Р Е Ш Е Н И Е №65
гр. ВРАЦА, 26.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
закрито заседание на 26.02.20 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`110 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.1 във вр. с чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 1180/30.01.2020 г., подадена от Д.Х.Д. *** срещу ОТКАЗ на ЧСИ Г.Б. рег. № 722 и р-н на действие окръжен съд гр. Враца, обективиран в ръкописна резолюция от 14.01.2020 г. да прекрати свое изпълнително дело № 198/2019 г., тъй като вземането, за събиране, на което е образувано цитираното изп. дело е погасено по давност.
Жалбоподателят, в качеството си на длъжник, заявява, че вземането, за което е образувано изп. дело № 198/19 г. на ЧСИ Г. Б. е идентично със вземането, за което е образувано изп. дело № 1722/2011 г. също по описа на ЧСИ Б. и което дело е прекратено от ЧСИ 11.03.19 г., тъй както са настъпили законовите предпоставки по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на образуваното срещу него производство поради липса на изпълнителни действия за повече от две години. В тази връзка излагат съображения, че от датата на издаване на изпълнителния лист 25.08.10 г. до датата на образуване на изпълнителното дело № 198/19 г. са изтекли повече от пет, тоест вземането е погасено повност. Жалбоподателят намира, че поради тази причина и с оглед на депозираната от негова страна до ДСИ молба с искане за прекратяване на производството, същото е следвало да бъде прекратено. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати изп. дело № 198/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Б. поради изтекла погасителна давност за вземането, за събиране, на което е образувано делото.
Взискателят цесионер на вземането "АПС Бета България" ООД със седалище и адрес на управление гр.София и ЕИК *********, редовно уведомен не представя отговор.
По делото са представени мотиви от ЧСИ Б., с които той счита постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело за законосъобразен.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на страните и мотивите на съдебния изпълнител, както и обстоятелствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното :
Изпълнително дело № 198/19 г. на ЧСИ Б. е образувано по молба вх. № 2897/18.03.19 г. на взискателя цесионер "АПС Бета България" ООД по представен изпълнителен лист от 25.08.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1872/23.11.2009 г. по гр. д. № 3028/09 г. на Районен съд гр. Враца, с която Д.Х.Д. е осъден да плати на дружеството цедент "Ти Би Ай Кредит" ЕАД 546.71 лв. главница по договор за кредитна карта, както и сумата 89.35 лв. договорна лихва, 13.99 лв. договорна неустойка, законна лихва върху главницата считано от 17.11.09 г. да изплащане на вземането, както и сумата 125 лв. съд. разноски в заповедното производство. По така образуваното изп. дело ЧСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение и е извършил съответните справки във вр. с изследване имуществото на длъжника Д. Х..
Със молба с вх. № 416/13.01.2020 г. длъжникът Х. е поискал от ЧСИ Б. прекратяване на изпълнителното производство поради изтекла пет годишна погасителна давност за дължимото вземане по изпълнителния лист.
С резолюция от 14.01.2020 г., ЧСИ Б. е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:
Настоящият състав на окръжен съд намира жалбата за допустима, тъй като е безспорно, че на страните следва да бъде осигурена равна възможност да упражняват предоставените им права, а в случая жалбоподателят се явяват длъжник по изп. дело № 198/19 г. и разполага с правото да иска прекратяване на изпълнителното производство, съответно да обжалва отказа за прекратяване, когато считат, че този отказ накърнява неговите права- чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Същата е подадена в рамките на предвидения в процесуалния закон преклузивен срок, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:
Длъжникът твърди, че е изтекла в негова полза погасителна давност и поради това е следвало да бъде прекратено изпълнителното производство. В случая, доводите на жалбоподателят - длъжник по изпълнителното дело, са свързани с установяване на недължимост на вземането. Това обаче не е от компетенциите на ЧСИ, а е от компетенциите на исковия съд, пред който субектът, твърдящ недължимост, следва да предяви установителен иск. В хода на исковото производство могат да бъдат съобразени всички обстоятелства, свързани с изтичането или не на давностния срок и едва влязлото в сила решение би могло да ползва длъжникът по образуваното изпълнително производство. В действащият ГПК не се предвижда възможност съдебният изпълнител да се произнася по материално - правни възражения, вкл. и по възражение за погасителна давност. Поради това в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, в която основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитативно изброени, приложението на института на погасителната давност не е предвиден. Това основание за недължимост на вземането може да се установи само след успешно провеждане на иск по чл. 439 от ГПК, защото става дума за факти настъпили след приключване на съдебното производство, в което е издадено изпълнителното основание. Между страните има правен спор относно настъпването на давността, а правните спорове се решават не от съдебния изпълнител, а в рамките на исковия съдебен процес.
Съдебният изпълнител като орган на принудително изпълнение няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното производство, да събира доказателства и да извършва преценка дали действително са настъпили факти с погасителен ефект, каквото е правопогасяващото възражение за давност, тъй като същото не представлява изпълнителен способ, регламентиран изрично в Гражданско процесуалния кодекс. В този смисъл е Определение № 69/12.02.2015 г. по т.д. № 1689/14г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ето защо отказът на ЧСИ Г. Б. да прекрати изпълнителното дело е правилен и законосъобразен. Поради което следва да се остави без уважение жалбата на длъжникът срещу разпореждането, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
По делото няма заявено искане за присъждане съдебни разноски за настоящата инстанция.
Предвид разпоредбата на чл.437, ал.4, изр.2 ГПК решението на съда е окончателно.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1180/30.01.2020 г., подадена от Д.Х.Д., ЕГН ********** *** срещу ОТКАЗ на ЧСИ Г.Б., рег. № 722 и р-н на действие окръжен съд гр. Враца, обективиран в ръкописна резолюция от 14.01.2020 г. да прекрати изпълнително дело № 198/2019 г. по негов опис, поради погасяване по давност на вземането, за събиране, на което е образувано изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: ..... Членове 1..... 2.......