№ 12535
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110116910 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 и чл.250 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 202949/29.09.2022 г. подадена от ответника СУ
„Генерал Владимир Стойчев“ – гр. София, чрез пълномощник адв. Кристиян Г., с искане за
допълване на постановеното по делото решение № 9305/17.08.2022 г. с отхвърлителен
диспозитив за отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ /за неуважения размер и
период/, както и за изменение на решението в частта за разноските, съобразявайки
отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и присъждане на относимите към този
резултат разноски в полза на ответника, както и за намаляване размера на присъдените в
тежест на ответника такива, представляващи дължима държавна такса върху уважените
неоценяеми искове, като вместо присъдените от съда по 50 лв. за всеки от исковете по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, ответника счита че следва да бъде осъден да заплати
минималната такса от по 30 лв., съгл. чл.3 от Тарифата за таксите, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК.
В предоставения срок за становище на ищеца, такова не е постъпило.
Съдът, като се запозна с делото и решението си, установи, че искането за
допълване на постановеното решение с отхвърлителен диспозитив, респ. за изменение
на решението в частта за разноските, съобразявайки допълването на решението, е
частично основателно, по следните съображения:
Видно от мотивите към съдебния акт, съдът е приел, че искът по чл.344, ал.1, т.3 от
КТ, предявен за максималния 6 месечен срок, при установен размер на БТВ в размер на
2367,36 лв. по см. на чл.228 от КТ, е частично основателен, а именно за периода от
11.03.2022 г. /датата на уволнението/ до 02.08.2022 г. /датата на приключване на съдебното
1
дирене/, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 11 205,46 лв. за този период.
Същевременно, в диспозитива на решението, съдът не е постановил отхвърлителен
диспозитив, за останалата част от иска, а именна за сумата от 2 998, 70 лв. и периода от
03.08.2022 г. до 11.09.2022 г., което е непълнота на решението, който пропуск подлежи на
поправка по реда на чл.250 от ГПК, с каквото искане понастоящем е и сезиран съда.
Отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ има отношение и към въпроса с
отговорността за разноските, като съгл. чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се следват съдебни
разноски, съобразно с отхвърлената част от иска.
В настоящия случай, ответника с писмения отговор е поискал присъждане на
разноски, като в проведеното открито съдебно заседание на 02.08.2022 г.е представил и
Списък по чл.80 от ГПК. Видно от същия претендира се адвокатско възнаграждение в
размер на 2400 лв. с ДДС, срещу който размер своевременно ищеца е заявил и възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Уговореното с
договора за правна защита и съдействие възнаграждение за защита на ответника по трите
обективно съединени искове е съобразено с минималните размери съгл. чл.7, ал.1, т.1 и ал.2,
т.4 от НМРАВ, поради което не подлежи на намаляване от съда.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3
от КТ на ответника и като се има предвид уговорения размер на адвокатско възнаграждение
от ответника за защита по този иск /от 980 лв./ на последния се следват съдебни разноски в
размер на 206,90 лв., която сума ще следва да се възложи в отговорност на ищеца.
В останалата си част искането за изменение на решението в частта за разноските, а
именно за възложените в тежест на ответника по чл.78, ал.6 от ГПК държавни такси върху
уважените неоценяеми искове, съдът намира за неоснователна. Държавната такса по
неоценяеми искове се определя съгл. чл.3 от Тарифата за таксите, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК в размер от 30 до 80 лв., като преценката за конкретно
дължимия размер е в прерогативите на съда, разглеждащ исковете. В случая съдът е приел,
че се дължи държавна такса по неоценяемите искове в размер близък до средния такъв и
няма обстоятелства, които да налагат промяна в това му решение.
Предвид изложеното съдът приема, че следва да се допусне допълване в диспозитива
на решение № 9305/17.08.2022 г. постановен по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ като същия се
допълни с отхвърлителен такъв по отношение частта от иска /за размер и период/ която
съдът е счел за неоснователен, както и да се измени същото в частта за разноските, като се
признаят такива и в полза на ответника, съобразно с отхвърлената част от този иск. В
останалата част, молбата като неоснователна ще следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 и чл.250 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 9305/17.08.2022 г., постановено по гр.д. № 16910/2022г. по описа на
2
СРС, като допълва осъдителния диспозитив по иска с пр. осн.чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1
от КТ, като добавя отхвърлителен такъв за периода от 03.08.2022 г. до 11.09.2022 г. и
размера от 2998,70 лв., като същия следва да се чете, както следва:
ОСЪЖДА, на основание чл. 225, ал.1 от КТ, ДЪРЖАВНО СПОРТНО УЧИЛИЩЕ
„ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ“ – гр. София, Булстат *********, с адрес в гр. София
район Младост, бул. Асен Йорданов“ № 2, представлявано от директора си Стефан
Стефанов да заплати на Б. Х. Б. с ЕГН ********** от гр. София, сумата от 11 205,46 лв.
/Единадесет хиляди двеста и пет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща дължимо се
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение, в периода от
11.03.2022 г. до 02.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2022 г. до
окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
сумата от 2 998, 70 лв. (Две хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и седемдесет ст.) и
периода от 03.08.2022 г. до 11.09.2022 г., като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ решение № 9305/17.08.2022 г. постановено по настоящото дело, в частта за
разноските, като допълва същото с още един осъдителен диспозитив, както следва:
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Б. Х. Б. с ЕГН ********** от гр. София да
заплати на ДЪРЖАВНО СПОРТНО УЧИЛИЩЕ „ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ “
– гр. София, Булстат *********, с адрес в гр. София, район Младост, бул. Асен Йорданов“
№ 2, представляван от Директора Стефан Стефанов сумата от 206, 90 лв., представляваща
дължими съдебни разноски, съобразно с отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с
чл.225, ал.1 от КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 202949/29.09.2022 г. на ответника
ДЪРЖАВНО СПОРТНО УЧИЛИЩЕ „ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ “ – гр.
София, Булстат *********, с адрес в гр. София, район Младост, бул. Асен Йорданов“ № 2,
представляван от Директора Стефан Стефанов, чрез пълномощник адв. Г. от АК-Пловдив, в
останалата й част за изменение на постановеното решение в частта относно присъдените по
чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника държавни такси, като неоснователна.
В останалата си част решението да се чете, както е постановено.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3