Решение по дело №17110/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 791
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20181100517110
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 28.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                  мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 17110 по описа на СГС за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 448493 от 11.07.2018 г., постановено по гр. дело № 598/2017 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, частично е уважен предявения от „И.“ ЕООД срещу „Ч.р.Б.” АД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 1 от ОУЧРБ, като е признато за установено, че „Ч.р.Б.“ АД дължи на „И.“ ЕООД, на основание чл. 92 ЗЗД и по силата на договор за цесия от 02.05.206г., сключен е Я.И.Д.сумата от 1090,00 лв., представляваща неустойка съгласно Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД /ОУЧРБ/, дължима за продължително преустановяване на електроснабдяването по вина на ответника за периода 17.12.2015 г. - 03.04.2016 г. на недвижим имот, находящ се в с. *********ведно със законната лихва, изтекла от 20.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за което парично вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 58977/2016г. на СРС, по описа на 71 състав, като този иск е отхвърлен за горницата над 1090,00 лв. до пълния предявен размер от 4350,00 лв. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от иска сумата от 157,11 лв., представляваща в исковото производство и сумата от 117,58 лв., представляваща разноски в заповедното производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника направените от него разноски по делото пред СРС в размер на сумата от 100,00 лева, представляващи разноски за юрисконсулстко възнаграждение.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която частично е отхвърлен предявения иск, е постъпила въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника му - адв.  Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква, че в случая приложение следва да намери неустоичната клауза на чл. 44, ал. 1 от ОУ, тъй като ответното дружество винаги следвало да отговаря по нея, когато клиент остане без електрическа енергия, в който смисъл били и мотивите на Решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 4027/2017 г. по описа на ВКС.  Моли настоящата съдебна инстанция да отмени решението в обжалваната част и да уважи така предявения иск в пълен размер като присъди и направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник – „Ч.р.Б.” АД,  чрез пълномощника си – юриск. Н.С., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подало в срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която частично е уважен предявеният иск е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника му - юриск. Н.С., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за недопустимост, а при условията на евентуалност на оплакванията и за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че договорът за цесия 02.05.206г., сключен между Я.И.Д.и ищцовото дружество не е породил правни последици, тъй като вземането не е било определено, което води до недействителност на цесията, в който смисъл било и разрешението дадено в Решение № 32 от 09.09.2010 г. Изтъква че, тъй като на обекта е бил прекратен достъпа до мрежата по искане на Я.Д., който бил подписал без възражения Протокол от 18.11.2014 г., на практика била налице хипотезата на чл. 4, т. 11 от  НАРЕДБА № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от същата се налагало проучване на условията за присъединяване. В тази връзка обектът бил посетен от негови служители и тъй като налагало изграждане на съоръжения е бил съставен възлагателен протокол № 9-Г-ДЕП, като неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че текстовете на НАРЕДБА № 6 от 24 февруари 2014 г. уреждали условията само за първоначално свързване. По изложените съображения изтъква, че не е налице виновно поведение от негова страна, тъй като дружеството е действало съобразно разписаното в НАРЕДБА № 6 от 24 февруари 2014 г. и за присъединяването към мрежат е било необходимо технологично време. Моли настоящата съдебна инстанция да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло така предявения иск като присъди и направените по делото разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. С оглед поддържаното във въззивната жалба оплакване следва да се отбележи, че настоящата съдебна инстация споделя извода на СРС, че за действителността на цесията не е необходимо прехвърленото вземане да е ликвидно - достатъчно е то да е валидно възникнало от правоотношението между прехвърлителя /цедента/ и длъжника и да съществува към датата на прехвърлянето, респ. да не е погасено чрез някой от предвидените в закона способи. Оспорването на вземането от длъжника не е пречка за неговото прехвърляне, доколкото то ще придобие качеството ликвидност със съдебното решение, постановено по иска за реално изпълнение, предявен от цесионера срещу длъжника.Цитираната в жалбата на ответника практика на ВКС относно недействителност на договора за цесията касае случаите, когато предмет на договора за цесия е бъдещо или условно вземане, т.е. когато същото не е възникнало и не изискуемо, но е и когато същото не е ликвидно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:

Страните по делото не спорят, че Я.Д. е потребител на ел. енергия по смисъла на действалата през исковия период разпоредба на § 1 т. 416, б. „а“ от ДР на ЗЕ /„потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия/ за недвижимия имот, находящ се в с. Ореховида, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. „******, за който при ответника била открита на името му счетоводна партида - кл. № 300210073092, както и че на 17.11.2014 г. същия е подал заявление за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия, което се установява и от представената по делото фактура № **********/17.11.2014 г., издадена от ответното дружество. В тази връзка е съставен Констативен протокол от 18.11.2014 г., подписан и от ищеца, от който се установява, че молбата на потребителя е била удовлетворена и е било прекъснато електроснабдяването на имота. 

Не се спори още, че на 15.12.2015г. потребителят Д.е подал уведомление за възстановяване на електрозахранването на имота, за което отново е заплатил съответната такса още същия ден, както и че до момента на разпореждане с за недвижимия имот на 04.04.2016г., находящ се в с. Ореховида, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, ул. „******, за който при ответника била открита на името му счетоводна партида - кл. № 300210073092, електроснабдяването на имота не е било възстановено. Не спорят още, че по силата на договор за цесия от 02.05.206г., сключен сключен между Я.И.Д.и ищцовото дружество процесното вземане на Д.е било прехвърлено на „И.“ ЕООД. Както бе посочено по-горе настоящият състав приема, че договорът е породил целените между страните последици

Съгласно чл. 2 от Общите условия на ответника „Ч.Р.Б.“ АД извършва експлоатация на електроразпределителните мрежи и осигурява преноса през разпределителните мрежи на електрическа енергия, която крайния снабдител „Ч.Е.Б.“ АД продава на потребителите, присъединени към тези мрежи. Редът за прекъсване на електроснабдяването е уреден в Раздел първи на Глава четвърта от ОУЧРБ - чл. 34 до чл. 40 вкл. Клаузата на чл. 40 ал. 1 ОУЧРБ допуска прекъсване на електроснабдяването по искане на потребителя за определен срок, а според чл. 41, ал. 3 от ОУЧРБ прекъснатото електроснабдяване се възстановява от електроразпределителното предприятие в срок до 12.00 ч. на следващия ден. Имайки предвид, че по делото е установено, че на 15.12.2015г. потребителят Д.е подал уведомление за възстановяване на електрозахранването на имота, за което отново е заплатил съответната такса още същия ден, то за „Ч.Р.Б.“ АД е възникнало задължение да възстанови захранването в срок до 12,00 ч. на 16.12.2015 г. Ирелевантно е какви действия дали служителите на ответното дружество са извършили при прекъсване на електроснабдяването и дали това е довело до невъзможност за изпълнение на задължението в срока по чл. 41, ал. 3 от ОУ, тъй като поисканата и заплатена от потребителя услуга е прекъсване на електроснабдяването, а не прекратяване на същото.

Неоснователно е позоваването в жалбата на  „Ч.Р.Б.“ АД, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 4, т. 11 от  НАРЕДБА № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, тъй като цитираната хипотеза обхваща случаите на обект с прекратен достъп до мрежата, но не и на тези с прекъснат достъп, както е в конкретния случай, предвид искането на потребителя отразено и в издадената от „Ч.Р.Б.“ АД фактура № **********/17.11.2014 г. Следва да се отбележи, че и в самите ОУ на „Ч.Р.Б.“ АД са разграничени хипотезите на прекъсване на електроснабдяването - чл. 38 и чл. 40 от ОУ на „Ч.Р.Б.“ АД и на прекратяване на електроснабдяването - чл. 54, ал. 1 от ОУ на „Ч.Р.Б.“ АД. При това положение не е приложима и разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от от  НАРЕДБА № 6 от 24 февруари 2014 г. и ответното дружество не е разполагало с допълнително време за проучване на условията за присъединяване, а в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ОУ е следвало да възстанови прекъснатото електроснабдяване до 12 ч. на  16.12.2015 г.

Като не е изпълнил в срок произтичащото от разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ОУ задължение за възстановяване на прекъснатото електроснабдяване ответното дружество дължи предвидената в чл. 43, ал. 1 от ОУ на  „Ч.Р.Б.“ АД неустойка. В тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ищеца, че следва да се приложи неустойката по чл. 44, ал. 1 от ОУ, доколкото от граматическото тълкуване на самата новела озаглавена „ОТГОВОРНОСТ НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ ПРИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО НЕРЕГЛАМЕНТИРАНО ПРЕКЪСВАНЕ НА ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕТО“  води до еднозначен извод, че отговорност за заплащане на неустойка по 44, ал. 1 от ОУ възниква само при нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването. В случая прекъсването е регламентирано, тъй като е направено по искане на потребителя и в съответствие с предвидената в чл. 40 от ОУ възможност.

Доколкото във въззивните жалби на страните липсват други конкретни оплаквания, включително и по отношение размера на дължимата от ответното дружество по чл. 43, ал. 1 от ОУ неустойка и поради съвпадане правните изводи на двете съдебни инстанции решението следва да се потвърди изцяло.

С оглед неоснователността на подадените от страните жалби разноски не следва да им бъдат присъждани.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение 448493 от 11.07.2018 г., постановено по гр. дело № 598/2017 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: