Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 8 07.02.2023 град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИН М.
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при секретаря Ралица Вълчева, с
участието на прокурора Емил Енчев разгледа докладваното от съдията Марин М.
касационно АНД № 130 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с
чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба на „АГРОПРОМ ЧАКЪР” ЕООД с ЕИК ********* със седалище в
с. Раковски, област Разград, чрез адв. Р.
М., срещу Решение № 223 от
16.11.2022 год., постановено по АНД № 351/2022 год. по описа на Районен съд –
Разград. С него е потвърдено НП №
38-0000867 от 21.04.2022 год. на
Директора на регионална дирекция „АА” Русе, с което на касационния
жалбоподател е наложена имуществена санкция от 3000 лв. на основание чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП за нарушение на
чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон. Твърди
се, че не е извършено административно нарушение, а дори да е извършено нарушение, то е маловажно . От съда се иска да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” Русе, не изпраща
представител и не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на
съда да потвърди въззивното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За
да постанови решението си, районният съд приел от фактическа страна, че обжалваното
НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№317025/15.02.2022г., съставен на жалбоподателя от Инспектор към РД “АА” Русе
за нарушение, констатирано на 15.02.2022г. около 13:00 часа в гр. Русе, ул.
Котовск № 1, в сградата на Регионална дирекция "Автомобилна администрация”
- Русе, при извършване на комплексна проверка
по документи на транспортно предприятие „Агропром Чакър” ЕООД, притежаващо лиценз № 08686 за
извършване на обществен превоз на товари
на територията на Р. България, издаден от Министерството на транспорта и
съобщенията. От фактическа страна в АУАН било посочено, че на 01.10.2021 г.
транспортното предприятие е допуснало осъществяването на превоз на товари за
собствена сметка, с маршрут на движение с. Раковски - с. Кривня - с. Раковски,
с товарен автомобил марка „Камаз” от категория N3, с peг. № РР 5186 АТ, управляван
от водача Н. С. О., съгласно Заповед № 30 от 01.10.2021 г. и пътен лист №
842548 от 01.10.2021г. който не отговарял на изискванията да притежава карта за
квалификация на водача. От направена справка в информационната система на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" се установило, че
водачът О. никога не е притежавал карта квалификация на водача. Контролните органи приели, че с деянието
е нарушен чл.7б, ал.1, изр.1 ЗАвП
и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвП.
Районният
съд приел, че обстоятелствата по акта и
НП са напълно доказани, с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в т.ч. разпит на актосъставителя, заповед за извършване на
превоза и пътен лист.
При
така установените факти, районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, по
съответния ред и форма и не страдат от пороци. Извършването на нарушението от
страна на “АГРОПРОМ ЧАКЪР” ЕООД е доказано.
Посочил е, че чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП предвижда санкция за този,
който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Според
чл.7б, ал.1 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и
товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. В случая водачът не е притежавал такава карта
за квалификация и като е допуснало извършване на превоз с такъв водач
юридическото лице е нарушило посоченото изискване, поради което и
законосъобразно е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП. Същата
разпоредба, вменява отговорност на лице допуснало водач, който не отговаря на
някое от установените изисквания.
Районният
съд е отхвърлил доводите в жалбата, че юридическото лице не следвало да носи
отговорност, а самият водач следвало да носи такава, като е посочил че юридическото лице отговаря на собствено
основание, защото е допуснало превоза с такъв водач. Посочил е, че санкцията е
определена от закона в абсолютен размер и не може да бъде намалена.
Разградският административен съд счита, че решението
на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след
като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства. Взел
е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви, кратки и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание. В хода на въззивното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348,
ал.3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, а
и касационният жалбоподател не сочи конкретни такива нарушения.
Решението на въззивния съд съответства на материалния
закон. Съгласно чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАП
лицензираните превозвачи осъществяват превози на пътници и товари с моторни
превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на
водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно
средство за обществен превоз на товари по шосе. Събраните писмени и гласни
доказателства по делото по несъмнен и безспорен начин установяват, че
жалбоподателят е допуснал на инкриминираната дата и място да се извърши превоз
на товари за собствена сметка от водач, който не отговаря на това изискване.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят
е осъществил от обективна страна вмененото административно нарушение, поради
което правилно и обосновано е ангажирана неговата отговорност на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАП. Определеното наказание е в абсолютния размер, посочен от
законодателя и предвид забраната на чл. 27, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН
липсва правна възможност то да бъде намалено или изменено.
В този смисъл са и мотивите
на Разградския районен съд, които касационната инстанция споделя изцяло и ги
възприема като свои на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК.
Неоснователно е и
твърдението на касатора, че дори да е извършено нарушение, то е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид.
По изложените мотиви
настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни
основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила
като правилно.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК , Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 223 от 16.11.2022 год., постановено по АНД №
351/2022 год. по описа на Районен съд – Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/