№ 51
гр. ЛЕВСКИ, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20224410100785 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че на 13.01.2020г. е сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите” между страните, по силата на
която е покрита отговорността на застрахования за лек автомобил марка
*****, модел ***** с рег.№ *****, със срок на действие на застраховката за
периода от 11.19 часа на 13.01.2020г. до 23.59 часа на 12.01.2021г., за което
издадохме на застрахования комбинирана застрахователна полица № *****
Твърди се, че на 12.05.2020г., около 18,30 часа, на път Ш-303, на
кръстовището с път VTR 1201 между с.Б. и с.Н., община П., ответникът,
управлявайки лек автомобил марка *****, модел ***** с рег.№ *****, без да
притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС, нарушавайки
правилата за движение по пътищата - чл.50, ал.1 от ЗДвП, не пропуснал
движещият се по път с предимство лек автомобил марка *****, модел *****,
с рег.№ ***** като му отнел предимството и реализирал ПТП с материални
щети.
Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът, съгласно
Протокол за ПТП с бланков № *****г. на РУ-МВР-П. към ОДМВР-
В.Търново, тъй като с действията си е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от
Закона за движението по пътищата, съгласно която норма на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
За извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата на
ответника е съставен АУАН cep.GA с бланков № *****г. на РУ-МВР-П. към
ОДМВР-В. Търново.
1
За настъпилото застрахователно събитие, въз основа на уведомление за
щета от К.Т.И., ищцовото дружество е образувало застрахователна преписка
/щета/ № ***** по описа на ***** ЕАД.
Твърди се, че размерът на имуществените вреди, нанесени от деликта
на ответника на лек автомобил марка *****, модел *****, с рег.№ ***** е
възлязъл на сумата от 2 785.14 лева, която е заплатена с нареждане за групово
плащане от 01.06.2020г. на собственика на увредения автомобил - В.Т.И..
Твърди се, че съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а съгласно
чл.477, ал.2 от КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание, с оглед на което ответникът се явява застраховано лице по
смисъла на закона; че съгласно чл.477, ал.3 от КЗ за трети лица по ал. 1 се
смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на неговата
смърт; че правоимащите лица имат право на обезщетение за вредите, които
произтичат само от качеството им на пострадали лица, с оглед на което
В.Т.И. се явява увредено лице по смисъла на закона.
Твърди се, че съгласно чл.500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство, че в случая ответникът е реализирал ПТП, като
е управлявал автомобила без да притежава валидно свидетелство за
правоуправление на МПС, видно от Протокол за ПТП с бланков № *****г. на
РУ-МВР-П. към ОДМВР- В.Търново и че горепосочените обстоятелства
обуславят правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия иск
с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ, с който да претендира заплащането на
платеното застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, поради което е депозирана исковата молба.
Моли се съда да постанови решение, с което: На основание чл.500, ал.2
от Кодекса на застраховането да осъди ответника М. А. А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *****, да заплати на ***** ЕАД, *****, сумата от 2
785.14 лева /две хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и 14 стотинки/,
представляваща платено застрахователно обезщетение на В.Т.И. от с.Н.,
2
община П., по застрахователна преписка /щета/ № ***** по описа на *****, на
основание застрахователна полица № **********, за имуществени вреди,
нанесени на лек автомобил лек автомобил марка *****, модел *****, с рег.№
***** при ПТП, реализирано от ответника на 12.05.2020г. на път Ш-303, на
кръстовището с път VTR 1201 между с.Б. и с.Н., община П., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените деловодни
разноски.
Ответникът в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е представил
отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният иск е
процесуално допустим, но е неоснователен.
Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ
застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно
средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство, че за да
възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
осъществен деликт от застрахованото лице, управление на моторното
превозно средство без свидетелство за управление, съответно от лице, на
което временно е отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство и плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди. Не се оспорва, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите между ищеца и ответника в качеството му на
застрахован, че ответникът е причинил ПТП (Протокол за ПТП №
.1680969/10.11.2016 г.), че ищецът е заплатил на собственичката на увредения
автомобил застрахователно обезщетение за причинените от
пътнотранспортното произшествие имуществени вреди. Твърди се, обаче, че
за да е налице правото на регрес на застрахователя към застрахования, следва
ищецът да докаже наличието на визираната в разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ
предпоставка, а именно: че ответникът е управлявал моторното превозно
средство без свидетелство за управление, съответно, че свидетелството му за
управление временно е било отнето. Твърди се, че доказателства в тази
насока не са ангажирани, като единствено е направено твърдение в тази
насока в ИМ, че в Протокол за ПТП е отразена констатацията на съставителя
на протокола, че представеното свидетелство за управление на МПС от
„ответникът не е валидно“. Твърди се, че последното обаче не съставлява
хипотезата на чл. 500. ал. 2 КЗ, че в ЗДвП е предвидена административно
наказателна отговорност в случаите, в които водачът на МПС не носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
3
категория и контролния талон към него чл. 183 ЗДвП, както и че в случаите,
когато водач управлява МПС без свидетелство за правоуправление (чл. 177
ЗДвП). Твърди се, че не се установява ответникът да не притежава валидно
към датата на ПТП свидетелство за правоуправление, а посоченото
обстоятелство в протокола за ПТП, че няма валидно свидетелство за
правоуправление, не съставлява хипотезата на чл. 500. ал. 2 КЗ. Твърди се, че
в този смисъл е решение № 80/16.09.2014 г. по т. дело № 897/2012 г. по описа
на ВКС, ТК, с което е прието, че изразът "без свидетелство за управление" по
смисъла на чл. 274. ал. 2 КЗ (отм.) означава, че водачът въобще няма издадено
такова свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е
било отнето или иззето по реда на чл. 171. т, 4 ЗДвП. Твърди се, че мотивите
на законодателя да предвиди регресна отговорност в този случай почиват на
обстоятелство, че лице без свидетелство за управление поначало
представлява висока опасност за движението и увеличава вероятността да
настъпи покрития риск в резултат на действията на такова лице, че тази
необорима житейска презумпция е следствие от липсата на придобити
специални знания за управление на МПС, което става чрез преминаване на
курс и проверка на усвоеното чрез полагане на специален изпит и едва при
положителна оценка и наличието на другите изисквания, лицето получава
удостоверение, че е правоспособен водач и му се издава свидетелство за
управление по реда на Наредба № I-157/01.10.02 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина.
Твърди се, че към датата на ПТП 12.05.2020г. ответникът е бил
правоспособен водач, което е видно и от представеното по делото
свидетелство за управление на МПС, валидно до 11.11.2026година, както и че
към тази дата не е бил лишен временно от право да управлява МПС.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендират се и направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представените по делото доказателства, а и това не се спори
от страните, че на 12.05.2020 г. около 18.30 часа на път III-303, на
кръстовището с път VTR 1201 между с.Б. и с.Н., община П. ответникът,
управлявайки лек автомобил марка ***** модел ***** с рег. № *****,
нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл. 50 ал.1 от ЗДвП, не
пропуснал движещият се по път с предимство лек автомобил марка *****
модел „***** с рег. № ***** като му отнел предимството, в резултат на което
било реализирано ПТП с материални щети.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че за настъпилото
застрахователно събитие, въз основа на уведомление за щето от К.Т.И. е
образувана застрахователна преписка /щета/ № ***** по описа на ***** ЕАД,
че размерът на имуществените вреди е определен на сумата от 2785,14 лв.,
4
която била заплатена на 01.06.2020 г. на собственика на увредения автомобил
– В.Т.И..
Ищцовата страна основава претенцията си на разпоредбата на чл. 500
ал.2 от КЗ, съгласно която застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство, или на
което временно е отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство.
Спорен между страните е въпроса дали е налице някоя от хипотезите на
чл. 500 ал.2 от КЗ – т.е. към момента на настъпване на ПТП-то М. А. А. да не
е притежавал правоспособност за управление на съответната категория МПС
или временно да му е било отнето свидетелство за управление на МПС.
Ищцовата страна твърди, че към момента на реализиране на ПТП А. не
е притежавал валидно свидетелство за правоуправление на МПС, като се
позовава на протокол за ПТП с бланков № ***** г. на РУ – МВР – П. към
ОДМВР В. Търново.
За изясняване на спорния въпрос по делото, е изискана преписката от
РУ МВР П., във връзка с реализираното ПТП, която е представена на съда и е
приложена на л. 37-40 от делото.
Видно от представените със същата акт и НП е, че в тях изрично е
посочено, че А. представя свидетелство за управление на МПС, с изтекъл
срок на валидност. В протокола за ПТП е посочен № на СУМП на А. и е
отразено, че същото не е валидно.
Предвид твърдението на ищцовата страна и направеното оспорване от
ответната, че към момента на реализиране на ПТП ответника е бил
правоспособен водач /въпреки отразеното в протокола, АУАН и НП, че
същия представя свидетелство за управление на МПС, с изтекъл срок на
валидност/, по делото е изискана и информация от Сектор ПП ОД МВР
Плевен относно това, дали М. А. А. към момента на реализиране на ПТП –
12.05.2020 г. е бил правоспособен водач, в отговор на което от Сектор ПП ОД
МВР Плевен е постъпило писмо /приложено на л. 34 от делото/, в което
изрично е посочено, че към 12.05.2020 г. М. А. А. е правоспособен водач. Към
писмото е приложена и справка за нарушител/водач, от която се установява,
че на А. не са отнети и всички контролни точки.
Съгласно разпоредбата на чл. 500 ал. 2 от КЗ „Застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски
от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство.
В първата хипотеза на разпоредбата на чл. 500 ал. 2 изр.1 от КЗ се
включват случаите като изначална липса на издадено свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и отнемането му по реда на чл.
5
171 т. 4 от ЗДвП, съответно отнемането на всички контролни точки, тъй като
водача след отнемането на контролните точки губи правоспособност, т.е.
приравнява се на изначална липса и за да придобие правоспобност е
необходимо да се яви на изпит пред съответните органи за придобиване на
такава правоспособност – ал. 5 на чл. 157 от ЗДвП.
Втората хипотеза в изр. 1 ал.2 на чл. 500 от КТ урежда случаите на
временно отнето свидетелство за управление на МПС като принудителна
административна мярка или наложено наказание по административен или
съдебен ред.
Както бе посочено по-горе видно от представените по делото писмени
доказателства, е че М. А. А. е правоспособен водач за съответната категория,
на същия не са отнети всички контролни точки, поради което и не е загубил
своята правоспособност. По делото не са представени доказателства, а и няма
такива твърдения А. да е бил лишен временно от правото да управлява МПС
като принудителна административна мярка или наложено му наказание по
административен или съдебен ред.
В разпоредбата на чл. 500 ал.2 от КЗ не се включват случаите при
които СУМПС е изгубено, забравено или с изтекъл срок на валидност, тъй
като тези обстоятелства не правят водача неправоспособен. В този смисъл е и
решение № 80/16.09.2014 г. на ВКС по т.д. № 897/2012 г., II т.о.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не са представени
каквито и да било доказателства да е налице някое от основанията за
приложение разпоредбата на чл. 500 ал.2 от КЗ, в резултат на което
предявеният иск се явява неосновател и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ищцовата страна да
заплати на ответника направените от него деловодни разноски, а именно
сумата от 600 лв. заплатена като възнаграждение за 1 адвокат, съгласно
представения и приложен на л. 22 от делото договор за правна защита и
съдействие. Други разноски по делото няма данни да са направени от
ответника.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***** ЕАД, *****, със седалище и адрес
на управление на дейността *****, представлявано заедно от К.Х.Ч. – Главен
изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителен директор, чрез
пълномощника им адвокат П. И. А. от АК – Плевен срещу М. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***** иск с правно основание чл. 500 ал.2
от КЗ за сумата от 2 785.14 лева /две хиляди седемстотин осемдесет и пет
лева и 14 стотинки/, представляваща платено застрахователно обезщетение
на В.Т.И. от с.Н., община П., по застрахователна преписка /щета/ № ***** по
6
описа на *****, на основание застрахователна полица № **********, за
имуществени вреди, нанесени на лек автомобил лек автомобил марка *****,
модел *****, с рег.№ ***** при ПТП, реализирано от ответника на
12.05.2020г. на път Ш-303, на кръстовището с път VTR 1201 между с.Б. и с.Н.,
община П., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ***** ЕАД – със сочени по-горе данни да заплати на М. А.
А. – със сочени по-горе данни на основание чл. 78 ал. 3 ГПК направените
деловодни разноски в настоящото производство, в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7