Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……….25.02.. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и осми ноември |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 827 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по
чл. 55 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „И.1.” ООД *** твърди, че ответникът „Ф.“ ЕООД ***, се задължил да продаде и достави на ищеца арматурна заготовка срещу заплащане. Въз основа на издадена от ответника проформа фактура № **********/07.03.2017 г. ищецът заплатил сумата 26640 лв. Арматурата не била доставена. С нотариална покана ответникът бил уведомен, че поради загубен интерес от изпълнението ищецът разваля договора. Иска се ответникът да бъде осъден да върне сумата от 26640 лв. Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение, което за периода от датата на плащането 08.03.2017 г. до датата на исковата молба 29.04.2018 г. (съгласно уточнението в съдебно заседание), твърди да възлиза на 3032,65 лв. и законната лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Иска също така да бъдат присъдени разноските по делото съставляващи 2840 лв. – адвокатско възнаграждение и 1187 лв. – заплатена държавна такса.
В срока за отговор от името на ответника се оспорва ищецът да е предоставил необходимата спецификация, както и да е доказано, че платената сума е получена по сметка на ответника. Застъпена е теза, че поръчката не се е състояла по вина на ищеца.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – адв. М., поддържа исковете.
Ответникът не изпраща представител и
не изразява становище в рамките на устните състезания. На 10.01.2019 г. по
делото е постъпило неподписано искане от управителя на ответното дружество – А.К.с
приложени доказателства. С оглед нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК не съществува
процесуална възможност да бъдат зачетени процесуални действия, извършени след
28.11.2018 г., изразяващи се в ангажиране на нови доказателства и разширяване
предмета на изследване в процеса. Наведените обстоятелства в молбата не сочат
на искане, относимо към предявения в процеса спор и попадащо в обхвата на чл.
64 ГПК, поради което администрирането на молбата, включително за отстраняване
на липсващия подпис, остава безпредметно.
Съдът като обсъди доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при
условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:
По
делото се установява издадена от името на Ф. ЕООД проформа фактура
**********/07.03.2017 г. с указано основание на стопанската операция – аванс за
доставка на арматурна заготовка на обща стойност 26640,00 лв. при посочена банкова
сметка.
***ата
на И.1. ООД сочи да осчетоводена стопанска операция от банкова институция.
От
показанията на свид. М.-Х.се установява, че по искането на представители на
ответника поискали тя изпратила на имейл спецификация, проект на обекта, в
който ще използват арматурното желязо. След одобрение от страна на ответника
била изпратена проформа фактура за авансово плащане като казали, че ще извършат
поръчката. Доставката била обвързана със срок. Свидетелката правила опит да се
свърже с представител на ответника по телефона, но никой не отговарял. Това
наложило ангажиране на друг доставчик за необходимата на ищеца арматура.
На
13.12.2017 г. чрез А.К.е връчена нотариална покана, в която е указано, че
поради безполезност на последващо изпълнение ищецът разваля договора, считано
от връчване на нотариалната покана. Отправена е и покана за възстановяване на
сумата 26640,00 лв. по посочена банкова сметка ***, считано от получаване на
нотариалната покана.
Тази
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.
По
иска с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Законът
не допуска безпричинно разместване на имуществени блага, поради което задължава
лицето, получило облага да я върне, когато причината за получаването й е
отпаднала. Ищецът обуславя претенцията си срещу ответното дружество от
обстоятелството, че договорът, обусловил плащане на търсената в процеса сума е
развален. Ето защо в негова тежест е да докаже получена от ответника сума и
обстоятелство, обуславящо едностранно прекратяване на правната връзка.
Заявеното
с отговора оспорване е ограничено до доказателствената сила на представения
документ, а не касае интересуващия процеса факт – заверена сметка на ответника.
Съгласно чл. 9 ал. 12 от Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и за използване на платежни инструменти в сила от 01.11.2019 г., отменена понастоящем, но
действала към датата на удостоверения превод, всяка платежна операция получава
номер, гарантиращ проследяването й. Заплатена е и такса РИНГС – система за брутен
сетълмент в реално време. По аргумент от чл. 38 от цитираната Наредба № 3
банката на получателя на плащане при тази система го задължава да завери
сметката му в рамките на 1 час от заверената й сметка. Ето защо и предвид
липсата на спор досежно меродавния в случая факт, макар и косвено представеният
документ – отчет от банка за осъществена платежна операция, съответно, че
ответникът е получил процесната сума.
Както
е посочено и в издадената от името на ответника фактура причината за плащането
е предварително платена сума за доставка на арматура. От показанията на свид. М.-Х.се
налага извод, че изисканата от страна на ответника допълнителна информация е
била предоставена и то преди издаването на проформа фактурата. Свидетелката
сочи да е спазена обичайната процедура предвид предходно възлагани на ответника
и изпълнявани от него доставки при идентично съдържание. Свидетелските
показания опровергават заявената с отговора липса на спецификация.
Дори
хипотетично да се приеме, че информацията е била недостатъчна, от
доказателствата по делото не е възможен извод ответникът да е конкретизирал
нужната му информация и да я е свел до знанието на ищеца. Напротив,
свидетелските показания сочат на невъзможност ищецът да осъществи контакт с
представител на ответника по обичайния за тях начин – по телефона.
Причината
ответникът да получи процесната сума е ангажиментът му да осигури арматурна
заготовка. Свидетелските показания позволяват еднозначен извод, че липсата на
доставка е принудило ищеца за реализация на планираната работа да ползва
услугите на друг доставчик на арматурна заготовка. Следователно реалното
изпълнение на поетото задължение е безполезно по смисъла на чл. 87 ал. 2 ЗЗД. Сключеният
договор между страните сочи на очаквано еднократно изпълнение, поради което и в
сила е правилото на чл. 88 ал. 1 ЗЗД – обратната сила на прекратената
облигационна връзка води до отпадане на основанието за задържане на получената
сума. Ето защо за ответника възниква задължение да я върне.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът
утвърждава необоримо предположение, че неизпълненото в срок парично задължение
поражда вреда като утвърждава и механизъм за остойностяването й. Установените в
процеса вземания са парични и понеже касаят непосредствено изпълнение на
произтичащо от облигационното правоотношение задължение са лихвоносни.
Като
акцесорно вземането за законна лихва предполага възникнало лихвоносно вземане.
Законът свързва задължението за връщане с отпадналото основание за получаването
му. До настъпването на този юридически факт липсва задължение за плащане,
поради което и ответникът не дължи обезщетение за забава до 13.02.2017 г.
Дефинитивната
норма на чл. 84 ЗЗД определя предпоставките за възникване на забава, обуславяща
и отговорността за обезвреда под формата на законна лихва. Нито законът, нито
договорът определят срок за изпълнение на произтеклото от прекратената правна
връзка парично задължение. Естеството на правоотношението изключва и правилото
на чл. 84 ал. 3 ЗЗД. Ето защо приложим е принципът – ответникът изпада в забава
след покана. Нотариалната покана отразява очакване сумата от 26640 лв. да бъде
платена в срок от 7 работни дни. С оглед правилото на чл. 72 ал. 1 ЗЗД
указаният с поканата срок за изпълнение на паричното задължение е изтекъл на
22.12.2017 г. Едва бездействието на ответника да плати посочената в поканата
сума при заявеното основание в дадения срок го поставя в забава. По делото не
се твърди и не се установява да е извършено плащане в посочения с поканата
срок, поради което ответникът е изпаднал в забава. Определен при условията на
чл. 162 ГПК размерът на законната лихва за периода от 23.12.2017 г. до
29.04.2018 г., включително възлиза на 947,20 лв., до която сума така
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен като
неоснователен.
По
искането за законна лихва, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Законът установява изключение от правилата за ликвидност на съдебно признатото парично задължение за лихва, овластявайки съда да установи наличието му единствено по основание. С оглед на съдържанието си нормата придобива изключително процесуалноправно значение – нито определя обстоятелствата, при които възниква вземането за лихва, нито утвърждава правила за формиране на неговия размер. Ето защо и на общо основание приложим е материалиният закон.
Съгласно чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД неизпълненото в срок парично задължение ангажира длъжника да го изпълни ведно с обезщетение за вредите от неизпълнението. С оглед акцесорния му характер конкретният размер зависи единствено от момента на погасяване на главницата, поради което и следва да бъде определен във фазата по изпълнение на задължението. Тъй като към датата на исковата молба се установява подлежащо на изпълнение парично вземане, следва да бъде присъдено и обезщетение под формата на законна лихва до окончателното изплащане на сумата, за която искът за главницата е уважен.
По разноските
При установения изход от спора
ответникът дължи да възмезди ищеца за направените разноски за защита на
необосновано от правна гледна точка провокираното съдебно производство. Ето
защо в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и
доказани по делото разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2840 лв. и дължима държавна такса от 1186,91 лв., съразмерно на уважената част
от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******** с
адрес *** 1289, Индустриална зона да заплати на „И.1.“ ООД, ЕИК ********с
адрес по делото: гр. София, р-н „********бл. ********както следва:
1.
на
основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД сумата от 26640,00 лева –
дадена сума по проформа фактура № **********/07.03.2017 г. и развален договор,
ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018 г. до окончателно изплащане на
сумата;
2.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от
947,20 лева – законна лихва за
периода 23.12.2017 г. – 29.04.2018 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 2085,45 лв. (разлика до пълния предявен
размер) и за периода от 08.03.2017 г. до 22.12.2017 г.;
3.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата от 3743,89 лв. – разноски
пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд –София в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящото.
СЪДИЯ: