№ 18
гр. Велико Търново, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Галина Косева
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20224000500001 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 85/05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 306/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, изменено с Определение от 25.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е осъдена Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, гр.
София, бул. „Витоша“, № 2, Съдебна палата, да заплати на С. М. С., ЕГН **********, от гр.
Горна Оряховица, *********, със съд. адрес: гр. Велико Търново, ********, офис 2, адв.
Е.Д. от АК – Велико Търново сумата от 2 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срещу С. М. С., наказателно
производство по ДП № 771/2017 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, пр. пр. № 2397/2017
г. по описа на Районна прокуратура – Горна Оряховица за престъпление по чл. 343б, ал. З от
НК, което е прекратено с постановление от 14.03.2019 г., ведно със законната лихва от
14.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 2 000 лв. до пълния заявен размер от
28 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, гр.
1
София, бул. „Витоша“, № 2, Съдебна палата, да заплати на адв. Е.С. Д., с ЕГН **********,
Личен № 180*******, в Единния регистър на адвокатите от Адвокатска колегия - Велико
Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ******** за оказаната безплатна адвокатска помощ
на С. М. С., сума в размер на 97.86 лв.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от С. М. С., ЕГН ********** от гр.
Горна Оряховица, *********, съд. адрес: гр. Велико Търново, ********, офис 2, чрез адв.
Е.Д. от АК – Велико Търново против Решение № 85/05.07.2021 год., постановено по гр. д. №
306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно в
отхвърлителната му част. Излага се, че на първо място първоинстанционният съд не бил
отдал необходимото значение на продължителността на наказателното производство, през
който период настъпили сериозни промени в личната сфера на обвиняемия, отношенията в
социалната му сфера. В този смисъл неправилен бил изводът на съда, че воденото
наказателно производство не било довело до промяна на отношението към ищеца, нито
промяна в ежедневието му. Не бил взет под внимание и фактът, че продължителността на
наказателното производство не било обусловено от неговата сложност и събирането на
множество доказателства. Предвид това се излага, че присъденото обезщетение за
претърпените от ищеца вреди било изключително занижено и несправедливо спрямо
причинените му вреди. На следващо място се твърди, че при определяне на обезщетението
съдът не бил взел предвид и факта, че в резултат на отнемането на свидетелството за
управление на МПС ищецът загубил работа и препитанието си. Неправилен бил изводът на
съда, че тъй като свидетелството за управление на МПС било отнето с налагане на ПАМ,
това били вреди от действията на административни органи и следвало да се претендират по
друг ред. Излага се обаче, че воденото срещу ищеца наказателно производство и
повдигнатото му обвинение били на практика единствената причина за отнемане на
свидетелството му и след прекратяването му, то било върнато, поради което и претърпените
вреди в резултата на отнемането на СУМПС следвало да се приемат като пряка и
непосредствена последица от воденото наказателно производство. Излага се, че в случая не
би следвало да има значение от кого е издадена заповедта за налагане на ПАМ, доколкото
издаването, респ. прекратяването на действието на заповедта, е в пряка зависимост от
образуването/прекратяването на наказателното производство, поради което тези вреди
следвало да се обезщетят адекватно в настоящото производство. Този неправилен извод от
своя страна довел до незаконосъобразност на постановения съдебен акт в отхвърлителната
му част.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в тази му част и да се
постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
Прокуратура на Република България, гр. София, ул. ”Витоша” № 2.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на
противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 306/2020 година по описа на Окръжен съд –
Велико Търново е образувано въз основа на предявен от С. М. С. от гр. Горна Оряховица
против Прокуратура на Република България иск с посочено в молбата правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. второ, алт. втора от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди за неимуществени вреди за сумата от 28 000 лв. В исковата молба се излага следното:
Ищецът твърди, че на 13.12.2017 г., докато шофирал собствения си автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ВТ 22****, в гр. Горна Оряховица, по ул. „Хаджи
Димитър“ бил спрян за проверка от полицейските служители К. и К., от които му била
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата била
отрицателна, а в последствие в сградата на РУ – Горна Оряховица - тест за наркотици с
техническо средство „DRUG TEST 5000“, с № ARHJ0011, което отчело наличие на
метаамфетамин. Като видял тези показания ищецът отрекъл употреба на наркотици.
Извършен му бил обиск и проверка на лекия автомобил, но не били установени вещи
представляващи интерес за служителите на МВР. Била издадена Заповед за задържане рег.
№ 268зз-306/13.12.2017 г., след което ищецът бил съпроводен до ФСМП, гр. Горна
Оряховица, където доброволно дал кръвна проба за химичен анализ. Съставен му бил АУАН
№ 976490/13.12.2017 г. Иззето му било и свидетелството за управление на МПС. По случая
било образувано ДП № 771/2017 г. по описа на РУ - Горна Оряховица, пр. пр. № 2397/2017
г. по описа на Районна прокуратура – Горна Оряховица, за престъпление по чл. 343б, ал. З
от НК, а информация за това била публикувана и в Информационния бюлетин на ОД на
МВР – Велико Търново. Излага се, че в рамките на наказателното производство ищецът бил
разпитван и привлечен като обвиняем. Същото продължило почти година и половина,
докато не било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК
с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.03.2019 г., поради
това, че не е извършено престъпление. Твърди се, че в резултат на неоснователното
обвиняване на ищеца в извършване на престъпление от общ характер, били налице сериозни
отражения, както върху личния му живот, така и върху професионалната му сфера, докато
се водело наказателното производство и с прекратяването му те не били напълно
елиминирани. Ищецът излага, че силно било накърнено чувството му за лична чест и
достойнство. Задържан бил за няколко часа. Поканен бил да извърши тест за употреба на
наркотични вещества в присъствието на негов приятел, което го накарало да се почувства
унизен и засрамен. Извършен му бил личен обиск и проверка на лекия автомобил. Новината
бърза се разпространила, което станало повод за срам и унижение, а той нямал логично
обяснение защо е задържан и обвинен. Приет бил като престъпник от местното общество,
което довело до рязко ограничаване на кръга от приятелите му. Баща му, който имал силна
вяра в държавните институции и не повярвал, че синът му би бил задържан и обвинен, ако
не е налице престъпление, се срамувал и дистанцирал от него, а твърденията на ищеца, че е
станала грешка не били приети от баща му. Постепенно отношенията между баща и син
3
толкова охладнели, че на практика престанали да общуват до деня, в който наказателното
производство било прекратено. Ищецът се чувствал предаден, неразбран и несправедливо
обвинен, и това трайно се отразило на емоционалната му сфера. Твърди, че от задържането
му до днес значително намалил социалните си контакти, чувствително се ограничил и
приятелският му кръг. Задържането и фактът, че срещу него е водено наказателно
производство го накарали да се срамува и да промени начина си на живот. Това, че
производството било прекратено не можело да го реабилитира напълно в очите на
обществото, доколкото това не било масово известно, а и винаги щяло да съществува
съмнение за извършено от него престъпление. Ищецът твърди, че задържането и
обвиняването му нанесли сериозни и невъзстановими вреди и върху работата му. Към датата
на инцидента той притежавал товарен автомобил, с който внасял леки коли от ЕС, които
продавал на местни автокъщи и с тази дейност осигурявал препитанието си и успявал да си
осигури висок стандарт на живот. Със задържането му и изземване на свидетелството за
управление на МПС, ищецът бил поставен в пълна невъзможност да осъществява
професионалната си дейност. От друга страна, след като задържането му и причината
станали известни на партньорите му, те загубили доверие в него и отказали продължаване на
съвместната им дейност. Тъй като конкуренцията в този бранш била голяма, ищецът загубил
контактите си и възможностите си да продължи дейността си, дори и след прекратяване на
наказателното производство. В периода на наказателното производство бил принуден да
работи на временни и ниско платени работни места, задлъжнял към приятели, като тези
обстоятелства понижили самочувствието и себеуважението му. Принуден бил да отиде да
работи в чужбина, където бил и към настоящия момент. Счита, че претърпените от него
неимуществени вреди биха били обезщетени с обезщетение в размер на 28 000 лв.
Прави се искане съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 28 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от обвиняването му в периода 13.12.2017 г. до 14.03.2019 г. в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Пред първоинстанционния съд не е подаден отговор на исковата молба от ответникът
Прокуратура на Република България.
В съдебно заседание представителят на Прокуратура на Република България изразява
становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Твърди, че по-
голяма част от действията са на друг правен субект – МВР и вредите от тях подлежат на
възстановяване на друго правно основание. Заявява, че по отношение на ищеца не е
повдигано обвинение и не е вземана мярка за неотклонение. Твърди, че наказателното
производство е прекратено веднага след изготвяне на експертизата.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.12.2017 г., докато шофирал собствения си автомобил марка „Форд“, модел
„Мондео“, с рег. № ВТ 22****, в гр. Горна Оряховица, по ул. „Хаджи Димитър“ ищецът С.
М. С. бил спрян за проверка от полицейските служители К. и К., от които му била
4
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата била
отрицателна, а в последствие в сградата на РУ – Горна Оряховица - тест за наркотици с
техническо средство „DRUG TEST 5000“, с № ARHJ0011, което отчело наличие на
метаамфетамин. Извършен му бил обиск (протокол за обиск на лице от 13.12.2017 г. – 2 бр.)
и проверка на лекия автомобил (протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни
средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и вещите превозвани с тях от
13.12.2017 г.), но не били установени вещи представляващи интерес за служителите на МВР.
Не е спорно по делото, че на 13.12.2017 г. е било образувано досъдебно производство
- пр. пр. № 2397/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Горна Оряховица (досъдебно
производство № 771/2017 г. по описа на РУ – Горна Оряховица) за престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК.
Със Заповед за задържане на лице № 268зз-306/13.12.2017 г. С. М. С. е задържан на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 ч.
Съставен бил АУАН № 976490/13.12.2017 г. на С. М. С. за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, като със същия е временно е иззето свидетелството му за управление на МПС.
По повод случая било публикувано съобщение в Информационния бюлетин на ОД на
МВР от 14.12.2017 г., където ищецът е посочен с инициали (С.С.).
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.03.2019 год.
по ДП № 771/2017 год. по описа на РУ – Горна Оряховица, пр. пр. № 2397/2017 г. по описа
на Районна прокуратура – Горна Оряховица е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, наказателното производство по ДП № 771/2017 год. по
описа на РУ – Горна Оряховица.
От показанията на св. Й. Х. – приятел на ищеца се установява, че помни за случая,
когато ищецът бил обвинен, че е шофирал под въздействието на наркотици. След този
случай ищецът останал без книжка, като по това време си изкарвал прехраната като внасял
коли, а изкарвал и добри доходи, но буквално за един ден бизнесът му приключил. След
това не успял да запази контактите си в Германия и тук в автокъщите. Записал курс за „С“
категория, изкарал я и сега работел в чужбина. Св. Х. заявява, че след случката ищецът бил
доста подтиснат и това повлияло на социалните му контакти. Нямал доходи, вземал пари от
приятели, като и той му давал пари. По това време работел като общ работник, но
краткосрочно. От него знаел, че след случката спрял да контактува с баща си, тъй като баща
му повярвал на теста и приел случилото се доста трудно.
От показанията на св. М. М. – баща на ищеца, се установява, че разбрал, че С. е
задържан и обвинен в шофиране след употреба на наркотици, след като четири дни не му
вдигал телефона, притеснил и отишъл да го търси, тъй като той живеел в с. Камен, а С. в
Горна Оряховица. След случая си развалили отношенията и доста време не общували –
повече от година, тъй като той не приемал тези неща. Повярвал на органите на реда, че са
установили наркотик, а С. му се обидил, че не повярвал на него. След като му казал, че от
кръвната проба било установено, че не е използвал наркотични вещества и било прекратено
5
наказателното производство, почнали да се чуват, но не било както преди. Заявява, че С.
имал „пътна помощ“ и с него ходел в чужбина, купувал коли и ги продавал на автокъщи.
Наложило се да продаде камиончето и да взема пари от приятели. Работел с няколко
автокъщи и бил добър в работата си. След като му отнели книжката нямало как да
продължи. После се опитал да възстанови бизнеса си, но бил изгубил контакти и доверие.
Преди случката бил кандидатствал в чужбина да кара камион, приели го, но след като му
взели книжката, не можал да изкара курса за категория „С“ и не отишъл. След това
придобил категория „С“ и сега работел и карала кимион в чужбина.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 85/05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 306/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, изменено с Определение от 25.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е постановено от законен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма,
подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по
смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че предявеният иск против Прокуратурата на Република България е с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността възниква не
по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и
възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за
законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни
органи вреди, поради което има гаранционно-обезщетителен характер. За това,
предпоставките за възникването й се уредени в закона, като същите не може да се допълват с
други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата им. Всички предпоставки за
6
възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка
наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу
лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на
определен етап от производството действията на Прокуратура на Република България са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или
дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице (чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).
При прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на
обвинението, какъвто е и конкретният случай, основанието за обезщетяване на вреди по чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е, че деянието не е
извършено от лицето (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 година на ВКС,
ОСГК).
Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ
включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно
производство на визираните в разпоредбата основания; настъпване на неимуществени вреди
вследствие на воденото наказателно производство.
В съдебната практика се приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Прима се, че когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие
производството е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
извършеното не съставлява престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е
прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Самият факт на прекратяване на
наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление или
участието на лицето в него, осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, макар и
да не е повдигнато обвинение и лицето не е привлечено в качеството на обвиняем, което
разрешение не противоречи на постановките на т. 7, 11 и 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС и е в съответствие с материалния закон. В този смисъл са: Решение №
187/13.06.2012 г., постановено по гр. дело № 1215/2011 г. по описа на Върховен касационен
съд на Република България, ІІІ г. о.; Решение № 341/05.10.2012 г., постановено по гр. дело
№ 1310/2011 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІV г. о.;
Решение № 353/06.11.2015 г., постановено по гр. дело № 892/2015 г. по описа на Върховен
касационен съд на Република България, IV г. о.; Решение № 397/26.11.2015 г., постановено
7
по гр. д. № 6047/2013 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІV г.
о. В посочените актове се приема, че фактът на воденото наказателно производство, което не
е завършило с осъдителна присъда, независимо, че лицето не е било привлечено като
обвиняем, ангажира отговорността на държавата. Без правно значение е дали на определен
етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани
с оглед събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени
процесуалните правила. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и
възникването й е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството.
В случая досъдебно производство е образувано при наличие на предвидените в НПК
предпоставки – законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер. Макар и ищецът да не е посочен изрично като лице срещу което е водено
разследване, то от материалите по ДП е безспорно, че именно той е лицето уличено в
извършване на престъпление, доколкото именно той е управлявал автомобила, него са
тествали полицейските служители, за да установят употреба на наркотици, експертизата по
делото е именно на проби, предоставени от ищеца и т. н. Действително в ДП липсва
протокол за привличането на ищеца в качеството му на обвиняем, каквото е изискването на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като именно в тази връзка е и основното възражение на
ответника, че след като няма повдигнато обвинение срещу ищеца, то и няма как да бъде
ангажирана отговорността на Държавата по този текст, което възражение съдът счита за
неоснователно.
При тази последователна и непротиворечива практика на ВКС на РБ, която
настоящият състав напълно споделя, и която съответства и на практиката на ЕСПЧ по
въпроса кога едно лице е обект на наказателно обвинение, и при установената по горе
фактическа обстановка съдът приема наличие на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за възникване отговорността на държавата, представлявана от Прокуратурата на
Република България в настоящия случай.
Анализът на всички събрани по делото доказателства обосновава несъмнен извод, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
воденото срещу него разследване за престъпление, приключило с постановление за
прекратяване поради липса на доказателства, че ищецът е извършил престъпление, и същите
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Република България, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже
причинната връзка между неоснователно воденото срещу него наказателно производство и
настъпването на конкретните твърдени факти, които са му причинили психически
страдания, от своя страна представляващи неимуществени вреди в неговата правна сфера.
В хода на производството безспорно се установи, че със Заповед за задържане на
лице № 268зз-306/13.12.2017 г. С. М. С. е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
за срок до 24 ч. (по твърдения в исковата молба – около 3 часа), не е привлечен като
8
обвиняем и не му е вземана мярка за неотклонение. Впоследствие с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 14.03.2019 год. по ДП № 771/2017 год. по
описа на РУ – Горна Оряховица, пр. пр. № 2397/2017 г. по описа на Районна прокуратура –
Горна Оряховица е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, наказателното производство по ДП № 771/2017 год. по описа на РУ – Горна
Оряховица, поради недоказаност, поради което настоящият състав намира, че са налице
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
Прокуратура на Република България. От събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е търпял неблагоприятното въздействие на наказателното преследване за периода
13.12.2017 г. до 14.03.2019 г., или точно – година и три месеца, в които е бил задържан до 24
часа (3 часа), на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, освен това на органите на досъдебното
производство е било разрешено да извършат претърсване на лицето и на неговия автомобил.
От доказателствата по делото е видно, че процесното ДП № 771/2017 год. по описа на
РУ – Горна Оряховица, пр. пр. № 2397/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Горна
Оряховица формално е образувано срещу неизвестен извършител и че ищецът не е бил
привлечен като обвиняем по него, нито е участвал в извършените процесуални действия,
като първото съобщение до него е изпратено за постановлението за прекратяването на
наказателното производство от 14.03.2019 г. В случая горепосочените обстоятелства са без
значение за ангажиране на отговорността на Държавата за вреди в хипотезата на прекратено
наказателно производство поради това, че деянието не е престъпление, тъй като начинът, по
който е описан съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК в постановлението за
образуване на бързото досъдебно производство – с посочване на времето, мястото и
конкретните деяния, с посочването на С. като извършител, не оставят никакво съмнение, че
именно срещу ищеца като автор на престъплението е заведено досъдебното производство.
Въз основа на така извършения анализ и синтез на горепосочените правнозначими факти,
първоинстанционният съд е заключил, че процесното наказателно производство е водено за
конкретно престъпление и срещу конкретно лице, а именно – ищецът, поради което
въпреки, че последният не е бил привлечен като обвиняем, има право на обезщетение по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ при осъщественото прекратяване на производството поради липсата
на престъпление. От момента на проверката на полицейските органи, установила фалшиво
положителната проба за наркотици при ищеца (13.12.2017 г.) с „DRUG TEST 5000“, с №
ARHJ0011, когато е издаден АУАН и временно му е отнето свидетелството за управление на
МВР, като ищецът е задържан до 24 ч. и е подаден сигнал за образуване на бързо
производство по чл. 356, ал. 2 от НПК, ищецът е узнал за воденото досъдебно производство
от районния прокурор, което знание през цялото течение на досъдебното производство е
установено и с гласните доказателства в процеса.
Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд
на Република България по приложението на чл. 2 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД, държавата
отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
9
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по
справедливост. При установена връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди следва да е адекватно и да отговаря на критерия за справедливост с
оглед данните по делото и с оглед конкретните обществено-икономически условия в
страната. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и
значението им за размера на неимуществените вреди-конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
При определяне на дължимото обезщетение за незаконни обвинения се изхожда от
броя и тежестта на обвиненията; взетите мерки за неотклонение; продължителността на
периода, през който са поддържани обвиненията; осъществено ли е ефективно разследване в
разумен срок, какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия;
поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в
процеса; по какъв начин обвиненията са се отразили върху личността на обвиняемия,
неговия начин на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на причинените
телесни и психични увреждания - физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, причинено ли е разстройство на здравето, а при трайно увреждане –
медицинските прогнози за развитието на заболяването. От значение са личността на
увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в
отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили
на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено
престъпление е в област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Освен това
съдът следва да вземе предвид данните за работата му, публичното разгласяване на
обвинението и др. под. При преценката на горепосочените обстоятелства в хипотезата на
прекратяване на наказателното производство следва да се съобрази на какъв етап е било
производството към момента на неговото прекратяване, извършените следствени действия с
участието на ищеца, както и продължителността на производството от неговото образуване
до прекратяването му.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
10
Понятието „справедливост” като морално-етично такова включва „съотношението между
деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и
задълженията”. Наказателното производство, водено спрямо С.С. е продължило година и
три месеца. По отношение на С. не е повдигано обвинение и не е вземане мярка за
неотклонение. Наказателното преследване е дейност, която по своето естество оказва
негативно въздействие върху психиката на съответното лице, рефлектира неблагоприятно
върху отношенията му с неговите близки, приятели, колеги. За деянието, за което С.С. е
можело да бъде обвинен, е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. От показанията на св. Й. Х. е
видно, че по време на воденото наказателно производство С. бил притеснен, подтиснат,
несигурен в бъдещето след прекратяване на дейността, с която се прехранвал и за него това
бил голям психологически удар. Воденото дело се отразило негативно и на него, и на
семейството му, създало дискомфорт за бащата на ищеца, който не повярвал на сина си, а се
доверил на органите на реда. С., почти прекъснал отношенията с родителя си и в
последствие трудно ги възстановил. За тези състояния на ищеца показания излага освен св.
М. М. и св. Й. Х.. Според последния ищецът в него момент изглеждал притеснен от
случващото се, това, рефлектирало негативно на отношението на приятелите и
професионалните му партньори. Те започнали да странят от него, да избягват контакти и
това му се отразило крайно негативно.
Съдът приема, че по време на наказателното производство С.С. е изпитвал
притеснения поради обстоятелството, че то е образувано за деяние, което не е извършил, и
несигурност от това по какъв начин ще приключи делото. При образуване на наказателно
производство за престъпление, за което впоследствие наказателното производство е било
прекратено, вредата за него е налице, тъй като се засяга основно човешко право – правото на
чест и достойнство.
Безспорно се установява, че ищецът е претърпял негативни емоции в следствие на
воденото наказателно преследване. От доказателствата по делото безспорно се установиха
последиците, които тези събития са имали за психическото здраве на ищеца, като се
установява, че негативните преживявания от наказателното преследване са с висок
интензитет и са отшумели едва с прекратяването му. Тези събития са повлияли на психиката
на ищеца значително, накарали са го да се чувства несигурен за бъдещата си професионална
реализация и материалната му стабилност.
Налице са данни, че ищецът се е променил съществено в емоционално отношение –
бил притеснен, разстроен, объркан, несигурен.
Освен следващите се по човешка презумпция вреди от емоционален, психически и
здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната
чест и достойнство, в случая пострадалият е претърпял и допълнителни, произтичащи от
накърнен авторитет пред професионални партньори и роднини и компрометиране в широк
обществен кръг.
Освен това следва да се отчете обстоятелството, че в рамките на досъдебното
11
производство са извършени личен обиск и проверка на автомобила му.
Същевременно не са установени други негативни последици за ищеца извън
типичните за подобна хипотеза – не са налице доказателства за настъпване на съществени и
трайни психични последици или здравословни проблеми. Фактът, че ищецът не бил
привлечен като обвиняем, изключва и отразяването на образуваното досъдебно
производство в съответните регистри. В акта за образуване на досъдебното производство не
са посочени имената на ищеца в съгласие с разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от НПК, като
имената му не фигурират и в постановените в хода на производството други актове на
органа по разследването. По време на досъдебното производство ищецът не е търпял мерки
за процесуална принуда – спрямо него не е била наложена мярка за неотклонение, нито
други принудителни мерки, с изключение на първоначалното му задържане по реда на
ЗМВР, което има характер на принудителна административна мярка, за евентуалните вреди
от която прокуратурата не носи отговорност. Престъплението, за което е образувано
досъдебното производство, не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Досъдебното
производство е приключило в срок около 15 месеца.
По изложените съображения, съдът приема, че С. М. С. е претърпял неимуществени
вреди - по време на наказателното производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК той изпитвал притеснения поради обстоятелството, че е образувано наказателно
производство за деяние, което не е извършил, несигурност от това по какъв начин ще
приключи делото; засегнато е неговото основно човешко право – правото на чест и
достойнство. С оглед конкретните обстоятелства по делото – тежестта на повдигнатото и
поддържано обвинение; продължителността на наказателното производство; естеството на
неимуществените вреди, съдът намира, че Прокуратурата на Република България му дължи
за претърпените неимуществени вреди вследствие на воденото против него наказателно
производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК обезщетение в размер на 2 000 лева.
Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение в по-висок или по-нисък размер.
Не се установява с поведението си С. М. С. да е допринесъл за увреждането по смисъла на
чл. 5, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което
определеното обезщетение не подлежи на намаляване. Само по себе си осъждането също
има ефект на овъзмездяване, а като база за определяне на паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да се имат предвид и икономическият растеж,
стандартът на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта.
Настоящият състав счита, че Прокуратурата на Република България не е
легитимирана да отговаря за задържането на ищеца по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд и по отношение на действията на МВР (отнемане на
свидетелството за правоуправление), поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях. Като допълнение следва да отбележим следното.
12
По отношение на претенциите на ищеца за обезщетяване на вреди от наложената му
ПАМ – лишаване да управлява МПС за времето от 13.12.2017 г. до 14.03.2019 г., съдът
намира следното:
Действително със Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0268-000834/13.12.2017 г. на
ОД на МВР – Велико Търново (л. 33 от ДП) на ищеца е наложена санкция временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. Отнети са СУМПС и контролен талон. Прекратена е
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Липсват доказателства същата да е обжалвана.
Това не е мярка за процесуална принуда по НПК и не е наложена от органите на
прокуратурата, която е ответник по настоящия иск. Следва да се отбележи, че съгласно чл.
69а от НПК временно отнемане на свидетелство за управление на МПС се налага от
прокуратурата за престъпления против транспорта, когато е причинена смърт или телесна
повреда. Ето защо съдът намира, че не следва да бъдат взети предвид наложената ПАМ
отнемане на СУМПС и наложената ПАМ за отнемане на регистрационния талон на
автомобила и на регистрационните табели със същите аргументи. Административното
наказание и принудителната административна мярка са вид държавна принуда. Но докато
административнонаказателната отговорност е реализация на санкцията на правната норма,
то принудителната административна мярка е приложение на нейната диспозиция. ПАМ не е
вид наказание и не се реализира чрез издаване на наказателни постановления от
административнонаказващите органи. Тя се налага с индивидуален административен акт от
административен орган и има определени нормативно заложени цели – да преустанови
нарушението, да въздейства превантивно или да възстанови последиците от същото. В този
случай ищецът, може да предяви иск за вреди по АПК срещу органите на МВР.
Без значение тук е обстоятелството, ако заповедта за ПАМ е била мотивирана със
състав на престъпление, което в последствие не е доказано и наказателното производство е
било прекратено.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че предявеният от С. М. С. против
Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди е основателен и доказан до размер на 2 000
лева. Прокуратурата на Република България дължи на С. М. С. сумата 2 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от образувано наказателно производство за
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като образуваното наказателно
производство е било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 14.03.2019 год. по ДП № 771/2017 год. по описа на РУ – Горна Оряховица,
пр. пр. № 2397/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Горна Оряховица, влязло в сила
на 27.03.2019 г. От тази дата в съответствие с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Ж. Н. се дължи
законна лихва върху определеното обезщетение, а не както е постановил
първоинстанционният съд от 14.03.2019 г. В т. см. - Решение № 1336 от 6.01.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 5769/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Решение № 1313 от
13
10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4424/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка
Николова, Решение № 445 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 288/2008 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Стоил Сотиров, Решение № 382 от 1.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
821/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, Решение № 248 от 4.06.2009
г. на ВКС по гр. д. № 4808/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова,
Определение № 698 от 6.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 259/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Мими Фурнаджиева, Определение № 556 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
273/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева. Но в тази си част решението
не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата част – за сумата над 2 000 лева до
претендираните 28 000 лева, предявеният от С. М. С. против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и
недоказан.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че Решение № 85/05.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, изменено с
Определение от 25.11.2021 г., постановено по гр. д. № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд
– Велико Търново, е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от
ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и направените искания разноски
не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Апелативен
съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85/05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 306/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново, изменено с Определение от 25.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14