О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
20.10.2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в закрито
заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№3658/2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба от В.Д.А. и Р.В.А. срещу Определение от 09.09.2020г. по Н.Ч.Д.№9743/2020г., СРС, НО, 8-ми състав, с което жалбата
на двамата срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №2255/2019г.
по описа на 05 РУП СДВР, пр.пр.№50899/2019г. по описа на СРП е оставена без разглеждане като недопустима.
В сезиращия въззивния съд
акт се настоява първоинстанционното определение да бъде отменено. В подробен вид се
обосновават самоуправните
действия на лицето Д.С.Д., неправомерността на които според
жалбоподателите е подкрепена с показанията на разпитаните по делото свидетели. По-насетне се набляга на
обстоятелството, че има и други лица, свидетели на случилото се, подробно посочени,
оито не са разпитани, представляващо нарушение на процесуалните правила. В подробен вид се
обосновават субективните и обективни признаци на състава на
престъплението по чл.323, ал.1 от НК, както и
обстоятелствата, на база на които жалбоподателите Ангелови следва да се счетат
за пострадали. С оглед подробно формулираните мотиви се моли за отмяна на
определението на първия съд и връщане делото на СРП със задължителни указания
по приложение на закона.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като разгледа подадената жалба и прецени
материалите по делото, констатира:
Жалбата, с която е сезиран съда е депозирана в
законоустановения седемдневен срок по чл.243, ал.7 от НПК, поради което и процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С цитираното определение
районният съд е стигнал до правния извод, че жалбата на В.А. и Р.А. срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство, образувано за
престъпление по чл.323, ал.1 от НК, е процесуално недопустима, поради което и е оставил същата без разглеждане.
Първоинстанционният
съдия в атакувано
определение е приел, че систематичното място на престъплението по чл.323, ал.1 от НК е в глава в гл.X – „Престъпления против
реда и общественото спокойствие”, чийто обектът на посегателство са такива обществени отношения, по които не е допустимо наличието на пострадал. Счел е, че при тези престъпления не се накърняват
права на отделна личност или юридическо лице. Развил е аргументи, изводими от тълкуване
на чл.74 от НПК, че законът е предоставил възможност единствено на лицето,
претърпяло вреди от престъплението, да защити интересите си по реда на съдебния
контрол срещу незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство.
Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на районния съд,
тъй като са съответни на тълкуването на закона.
Съгласно
нормата на чл.243, ал.4 от НПК активно процесуално легитимни да
обжалват Постановлението за прекратяване на наказателното производство са
обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице.
Тъй като съдебният контрол на досъдебното производство е инцидентен, тази му
характеристика обуславя и изричната му регламентация в процесуалния закон. По
този начин, изрично е регламентиран и съдебният контрол върху актовете
на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като основания и процедура, включително и кръга на лицата, легитимирани да
инициират този съдебен контрол. Поради особеностите на обсъжданата процедура,
следователно, е недопустимо кръгът на лицата с право на жалба да бъде
разширяван, независимо, че е възможно лица извън този кръг да имат правен
интерес. Кръгът на лицата, легитимирани да обжалват постановление за
прекратяване на наказателното производство, е ограничен само до лицата, които
биха могли да бъдат конституирани като страни в
евентуално бъдещо съдебно производство. В тази връзка, и КС на РБ изрично е
посочил в решение №7 от 16.12.2004г. по к.д. №6/2004г., че: „Съдебният контрол върху постановлението за прекратяване може да се инициира
само от пострадалия или обвиняемия по делото“.
Престъплението,
за извършването на което е водено наказателното производство е по чл.323, ал.1 от НК, чийто непосредствен обект са обществените отношения, установяващи определен
ред за осъществяване на претендирани права от физически или юридически лица. От
цитираното престъпление не може да има пострадало лице по смисъла на чл.243,
ал.4 от НПК, тъй като обектът на наказателно-правна
защита по този текст от материалния закон не включва
субективни имуществени или лични права. В този смисъл, в
състава на престъплението не са описани конкретни имуществени вреди, които да
обуславят наличието
на пострадал от това престъпление. Видно от жалбата на
Ангелови, същите са запознати с тези правни трактовки.
В разпоредбата на чл.74 от
НПК е дадена дефиниция на понятието пострадал -
това е физическо лице, което пряко и непосредствено е претърпяло имуществени
или неимуществени вреди от престъплението, като са засегнати негови признати от
закона интереси.
Въпросът за възможността поначало да има пострадал
не само от самоуправството, но и от всяко друго престъпление, което не
предвижда в своя състав причиняването на вреди за някого (на “съставомерни
вреди“), е въпрос,
наистина спорен в съдебната практика. В такава насока са напр.
р.№99 от 25.03.2009г.
на ВКС по н.д.№43/2009г., III н.о., р.№346 от 23.12.2011г. на ВКС по н. д. №1787/2011г.,
I н. о., р. №30 от
04.02.2013г. по н.д. №2150/2012г., н.к., ІІ н. о. на ВКС, в които се застъпва
противно становище от изложеното в настоящето определение. Следва да се подчертае, че се касае за
незадължителна съдебна практика, която поради това и няма обвързващ съда характер до евентуалното й
обличане в тълкувателно решение.
По изложените
съображения, настоящият въззивен съдебен състав също приема, че В.Д.А. и Р.В.А. не се явяват процесуално-правно активно легитимиран да подава жалба срещу
Постановлението на прокурора по чл.243, ал.1, т.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради което и жалбата на
същия следва да се счете за неоснователна, а определението на СРС – за правилно и
законосъобразно.
Така
мотивиран и на осн. чл.243, ал.8 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 09.09.2020г. по Н.Ч.Д.№9743/2020г., СРС, НО, 8-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................
ЧЛЕНОВЕ:1......................................
2.......................................