№ 349
гр. Благоевград, 30.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско
дело № 20241200500460 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Жалбоподателят В. О., редовно призован – не се явява, за него се явява
адв. А., редовно упълномощена.
Ответникът П. О., редовно призован – явява се.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ: Моля да не се дава ход на делото, да се отложи,
понеже нещо с моя адвокат не се разбрахме и не се яви.
АДВ. А.: Моля да отхвърлите това искане, по същите съображения,
които не уважихте аналогична молба по първото дело по този списък, а
именно, че първо не се сочат обективни причини за отсъствието на
пълномощника и второ, дори и да е нещо ангажиран, без доказателства това
не е непреодолима пречка по смисъла на закона, затова държа да се даде ход
на делото. Ако се уважи това искане, това ще е за пореден път толериране,
една неравнопоставеност на страните, за която пледирам още от началото на
този процес, че е нарушен чл. 9 от ГПК.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по
делото, счита ответното искане за неоснователно, тъй като липсват каквито и
да е доказателства за наличието на препятствие по см. на чл.142, ал.2 ГПК,
налагащи търсеното отлагане. Ето защо и с оглед приключване делото в
разумни срокове съдът
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба, по
съображенията изложени в нея. Налице са съществени процесуални и
материалноправни нарушения на закона при произнасяне на първостепенния
съдебен акт. Моля да ми дадете възможност да взема становище по писмения
отговор срещу въззивната жалба на въззиваемия и приложените към него
доказателства, приети с надлежно определение от вас на 02.05.2024 г., без да
съм имала възможност да се запозная с тях и да взема становище. Доколкото
основанието, че това било дело за издръжка и по същество ще се ценят, не е
основателно, защото се нарушават правата на другата страна да вземе
отношение по тях и да възрази. А аз твърдя, че петте писмени доказателства
приложени към отговора на въззивната жалба са извън установените случаи
на допускане на доказателства във въззивната инстанция, предвидени в чл.
266, ал. 1 от ГПК, а именно не са нововъзникнали обстоятелства, могли са да
бъдат представени в първата инстанция и не са представени своевременно. По
справката от НАП, че въззиваемият се бил регистрирал като трудов договор
от 03.07.2023 г. до 02.01.2024 г., това е могло да се представи в първата
инстанция. Това не е ново обстоятелство, не се твърди за обективна пречка да
представи това доказателство. В първата инстанция, забележете, не се
представи доказателство по този договор от 03.07 до 02.01 какво е било
трудовото възнаграждение на първоначалния ответник. Ние на тази фаза
нямаме доказателство, въпреки че беше задължен, какви са му били доходите
за тези 6 месеца, а ние твърдим, че този човек от години работи циклично и
масово по соларни панели, и практиката на тези фирми е 6 месеца да работят
в чужбина, 6 месеца да получават обезщетение на базата на високи доходи,
твърдя, че около 4 000-5 000 лв. на месец, и получават високо обезщетение на
базата на тези 6 месечни трудови договори. По делото не бяха представени
доходите му в тази фирма, но във всички случаи този документ е могло да се
представи на първа инстанция. Амбулаторен лист от ендокринолог е издаден
на 09.01.2024 г. за посещение на пациента на 04.01.2024 г. Първо заседание е
било на 07.02, второ открито заседание на 20.03, т.е. на първо открито с.з.
първоначалният ответник е могъл да представи този документ и това, че се
представя едва с отговора на въззивната жалба е извън основанията
предвидени в чл. 266, ал. 1 от ГПК. Същото се отнася и за медицинско
направление от джи пи то с дата 08.04. Такова медицинско, с друга дата
разбира се, беше представено и на предходното с.з., а предходното дело,
чието решение е приложено към ИМ, а именно за определяне от 110 лв. на
220 лв. на ученика В. О. и съдът тогава увеличи издръжката на 220 лв. Също
такова направление се представи, което в никакъв случай, оспорвам, не
доказа наличие на диабет, в никакъв случай не доказва наличие на тежко
заболяване, което го прави нетрудоспособен и което му пречи да упражнява
обществено полезен труд и съответно да има доходи, от които да може да се
издържа и съответно да си плаща на двете деца, десетгодишното и
пълнолетния син. В тази насока, че няма категорично заболяване от диабет,
говори и амбул. лист, който казва – „неинсулинозависим диабет, без
2
усложнения“, терапия „никаква“, т.е. диета и наблюдение. Никаква терапия,
дори и медикаментозна. Този амбул. лист очевидно е издаден за целта на
настоящото дело, за да се изкара въззиваемия болен, нещастен, видите ли,
пълнолетният му син го тормози, за да претендира издръжка. Затова твърдя,
че няма установени нито в първата, нито сега с настоящите тези два
документа, няма доказана нито есенциална хипертония, нито захарен диабет,
които не са съпроводени с епикриза за лежане в болница, с проведено
лечение, да не говорим за липса на ТЕЛК за намалена трудоспособност. Този
човек не страда от тези болести. Да не говорим, че всеки трети човек в
България страда от хипертония, аз лично от 24 години съм хипертоник и съм
на медикаментозно лечение, но твърдя, че по делото няма доказателства за
наличието на тези две заболявания, за да може той да ги изтъква като
основание за освобождаване от родителската си отговорност за издръжка на
своя син. Останалите два документа, покана от ЧСИ В., по две изпълнителни
дела №№ 287 и 288 също са извън срока. Видно от тези покани, макар, че са
получени след откритото с.з. на 20.03, те са получени за покана за доброволно
изпълнение, но видно от тях изпълнителния лист е издаден още на 29.01.2024
г. по дело от 2023 г., т.е. въззиваемият е знаел още през 2023 г., че е осъден с
влязъл в сила съдебен акт за увеличен размер на издръжка на малолетното си
дете. Това обстоятелство му е било известно и той е могъл да го изтъкне.
Това, че не е плащал години наред издръжка и са се натрупали 5 000 лв. и му
е била блокирана банковата сметка, не е основание за някакво оправдание
видите ли той е материално затруднен. Да си е плащал редовно издръжката за
малолетното дете и да не се беше натрупала такава сума. Същото се отнася и
за другата покана, по която той дължи разноски. Този човек дължи разноски и
по наши изпълнителни дела. Аз лично за този клиент от бебешка възраст водя
дела срещу него. Цял живот е бил в чужбина на работа. Не сме го намирали,
беше по съветските републики, в момента също е в чужбина, само че
циклично, 6 месеца в чужбина, 6 месеца тук. Това са ноторно известни
практики на тези фирми, които използват някакви си привилегии. Така че тези
доказателства не са годни, извън срока по чл. 266, ал. 1от ГПК и моля да не се
зачитат, макар че вече са приети. Имам доказателствено искане от своя страна
и във въззивната жалба, като съм посочила, че в протокола от 20.03 не е
отразено важно обстоятелство, случило се в откритото с.з., което има връзка с
процеса и в съответния срок съм направила в 3-дневния срок на протокола
надлежно искане. Съдът е насрочил с.з., на което действително аз по
обективни причини нямах възможност да се явя, но аз бях толкова сигурна,
че този пропуск ще се отрази след изслушване на звукозаписа, защото аз бях
там и чух това изявление на ответника по първоинстанционното дело, защото
на въпрос на съдията, преди разпита на двете свидетелки, „Колко можете да
давате“ той отговори „не повече от 200 лева“. Това обстоятелство е частично
признаване на иска и е релевантно за предмета на спора. В протокола от 14
април, на първата инстанция, в което отсъствах, какво е казал пълномощника
на ответника – „Това изказване е извън протокола“, каквото и да значи. Първо
в закона няма такова понятие „извън протокола“. Аз приемам, че
пълномощника признава, че го има, но му дава оценка, че било извън
3
протокола. Съдията на първостепенния съд в мотивите на определението си
от 24.04. набляга на постановление и се позовава на актове на съдебната
практика, че по преценка на съдебния състав, той какво да нареди на
протоколчика да отрази в съдебното заседание. Аз твърдя, че това е частично
признаване на иска и относимо към предмета на спора, и неоснователно
първостепенния съд е преценил, че това не било важно обстоятелство. Т.е. и
съдебния състав мълчаливо признава, че има такова изявление, което
повторно не е отразено в протокола от 14.04, на което аз съм отсъствала.
Няма изречение, има изявление на ответника „не повече от 200 лева мога да
давам“. А пък забележете, на 07.02 понеже ни подлъга ответника ние
написахме двете колежки молби и помолихме съда за отсрочка, с оглед
споразумение, и резонно беше съдията първо да попита „направихте ли
споразумение и се обърна към ответника какво може…“, отговорът на
ответника беше ясен и аз го чух. Правя искане, тъй като видях, че касетата от
звукозаписа се съдържа в кориците на настоящото дело, приложен е, правя
искане въззивният състав да допусне като ново доказателство, случило се
след устните прения на страните в първата инстанция, да се изслуша този
звукозапис, за да прецени този състав относимо ли е това изявление. Ац
твърдя, че го има това изявление, не е отразено и в двата протокола, и
относимо ли е към предмета на спора или не.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ: Ще започна отзад напред. Последно обсъждаме тук
мои думи, че бих могъл да плащам максимум 200 лева за издръжка. Пак
повтарям, госпожата не дойде на инициирано от нея заседание, при което
трябваше да изслушаме това нещо, трябваше да изслушаме записа. На записа
изрично се чува, че съдията казва „извън протокола“. И това е извън
протокола и това нещо остава извън протокола, защото така е казал съдията.
Сега аз не мога да обсъждам какво, защо и как е решил съдията, това си е
негово решение. Относно моите болести. Отивам при личния ми лекар и му
казвам, че ми трябва документ, който да ми докаже, че имам диабет и го
лекувам диабета. Госпожата реши, че знае, че аз не лекувам диабет, тя е
повече запозната от докторите, добре, нека да работи като доктор тогава. При
такива доказателства да ми говори такива неща, не зная дали има смисъл
въобще. Относно справка за актуално състояние на действащи трудови
договори за периода от 01.2024 г. до 08.04.2024 г., това нещо го предоставих
след като вече бях предоставил доказателство от Бюрото по труда, в което
ясно се вижда, че аз не съм работил последните 4 месеца. Това е за всеки
случай още едно доказателство, което да докаже предишното и затова съм го
извадил него. Сега госпожата, за нея Бюрото по труда не е нищо, просто там
си пишат каквото им е кеф и така, това за нея не е доказателство, за мен е.
Относно парите, които бях осъден да плащам на малкия си син, нещата са
много по-различни, там в момента завеждам дело срещу нашия кмет за
некоректно връчена призовка. Срещу мен се водело без аз въобще да зная, че
срещу мен се води дело, съответно го загубих и ми дойде изпълнителен лист.
А това беше вследствие на неправилно връчена призовка, аз въобще не знаех,
че има дело срещу мен, затова не съм бил и глупостта, че не плащам на
другото си дете издръжка също не е вярно, плащам си и то редовно, и мога да
4
го докажа, но сега не мисля, че е нужно. Като цяло тя твърди, че моя 19
годишен син В. О. е в абсолютна невъзможност да изкарва някакви пари, да
се самоиздържа и т.н. Аз лично съм бил студент в много по-лошо време и
лично аз след първия семестър работех и донасях пари вкъщи, не да чакам
някой да ме издържа. Значи, почасова работа, особено в голям град като
Пловдив въобще не е проблем. Другото нещо, което много ме ядоса е, че
майка му, това са прищевки на майка му по принцип, не на детето, но това е
друга тема може би, не зная, вие го решете, но години наред, може би 2 или 3
години, когато детето идваше при мен, ние сме си говорили, като всички деца
интересите му са телефони, видеоигри и други неща, и няколко пъти сме
говорили на тема какъв иска да стане. Той ми казваше „Тате, аз искам да
стана…“, според него, не се сещам каква беше точната дума, искаше да се
занимава с компютърна анимация. Казваше ми „тате, аз искам да стана
аниматор“. Аз му казах „добре, ти знаеш ли какво значи аниматор“, а той
„Ами човек, който прави компютърна анимация“. Викам „не, аниматор е
човек, който се занимава с децата в хотелите, а компютърен специалист,
компютърна графика е човек, който се занимава с компютърна анимация“.
„Тате, аз искам да уча такова, искам да се занимавам с това“. Може би месец
преди завършването му „тате, аз ще се занимавам с медицина“. Става въпрос
за желанието на майката да учи детето ми медицина, а не детето какво иска.
Освен това, специалността, в която го е записала, това за мен е абсолютна
глупост. За тези 200 лева обяснявам, аз съм го казал това с цел да продължим
делото, защото знаех, че тя няма да го приеме. Тези 200 лева не съм готов да
ги давам, в момента не мога да ги дам. Тогава го казах в районния съд за тези
200 лева с цел да продължи делото, защото не исках да го протакаме, защото
бях сигурен, че няма да го приемат това предложение и делото ще продължи.
Не исках да протакаме делото. Затова го споменах като цена. Със същия
успех щях да кажа и 50 лева, но може да прозвучи като подигравка и затова
реших да кажа за тези 200 лева.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по
делото, намира доказателственото искане на жалбоподателя за
неоснователно. В първоинстанционният съд е развита процедурата за
поправка на протокола, която е приключила с надлежно произнесен акт, с
който същата не е допусната. Ето защо, евентуалното изслушване на сочения
запис е равносилно на ревизиране становището на районния съд, което в
случая е окончателно. Поради това и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
жалбоподателя.
АДВ. А.: С оглед изявлението на въззиваемия в днешното с.з.,
непрекъснато набляга, че му бил прекратен договора. Договорът му е бил
прекратен по време на висящото дело, делото е заведено в първа инстанция на
18.10.2023 г. Ответникът по първоначалния иск е трябвало да представи за 12
5
месеца назад удостоверение за доходите, каквито той не представи. Дори да
не са за 12 месеца, а за 6 месеца от юли до декември, сега правя искане
ответникът или да каже или да докаже с документ какви са му били доходите
за периода 03.07.2023 – 02.01.2024 г.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ: Не мисля, че е важно какви са ми били доходите.
Между три, три и нещо хиляди лева на месец. За периода 03.07.2023 г. -
02.01.2024 г. взимах тези пари. След това 4 месеца съм си вкъщи, не съм
поискал обезщетение, пропускът беше мой. Не започнах после към същата
фирма.
АДВ. А.: Нямам други искания, няма да соча нови доказателства.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ: Нямам други искания, няма да соча нови
доказателства.
С оглед изчерпване на доказателствените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените изцяло
решението на първостепенния съд като неправилно и незаконосъобразно.
Фактът, че има пристрастност не само при произнасянето на крайния съдебен
акт, не само с липсата на всеобхватно обсъждане поотделно и в съвкупност на
събрания доказателствен материал по делото, но и на кредитиране
показанията на откровено пристрастния свидетел, жената, с която
съжителства и която в момента е в залата стои от сутринта тук, т.е. очевидно
е заинтересована от изхода на делото, първостепенният съд се е позовал на
нейни показания, а вместо да кредитира показанията на ищцовия свидетел,
която е майка, която го е отгледала и която има непосредствени, преки
впечатления от това как живее нейното дете, с какви средства се издържа.
Беше ни обявено на 20 март, че съдебния акт ще се произнесе на 03 април, а
най-неочаквано, след 2 дни, още в срока за протокола, съдебното решение е
било изготвено на 22 март. Тази прибързаност, необичайна, е за мен
доказателство, че съдът предварително е решил крайния изход, без да
направи задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, без да
направи необходимите законосъобразни изводи. Аз считам, че в този процес
не се доказа това, което чл. 144 е предвидено в СК, а именно няма особени
затруднения за въззиваемия да плаща издръжка макар и в по-малък размер на
пълнолетния си син. Той днес направеното признание, че е получавал през 6-
месечния период на трудов договор три хиляди е нещо лева, които му
компенсират следващите 3 месеца бездействие, говори за един доход от 1 500
лева средно месечно за 12 месеца, което му позволява да поеме издръжката на
пълнолетния си син, а пък обективните причини защо пълнолетния му син не
може да работи, защото е тежка специалността му. Моля за срок за писмена
6
защита. Претендирам разноски по списък, който представям.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ: Детето ми е много добро, това никой не го оспорва,
но детето ми е възпитавано от майка му, която не го възпитава добре, това
няма как да се оспори. Не съм го заплашвал със сигурност, това е абсолютна
глупост и това, което моето дете учи в момента, питах го „точно с какво се
занимаваш в момента, каква ти е практиката“, а той отговори „моята практика
беше да слагам катетри, да сменяваме подлоги на лежащо болни“. Значи, това
нещо, което той учи в момента е работа на санитар, за което не се изисква
абсолютно никакво образование. В момента това е само прищявка на майка
му, която на всяка цена държи да изпълни, защото тя така е свикнала. Тя е
свикнала да тропа по масата и да крещи ако нещо не е на нейното. И защото
синът ми е много добър и не обича да спори с майка си, и затова отива да учи
в Пловдив, същата специалност я има и в Благоевград, при което ако дойде в
Благоевград той има къде да спи, има какво да яде, но не, трябва да учи в
Пловдив, а има филиал тук за това нещо. На тема отношения. Майка му му
забрани да ме покани на абитуриентския му бал. Аз му звъня, „В.,
абитуриентският ти бал е другиден, кажи ми кога да дойда“, а майката взе
телефона, разкрещя се „Не, няма да идваш, това е тесен семеен кръг“. Значи
бащата не е в тесния семеен кръг, а тесния семеен кръг са баба му, дядо му и
сестрите й. На тема финанси. Майката не казвам, че е лоша майка, но
интелектуално, да ме прощава, но е далеч. Цял живот е работила като
медицинска сестра и тя си остана медицинска сестра. За нея това е вся и всьо.
В разговор, преди да се скараме с майката, тя даже ми предлагаше заем,
казваше ми „Аз у нас имам 150 000 евро в книжка, ако ти трябва заем само,
ще ти помогна“ и аз седя и мигам. В следващия момент, тази същата жена ми
казва „Ама аз не мога да си издържам детето“. Извинявай, но ако ти
настояваш на всяка цена детето да учи това, което ти си решила, а не това,
което той иска, какво правим. Защо аз трябва да плащам за нейните
прищевки. На тема възпитание, извинете, но при мен моето дете ще се
чувства по-добре. Защото майката си е майка, но тя е жена.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Предоставя на страните 7-дневен срок от днес за представяне на
писмени защити.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10,35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7