания акт на имуществено разпореждане. Освен това извършителят цели да набави за
себе си или за другиго имотна облага /
користна цел/.
Квалифицирано
изнудване по чл. 214 ал.2 т.1 вр. чл.
213 а ал.2 т.1 от НК – е налице, когато деянието е придружено със
заплаха за убийство. Касае се до
форма на психична принуда и самата заплаха
за убийство трябва да е отправена към изнудвания, а същата може да се отнася до неговата личност или до
тази на друго лице. Квалифицирано изнудване по чл. 214 ал.2 т.1 вр. чл. 213 а ал.2 т.4 НК – е
налице, когато в самото изпълнително деяние са участвали най –малко две лица.
Решаващият съдебен състав намери, че не се доказа категорично и
несъмнено подсъдимите да са извършили
престъпление по НК.
Обвинението срещу
подсъдимите Х. А. и З. А. за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, пр. 2 НК, повдигнато и поддържано от СП, се гради най – вече на показанията на постр. св. Х.. Съдебният
състав намира, че въз основа на тези свидетелски показания, съгласно извършената
им по– горе оценка за достоверност, осъдителна присъда не може да се постанови.
С Решение № 149 от 11.III.1969 г. по н.
д. № 70/69 г., I н. о. , ВС сочи че:
вероятността „…не може да създаде твърдото и окончателно, изключващо всяко
съмнение вътрешно убеждение на съда за виновност на подсъдимия. Необходими са положителни доказателства,
които да правят извода на съда единствено възможен и да изключват какъвто и да
било противен извод”. Т.е. осъдителната присъда не може да почива на
вероятности и предположения, в какъвто смисъл е и чл.303
ал.2 от НПК. За да бъде признат подсъдимият за виновен, следва да са налице
такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват всички елементи на
състава на инкриминираното престъпление. Когато такива доказателства липсват,
за съда е налице само една правна възможност
и тя е да признае този подсъдим за невинен и да постанови оправдателна присъда.
По делото не се доказа по категоричен и
несъмнен начин обвинението– т.е. подсъдимите З. А. и Х. А. да са принуждавали
св. Х.
да извърши нещо противно на волята си
– да заплати парична сума в
размер на 6000 евро, с левова равностойност от 11 734,98 лева, и
с това на 26.09.2012 г. да са му
причинили имотна вреда в размер на 500 евро / представляваща част от исканата сума/, с левова равностойност 977,92 лева. Не се доказа подсъдимите да са отправяли заплахи, вкл.
с убийство /психична принуда/ спрямо св. Х.. Не се доказа твърдяното престъпно мотивиране / чрез
заплахи/
на св. Х. да предприеме поведение
противно на своята воля, Респ. св. Х. да е извършил акт на имуществено
разпореждане /предавайки 500 евро/ поради упражнена принуда. От там
не се доказа и субективната страна на престъплението.
Съгласно чл. 303 ал. 2 НПК съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен
начин, което в конкретния случай не е налице. Не е налице верига от косвени
доказателства, които да сочат на единственост на извод за съставомерност на
деянието от страна на подсъдимите.
Поради горните съображения и подсъдимите
следва да бъде оправдани по обвинението им в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл.
213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, пр. 2 НК.
При
този изход на делото и на основание чл. 190 ал.1 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ: