Определение по дело №1572/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 264748
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20203110101572
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е

 

 № …………………./…………………. 2021 г.

 

гр. В.

 

            РАЙОНЕН СЪД - В.,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в  закрито съдебно заседание, проведено в състав:

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д.   1572 по описа за 2020 г. на РС-В.,

            за да се произнесе взе предвид следното:

 

            На 31.05.2021 г. по делото е постъпила обща молба от съделителите Е.Г.Д. и Й.Г.Е., доуточнена с две отделни молби, депозирани от последните на 09.06.2021 г., в която са обективирани отделни изявления за оттегляне на предявения иск за делба по чл. 34 от ЗС, като изрично съделителите са изразили съгласие с предприетите насрещни оттегляния на иска. Съделителите са обективирали и искане съдът да обезсили постановеното решение и да прекрати производството по делото.

            Съдът, с оглед направеното искане по постъпилата обща молба и съобразно закона, намира следното:

            Налице е хипотезата на чл. 232 от ГПК - оттегляне на иска със съгласието на ответниците-съделители, което е обусловено от постигнато извънсъдебно споразумение за разрешаване на породения правен спор. Съдът се десезира от делото по искане на страните и следва да заличи с обратна сила извършените по него процесуални действия, включително и постановеното решение, доколкото към датата на сезиране на съда с общата молба по чл. 232 от ГПК същото все още не е влязло в законна сила.

            Съгласно чл. 232 вр. чл. 249 от ГПК и в тази хипотеза съдът прекратява производството и обезсилва постановеното решение - в този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в множество актове /Определение № 707 от 21.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 694/2009 г., III г. о., ГК; Определение № 14 от 25.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 365/2011 г., I т. о., ТК и др./.

            Относно съдебно-деловодните разноски:

            На основание чл. 9 от ТДТССГПК в полза на съдебната власт по сметка на РС-В. следва да се присъди държавна такса в размер от 50.00 лева, платима от съделителите поравно.

            Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОБЕЗСИЛВА решение № 261666 от 19.05.2021 г. постановено по гр. д. № 1572 по описа за 2020 г. на РС-В., ГО, 9-ти съдебен състав.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1572 по описа за 2020 г. на РС-В., ГО, 9-ти съдебен състав.

 

            ОСЪЖДА Е.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-В. сумата в размер от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса, на основание чл. 9 от ТДТССГПК.

            ОСЪЖДА Й.Г.Е., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-В. сумата в размер от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса, на основание чл. 9 от ТДТССГПК.

                                                                      

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - В. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

            Препис от определението да се връчи на страните.

                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: