Решение по дело №592/2022 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 78
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20222160100592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Поморие, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло Й. Бъчваров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело №
20222160100592 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от И. Г. Д. от гр.Поморие, със
съдебен адресат в гр.Бургас – адв.Р. Ц. против ответника главна дирекция „Противопожарна
безопасност и защита на населението” – МВР гр.София (ГДПБЗН). В исковата молба се
твърди, че ищецът в качеството си на служител при ответника е положил извънреден труд за
периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., за който му се дължи възнаграждение , което не му
е заплатено от ответника. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 607
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
72 часа за периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., 50 лв.- обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на възникване на задължението/ последния ден
на месеца следващ основанието за плащане/ до 29.09.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 30.09.2022 г. -датата на предявяване на иска до окончателното и
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. Представя доказателства .
Предявените искове са с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и
чл.86 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като такива
моли съдът да ги отхвърли изцяло, без да спори, че с ищеца са страни по соченото от
последния правоотношение в процесния период. Също прави искане за присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С влязло в законна сила протоколно определение постановено в с.з. на
06.03.2023 г., производството е прекратено в частта му по отношение на претендираната
сума за главницата за размера над 518,43 лв. до предявения размер от 607 лв., поради
оттегляне на иска в тази му част и е прието изменение на иска за лихва по размер, а именно
1
увеличаване размера на претенцията от 50 лв. на 125,60 лв.
В съдебно заседание ищецът не се явява, редовно призован. Представлява се
от пълномощника си- адвокат, който поддържа претенциите в горепосочените изменени
размери.
Редовно упълномощен процесуален представител на ответника , н есе явява в
с.з., представя писмено становище, с което поддържа отговора.
За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със
становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като
съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че през посочения в исковата молба период от
01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., ищецът е заемал при ответника длъжността „Водач на
специализиран автомобил, той и пожарникар” в РСПБЗН – Поморие към РДПБЗН – Бургас,
както и че в същия период ищецът е полагал труд на смени по график, включително и през
нощта – за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време,
като същите обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.
Така между страните, основният спорен въпрос по делото е , дали при отчитане и заплащане
на положените часове нощен труд от служители на МВР са приложими разпоредбите на КТ
и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ , както се твърди от ищеца или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, както се твърди от ответника.
По този спорен въпрос е налице задължителното за съдилищата разрешение, дадено с
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГК на ВКС, съгласно което
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР следва
да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Предвид така посоченото разрешение, претенцията на ищеца по иска за главницата, която е
основана на приложението на нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно което общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143
в размерите посочени в заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.Предвид
отхвърлянето на претенцията по главния иск, изцяло неоснователна е и като такава следва
да се отхвърли и акцесорната претенция за лихви.
По исканията на страните за присъждане на разноски, съдът прие следното:
Предвид изхода от спора разноски на ищеца не се дължат, поради което искането му за
присъждане на такива следва да се отхвърли. Предвид неоснователността на претенциите,
ищецът дължи разноски на ответника, в какъвто смисъл е и съдебната практика по този
въпрос, обективирана в Определение № 713/3.10.2014 г. по ч. гр. д. № 3175/2014 г., IV г. о.,
2
ГК на ВКС, поради което и по повод направеното искане, в негова тежест следва да бъдат
възложени разноски в размер 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1
от Нредбата за заплащане на правната помощ, предвид минималната фактическа и правна
сложност на делото.
Предвид това ,че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК, не следва да му се възлага заплащането на дължимата
държавна такса за образуване и водене на делото, а направените разноски за възнаграждение
на вещо лице следва да останат за сметка на съда.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Г. Д., ЕГН**********, с адрес гр.Поморие, обл.Бургас,
ул. „... , със съдебен адресат в гр.Бургас, ул. „Шейново”, № 50, ет.3, ляв – адв.Р. Ц., за
осъждане на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с
адрес гр. София, ул. Пиротска, № 171А, представлявана от директора А.Д., със съдебен
адресат в гр.Бургас, ул. „Александър Велики“, № 37б – старши юрисконсулт Т. С., да му
заплати сума в размер 518,43 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд, положен по служебно правоотношение между страните в периода от
01.10.2019 г. до 10.07.2020 г., както и сума в размер 125,60 лв., представляваща мораторната
лихва за забава върху претендираната главница за периода от 01.02.2020 г. до 29.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.09.2022 г. – датата на предявяване на иска
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. Д., ЕГН**********, да заплати на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, сума в размер 100 лв. (сто лева),
представляващи разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на И. Г. Д., ЕГН**********, за присъждане на съдебни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
3